Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Първият български рекордьор в „Гинес“: Жонглирах с топка на 52 метра от земята, без осигурително въже

джани

джани

Пловдивчанинът Радослав Николов – Джани е първия българин, записан в книгата на рекордите- „Гинес“. През 84-та година вариететния артист смайва света с уникалния си дрибъл. Изминава 18 км. и 100 метра, жонглирайки футболна топка с крака. Три години по-късно, през 87-ма футболния феномен подобрява собствения си световен рекорд. Този път не изпуска кълбото цели 32 километра. 54-годишния Джани е легенда на родното вариете. За 25 години успява да наложи простото разцъкване на топка като висш цирков жанр. Делил е една сцена с всички известни артисти и певци на България. А от континентите не е стъпвал единствено в Австралия.

– Как стана вариететен артист?

– Случайно. Бях футболист. Първо играх в „Граничар- Свиленград“, а после и в „Ботев-Пд“. На 23 години обаче счупих крак. С кариерата ми на играч беше свършено и се замислих не мога ли да приложа уменията си в друго поприще. Така от зеления терен попаднах на вариететната сцена.

Първото ми участие беше в програмата на хотел „Кубан“. Жонглирах с три топки с ръце, крака и глава едновременно. Днес правя същия номер, но топките вече са 5. Наскоро правиха проучване и се оказа, че съм единствения в света, който умее това. Аз съм и първия, който показа дриблирането с топка във вариете. В началото шефовете на ресторанти не ме взимаха насериозно и ме отсвирваха. Но бях упорито копеле. Веднъж отивам да диря работа в ресторанта на бургаския хотел „България“. Знаеше се, че управителя вкарва в програмата само свои хора. Затова накарах един приятел да му се обади и да се представи за Валентин Росецки. По това време режисьорът Вальо Росецки беше шеф на всички вариететни програми в страната. Тоя мой авер обаче се олял. Освен че заповядал да ме назначат, казал и че ми е чичо. Отивам аз на срещата с управителя, а оня само метани дето не ми прави. Та, така стартира кариерата ми- с двоен хонорар, щото съм „племенник“ на биг-боса. Управителя усети, че съм го хързулнал чак в края на сезона.

– Кой е най-големия ти гаф на сцена?

Радослав Николов - Джани– За 25 години само два пъти съм изтървал топките пред публика. Първия път беше през 83-та г. в Голямата шатра в Правец. Играхме пред Тодор Живков и  половината Политбюро. Изпуснах ги от напрежение. Втория фаул беше на концерт на Лили Иванова в Пловдив. Дойдоха ми гости от чужбина и от радост се нашмулих с домашна шльокавица. Излизам на сцената и се кандилкам като пингвин. Почнах да жонглирам, но оплетох краката и паднах. После ми казаха, че от тоя резил на Лили й прилошало. Аз обаче маскирах гафа и публиката го взе за трик.

– А имал ли си екстремни моменти?

– Най-рисковия ми номер беше на 1 юни, 91 г. Жонглирах с топка на върха на 52-метров метален стълб. Бях стъпил на широка 30 см. платформа без осигурителни въжета. Ритах така топката 10 минути, а публиката беше затаила дъх. Всички бяха толкова шокирани, че дори забравиха да ми ръкопляскат. Хвана ме страх часове по-късно, като си дадох сметка какво съм направил.

– В Пловдив си известен и със страстта си към залозите. За какво най-често се басираш?

– Повечето ми облози са свързани с жонгльорството. Спечелил съм над 200 баса с известни личности. Така например през 82-ра Гочето Василев олекна с 500 лв. Заложи ги че няма да направя 6 обиколки на ст. „Българска армия“ с топката. Направих 8 и спрях, а Гочето, който тогава беше треньор на „червените“ се хвана за главата. За да няма сърдити, няколко месеца по-късно прецаках и левскарите. Тоя път облога беше с целия отбор, барабар с треньора Вуцов. А условието- 1000 лв. срещу 10 обиколки на „Герена“. Щом преполових дистанцията обаче сините ритнитопковци се уплашиха и пуснаха по петите ми един булдог. Псето почна да ми се мотае в краката и да ми хапе маратонките, даже на два пъти отклони топката с муцуна. Но бате ти Джани е от сой. Финиширах и гушнах кинтите. Печелил съм бас и срещу великия полски футболист Бониек. Губил съм само 4 пъти и все за неща

извън жонглирането. Веднъж паднах на карти и пробягах разстоянието от Асеновград до Пловдив. Покрай залозите съм си имал и сериозни проблеми. Даже временно бях наказан и отстранен от работа. Басирахме се веднъж с готвача на ресторанта, в който играех и оня загуби. Беше толкова съкрушен, че вечерта поднесъл на някакви араби свинско вместо пилешко. Тогава управителя ме нарочи за виновен. Нарече ме „пладнешки обирджия“ и ме натири. После ме върна на работа, но трябваше да подпиша декларация, че повече няма да сключвам облози.

– Коя е най-крупната сума, който си печелил от бас?

– Прибрах 5 хилядарки от група роми в едно пловдивско село. Бях на гости у един приятел, а на мегдана- циганска сватба. Голяма веселба. Попадна ми отнякъде топка и почнах да правя жонгльорски пинизи. От дума на дума, половината сватбари воглаве с младоженеца заложиха пари, че няма да издържа да дриблирам 2 часа без да изпусна кълбото. Накрая, като разбраха, че джобовете им ще олекнат, доведоха някаква ханъма да ми прави черна магия, белким изпусна коженото кълбо.

джани с поредната изгора

джани с поредната изгора

– Как счупи световния рекорд по дрибъл с топка?

– През 84-та година направих 43 обиколки на ст. „Христо Ботев“. Не изпуснах подскачащото кълбо цели 18 км. и 100 м. А представителите на „Гинес“ замериха, че съм изминал дистанцията за 2 часа, 57 мин. и 3 сек., като съм ударил топката 18 хил. пъти. През 87-ма година подобрих собствения си рекорд. Дриблирах 31.5 км. Голямото световно признание обаче дойде на Световния шампионат по жонглиране в Англия (96 г.). Там изминах 20 км. с 29 940 докосвания на коженото кълбо. Тогава британския вестник „Ивнинг нюз“ излезе с водещо заглавие: „Футболния магьосник Радослав Николов на върха на света“. „Сън“ пък написаха: Българина Джани счупи световния рекорд“.

– Как се попада на страниците на „Гинес“

– С много труд. През последните 30 години тренирам по 15 часа, без почивен ден. Навремето се бях амбицирал да подобря рекорда и по брой удари с глава. Стигнах до 6 хиляди и се отказах. Казаха ми, че рекордьорите в тая дисциплина впоследствие до един развили неврози и психически заболявания. От многото лашкане с кратуна мозъкът се травмира. Решил съм пак да вляза в книгата на рекордите. Но този път ще дриблирам с две топки едновременно.

– С кои известни личности си бил приятел?

– С Парцалев, лека му пръст, бяхме много близки. Той беше артист до мозъка на костите си. И голям бохам. Приятел съм и с Георги Христов. Като дойде на участие в Пловдив, не пропуска да ми гостува. Най-много авери имам сред футболистите. Играл съм на бенефисните мачове на Христо Бонев и руския вратар Лев Радослав Николов - ДжаниЯшин. От жонгльорския ми талант се възхити и самия Марадона. С него се запознахме в Италия. Тогава аржентинеца риташе с екипа на „Наполи“. Като ме видя да жонглирам той дойде и се здрависа с мен. Осведоми се кой съм и откъде съм. Беше изумен от това, че цъкам пет топки едновременно с ръцете и краката. Не станах „Марадона“ при футболистите, но пък съм „Джани“ при жонгльорите.

– Само тренировки, репетиции и спектакли ли е живота на вариететния артист?

– Няма по-сладък занаят от тоя. Не стига че ти ръкопляскат, ами и ти плащат. Жените ти се възхищават и обожават. Защото жената харесва силния мъж. Ако си „дебелянов“, те преследва, ако си „слабаков“- не ще да чуе за теб. Рекорда ми с топка е 30 хил. бройки, а в кревата-1000. Спал съм с жени от всякаква раса и народност, но от българките по-хубави няма. Полякините и рускините са красиви, но имат една тежка, специфична миризма. В жилите ми тече кръвта на римски войн. А в леглото съм тигър. Затова все съм се намествал между хубави чатали. Веднъж чуках една полякиня на морето. Малко преди сюблимния момент оная се разкрещя: „Медлено, медлено!“. И аз отивам да й купувам мед. Кой да ми каже, че „медлено“ значело „по-леко“.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *