Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Лияна: Аз – с Мариян? Абсурд! ИНТЕРВЮ

Лияна бе сред най-обсъжданите звезди във „ВИП Брадър“, а и сред най-критикуваните. Пред журналисти дни след излизането си от Къщата хитовата фолкпевица споделя за емоциите, които е преживяла в шоуто, и за чувствата, с които го е напуснала. Лияна разкрива какви уроци е научила в риалитито и как смята да промени живота си оттук насетне.

Лияна

Лияна

– Какво се случва след излизането ти от Къщата?
– Телефонът ми звъни през 10 секунди. Различни хора ми се обаждат – фенове, такива, които искат просто да ми чуят гласа, от чужбина ми пишат. Не си сменям още телефонния номер, защото очаквам да ми звъннат за разни ангажименти, участия в предавания. Но направо полудявам (смее се). От сутринта сигурно имам около 200 пропуснати повиквания.

– Как издържаш предвид натоварената ти програма, а грижите за Дениз?
– Малко в повече ми идва. 2 месеца – дезинформация, и сега всичко, което ми казват – и хубавата, и лошата информация, се изсипва… Отделно детенцето ми си иска вниманието. А аз се страхувам, че не мога да бъда пълноценна към нея, защото трябва да свърша много неща. Имам и работа, утре съм на участие. Да ти кажа честно, малко ми е трудна адаптацията, но ще се справя.

Лияна смята Мариан Кюрпанов за своя сродна душа

Лияна смята Мариан Кюрпанов за своя сродна душа

– На финала каза, че си научила уроци, от които си имала нужда. Кои са те?
– Първият е, че трябва по-силно да отстоявам себе си, позицията си и да не допускам вмешателство. Дори когато съм убедена в нещо, хубаво да изслушам другата страна, но оттам нататък не трябва да позволявам да ми се налага чуждото мнение. И да не се съгласявам. На моменти съм мека, а това не е хубаво за мен и като пример за детето ми. Вторият урок е, че не трябва да си правя прибързани заключения за хората. Аз давам шанс на човек много време да покаже себе си, за да си направя генерално заключение за това какъв е. Но ето, че в Къщата се подведох. Един от хората, за които най-много съжалявам, че не успях да реализирам пълноценен контакт, беше Ирина Флорин. Тя се оказа скъп човек, интелигентна, разумна жена, която е била толкова време по-тиха, не комуникативна с другите, защото не е имала ясна представа за тях. Когато обаче се налагаше да изкаже мнение, да влезе в ситуация, го правеше по-адекватно от другите и винаги е била директна. При нея нямаше задкулисни историм. Тя е човек, с когото можеш да говориш на всякакви теми, да ти бъде полезен със съвети. Третият ми урок е, че поведението ми не се тълкува така, както аз го тълкувам. Т.е. аз съм жена и трябва някои неща да ги ограничавам.

– Какво имаш предвид?
– Много пъти съм казвала, че съм израснала с момчета – с братовчедите ми, в спортни среди, където голотата и по-близките отношения не са показател за нещо друго. Но това представено пред милионна аудитория в един момент изглежда нелепо и хората не те разбират правилно. Така че може би трябва да бъда по-обрана в комуникацията си с момчетата. Въпреки че, като живееш в затворен свят, ограничен от всичко, тези хора започваш да ги приемаш като семейство. И аз много пъти съм казвала – това е моето семейство. Не мога да бъда съдник никому там. Всички сме различни, но това именно ми харесваше. Не може да ти бъде скучно, когато имаш толкова хора, които да опознаеш. Те са многолистни книги, които можеш да препрочиташ. Стига да имаш желание.

Лияна има дъщеря Дениз от мафиота Махмуд

Лияна има дъщеря Дениз от мафиота Махмуд

– След като излезе от Къщата, се заговори, че с Мариан сте гаджета…
– (Смее се.) Абсурд! Марианко ми е изключително скъп приятел, за да го загубя по този нелеп начин. Т.е. – ако прибавим към тези отношения и нещо друго, което всъщност невинаги се оказва толкова пълноценно и здраво. А и в Мариан открих сродна душа, близък човек, искам да си го запазя за цял живот. Когато имаш друг род взаимоотношения, интимни, след някой скандал, раздяла, отношенията приключват. След финала с детенцето, което не ме е виждало 2 месеца и това ни е най-дългата раздяла, както и със сестра ми, най-добрите ми приятели, продуцента ми и с на Коце съпругата отидохме да вечеряме и след това се прибрахме. Говорихме си до 7 сутринта. Това беше една безсънна нощ с най-близките ми, от които имах толкова нужда. Ще е грях от гледна точка на майка, а и от човешка да пренебрегна семейството си и да отида да се отдам на похотливи желания. Най-малкото, за което съм мислела в този момент, е с*кс.

– Доволна ли си от представянето си?
– Важното е, че завърши добре. Като всички съм допуснала грешки в поведението си, въпреки че нямаше да позволя да се стигне до крайност. Никога нямаше да злепоставя семейството си. Спяхме по 4 часа. Така че за останалите, когато се направи компилация, тя може да изглежда всякак. Преувеличава се много. И това с оная кърпа… Тогава Тервел ме стисна за крака. Аз съм била и с пижамката отдолу и с всичко необходимо. Аз станах, Тервел ме стисна за крака и аз казах: „Недей! Недей!“ (шепти). Щях да събудя Пламен, ако бях изпищяла. И започнах да се смея тихо. В един момент излиза, че ръцете на Тервел са отишли на друго място. Значи от позицията на жена и на майка няма да допусна такова нещо. И в същото време – Тервел, който държи на семейството си. Нищо не се е случило в крайна сметка. Когато видяхме, че се коментира по по-различен начин и хората по-сериозно обръщат внимание на тези взаимоотношения, ние просто ги прекратихме.

– Обиди ли се на Тервел за обяснението му по време на живото предаване?
– Учудих се. Тогава и на него му казах – не е нужно да акцентираш на нещо, което е отминало, и да се привлича отново вниманието към него. Бяха минали поне 2 седмици. Затова му казах: „Трябва ли да чувстваш вина? Направил ли си нещо, с което да нараниш някого?“. Не мисля, че се е стигнало до нещо страшно, което да компрометира мен или него по някакъв начин. Има моменти, в които се увличаш я от музика, я от малко повече забавление… Но виж, много хора са се прегръщали, гушкали, целували, но явно не са били заподозрени.

– С Тервел ще останете ли приятели?
– С никого не съм се виждала. Не искам да излизам от къщи, ако не е по работа. Чувствам, че съм ощетила малката от внимание и трябва да компенсирам. Затова гледам да седя вкъщи. Тя е на училище, но дори и на човека, който я кара с бусчето, съм помолила да си я взимам аз. Чувствам се виновна, че 2 месеца детенцето ми е стояло без мен. По телефона се чух с някои от съквартирантите.

Радвам се, че запазих добрия тон и взаимоотношения с всички. Във всеки има нещо хубаво. Грехота е да го пренебрегваш заради другото. Може би с това отношение съм провокирала само хубаво от тях към мен.

– Как съумяваше да избягваш скандалите в Къщата? Не го направи дори когато Мира каза, че трябва да се обърнеш към психиатър. Вместо да влезеш в конфликт, се разплака.
– А нужно ли е?! Не се обидих, че ме посъветва по този начин. Обидих се, че го направи там, защото много хора щяха да чуят това. Реално знам, че наистина имам нужда от някаква терапия, защото имам много болка, която да лекувам в себе си. А когато потискаш тази болка и разочарования, някак си те рефлектират жестоко върху психиката ти. Искам да кажа, че за първи път живея в такава среда, т.е. не затворена. В затворена среда съм живяла много пъти и много години. Но за първи път живея сред непознати. И нещото, което разбрах, е, че мога да бъда социално същество. Работя сред хора, но реално сред публиката си съм за час. Оттам нататък не знаех дали мога да бъда комуникативна. Знаех, че съм толерантна.

Но доколко мога да бъда, ако съм непрекъснато сред непознати? Разбрах, че мога наново да заживея този живот, който съм живяла преди години. Мога да бъда приятелка с много хора, адекватна в социалната среда и в комуникацията. Но има наистина болка, която трябва да излекувам. И трябва да спра да се обвинявам.

– Наистина си много критична към себе си. Защо го правиш?
– Много. Това е някакво вменено чувство за вина, което имам вследствие на моите връзки. Няма да се обобщавам с една връзка. Винаги е трябвало аз да се оправдавам, да търся вината в себе си, въпреки че считам, че по време на всичките си връзки съм била много честна и справедлива. Може би съм попадала на такива партньори. Отделно – за да оправдавам другите, съм търсела вината в себе си.

Не съм искала да остана разочарована от приятели или от хората около себе си, дори от познатите си. Смятала съм, че трябва първо да потърся грешката в себе и после в другите. Това ми е като мото в живота, но на моменти ми пречи. Затварям си очите за истината понякога и прекалено се обвинявам.

– Вотът на зрителите е показателен. Оставиха те до финал.
– Много ме радва това. Още на първите номина-ции, след като останах сред последните 7, бях толкова щастлива. Не съм стигнала дотам само защото не съм била номинирана отвътре. В Къщата имаха възможност да ме опознаят и не са сметнали, че е нужно да ме номинират. Когато и хората отвън са стигнали до такъв извод, разбрах, че не се показва само нещо лошо. Че всъщност не съм толкова лош персонаж. Зарадвах се, че моята философия, виждането ми за живота е допаднало. Това е любов, която получаваш от публиката не само заради това, че ги радваш с песните си, а и затова, че вече те харесват като човек.

– В Къщата имаше притеснения как ще бъдеш представена и как ще реагират дъщеря ти Дениз и баща й. Оправдаха ли се страховете ти?
– Ами, виж, човек каквото си направи, никой не може да му го направи. Не мога да се сърдя на никого, защото са излъчили неща, които реално са се случили. Нормално е като продуценти да излъчват най-пиперливото. Аз съм ги направила тези неща, не мога да се сърдя. Това е риалити. Забравих, че е игра. Лично приемах всичко. Даже упреците за дрехите, нали, за късите панталони, ами аз така ходя вкъщи, в квартала. Нали сме в крайна сметка в Къщата?! В публичното пространство, когато излизам за интервю, не изглеждам така. На концерт – също. Но нали влизаш там, за да покажеш себе си?! Ето това са моите слабости. Ако ме харесат заедно с тях – окей, ако не – това си е тяхно право. В началото дразнех и съквартирантите, но още на втората седмица започнаха да ме приемат. Не им правеше впечатление.

Мисля, че и на зрителя по едно време му е писнало да коментира с колко къси панталони ходя, с кърпа на главата ли съм и т.н. Аз влязох след много труден период от живота си, след много операции.

– Сега по-добре ли си?
– Да, още 4 месеца трябва да съм под наблюдение.

Много зле бях. Щях да получа сепсис на кръвта от всичко това. Интоксикация на целия организъм, оперираха ми лимфните възли, инфекцията се беше пренесла. Костта беше заразена и имах остеомиелит, което е болестта след рака, т.е. можеше .да се окаже злокачествено и да си отида за нула време. Беше ми заразена цялата лицево-челюстна кост, имах 3 операции преди това и по време на предаването ми направиха последната интервенция. Защото костта ми беше куха и ако при някоя мисия бях понесла някакъв удар, примерно падайки, щях да получа фрактура на челюстта. Затова предприеха по-бързо тази интервенция.

– Бащата на дъщеря ти Махмуд как прие представянето ти?
– Не знам, не съм го чувала и нямам идея. С детето се е държал много добре, което ме радва. Нямам идея как го приема и не трябва да ме интересува. Мисля оттук нататък, защото много говорех за миналото си, да скъсам с него, за да започна едно чисто ново начало.

Аз съм си чисто нова. Наистина. 

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *