Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Психологът Антоанета Христова: Страшното за Борисов е като започнат да го предават! ИНТЕРВЮ

Доц. Антоанета Христова е завършила психология в СУ „Св. Климент Охридски“ с докторантура в Института по психология. Специализира психотерапия към Международния институт по личностноцентриран подход (Швейцария) и политическа психология в САЩ. Главен редактор на списание „Психологични изследвания“. Директор на Института за изследване на населението и човека в БАН. Работи в областта на общественото мнение, публичната риторика, взимането на решение, политическия имидж.

Доц. Антоанета Христова

Доц. Антоанета Христова

– Госпожо Христова, донесе ли зимата промени в политическата ситуация в страната?
– Промените дойдоха още в късната есен, зимата само ги засили. Те са най-вече в нагласата за предсрочни избори. Ако погледнем към лятото, повечето хора бяха сигурни, че ще има предсрочен вот. Вече все по-ясно се очертава липсата на такава перспектива. Това раздели много ясно групата на управляващите и тази на протестиращите по линията на изживяване на успех и неуспех. Управляващите, които се защитаваха по всякакъв начин и издържаха на психологическия натиск на улицата, днес вече имат усещането на победители защото страхът да има близки избори не съществува. Обратно – хората на улицата, които вложиха изключително много енергия да отстояват позициите си, в момента имат основание да се чувстват много неудовлетворени и далече от формулираната цел към 3 декември 2013 г. Разбира се, процесът е много динамичен и това, което е днес, не предполага категорично прогнозиране за края на декември или февруари.

– Какво би бутнало правителството в този момент тогава?
– Само много рязък финансов удар върху хората може да ги извади масово на улицата.

Правителството може да бъде бутнато от многолюден протест, в който партийност не се вижда. В момента, в който хора от БСП излязат на улицата и се види, че това е цяла България, тогава правителството трябва да се притеснява. Но това се случва, когато прагът на българина бъде преминат, а той е да няма какво да яде, както беше през Жан-Виденовата зима.

Цветан Цветанов и Бойко Борисов

Цветан Цветанов и Бойко Борисов

– Защо сегашните протести не успяха да изкарат всички хора на улицата?
– Големият им минус е голямото партийно присъствие в тях. Усещането, че има пипала на партийни и корпоративни интереси, което, за съжаление, допуснаха тези, които искрено излязоха да протестират. Видими бяха опитите за извличане на дивиденти от протестите от кръгове около реформаторите и медиите, които са около тях.

– Каква е съдбата на протеста тогава?
– Мисля, че хората, които са вложили енергията си да го поддържат, няма да се откажат и търсенето на повод ще продължи. В този смисъл не ни очаква напълно спокойна зима. Чака ни търсене на поводи. Поводите обаче стават все по-девалвиращи. Пример е видеото със заснетите преподаватели от Софийския университет. Това видео не е темата на обществото.

Трябва да имаш чувствителност към общественото мнение и актуалните теми на българина. Но не трябва да търсим грешките у протестиращите, а в партийните и корпоративни интереси, които се опитват да овладяват автентичния гняв на гражданина. Докато манипулативността е видима, няма да има силен протест на улицата.

– Кой ще е печелившият според вас ход на предстоящите избори?
– Търсим все повече лица на политици, които искрено успяват да защитят интереса на българина. Които са близо до хората, не се страхуват да ходят по градове и паланки, да видят очи в очи избирателите, да търсят тяхната подкрепа и да се опитват да решават проблемите им. Партиите загубиха състезанието. Затова вероятно българинът вече не чака изненада нито от тях, нито от техните политики. В същото време е убеден, че трябва да гласува, за да не манипулират вота му. Много е важно да има магнетични лидери. Затова вероятно се чака да има нов харизматичен лидер – лицето, на което да дадем доверие. Лицето, което обаче да убеди хората, че е демократично. Българинът по принцип е авторитарен, което означава, че част от неговата психология е да търси човека, лидера с главна буква.

Българинът търси лидера, не вярва в системата, а търси човека в системата, който ще реши проблема. Протестите постигнаха една промяна – убедиха българина, че трябва да има и система, процедури, които да са демократични и контролирани. Не измести нуждата от лидер, но това само вече не стига. Затова една нова политическа партия, в която е налице силният магнетичен лидер в комбинация с една демократична структура, която е отворена към комуникация и убеждава, че има правила, би могла да привлече внимание. Има търсене, какво ще се случи с предлагането – ще видим.

– Как ще обясните искрите, които прехвърчат от реформаторите към движението на Николай Бареков? Да не би да се цели делене на избиратели?
– Според мен не е даже въпрос на делене на избиратели, защото движението на Бареков е изключително центристко, докато реформаторите ясно искат да се позиционират вдясно. Имат различни гласоподаватели. Но струва ми се, че в случая се играят други войни. Реформаторският блок е силно обвързан като лидер с Меглена Кунева, разбира се, и с икономически интереси, които са различни от това, което защитава движението на Бареков. Явно има война и тя е през медии, от която полза няма никой. Затъвайки в тази война, Реформаторският блок губи много. Не мога да кажа, че и Бареков не губи. По-добре е да се концентрират върху по-позитивните послания,които искат да предадат. При нас всичко стана прекалено черно и затова бялата сврака по ще се забележи, щом се появи.

– Как ще коментирате факта, че „България без цензура“ избра центъра. Това ли е правилният подход, при положение че там нямаше никого, а ГЕРБ и реформаторите се борят за дясното политическо пространство?
– България има нужда от истинско движение. Обикновено този тип движения, които са обърнати към проблемите на обикновените хора, са центристки в тяхното начало. Така че много естествено е „България без цензура“ да тръгне от центъра. Аз не съм сигурна накъде ще тръгне за в бъдеще. Като анализатор смятам, че всяко движение в по-късен етап се развива. Но в момента, като позиционирано в центъра, е обърнато към проблемите на обикновения човек и там му е мястото.

– А какво се случва с ГЕРБ? Това, че Борисов се скри, че срещу Цветанов има постоянно обвинения, отразява ли се на избирателите?
– ГЕРБ създаде свои твърди избиратели. Пред нея има риск, защото като всяка взела бързо властта партия, създала се, докато управлява на практика, в нея влязоха хора, които са много кариеристично ориентирани. Опасността пред Борисов е тези хора да не започнат да го предават. За мен той е разпънат в конфликта, от една страна, на това, че е добре да има скорошни избори, за да не започне разпад от хора които са били до този момент при него заради кариерата. И от друга страна – липсата на интерес и реалната възможност скоро да има избори. Негова задача е да си създаде подкрепящи го други партии, които утре в парламента ще направят коалиция с него. Ако той залага на Реформаторския блок, добре знае, че залага на несигурен коз. Тоест, от една страна, има интерес за скорошни избори, от друга – не е сигурен в това на кого ще може да разчита. Не смятам, че му е леко в момента.

– Как ще коментирате снимките от събития на СИК с участието на Бойко Борисов?
– Не съм убедена, че тези снимки влияят. Българите знаят, че политическата класа се е „отъркала“ във всичко и във всички, и това никого не може да изненада. Проблемът не е в това дали си се отъркал, а в това правиш ли нещо за мен като избирател, като гражданин – има ли ясна полза за мен като българин, като избирател, като гражданин. Ако ти си ми полезен, ако ти правиш нещата в посока на моето оцеляване, на моята перспектива като човек, аз ще те припозная и ще ти простя миналото. Българинът дотам е стигнал – компоомисът за него е ежедневие.

Да, той се вдигна на морален протест. Протестът на жълтите плочки стартира като морален и наистина много хора се приобщиха към него заради морална кауза. Дълго стаяваната потребност за чистота и морал в политиката намери повод да се изрази. Проблемът обаче е, че в тази малка държава много лесно манипулираме имиджа на хората и така всички са опръскани.

На практика в България няма някой, който да не е омаскарен от своя опонент. Българинът, като трезвомислещ, вече знае, че може да прости миналото, може да приеме човек, който му признава сегашни чисти намерения. Но трябва да има доказателства за това.

– Има ли конкуренция между партиите, крадат ли си идеите, или има злоба към всяко ново нещо?
– Да, има политическа злоба. Например Николай Бареков напипа верния подход. Той тръгна от много трудна позиция. От журналист, а знаем, че журналистите не са любимата гилдия за българина. Сега той има вече регистрирани проценти на подкрепа, без реално да е създал партия. В момента в България хората са зажаднели за класическа предизборна кампания – да видят политика, да го пипнат, да разговарят с него, ако щат нениетс на песента скарат с него, но да има истинско, реално общуване. В момента това го прави само Бареков. Никоя от другите партии не го прави в такава степен. Вероятно другите партии имат и друг негатив – че по места те вече са имали структури и хората са се разочаровали от тях, което е в плюс за този, който се появява като нова алтернатива. Ако успее да ги убеди, че това не е едноактно действие, а ще има системна директна комуникация, то това би било условие за успех.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *