Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Пейо Яворов нарамва пушка заради терорист

Пейо Яворов

Пейо Яворов

Той бе млад човек, неспокойна и пламенна натура и по убеждение анархист-терорист… Иначе бе честен и безкористен човек. В споровете и отношенията си бе прям и агресивен.“ Така описва приятеля си Костадин Нунков деецът на македонското освободително движение Христо Караманджуков. Днес името на Костадин Нунков не е широко известно, въпреки че е вплетено в една от най-известните български песни от Македония. Едва ли има българин, който не е чувал песента „Кога зашумят шумите“, в която се разказва за Костадин войводата – Капетано.

Костадин Нунков

Костадин Нунков

Тя със сигурност е една от малкото песни, надминаващи по слава човека, на когото са посветени. Самият Нунков се свързва с македонската кауза от български патриотични позиции. Родом е от Чирпан. Оттам се познава с Пейо Яворов. Нунков е един от хората, които вдъхновяват поета да нарами пушка и да се включи в македонските чети. На него Яворов посвещава и стихотворението „Напред“.

Костадин Войводата е един от харизматичните комити, които кръстосват Македония в края на XIX “ и началото на XX век. Роден през 1977 година, той учи в Пловдивската гимназия, но не успява да я завърши поради липса на финансови средства. След като прекъсва образованието си, започва работа като печатарски работник в Града под тепетата. В този период живее в една квартира със съгражданина си Яворов. Двамата остават приятели и когато се преместват в София. Там Нунков продължава да се прехранва като печатарски работник, но постепенно се свързва с участници в новосъздадената Вътрешна македоно-одринска революционна организация. През 1895 година се включва в Четническата акция, организирана от Македонския комитет.

Марин Чолаков

Марин Чолаков

Акцията си поставя за цел да наводни българските територии на Османската империя с български чети, които отново да заострят вниманието на Европа към исканията на българското население. В този период Нунков приема и идеите на анархизма и дълбоко вярва, че свободата може да бъде постигната само със средствата на тероризма.

От обикновен четник Костадин се издига до войвода през 1900 година, когато влиза със своя чета в днешната Благоевградска област. Заедно с това започва проучване на условията за организиране на атентати в Ксантийско и Ахъчелебийско. В края на 11902 г. заедно с другарите си Димо Николов, Петър Чапкънов и Теню Колев пристига в Дедеагачко.

Четиримата носят адски машини и 100 килограма динамит от Аладаа. Идеята им е с боеприпасите да подпомогнат войводата Марин Чолаков. Те са предназначени за организиране на серия от

Христо Силянов

Христо Силянов

атентати по железопътната линия. Терористичните им актове обаче не се увенчават с особен успех. Преди да организира тази акция, Нунков обнародва брошурата си „Взривните вещества и тяхното употребление“. С нея той иска да внуши, че терористичните актове са далеч по-ефективни от четническата борба. Въпреки това не се отказва от четничеството.

По време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година Нунков отново прави неуспешна организация на серия от атентати. След разгрома на въстанието не се отказва от каузата за освобождение на Македония и събира своя чета, която действа в района на Куманово. В тези месеци врагът му не са само османските власти, а и сръбската въоръжена пропаганда в Македония, която става все по-силна.

В началото на януари 1905 г. е делегат на скопския конгрес на ВМОРО, който се провежда в местността Кнежево.

Месец по-късно след ожесточена битка с османския аскер 28-годишният войвода е убит. Заедно с това е напълно унищожена и седемчленната му чета.

Години след смъртта на Костадин Нунков войводата поет Христо Силянов пише за него: „Чисти в техните младежки пориви, неотразимо мили образи изскачат от задгробното царство на свещените македонски сенки и добили плът и кръв, шествуват в тоя миг пред просълзения ми поглед… Коста Нунков от Чирпан, висок, с блага усмивка, която никога не изчезваше от брадатото му лице, винаги загрижен за хода на комитетските работи и винаги зает с приготовления за заминаване отвъд…“.

ВИЖ ВИДЕОТО:

http://youtu.be/g0MTExpNIog

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *