Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Шампионът по бокс Ивайло Маринов отказва $ 1 млн., за да се боксира за Турция

Ивайло Маринов ( Исмаил Мустафов)

Ивайло Маринов ( Исмаил Мустафов)

На олимпийските игри в Сеул българия печели поредния си златен медал в бокса. Шампионът в категория до 48 килограма е Ивайло Маринов. Пъргавият варненец успява да отнесе с лекота и петимата си конкуренти и да вдигне българския флаг над всички останали. Прави го, след като две години не е участвал в международни състезания, защото според комунистическите служби за сигурност има опасност да последва примера на приятеля си Наим Сюлейманоглу и да избяга в Турция.

Маринов, чието рождено име е Исмаил Мустафов, е мюсюлманин от ромски произход и действително е обект на ухажване от страна на турските служби.

След падането на комунизма той споделя че пратеници на Турция са му предлагали 1 килограм злато и 1 милион долара, за да се състезава под турския флаг, но той отказва. Причината е, че не може да се раздели с родната Варна и че неговата родина може да бъде само България.

Агенти от ДС го следват по петите през цялата му кариера

Агенти от ДС го следват по петите през цялата му кариера

Ивайло Маринов започва да тренира бокс на 17-годишна възраст, което е истински прецедент за голям спортист като него. До стъпването си на ринга той мечтае да стане футболист. Открива го варненският треньор Петър Ганчев, който успява да го убеди, че е прекалено дребен за футболист, а с качествата, които има, може да пожъне големи успехи в бокса. Маринов се съгласява. Малко повече от две години след като взима първия си урок по бокс, пъргавият състезател излиза на ринга на олимпийските игри в Москва през 1980 г. и печели бронзов медал. Това е истински успех за боксьор, който почти няма тренировъчен опит. По това време Маринов е само на 20 години и бъдещето е пред него. Следва европейска титла през 1981 г. която, слага началото на серия от успехи в следващите години.

Година по-късно Маринов печели златен медал на световното първенство в Мюнхен, а през 1983 г. отново е на европейския връх. Геополитическата битка между СССР и САЩ обаче го ощетява. Заради бойкота на социалистическите държави на олимпиадата в Лос Анджелис Маринов препуска възможността да атакува олимпийското злато в най-добрите си години.

Тежките години за Маринов в спорта идват, след като приятелят му Наим Сюлейманоглу бяга в Турция през 1986 година. Заради близките си отношения с Наим и мюсюлманското си вероизповедание за органите на ДС Ивайло е сред потенциалните български спортисти, които могат да последват примера на щангиста. Първоначално по време на състезания той е придружаван неотлъчно от представители на службите. Въпреки това хора от турските служби се добират до него и на няколко пъти му предлагат изкушаващи оферти за бягство. Ивайло е категоричен в решението си да остане в България. За българските служби обаче тези откази не са достатъчна гаранция, че Маринов няма да размисли. За да са сигурни, че случилото се със Сюлейманоглу няма да се повтори, на боксьора е забранено да напуска страната в продължение на две години. В този период той се състезава само във вътрешното първенство на България, а името му постепенно започва да се забравя от световната боксова общност.

Така идва знаменитата за него 1988 година. Управляващите в България трябва да избират дали да рискуват и да пуснат Маринов да отпътува за олимпиадата в Сеул, или да го оставят в България и по този начин да лишат страната от един потенциален златен медалист. Решението е боксьорът да пътува, но при условие че е зорко пазен. Цели петима служители на ДС бдят неотлъчно до Маринов. По време на игрите той и Наим Сюлейманоглу се засичат, но единственото, което могат да направят, е да си разменят погледи и да си кимнат. Позабравеният от съперниците шампион обаче се намира в прекрасна форма.

Още с първия си мач той показва че е един от основните фаворити за спечелване на златото. Следват още четири мача, в които Маринов печели с лекота и достига до най-големия успех в кариерата, си. Наградата за това е лек автомобил „Волга“ и 2500 долара.

В същото време Наим Сюлейманоглу, който печели първия олимпийски златен медал в историята на Турция, вече е милионер и притежател на луксозни имоти в различни градове на южната ни съседка.

След Сеул Ивайло Маринов продължава във възходяща линия.

През 1989 и 1991 г. той е европейски шампион.

След промените от 1989 г. за кратко се състезава в германското първенство, а след това защитава цветовете на сръбския „Партизан“ – Белград. Слага край на активната си спортна кариера през 1997 г., но не скъсва със спорта.

И до днес той тренира деца в любимата си Варна.

През 2010 г. Ивайло Маринов е награден с орден „Стара планина“ II степен „за изключително големите си заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта“.

Избран е и за боксьор номер едно на България за XX век.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *