Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Писателят Марко Ганчев: Простете на Плевнелиев, той не знае какво прави! ИНТЕРВЮ

Марко Ганчев е роден през 1932 г. в село Марча, днес квартал на Дряново. Завършил е българска филология в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Издал е повече от 55 книги с поезия, сатира, публицистика, мемоари и детска литература. По времето на социализма е обявен за идеологически враг, защото отказва да гласува резолюция срещу писателя дисидент Александър Солженицин.

Марко Ганчев

Марко Ганчев

В предаването „Всяка неделя“ хвърля партийната си книжка, а после като депутат във Великото народно събрание подписва новата конституция, заради което е изключен от СДС. От 1993 до 1999 г. е посланик на България в Беларус. Сега е писател на свободна практика.

– Господин Ганчев, защо 24 години след промените българите отново са разделени?
– Пълен анахронизъм е днешното ни разделение. Онова през 1989 г. беше по вододела диктатура – демокрация. Сегашното е поради вътрешновидова борба за власт. Онова се уталожи структурно с избора ни на европейско присъединяване, а и психологически след идването на царя, който допринесе за цивилизованото затихване на политическата омраза. ГЕРБ я възроди, след като в живота вече нямаше природосъобразни основания за нея, и това ще ги доведе до гибелта им повече, отколкото управленските им несполуки в миналото.

Писателят пред катедралата „Св. Александър Невски” на 18.11.1909 г.

Писателят пред катедралата „Св. Александър Невски” на 18.11.1909 г.

– Обикновеният човек обвинява за всичко политиците. Къде обаче е нашата вина за състоянието на държавата днес?
– Нашата вина е, дето не се сещаме, че вместо да ги обвиняваме за всичко, трябва да сме благодарни на управленците, които се хващат на тая работа вместо нас. Ние, ако се включим в някоя обща работа и ни препънат, ако се обадим в някоя медия, а в друга ни оплюят по тоя повод, дръпваме се и казваме: а бе я ми се махайте от главата. А професионалният политик трябва да продължи. Всъщност точно тук е отговорът на въпроса има ли морал в полика.

Ако човекът в нея с цялото си същество й се е отдал, той е морален. Ако е в политиката заради келепира или самолюбието си, ме е такъв и никакви протести не ще го направят такъв. Не е съвсем да няма хора от първия вид – Петър Дертлиев доскоро беше между нас.

– Протестиращите говорят за изгубен морал в политиката. Виждате ли формация, която може да го върне?
– Може би цялата многопластовост на протеста и метаморфозите му във времето ще породят и многопластови анализи. Основната поука от него обаче и сега се вижда като на длан: много опасно нещо е непризнаването на изборни резултати, към което бе тласнат протестът. Изборите не са, за да изберем най-добрите. Те са, за да не грабнем брадвите и калашниците. Понеже почти стигнахме тях яма да могат отделни политически формации да върнат гражданския мир, ще го стори животът, сигурно доста бавно и мъчително. А коя от споменатите организации по-резултатно ще поеме отговорностите на времето, най-малко може да каже днешното време.

Марко Ганчев, Джони Пенков и Радой Ралин (от дясно наляво) на премиерата на „Цар и водопроводчик" в Първо студио на БНР през 1971 година

Марко Ганчев, Джони Пенков и Радой Ралин (от дясно наляво) на премиерата на „Цар и водопроводчик“ в Първо студио на БНР през 1971 година

– Правилно ли кабинетът не подаде оставка въпреки уличния натиск?
– Ходовете на правителствата ги оценява историята. Обаче ние можем да й помогнем, като повторим старата истина, че и най-лошата власт е по-добра от безвластието. Хаотичното безвластие бе надвиснало над главите ни и това правителство ни спаси от него. А какъв ще е неговият късмет по-нататък, може да отговори само тоя, който знае дали изобщо такава работа е някакъв късмет.

– През 2013 година пред президентската институция имаше сериозни изпитания. Адекватни ли бяха реакциите на Плевнелиев?
– Неадекватността му е поради това, че както в предишната част на живота си не е имал хабер от обществените въжделения и крушения в страната си и по света, така тия работи си останаха чужди на съществото му и сега. Заедно с Бойко Борисов и тъмносините той е еднакво виновен за днешното ни. атомизиране. На него обаче трябва да му се прости, защото, за разлика от другите, той наистина не знае какво прави. Всъщност от цялата работа стана ясно, чеиашите институции все пак си взаимодействат: с разклащането на парламента се разклатиха и Президентството и Конституционният съд. Май не сме много наясно, че светът е създал тия институции заради оцеляването на човешкия род, а кой ги оглавява в настоящия момент, не е от особено значение.

– Кръгла маса, Велико народно събрание и нова конституция биха ли решили проблемите на България?
– Не могат да се правят кръгли маси в мирно време. Има нужда от рестартиране на здравия смисъл на българския народ, а не“ от рестартиране на държавния механизъм, за който шопът с право е казал, че „оно щом е меанизъм, се че се развали“. Най-вероятно в следващия парламент ще стигнат до някакво правителство, модел „Димитър Попов“, без опозиция за известно време. Ще си направят с квалифицирано мнозинство необходимите конституционни промени, например да се откажат от квотния партиен принцип при съдебната система. Но и това ще могат да сторят, при положение че никоя партия няма да се по-лакоми да я прилапа изцяло, от което засега все пак квотите ни спасяват. Оня парламент ще се принуди да проумее,че колкото и да сме паралелни светове един спрямо друг, все пак ще трябва да я караме заедно.

– Люспенето на депутати от ГЕРБ началото на края ли е за партията и има ли Борисов полезен ход за връщане във властта?
– Не ми се вярва от ГЕРБ да стане партия, колкото и да е насипно дясното пространство, но то си е тяхна работа.

Експериментът „Борисов“ показа, че няма начин народният трибун да въведе някакъв поносим баланс в многопосочните вектори на живота, дори и да е имал такова намерение, ако не му го е приписвал само лековерният народ. Надеждите ни в това отношение, за жалост, явно ще трябва да се възлагат на вездесъщата бюрокрация, централноевропейска и тукашна, ами дано електрониката наистина да я прави поне по-прозрачна.

– Как си обяснявате отказа на Борисов да махне Цветанов, въпреки че срещу него има 3 тежки обвинения?
– Имаше анекдот, че Айнщайн се страхувал да не му сложат за асистент някого, който хем да е посредствен, хем работлив. Вижда се, че за да те сполети такова нещо, не е необходимо да си Айнщайн.

– Вярвате ли на новосформираните политически формации?
– Никак не вярвам, защото в тях преобладават закоравели майстори на прокарване на разделителни линии, за да има сектори за тяхното лидерство. Те се помъчиха чрез протеста да измайсторят и изкуствена революционна ситуация. Макар и обладани антикомунисти, озоваха се в положението на БКП от сектантския й период в началото на 30-те години. И пърформансите им бяха аналогични с боядисването на червен щъркел от селски партийни активисти от същия период. Жалко, че насадиха и ранобудните студенти да живеят късно.

– Каква беше за вас в личен план 2013 година?
– При поета планове няма, той не работи методично, но трябва всеки момент да е готов да посрещне вдъхновението С това се оправдавам и пред жена ми, когато ме упреква, че не се включвам в битовите необходимости на къщата. Плановете ги. правят издателите – тая година ми отпечатаха книгата с епиграми „Любезни хора“ и сложиха под печат книгата „Басни в сегашно време“. Заглавието на следващата с нови стихове и поеми е „Догонване на света“, именно тя е още само в моите планове.

– За какво мечтаете?
– Думата „мечта“ е литературна, народът не я употребява. И с право, защото тогава ще излезе, че освен живота си е съсипал и мечтите си.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *