Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Латинка Петрова: Искаха да ме пращат в лагерите на смъртта

Латинка Петрова е една от хитовите актриси, които винаги стъпват здраво на земята, и никога не е допуснала да лети в облаците. Колкото и да боли, и каквото и да й струва, Лоти, както я наричат близките й, никога не спестява истината и винаги е откровена. Петрова прекарва свободното си време с екшън филми и се забавлява откровено с клюките, които се пишат по неин адрес в жълтата преса.

латинка петрова

– Госпожо Петрова,как ще коментирате случващото се в държавата?

– За жалост не се случват грандиозни неща,които да ме провокират за сериозна реакция и коментар. На този въпрос бих отговорила с чувството си за правда, но очевидно и то напоследък не работи. Затова съм единак, не мога да се вписвам в колективи. Явно така ни е организирано обществото – да живеем като единаци.Така живея и аз. Вярно,по-бедна се чувствам, но или поемаш кръста, или лъжеш и мажеш, и живееш по-добре.

– Обидена ли стена журналистите за лъжите, които пишат по ваш адрес?

– Аз много добре разбирам вашата професия. Не ми е приятно,когато ме плюят. Пишат,че съм варила лютеница пред блока си, но не се обиждам, защото това са глупости. Излъгаха,че съм си загубила слуховия апарат и съм се чудела как да танцувам в „Денсинг Старс“, защото не съм чувала музиката… Това са смехории. Като не могат да ме изкарат любовница на някого, ме пращат да варя лютеница. Аз се забавлявам с това. Никога не съм завеждала дела и няма да го направя. Това е част от играта.

– Написа се, че са ви канили да участвате като жури в „Денсинг Старс“? Вярно ли е, че сте отказали?

– Не е вярно. Никой не ме е канил. Ваши колеги бяха писали, че съм ходила на лечение в Павел баня, което също не е вярно. Та аз дори не знам къде се намира този курорт. Казаха, че дори съм болна от остеопороза. Няма такова нещо. Личната ми лекарка прочела във вестниците фалшивата информация и ме извика по спешност да се лекувам. Хората обичат такива пикантерии, написани от ваши колеги. Няма значение. За последно си купих вестник, който ми стана интересен заради историческите страници. Но се отказах и от него.

– Защо не станахте известна като Стоянка Мутафова?

– Не обичам да се кича с медали, да нося ордени и да се държа по протокол. Знаете, винаги човек има едно наум, когато прави всичко в името на наградите. Изглежда ми много социалистическа тази амбиция. Аз искам да видя усмивките на хората, да срещна погледите им, да знам, че съм разпознаваема. Това, повярвайте, е много по-скъпо, отколкото някакъв заместник-министър да ме поздрави, седнала на златен трон. Не го искам това, изглежда ми мухлясало. Имаше един велик диригент- Мишо Ангелов, който ми каза: „Знаеш ли колко значки „1300 години България“ има? За всички“. Така че не ми трябват такива награди. Много по-готино е да гледаш на света със сатирично око.

– Режимът на комунизма ли беше виновен, че ви пренебрегваха?

– Разбира се, че има вина комунистическият режим! Ние сме научени да слушкаме и да внимаваме какви ги говорим. Аз разчитам на новото поколение, защото то е много информирано благодарение на интернет. Той е истински дар за по-младите. Ние сме стока, която е застояла – втора и трета ръка, която дъвче едно и също. На нас ни казваха, че можем да си купим луканка чак през 1980 г. За какво я учих политикоикономията и аз знам вече. Планирахме всичко и ни хвърлят луканка и мляко. В също-време ние се редяхме на опашка за един банан и един портокал. Гадно време, но явно сме живели, за да творим вашето време. Това е проблемът ни – трябва да си голям, за да не се съобразяваш. А нас ни караха да се съобразяваме всеки път и да се чувстваме малки. Аз съм си свикнала със своята съобразителност и да си знам мястото.

– Затова ли не направихте кариерата, за която сте мечтали?

– Именно заради това. Предпочитах да си остана с дарбата, която Бог ми е дал, защото винаги имаше нещо, което искаше да ни унижава и да ни прави малки. Не ми даваха възможност да се развия в „Сатирата“. Девет години останах без роля в театъра. Получавах заплата, но нямах право да работя на друго място, както и да получавам роля на „големите“. Трябваше да стоя само мирно, когато минаваха народните артисти. Беше закон. На талантливите трябва да се дава шанс, както аз го правя. Млади хора ме канят да участвам във филмите, но нямат парички. Разбира се, че приемам поканите, за да ги подкрепя! Никой на мен не ми е ударил едно рамо, но аз го правя, защото го заслужават!

– Все още ли сте поддръжник на турските сериали?

– Не, никога не съм била поддръжник на сериалите. Гледах само един, колкото да видя какво представлява това явление. Не съм телеманка и нямам такова пристрастяване. Не очаквам с нетърпение да видя какво ще се случи с житейския път на Джаро. Гледам само подбрани неща. Не съм всеядна и не обичам да гледам всяка пиеска. Човек има достатъчно сетива. Затова е измислено и дистанционното, както и книгите. Никога не е късно човек да си сложи към палитрата малко цветове. Хубавото е, че имаме избирателна способност. От друга страна, какво може да направи човек, когато няма 10-15 лева за театър? Разбира се, че ще се задоволи с малкия екран. Какво да се прави. Имаме сентенция, че няма по-хубаво от лошото време. Аз все се надявам, че това е причината за несгодите ни. Разхайтени сме в социалната сфера и сме големи песимисти за бъдещето си. Никога не знаем накъде отиваме, но според мен природата си знае работата. Сега явно ни е дала време за размисъл. В момента гледам само „Великолепният век“, защо то в него има адреналин и екшън. Известна съм и с това, че от първата серия знам кой е убиецът.

– Гледате ли новите шоута, които правят българските продуценти?

– Не, Елзетки-мелзетки не са ми интересни. Младите продуценти само разказват каквсичко било истинско, припада бабата, умира чичото и т.н. В същото време явно имаме нужда от екшъни, да видим как горят коли с наша регистрация. Не мога да понасям и скорпионите в „Къртицата“.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *