Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Петко Бочаров: В ДС ме вкараха насила! ИНТЕРВЮ

Имаше в Би Би Си един Алистър Кук. Живееше в САЩ и всяка неделя водеше рубриката „Писмо от Америка“. Когато го мернах за последно, беше на 95. Рубриката му сигурно беше на повече от половин век! Ще ми се да подобря неговите рекорди“.

Петко Бочаров

Петко Бочаров

Думи на Петко Бочаров – човекът, изрекъл от малкия екран култовата фраза „Да, ама не!“. Той е най-възрастният действащ журналист в България. През февруари ще чукне 95 и като нищо ще бие рекорда на споменатия по-горе негов колега.

– Г-н Бочаров, на 19 февруари ставате на 95 години. Продължавате ли да работите все още?
– Подготвям книга, която ми поискаха от издателството. Излязоха 4 мои тома, от които трябва да направя специално издание за 95-годишния ми юбилей. Оказа се, че работата е повече, отколкото предполагах, но вече съм готов. Осъвремених текста, добавих нови неща.

– А продължавате ли да пишете за вестници?
– Много болезнена е темата за мен. Открих, че не мога да пиша повече във вестниците, на които сътрудничех по-рано. Очевидно политиката им не отговаря на моите разбирания. Откривам, че в нас продължава да го има уродливото явление автоцензура. Бях предупреден от мои приятели във вестниците, че сега политиката е да не се бутаме много между шамарите, трябвало да балансираме между полюсите и да съм го имал предвид. Полудях от яд. Да ми говорят такива глупости на мен, старата кримка Петко Бочаров, не мога да приема. И престанах да пиша. Не вярвах, че ще дойдат такива времена за медиите.

1974 г., в студиото на БТА

1974 г., в студиото на БТА

– Как ви се струва политическата обстановка в страната?
– Уникална е. Такива моменти страната ни не е изживявала. Ние сега сме изправени пред нещо, което ще нахлуе в България и което е последица от това, което става по света. Съвсем предстоящо е.

– Какво точно предстои?
– Предстои една много сериозна световна криза, която не мога да предвидя как точно ще се развие. Но ще има размяна на враждебни действия и не се знае до къде ще стигнат нещата.

– Защо мислите така?
– Откакто СССР и Варшавският договор се поминаха, никога до сега САЩ не са се отклонявали до такава степен от своята историческа роля на световна супер сила, която да пази интересите на свободния свят. Сравнение мога да направя само с края на 70-те, когато бях в БТА. Тогава начело на Щатите беше Джими Картър, много слаб президент. При неговото управление Варшавският договор получи безспорно предимство. Нещата се повтарят днес дори още по-подчертано. На Обама му остават още две години до края на втория мандат.

Не виждам как ситуацията може да се промени освен ако събитията не го принудят да пусне в действие чудовищната мощ, която притежават Щатите. Ние живеем в епоха, в която трябва да има една супер сила, която да внася респект в различните диктаторчета и кандидати за евтина слава. Тази роля САЩ я изпълняваха с огромен успех още от времето на Роналд Рейгън и тя доведе до рухването на главния противник СССР и въобще до всичко, което последва.

В онези години моделът стана еднополюсен. Трябва и сега да има полюс, лидер, който да си върши работата. Неговата задача е да не допуска да бъдат застрашени изконните ценности на демокрацията по света.

1987 г. Сред сътрудници на програма „Христо Ботев" на БНР (отляво надясно): Марко Семов, Вальо Измирлиев, Бочаров, Хайтов, Николай Колев - Босия

1987 г. Сред сътрудници на програма „Христо Ботев“ на БНР (отляво надясно): Марко Семов, Вальо Измирлиев, Бочаров, Хайтов, Николай Колев – Босия

– Как смятате, че ще се развие кризата, за която говорите?
– Ако е вярно това, което прочетох като изявление на посланика на Израел в София, остават няколко седмици до момента, в който режимът в Техеран ще се сдобие с ядрена бомба. Тогава светът ще се изправи пред огромна криза. При този американски президент режимът на Техеран ще бъде изкушен да действа силово, с надеждата, че няма да последва нищо.Това ще бъде огромна заблуда, такова нещо не може да стане. Имаше интервю на Тома Томов, в което той твърди, че подписвайки споразумението с Путин, Обама изпраща на света посланието, че няма да играе играта на Израел и ястребите в днешната международна обстановка. Да, на Обама може би не му се иска да играе тяхната игра, но ще бъде длъжен, защото САЩ са единствена супер сила от доста години. Не е възможно да абдикират от тази своя роля, защото това ще е катастрофа за света.

– Как ще се процедира, ако Иран се сдобие с ядрена бомба?
– Още същия ден, в който МОСАД докладва на своя министър-председател, че в Техеран са направили бомбата, ще последва това, което стана през 1981 г. с ядрения реактор в Ирак.Тогава след лични преговори с Жак Ширак Саддам Хюсеин купи френска инсталация, я израелците я бомбардираха и унищожиха. От този момент нататък Ирак въобще не направи нов опит да създаде ядрено оръжие.

– Вие сте най-възрастният действащ журналист, живели сте в 3 Българии. Кога беше най-добре и кога най-зле?
– Бих предпочел днешна България. В Царска България беше шапка на тояга, чуден живот. Но беше и времето на лудите идиоти които хвърлиха човечеството във Втората световна война. Времето на пуяка Мусолини, патологичния Хитлер и параноика Сталин. Не ми се ще отново да преживея пак онова, което беше в царството. Нашите имаха къща, която и до този момент не мога да си върна. Беше заграбена от комунистическата власт след 9 септември, водих дела, но безуспешно. Болка ми е, че днешна България се е облагодетелствала от едно престъпление, с което бе заграбен нашият имот на ул. „Раковска“ 112.

С втората съпруга се запознават на Коледата през 1961 г. и оттогава са неразделни

С втората съпруга се запознават на Коледата през 1961 г. и оттогава са неразделни

– Тази година са на мода протестите. Вие участвали ли сте?
– За първи път отидох да викам на улицата в края на 1989 г. на големия митинг на СДС на Цариградско шосе.

– Какво мислите за новите партии и лица в политиката?
– Още от Средновековието българинът постига нещата по труден и бавен начин. Но ако му дойде акъл в главата… Реформаторският блок е полезно явление, защото отнема от партия „Атака“ и Волен Сидеров. С ГЕРБ могат много ефикасно да управляват, не виждам разлика в каузите им.

– Кой са най-големите проблеми, с които сте се сблъсквали през годините в професията си?
– Цензурата. Имал съм няколко пъти спирани материали. Преди 10 ноември писах материал за „Правен свят“, заради който спряха списанието.

– Как така заради ваш материал са спрели списанието?
– Материалът беше за Ирак. Тогава посолството възрази и спряха броя. Второто ми цензуриране беше във „Всяка неделя“. По повод войната между Иран и Ирак си бях позволил да направя преценката, че иранските войски скоро ще се изправят срещу много силен противник и ще трябва да се върнат. Посолството настръхна.

1941 г, взводен командир в Скопие

1941 г, взводен командир в Скопие

Най-фрапантният ми случай беше по време на правителството на Тройната коалиция. Реши се Военното министерство да възроди вестник „Българска армия“, който някога се казваше „Народна армия“. Събра се съставът на редакцията и 2-3 месеца имаше сухи тренировки. На мен ми беше поръчано да напиша нещо за първия брой. Предложих текстът да е за Путин и „Южен поток“ и темата се хареса. Когато обаче броят трябваше да се отпечата, по телефона звъннал тогавашният министър Николай Цонев. Казал, че вестникът се спира и се накарал на колегите за моя материал. Заявил им: „Имате ли акъл? Искате да вкарате България във война с Русия ли?!

– През дългогодишната си практика заплашван ли сте?
– В самото начало след 10 ноември 1989 г, когато си отпуснах езика. Тогава не се изплаших, но сега бих се замислил.

– Вие сте автор на първия телевизионен коментар в България. Какво беше чувството тогава?
– Полетях в облаците. Тогава за първи път излезе човек с физиономията си пред екрана и говори на хората. Темата беше „Конференцията на външните министри на страните от Южна Америка в Пунта дел Есте“.

– В БТА сте били по-осведомен от Живков…
– Така беше. Това, което четеше Тодор Живков, беше преведено от мен. БТА издаваше червен бюлетин с ограничен тираж, който се изпращаше на хората от Политбюро.

– Уволняван ли сте?
– Не, но бях понижаван. Не бяхме женени все още с жена ми и тя ме заведе срещу Великден в църквата „Света Петка“. Излизахме със свещите от храма и се сблъскахме с партийния секретар на БТА. На другия ден агенцията гърмеше. Тогава бях шеф на отдел и имах 10 души подчинени. Всичките под мен бяха членове на БКП, а аз – безпартиен.

– Как гледате на твърденията на разследващия журналист Христо Христов, че сте писали тонове с доноси…
– Думата „доносник“ ме обижда, и то много. Никога не съм бил такъв.

– Псевдонимът ви е бил Борисов…
– Бях вкаран в кошарата на т.нар. доносници почти насила. Дойдоха в 5 часа сутринта двама души и ме взеха от дома ми. Заведоха ме във Вътрешно министерство. Затвориха ме в стая с маса и два стола. Държаха ме там до 11 часа вечерта. През цялото време ме обработваха да кажа коя ми е връзката от турското разузнаване и на кого докладвам, какво става в България. Отвръщах им: „Каквото искате, правете, но няма да кажа, че съм сътрудничил на турското разузнаване, защото не съм!“. Редуваха се различни хора и все едно и също. Вечерта влезе един и ми каза да си вървя, но първо да подпиша документ, че няма да разказвам на никого какво се е случило там. С огромно удоволствие и надежда подписах декларацията. Тръгвайки си, ми мина мисълта: „Май прескочих трапа!“. Като сътрудник на ДС бях много старателен, защото за мен това беше спасението. Аз наистина отървах кожата онази нощ в министерството.

– На 19 февруари имате рожден ден. Някои недоволстват, че за вас бе направен филм, а за 140-ата годишнина от обесването на Левски – не.
– Какво да кажа? Обижда ме простотията. Не съм аз инициаторът за филма, нямам никакво участие в организацията. Не знаех дори. По едно време при мен дойдоха Христо Христов и режисьорката и ми казаха, че ще снимат.

– Как сте със здравето?
– Както може да е един човек на моите години.

– Доволен ли сте от пенсията си?
– Пенсията ми е на разплащателна сметка. Взимам 350 лева. Винаги съм работил и съм изкарвал нещо отгоре и не съм разчитал само на парите за прослужено време. Бил съм доволен от живота си.

– Страхувате ли се от смъртта?
– Да, не ми е приятна мисълта как ще настъпи тя. Но…

– Разкажете за семейството си.
– Имам внук на 20 години, който носи моето име, син и снаха. Имам до себе си и жена. Жена-ангел.

– Първата ви съпруга е починала. След колко време се появи втората?
– Ружа, първата ми съпруга, си отиде през 1978 г. Тогава ние вече бяхме разведени. Тя почина в Италия. Замина да следва телевизионно режисьорство, но не стигна доникъде, нещо й стана там. Писах й писма, че решението й да остане е грешка, но не се съобрази. Разведохме се. Синът ми през цялото време беше при мен, отгледал съм го от бебе. Той е роден през 1956 г., а жена ми замина за Италия през 1959-а. С втората ми съпруга се срещнахме на коледен купон през 1961-ва. Тя беше маце. От тогава сме заедно и мисля, че имаме един страхотен брак!

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *