Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Ненчо Илчев от „Комиците” призна: Любо Нейков се гаври с мен!

Ненчо Илчев е завършил ВИТИЗ в класа на Стефан Данаилов. Той е успешен театрален актьор и илюзионист, но на широката публика е познат най-вече с изявите си на малкия екран. Дълги години симпатичният родопчанин бе лице на детското предаване „Спукано гърне”, а сега се подвизава в шоуто „Комиците“ и в „Столичани в повече“.nencho1

През седмицата стартира новият сезон на хитовия Би Ти Ви сериал и героят на Ненчо отец Григорий пак е на линия. Нещо повече – ролята е доразвита и персонажът му вече е сред най-важните в продукцията.

– Ненчо, да очакваме ли изненади от героя ви отец Григорий в новия сезон на „Столичани в повече“?

– От всички неща, с които се занимавам в момента, работата по „Столичаните“ ми доставя най-голямо удоволствие. В първите серии героят ми не беше много на екран, но сега сценаристите развиха образа, за което съм им много благодарен. Ще има много промени и изненади в съдбата на хитрия отец Григорий.Той ще бъде отлъчен от Църквата и животът му ще се стече по коренно различен начин.

– Има ли отец Григорий прототип?

– Да, много са и за съжаление стават все повече.За радост има и истински,вярващи служители, на които се извинявам. Аз самият съм вярващ човек. Израснал съм в село Момчиловци в Родопите и баба ми Елена и майка ми от малък са ме закърмили с уважение към Бога. Като бях дете се забраняваше ходенето на църква, дори се изключваше от училище и се намаляваше поведение за това. Близките ми обаче си ме водеха в храма. И в момента редовно паля свещ. Винаги, когато пътувам за Смолян, се отбивам в Бачковския манастир.

– Божиите служители не ви ли се сърдят, че ги маскарите?

– Има и такива, които се сърдят. Други обаче приемат ролята ми в „Столичаните“с чувство за хумор. Случващото се в Църквата, развратът в Троянския манастир са много по-страшни от представеното в сериала.

– Как се сработвате с другите актьори?

– Много добре. Ние работим като екип и в „Комиците“, скоро ще станат 8 години, откакто сме заедно. Любо Нейков ми е споделял как в началото са си мислили, че такива силни личности и артисти ще се скарат много бързо. Да, ама не. С времето ставаме все по-близки. Ние сега сме си като едно семейство и ни е хубаво заедно. Любо и Иван Радоев често се гаврят с мен в „Комиците“, като ми сменят текста на аутокюто в последния момент с някоя сложна дума. Правят го, защото знаят,че не мога да чета на прима виста. На мен мисълта ми върви по-бързо, с едно изречение напред. Уча си текста наизуст и почти не използвам аутокю. Сменят ли ми дума, се паникьосвам и пада голям смях.

– Как попаднахте в„Комиците“?

– С Любо Нейков се познаваме от ВИТИЗ. На 42 сме и двамата. Той беше две години след мен в академията, учеше кукли.Навремето ме извика да правя фокуси в заведението „Дали“ и доста време работихме заедно. След това направиха „Комиците“и ме покани да се присъединя. Други продуценти не са ми предлагали да отида в тяхно предаване, защото на всички им е пределно ясно, че никой от нашия екип няма да приеме такава оферта. С Любо Нейков и Иван Радоев дори си разменяме готварски рецепти. И тримата много обичаме да готвим. Любо обаче е по-добър кулинар от мен, повече практикува. Преди време му дадох една уникална рецепта, която знам от колежка в театъра. Пакет пилешки крилца се слага в тенджера и се залива с кока-кола да ги покрие. Добавя се половин шишенце соев сос и се оставя да ври. Става нещо уникално вкусно!

– Никога ли не сте били пред раздяла с „Комиците“?

– Не съм имал трудни моменти във фирмата. Събирайки се с колеги от „Комиците“, се успокоявам. Някои дори казват, че отогава съм напълнял.

– А имали ли сте трудни моменти в театъра?

В началото ми беше много трудно. Все пак дойдох от дълбоката провинция и нямаше кой да ми помогне в София Само родителите ми с ме подкрепяли. Страшно съм благодарен на майка ми, баща ми и брат ми. По онова време много не с излизаше лесно от село. Първо кандидатствах в училище за зъботехник само и само да се приближа до ВИТИЗ. Било ми тежко, но винаги съм има късмет и съм попадал на точното място и хора. Не ме приеха от раз във ВИТИЗ, но след това учих при Стефан Данаилов, който е най-добрият преподавател и изключителна личност.

– Станахте ли близки с Ламбо?

– Сега рядко се чуваме, но той знае, че го обичам. Пускам му съобщения на празници. Чух за здравословните му проблем, но съм сигурен, че силен човек като него ще успее да превъзмогне всичко.

– В кое амплоа се чувствате най-добре – като комик в телевизията или като илюзионист или театрален актьор?

– И в трите. Сега с най – голямо желание чакам снимките на „Столичани в повече“. Предполагам дължи се на това, че през годините не съм играл много в киното или в сериал. Харесвам си ролята на отец Григорий, но се чувствам прекрасно и в театъра, както и в представлението ми „Магията на Ненчо”. Благодаря на Любо Нейков и Евтим Милошев, които реализираха магическия ми спектакъл, който е много скъп продукт. Те го направиха само и единствено заради мен, защото ми беше мечта. От него не може да се спечели, а те вложиха много средства и любов.

– От дете сте близък с илюзиониста – легенда Мистър Сенко…

-Не ми вървеше въобще в училището. Харесваше ми да гледам по телевизията новогодишни програми и да имитирам, Родителите ми много ми угаждаха. В двора на къщата ни в село Момчиловци си правех театър, а баща ми майстореше декорите и реквизита. На 13 години гледах предаването „Пет вълшебни минутки“ и се запалих по фокусите. Тогава видях във вестника, че Мистър Сенко става на 80 и всеки ден след 18 часа очаква гости в софийския си дом. Написах му писмо, поканих го в село Момчиловци. След една седмица получих отговор, който пазя и до днес. В писмото Мистър Сенко казваше, че не е добре със здравето, но предлага аз да го посетя в София. Родителите ми си взеха отпуска и заедно с брат ми ме заведоха. Видях един дребен възрастен човек. Покани ме в градината си и започна да ми разкрива фокусите си. След години разбрах, че това е бил голям жест към мен, защото той не е продавал реквизита си. В момента притежавам целия му реквизит, купих го преди години от съпругата му.

– Колко време ви трябваше, за да изчистите родопския си диалект?

– Много бързо го изчистих заради мечтата си да стана артист. Но да, имах много тежък родопски диалект. Кандидатствах в Пловдив зъботехника, а след това родителите ми с връзки ме прехвърлиха в София. Завърших, като голямата ми цел в този период беше да оправя говора си. После се записах в студията на Бончо Урумов, който подготвяше за ВИТИЗ. Както вече споменах, първата година не ме приеха на изпита за актьор. И тримата от журито ме скъсаха – Леон Даниел, Севда Урумова и Баева. Взеха ме да уча платено пантомима и това беше донякъде добре, защото иначе трябваше да вляза в казармата – нещо, което определено не желаех. Бях много отчаян, че не са ме одобрили във ВИТИЗ. На следващата година кандидатствах отново и този път сполучих.

– Кога станахте известен?

– През 90-те, с участието ми в „Спукано гърне“, където правех фокуси. И до днес ме срещат хора, които ми казват, че са израснали с предаването ми. То беше на екран 10 години, но се изчерпа. Сега вече съм по-популярен с участието си в „Комиците“ и „Столичаните“.

– Мълви се, че сте майстор и на стриптийза…

– Като студент беше това. Правехме купони, пийвахме си и се поразсъбличахме (смее се).

– Кои са пороците ви?

– Доста са, като на всеки човек. 20 години пушех много. Отказах цигарите, защото започнаха да ми пречат. Като бях млад, във ВИТИЗ пиехме почти денонощно. Като се обърна назад обаче, мога да кажа, че това са били най-хубавите ми години. Има една много интересна случка от този период. Бях първа година в академията и с колегите ми отидохме на заведение в Търново. Някакво яко момче започнало да се заяжда с нас. Аз съм мълчал през цялото време, но накрая съм станал и с една бутилка съм го ударил по главата. Доста яки младежи наскачали да ме бият – тогава бяха мутренски години. Колегите обаче ме спасили, като ме скрили в багажника на колата. Така ме докарали в София. Да, много се забавлявахме като млади. След всяко представление сядахме в заведението „Максим“. Веднъж пък отидохме в Албания на фестивал. Имаше рожден ден, почерпихме се и след това съм чукал по вратата на директора и съм му пял „Стани, стани, юнак балкански“. Това пак са ми го разказвали впоследствие. Напивал съм се, но кой като млад не го е правил?! Вече от много години не съм прекалявал с алкохола. Видимо съм напълнял, но то не е, защото не пия, а от спирането на цигарите. Качил съм 15 килограма.

– Ще ги сваляте ли?

– Чувствам се отлично и не мисля да спазвам диета. И си спя добре. Единственият ми проблем е високото кръвно, но той е при повечето хора.

– Иван Радоев казва, че по турнета и участия не иска да спи с вас в една стая, защото много хъркате…

– Хъркам, вярно е (смее се). И жена ми се оплаква. Може да е от годините и килограмите. Обръщам се просто на другата страна в леглото и спирам.

– Разкажете за съпругата си и сина си Момчил.

– Съпругата ми е актриса в Младежкия театър, казва се Зорница. От 1998-а сме оженени. Синът ми Момчил е голямата ми любов. Много харесвах „Време разделно“ и кръстих наследника си на герой от филма. В момента Момчил играе в представлението ми „Магията на Ненчо“.

– Все още ли сте фен на Васил Найденов? .

– Да, така ще бъде винаги. Приятели сме. Все още си пазя абитуриентския костюм, който е същият като на Васил Найденов от една новогодишна програма по телевизията. Първата ни среща с него беше на концерт в София. Отидох там с въпросния абитуриентски костюм и седях на първия ред. Васил мина покрай мен и ме изгледа много учудено. След години му разказах как съм решил да се сдобия с този тоалет ои той много се смя. По мое настояване майка ми го поръча на една шивачка от Момчиловци. Костюмът е бял, с лампази до кръста, широк, с жълти копчета, жълта фланелка и шалвари. Като дойдох в София на 17 години, нашите ме оставиха с багажа и се върнаха за Момчиловци. Първото, което аз направих после, беше да си облека костюма и да отида на ул. „Раковска“ да видя къде са ВИТИЗ, Сатиричният театър, къщата на Мистър Сенко. Помня, че когато на излизане хазяинът ме видя как съм пременен, тръшна вратата. Вървейки по ул. „Раковска“, се засякох с едни офицери и ги чух да казват зад гърба ми: Ега ти, военния!

С костюма ходих и на училище, и на концерта на Васил Найденов… След години осъзнах каква карикатура съм бил. Наскоро мой приятел от зъботехниката ми каза, че навремето ме е превеждал през малките улички, когато сме се прибирали от училище. Уж за по-напряко, а всъщност, защото съм бил много комичен и го е било срам да ходи с мен по централните улици.

)

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Един коментар за Ненчо Илчев от „Комиците” призна: Любо Нейков се гаври с мен!

  1. Шварц Хенделсън Отговор

    27.05.2017 в 13:06

    Браво, Ненчо!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *