Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Скандалният бивш депутат Маргарит Мицев: Преживях два инфаркта! ИНТЕРВЮ

Маргарит Мицев е новият председател на софийската структура на НДСВ. Допреди 2 десетилетия той бе сред най-скандалните депутати на прехода. Особена слава му донесе разправията за 3 милиона стари български лева, които спестил от закуски. След дълго отсъствие от политическата сцена екс народният представител се зае с възраждането на бившата царска партия и проговори пред журналисти.

Маргарит Мицев

Маргарит Мицев

„По въпроса за закуските, ще кажа, че аз не съм автор на този израз. Той е част от разказ на Станислав Стратиев от началото на 90-те години. Кой нормален човек би помислил, че каквато и да е сума пари, пък били те и 3 милиона на 20, колко се получава? 150 000 дни. Те са както й да ги смятате, 410 години. Кой живее толкова?“, риторично ни попита в предварителния разговор Маргарит Мицев, отказвайки подробен коментар по темата.

– Г-н Мицев, намираме ви на стола на Огнян Герджиков, удобен ли е той? Всъщност малцина знаят, че сте новият председател на НДСВ София и зам.-председател на бившата царска партия?
– Ние с Герджиков сме астрални близнаци. Родени сме на една и съща дата – 19 март, но с разлика от 10 години. Той в 1946 г, а аз в 1956 г. Да, седял е на този стол в качеството си на шеф на софийската организация. Седял е и на стола на председателя на Народното събрание. Аз, ако го следвам, значи ще стигна до парламента. Но честно казано, това не ме изкушава. Бил съм там, знам какво е.

Докато то управляваше, в обществото имаше толерантност, разбиране, проблемите на хората се решаваха. Обществото бе припознало в държавата организация, в която то може да действа, която може да се грижи за него и да му осигури безопасни условия за живот. Може би го свързват и с 800 дни в рамките, на които ние трябваше да се оправим. Но тях аз не се наемам да коментирам. Не се наемам да бъда адвокат на никого, най малко на царя на българите.

Маргарит Мицев– Защо 800 дни се възприеха като панацея?
– Има си обяснение. Защото 800 дни можеха да дадат резултат, ако бяха придружени с прословутата инициативност на българина. А той за съжаление не прояви необходимия хъс за работа. За съжаление се показахме лениви и във вземането на важни решения, включително и за това как да се трудим и защо да го правим. България е била на злополучната страна по време на 2 световни войни. Винаги се е възстановявала благодарение на трудолюбието на българския народ. Може би в последните години на социализма българите изгубиха желанието да работят. Тогава се роди изразът: „Те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че работя“. Той стана повсеместно явление. Въпросът е, че не бива да бъдем нито безпаметни, нито злопаметни. За да имаме бъдеще, трябва да знаем миналото си. На тази база се реших да вляза отново в активната политика.

– Защото се върнахте към политиката след дълго отсъствие?
– Направих го във време, в което на НДСВ му е трудно. Държа да спомена, че не бях член на тази партия, когато беше в управлението и бе лесно. Не съм получил никаква облага от НДСВ. Не съм носител на орден, защото съм бил член на някакъв борд от директори. Считам, че на България й трябват обществена справедливост и условия за национално единство в дух на неголяма и неужасяваща омраза. Българите не сме чак толкова много на ви брой, че да си позволим и в лукса да се мразим неистово. Чудя се на този прекомерен патос на очернянето, чрез който почти всички политически сили искат да ангажират вниманието на избирателите. Аз дойдох в НДСВ, защото зная, че то може да участва в изготвянето на национална доктрина. Ние сме единствената страна от Източна Европа, която няма такава. Това се явява пагубно за нас. Например ние нямаме ясна посока какво да поставим като условие на Сърбия по пътя й за Европейския съюз. Не сме поставили ясно нашите искания към република Македония за Вардарска Македония, за Егейска и Пиринска – също.

– Проблемите вътре, в самата българска държава, как ще ги решавате?
– Елемент от националната доктрина ще бъде намирането на ясен път, по който трябва да върви българинът. Цар Симеон за нас ще остане нравственият стълб, духовната сила, която споява различно мислещи хора. Той е национален капитал. Ще бъде проява на откровена глупост, ако продължаваме да не оценяваме онова, което може той да допринесе за страната. Считаме, че царят ще присъства в бъдещата ни политическа дейност чрез духа на толерантност и почтеност, които ни завеща. Не са прави тези, които изкористиха неговите думи в едно интервю, в което казал, че нищо не ще от държавата. Той имаше предвид, че не ще нищо като обезщетение в морален и духовен план за 50 години, в които се е скитал като изгнаник. Но като всеки български гражданин има право да се възползва от условията за възстановяване на справедливостта в обществено-икономическите отношения, което пък е главна заслуга на СДС. Тази партия възстанови и написа реституционните закони.

– Богат ли е Симеон? Питам ви, защото имотите му се оказаха хапка, която трудно се преглъща от обществото. Същото важи и за горите му…
– Аз мисля, че нашето общество трябва да насочи вниманието към обстоятелството, че цар Симеон е 98-и в списъка на българите по реституция. Защо никой не говори за останалите 97 преди него?! Не е ли удобен образът на невероятния богаташ Симеон, за да се скрият други, които имат какво да не казват на народа си? Аз ще проявя дискретност и няма да кажа имената им. Тези, които се интересуват, трябва да минат по околовръстния път на столичния квартал „Бояна“, да посетят село Марково, Пловдивско, да разгледат какво има в Траката, Галата, Евксиноград – да видят какво става из Варненско. Да се говори за царя, без да се знае за останалите 97 преди него, е проява на непочтеност и вариклечковщина.

– Прощавайте, какво значи вариклечковщина?
– Габровските търговци, когато пътували за панаира в село Узунджово, си носели осолено месо. Варели го в общ казан, за да икономисват, като всеки набучвал мръвката си на собствена клечка.

Искрено се учудвам, когато чуя някой у нас да говори за политическа класа, защото подобно нещо е оксиморон, дървено желязо, ако може да има такова.

Единствен в тези неща се вписва Георги Пирински заради татко си. Костов се доказа като държавник, независимо, че той подари на местната стопанска номенклатура от БСП богатствата на държавата. Държавник е, защото не позволи в България да бъдат заселени плътни маси от Албания и Косово. Имаше и горани от Сърбия, които също напираха да идват. Жан Виденов прави впечатление на човек, който не е разбран от своята партия. Като такъв, той е трагичен герой. Виденов не бе свален от СДС, а от своите хора. Честността на се изразява в това, че бе искрен с електората на БСП, който бе комунистически по дух. На последната му поява по телевизията видях, че е с хубав костюм, и заключих, че е човек с приличен доход. Може би, защото е преподавател. Може би, защото е бил министър-председател.

– С какво се занимавахте през времето, в което отсъствахте от политиката?
– С много неща. Аз преживях два инфаркта, лекувах се, възстановявах се. От време на време давах юридически консултации. Благодаря на семейството си за грижите, които положиха за мен.

– Кои са хората до вас, на които държите най-много?
– Моите родители, които ме гледаха след инфарктите. За съжаление те починаха. Бог да ги прости! Държа на сестра ми, на нейните деца, на първите ми братовчеди, а ние сме голям род. Татко е от Пиринска Македония, а майка от казанлъшко село, в което имали розоварник и мандра. Но фамилията ми от почти 100 години живее в София. След 10 ноември един полковник, леко подпийнал, казал на майка ми: „Кръстино, знаеш ли как те мразехме – ние, децата от махалата. Дядо поп купуваше на теб, Пенето и Цветан портокали, а пък ние ядяхме само сливи. Нашите никога не ни купуваха портокали“. Майка ми така и недоумяваше защо трябва да я мрази от детството. Очевидно първите години формират начина на мислене, че дори завистта. Държа и на студентите си, някои от които станаха депутати. Няколко от тях станаха министри, други председатели на парламентарни групи. Имам много съдии приятели. В интерес на истината съм уверен, че няма да се намери мои колега, който да каже нещо лошо за мен.

Затова през годините, в които бях обект на атаки и клюки, разпространявани от медиите, се чувствах недобре. Прощавах на обидите. И съм сигурен, че въпреки преживяното няма да се намери човек, който да рече: „Мен Маргарит Мицев ме обиди“ или „Заради. Мицев бях гладен и жаден, стоях оскърбен, неразбран“. Ако се намери такъв, значи е голям лъжец. Но няма да се намери такъв лъжец. Аз съм човек, който си гледа добре работата. Имам около 20 000 студенти във Варненския икономически университет, изнасял съм лекции… Така минаха годините, в които не бях в политиката.

– Вълнувате се от историята на България и четете много. Кое литературно произведение е допаднало най-много на душата ви?
– Обичам хубавите книги. Не мога да ви кажа нищо за Паулу Коелю с цялото ми уважение към творчеството. Напоследък взех да чета българска литература.

Няма да навлизам в изброителен режим но ще кажа, че това са предимно 2-3 жени. Чета и Фредерик Бегбеде. Но все пак историческите четива са моята любов. Вече не ми е интересно да гледам филми, защото от първите минути разбирам какво ще се случи. Обичам операта. Бях приятно изненадан от сценографията по поредицата на Вагнер – „Пръстенът на нибелунгите“, направена от мой приятел от първи клас – Николай Панайотов. Посещавам симфонични концерти, държа на хубавата музика. Понеже съм източноправославен човек, когато седнем и сме в задушевна компания на маса, не се вълнувам от музиката, която свири. Дори искам да няма музика. За мен гласовете на събеседниците ми са най-добрите звуци във Вселената. А най-уникалният музикален инструмент е човешкият глас.

– Какви са плановете ви за НДСВ и вярвате ли в неговото възраждане?
– Силно се надявам да има възраждане. НДСВ остана в паметта на българите.

– Иван Костов и Жан Виденов бяха сред вашите любими политици. Все още ли е така?
– За Костов ми е трудно да кажа, че е политик. Той е много добър български държавник. За да е политик, човек трябва да има предпоставки за това – най-малкото баща му и дядо му да са политици.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *