Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone
Любимата на малки и големи традиционна българска мартеница, е един от най – светлите символи на любовта, щастието и здравето. Съществуват много легенди и предания за това откъде идват мартениците, но ние избрахме да ви разкажем най – романтичната от всички тях.
Тази история се случва преди много векове, във времето на великата прабългарска държава. Владетелят хан Кубрат усещал, че дните му на този свят са преброени и извикал в шатрата петте си верни синове. Там той заръчал никога да не се делят и да са винаги заедно, защото само така ще останат силни и независими. Почнат ли да се хапят един друг лесно ще бъдат поробени, самите те убити, а жените и децата им продадени в робство.
Не минало много време и хан Кубрат починал. Научили новината, хазарите нападнали ненадейно и успели да пленят красивата ханска щерка Хуба. Хунският предводител Ашина поставил ултиматум на българските принцове – или ме признавате за владетел, или никога повече няма да видите лицето на сестра си, а земите ви ще бъдат отнети. Болката била голяма, а мъката по изгубената сестра не давала покой.
И тогава се случило най – лошото. Решили да се разцепят. Най – големият Кубратов син Бат – Баян станал васал на хазарите и останал при своята пленена сестра. Другите също не спазили бащината повеля и се разцепили, търсейки земя за племената си. Единият от тях потеглил на север, а Кубер, Алцек и Аспарух на юг. Преди това обаче обещали на Баян и Хуба, че ще ги освободят, когато намерят земя за народа си. Аспарух казал да чакат птица със златен конец на крака, която ще им извести да се готвят за бягство.
Не минало много време и Хуба дочакала своя гълъб на надеждата, чийто крак бил овързан със златна нишка. Баян и принцесата избягали от злия хан Ашина и така стигнали до река Дунав. Там не знаели какво да сторят, как да преминат на отсрещния бряг и само птицата можела да им покаже накъде да тръгнат. Баян измъкнал бял конец от дрехата си и го вързал за крака на птицата. Пуснали гълъба да полети, но в този момент се появили хуните и ги обсипали с дъжд от стрели.
Баян бил уцелен, кръвта му рукнала от отворената рана, а единият край на белия конец се обагрил в червено. Малко оставало хуните да ги поробят отново, но за щастие в този момент Аспарух застанал от другия край на Дунав, което прогонило насилниците.
Така Баян и Хуба преминали реката с помощта на брат си. Тогава Аспарух взел обагрения с кръв конец и завързал заедно белия и червения край. На всеки от своите войни закичил по едно късче от тази свещена реликва и пред войската произнесъл тържествено слово. Признал, че ако той и братята му послушали съвета на баща си, никога не би могло да бъдат поробени, а грешката и своеволието им били заплатени с кръвта на хиляди поробени души.
Накрая Аспарух поръчал обагреният в червено и бяло конец никога да не се разкъсва, за да остане завинаги символ на българския народ. Така останал обичаят всички българи да носят мартеници на 1 март, служещи като свещени реликви за здраве и радост.
На днешния празник на нас също остава да си пожелаем оттук нататък да бъдем единни, да забравим за дребните си желания и да осъзнаем, че само с общи усилия ще направим страната си по – силна и красива.
ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ: