Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Последно сбогом, Джоко Росич!

Един от най – харизматичните актьори в киното с осанка и тембър, каквито няма нито един от новите секссимволи, си отиде преди дни, само седмица преди да навърши 82.

джоко росич

Джоко, който бе наполовина сърбин, бе един от най-големите патриоти, макар че не членуваше в националистическа партия. Беше дипломиран икономист, 17 години е работил като журналист в Националното радио, но стана звезда в киното. Снимал се е в български, унгарски и сръбски филми, а дори професионалните каскадьори му завиждаха как язди и стреля с всевъзможни оръжия.

В деня, когато почина, неподражаемият му глас звучеше в реклама на музикално радио и никой не искаше да повярва, че Джоко вече го няма. Самият той от доста време не се страхуваше от срещата със смъртта.

Човекът, който не трепваше пред никаква опасност, не можа да прежали нелепата кончина на доведения си син и най – вече загубата на любимата си съпруга Лиляна. Джоко така се срина след преживените лични трагедии, че всичките му приятели усещаха, че няма търпение да отиде при Лили. Още повече, че той бе сред малцината, които знаеха какво чувства човек, когато напуска този сеят, тъй като 30 пъти е бил убиван в киното – за първи път през 1963-та, за последен миналата година.

Джоко бе сред актьорите, които имаше смисъл да дават интервюта, защото имаха какво да кажат. В една от последните си изповеди заяви:

„Не е истина, че душата е безсмъртна. Всичко умира, остава само направеното, съграденото. Другото – престанеш ли да го мислиш и преживяваш, умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата. Я се сети за едно велико нещо, дето да е направено в радост. Било книга, текст, картина. Тъгата е велико състояние!“

Защо ли не мога да си представя, че негов млад и нашумял колега от поредния сериал, сменил поредното гадже, изпушил поредната цигара марихуана, би могъл да изрече подобни думи?

Тъгата след смъртта на Джоко е, че от този свят си отиде един от последните истински мъжкари в киното ни, сякаш излязъл от уестърн на Серджо Леоне. Напусна ни актьор, който можеше да ти изправи косата с поглед или с трепване на мускул, без да изръси нито един цинизъм, което е особено модерно в българските гангстерски поредици напоследък.

Джоко бе безкрайно талантлив, човек за дълъг път. Драмата ни като общество е, че напоследък бе далеч по-непопулярен от Николета, Преслава или например Криско. Много от феновете им може и никога да не са чували за него. Още по-страшното е, че и тези, които винаги са го харесвали, скоро ще го забравят, както става с всичко в България поради липсата на историческа памет.

Най-дълго ще го споменават приятелите от заведението „При Илко“ на пазара „Ситняково“, където Джоко се отбиваше всяка събота. Дано все пак по-дълго помним каубоя на българското кино. Както е известно, той винаги язди срещу залеза. А тези мъже днес стават все по – малко.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *