Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Лакома бяла мечка умря от преяждане с яке

mechka-bqlaБял мечок загина безславно, след като изяде дреха, изтървана в клетката му от разсеян  посетител. Инцидентът станал в зоопарка в германският град Щутгарт.  Мечокът, който се казвал  Антон си направил пищен обяд  с яке от естествена кожа, което попаднало в клетката му, след като било изпуснато от посетител на зоопарка.

Антон се хвърлил радостно към дрехата, като към истинска плячка. Дали естествената кожа е събудила дивата природа в него и я взел за животно, не е ясно. Някои предлполагат, че в джоба на якето е имало нещо за ядене, приготвено да се нахранят маймуните или някой друг звяр. Но каквато и да е била причината, мечокът раздрал якето със зъби и сладко го погълнал за радост на посетителите.

Малко по-късно стомахът на животното се подул и то започнало да вие от болки. Повръщал копчета и ципове, капачки на джобове и всякакви парчета от дрехата. Ветеринарите направили всичко възможно да спасят получилия преплитане на червата  хищник,  но техните опити останали без резултат. Любимецът на много деца от града издъхнал в мъки.

Сега ръководството на зоопарка обмисля дали извън табелите за забрана за внасяне на храна да не сложат и такива, които да призовават посетителите да си пазят дрехите, или да влизат  само с облекла от изкуствени материи.
ВИЖ ВИДЕОТО:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

2 кометара за Лакома бяла мечка умря от преяждане с яке

  1. Dimitar Отговор

    20.04.2014 в 14:42

    ВАНЯ ПАРУШЕВА
    Работи в ММЦ до 1997 като организатор към Културен отдел. През 1994 почти всички в отдела са съкратени и тя остава да работи сама в Летния театър. На практика няма никаква работа и по цял ден нищо не прави. Директорът Стамат Стаматов е наясно с нея и въобще не я търси за нищо. За него тя е един невидим човек, когото той не забелязва. А когато трябва да се свърши нещо конкретно в отдела Стаматов кара други хора да вършат работата, защото на Ваня и да й говори и да не й говори – все тая. Затова Ваня е принудена да имитира дейност, по цял ден обикаля центъра и виси на главите на колегите си в администрацията или в другите отдели и им надува главите с това, което уж свършила или щяла да свърши, но не можела, защото все нещо й пречело и не си дава сметка, че на никой му се слушат глупостите й.
    Ваня се оправдава, че за нея нямало работа, защото… в Народното събрание още не били приели закон за националния герб и тя не знаела какво да прави със знамената. Трябвало да изкара знамената на централната алея, но ако законът бъдел приет, после трябвало пак да ги сваля и да им слага новия герб. По цял ден ходи нагоре-надолу из ММЦ-то и се жалва на колегите си, как можело такова нещо – Народното събрание още не било решило какъв да бъде герба и така те спъвали и нейната работа. Колегите й в администрацията започват да се майтапят и питат всяка сутрин, какво стана с герба, решиха ли най-после какъв да бъде. Но се намират и такива патки, които й се връзват на приказките и най-откровено негодуват. Ама как може, за какво ги избираме тия депутати, за какво получават заплати, кога най-после ще решат въпроса с герба, че и Ваня да решава какво да прави с нейните знамена, това вече на нищо не приличало… Общо взето това й е методът на работа и темите за разговор. В началото ти е интересно да я слушаш, но после си даваш сметка, че насреща си имаш една тъпа патка и преставаш да я чуваш какво ти говори.
    Покрай празните й приказки понякога се случват и оригинални проблясъци – бисери, които само тя може да измисли. През есента на 1994 г. във връзка с предстоящите парламентарни избори тя води открита пропаганда срещу СДС. Разпитва хората за кой щели да гласуват и като й кажат СДС, тя ги разубеждава със следните аргументи: Чула отнякъде, че Филип Димтров си събличал чисто гол в Народното събрание и така се разкарвал по коридорите – гол. Това негово поведение било достатъчно условие, за да не гласуват за него, така смята тя. Хората са малко шокирани от този нетрадиционен начин на предизборна агитация и споделят един с друг какво им е казала Ваня. В първият момент е много трудно да схванат логиката й, но постепенно стигат до извода, че Ваня донякъде има право. Щом Филип Димитров се събличал чисто гол, значи той излага себе си, но тъй като е партиен лидер той излага и своята партия – СДС, а щом партията му така се излага, значи хората не трябва да гласуват за нея… Изборите се провеждат през декември 1994 г. и СДС наистина претърпява съкрушителна загуба, в резултат на което Филип Димитров си подава оставката и на негово място идва Иван Костов. Кой знае, вероятно за всичко това е допринесла и Ваня с нейната предизборна агитация. Ами да, има логика, ако Филип Димитров не се беше събличал гол сигурно партията му щеше да спечели изборите!
    Друг път Ваня шашва слушателите си с някакво друго нейно прозрение. Видите ли, някой си, който едва след като станал на 50 години, се сетил, че трябва да строи къща в Приморско. Това било голям срам, как можело такова нещо. Вижда, че никой не й обръща внимание и тя започва да разпитва, дали някой знае на чие име е записан имота – на негово или на сина му, сякаш това е много важно за нея. Разбира се никой не знае и никой не го интересува, но тя пак продължава да си лае и да се възмущава от оня, 50-годишния, как не го било срам!…
    През есента на 1997 г. се провеждат изборите за общински кмет. Приморско е отскоро община и затова се провеждат извънредни избори. Тук Ваня води яростна предизборна агитация за Гихора. Изгражда му ореол на мъченик, който вече бил пострадал за Приморско, защото преди една година (м. май 1996) ял бой от някакви мутри. Версията на Ваня е следната. Имало някаква пързалка на плажа, от която мутрите печелели някакви фантастични суми, но Гихора като дошъл на власт през 1995 г. ги настъпал и им отнел пързалката в полза на общината… Други хора развиват други версии, как Гихора отнел плажа от концесионерите и засегнал интересите на много други хора. Спрягат се Корона Инс, ВИС-2, Иво Карамански, дори Илия Павлов с неговата Мултигруп, който пък искал да си присвои северния плаж и Перла… Версии много. Излиза че всичките престъпни босове по цял ден за това мислят, как да ограбят Приморско.
    В ММЦ през периода 1993-95 г. с екскурзиите до Турция се занимава един братовчед на Ваня, който владее турски език – Янко Димитров. Той е кореняк от Приморско, но се е преселил и живее със семейството си в Поморие. Двамата с Ваня явно са нещо скарани, защото не си говорят. Самата тя се хвали с този факт и го изтъква на всички. Бащите им са първи братовчеди и носели едни и същи имена, но тя не си говорела с него. Вероятно става въпрос за семейни конфликти по повод на имотни делби. В тази връзка Ваня не пропуска случай да говори против Янко Димитров и да го злепоставя. Говори за него как на времето работел към ВКР и как там го научили на турски език и… нататък версията на Ваня граничи с научната фантастика и приключенските романи. Говори за Янко, че го пращали на разузнавателни мисии в Турция, където той се внедрявал в харемите като се обличал като кадъна с фередже за да подслушва какво си говорели тези които преследвал… Веднага се разбира, че тя лъже, защото в Турция вече няма хареми, а ако става въпрос за арабските страни, то Янко там е бил непригоден, защото не е знаел арабски език.
    По това време Янко Димитров строи и един частен хотел на мястото на свой наследствен имот, който се намира на края на карйбрежната улица от южната страна на полуострова на Приморско. Това също е повод за злобни коментари от страна на Ваня. Казва, че Янко бил сключил фиктивен договор с някаква банка, като теглил невъзвръщаем кредит, в резултат на който банката преднамерено фалирала, но в замяна на това хора от управителния съвет на банката се сдобили с част от имота на Янко, а той с парите от кредита си строял хотела. Тази история е много заплетена и самата Ваня не може да я обясни достоверно, затова кара тези които се интересуват да питат еди-кой си, който бил познат на мъжа й и той щял да им разкаже в детайли как станала цялата далавера. (Вероятно тук става въпрос за хотел „Метропол”, който наистина се намира на крайбрежната улица „Черно море”.)
    За тези които не са от Приморско историите, които Ваня разправя за Янко Димитров и семейството му не представляват интерес, защото това за тях са непознати хора. Но кореняците от Приморско започват живо да се интересуват и разпитват – кой пък е тоя Янко, защо не са го чували. Казват им, че бил баща на някой си Фильо. Други казват, че не бил на Фильо, а на Мечо… (Няма значение, все на някой е баща). И така Ваня подхранва интереса на местните към този човек с разкази за някакви страшни далавери и нечисти сделки и хората се връзват и подхващат мълвата, но само дотолкова, доколкото да имат теми за разговор по кръчмите вечер, а на другия ден всичко забравят. На Ваня не й остава нищо друго, освен да злобее и да се чуди какво да измисли по адрес на Янко Димитров. В края на краищата през м. август 1995 г. човекът загива при катастрофа по време на поредната екскурзия до Турция и Ваня се чувства удовлетворена. Разбира се тя не го показва открито, но се усеща радостта й и вече с по-спокоен тон обяснява, че някога е имало вражда между техните семейства, но вече всичко било свършило и след като човекът бил починал нямало смисъл да говори по негов адрес.
    През останалото време, когато не се занимава с интриги и клюки Ваня надува главите на колегите си със семейно-битови истории. Каква зимнина била приготвила, как я била приготвила, какво била сготвила предния ден, кой от семейството й какво и колко бил изял. Така тя може да говори с часове с доста висок глас, че чак главата те заболява като я слушаш. Отделно, научаваш подробности от семейния й живот, кога и как били осиновили голямата си дъщеря Десислава, как като родила Стела била на системи и не можела да кърми и като я върнали след раждането вкъщи била все още на легло… Глупости, глупости! Хората се чудят за какво ги говори всичките тези неща, след като никой не го интересуват. Но не могат да й запушат устата, защото за нея това е естествено състояние – 24 часа да си приказва и да не спира, каквото и да е, само да си говори там нещо!
    На 15 юли 1997 г. се сменят директорите на ММЦ, на мястото на Стамат Стаматов идва Васил Камберов. Ваня е възхитена колко „културно” и „цивилизовано” станала смяната на директорите и споделя това мнение с всеки. Как Стаматов представил новият директор на управителите и началник-отделите, какво точно бил казал, как пожелал успехи на новия директор, въобще тя е възхитена, че всичко станало по такъв цивилизован начин. Но е възмутена, от еди коя си управителка, че се държала много некултурно и гледала в обратно посока към вратата, а не към Стаматов докато говорел. После използвала случая да поговори със Стаматов на прощаване, и му изтъкнала някои от грешките, най-вече това, че той обръщал прекалено много внимание на хотелите и ресторантите, а пренебрегвал Културния отдел на ММЦ.
    Атмосферата на „културната” и „цивилизована” смяна на директорите трае няколко дни, след което някак от само себе си започва кампанията на тотално оплюване на Стаматов и всичко свързано с него. Тук Ваня се чувства в свои води и ръководи тази кампания. Ама как, тя винаги го е мразила Стаматов, такъв лош директор не била срещала досега, той бил такъв и такъв. Добре че го махнали, добре че дошъл такъв свястен човек като Камберов да оправи нещата в това ММЦ. Камберов я трае известно време, докато накрая – на 9 декември 1997 я привиква в дирекцията и й съобщава, че е уволнена. Аргументите му, които той споделя в по-тесен кръг – трябват му хора за работа, а не подмазвачи.
    Тя се опитва да приеме уволнението стоически и се оправдава пред бившите си колеги: „Аз без работа няма да остана. Още сега ще ида при Гихора и той веднага ще ме вземе на работа. Гихора и моя мъж са приятели и съученици, двамата са делели една квартира в Пловдив и много пъти ми е казал, идвай и веднага те назначавам в общината… Тъй че вие му мислете, мойта е лесна!”
    Наистина Гихора веднага назначава Ваня в общинската администрация. Там тя отговаря за образованието и културата. Парадокса е, че тя няма образование за тази длъжност, но това за Гихора е без значение. На него му трябват верни хора, а не специалисти и поради това работата в общината като цяло куца.
    Учителското съсловие също е шокирано. Как може такова нещо, учителите са вишисти, а за техен началник в общината е назначен човек със средно образование. Недоумяват и в РИО – Бургас, но явно нищо не могат да направят срещу решението на Гихора. А на кмета не му остава нищо друго освен да си чука главата с подобни кадри, които нищо не вършат.
    В началото Ваня се опитва да играе ролята на началник на Налбантов и учителите, но бързо се отказва, защото Налбантов я поставя на мястото й като демонстративно й затваря телефона, а веднъж дори я кара да чака пред дирекцията цял час докато дойде нейният ред да влезе при него. За да не изтърпява подобни унижения тя престава да посещава училището и си върши работата (или това което тя си мисли, че е работа) само в общината. Всъщност и тук не става въпрос за работа в истинския смисъл на думата, защото Ваня и в общината продължава да си е същата каквато е била и в ММЦ. Имитира дейност и по цял ден надува главите на колегите си с измислени от нея клюки, интриги и битовизми от семейния й живот.

  2. Георги Отговор

    29.04.2014 в 20:01

    ВАСКО МИНЕТА
    Работи в ММЦ до декември 1997 г. Бил е ел. техник до 1988, управител на къмпинг „Лес“ от 1988 до 1992 и на хотел „Дружба“ от 1992 до 1997. Голям образ – ексцентричен, емоционален, известен с това че говори глупости и приказки без покритие… общо взето цинизми, сексуални истории и преживявания, които е имал с германки, рускини, чехкини, а извън сезона и с българки, като цяло всеяден – чука наред каквото му падне (с малки изключения все пак), а тъпи жени бол – дават му се и после стават героини в разказите му, защото той умира да се хвали. Иначе хората не гледат сериозно на приказките му, защото му знаят репертоара – винаги едно и също: коя чукал и какви минети му правила… Езикът му е много колоритен и става за компания, колкото да разсмее хората около себе си. Иначе като управител е много неорганизиран и не му се занимава със сметки и изчисления за нощувки, групи, брой туристи и пр. Оставя тая работа на старшата администраторка и на жените от счетоводството. Често го викат в счетоводството да уточняват бройки туристи, групи и сметките им. Съгласява се с всичко без да навлиза в подробности, защото в главата му е каша и не помни нищо, нито може да изчисли сам сметките. Слуша безизразно и без да разбира какво му говорят за групите на някой си туроператор – приморно „Алматур“ – и накрая като рекапитулация на разговора той прави своето гениално заключение нямащо нищо общо с темата: „А знаеш ли каква дъщеря има този човек!!! (става въпрос за дъщерята на туроператора) Нещо велико! А-а-а, ама наистина нещо велико!!!“ Ако е в мъжка компания Васко се отпуска и дава израз на възхищението и въображението си: „Ама то момичето направо като изваяно! Що така бе, накъде някой на някого е давала-давал, че се забравил – и бедра му дал на момичето, и цици му дал за чудо и приказ, апък задника му да видиш как е изваян – не гъз, а чудо на природата… да бе, истина ти казвам, гъза му е направо едно от Седемте чудеса на света!!!“ И това му е репероара, който се повтаря като види някоя по-засукана мадама.
    Но все пак и той отбира и не се пуска на всяка срещната. По думите му Ваня Парушева му се била сваляла, ама той не бил все още толкова закъсал, че да чука някоя като нея и да си представя, че е с друга… освен ако й сложел една кофа на главата, за да не я гледал… Но не, не можел той така да се прежали, той, който бил имал толкова много и първокласни путки в тефтера си, да се унижи дотам и да легне с нея.
    Ваня Парушева наистина не представлява интерес за Васко и на практика той нито я забелязва, нито я коментира. Когато в компанията стане въпрос за нея Васко обикновено мълчи, гледа безизразно и сякаш мисли за нещо друго. Само веднъж по време на един такъв разговор, когато се говори за Ваня Парушева, Васко изведнъж като че ли се събужда от сън и започва да я коментира, но коментарът му така и не е по темата: „Чудя се тоя, нейния мъж, как ебе жена като нея! Направо му се чудя, възможно ли е да я ебе въобще! Трябва да имаш голямо въображение и да си представяш, че спиш със жена, щото аз не мога!… Не, честно ви казвам, не мога! Ами на мен първо хуя ми няма да стане, ако ми се наложи да я еба! Не че съм импотентен, ама то тука си има някаква мярка и граници, които аз не мога да прекрача!“ Хората го слушат и си умират от смях. Най-после разбират какво толкова го е мъчило по отношение на Ваня Парушева и защо досега той все е мълчал и нищо не е казвал за нея. А той по цял ден за това си мислел: Как е възможно мъжа й да спи с нея и т. н.
    През зимата често му се налага да разпределя бригади от служителки, които да чистят и подреждат бунгалата в „Дружба“. Докато е покрай тях в някое бунгало се майтапи и се прави на остроумен, но когато излезе навън и попадне в мъжка компания не може да се сдържи и си казва мнението за жените, с които е говорил току що: „Абе на тия патки много им се чудя на акъла! Слушам им аз приказките и се чудя!… Абе тия жени за ебане не говорят ли бе! Как може да говориш на такива тъпи теми и оттам да черпиш вдъхновение – коя каква манджа сготвила, как я сготвила, какво правила в къщи, как си подредила мебелите… Не, не мога да ги разбера! За какво живееш ма, путко заспала, като не си хванеш нещо за ебане и не си начешеш оная работа! Заспали шматки, кво искаш от такива хора!…“
    Васко ръководи и мъжките бригади, които обикновено почистват покривите от шумата или вършат друга по-тежка работа и ако той няма друга работа се присъединява към тях и покрай другото ги занимава с вечния си репертоар – коя наебал, какви минети му била правила и пр… На мъжете им е весело, темите им са приятни и го насърчават да им говори още и още – за тази, за онази, ами за другата, да кажел нещо и за нея… Васко обича да говори за една от последните си бройки – някаква мутреса. През последния си работен ден в ММЦ – 9 декември 1997 г. Васко за последно преразказва, за кой ли път, историята с мутресата. Мъжът й, някакъв престъпен бос, бил ангажирал една от луксозните вили за цяло лято и я оставял сама дълго време, докато той скитал насам натам из страната. „И как да не й обърнеш внимание на тая самотна жена като виждаш как й се ебе, а оня го няма никакъв… Не, не искам да се самоизтъквам, че уж съм по-добър от него. Тя самата ми го призна, че го прави просто така – защото й е било кеф, а не че той не можел да ебе. Ама все пак човекът го няма, а тая путка иска ебане мааму дееба, то е близко до акъла… И затова аз съм насреща!“ Веднъж Васко се оказал нещо ангажиран и не й обърнал внимание и тя веднага си хванала друго гадже – някакво младо момченце, с което се показвала нагоре надолу и хич не се пазела да не ги видят заедно. Васко направо се ужасил: „Извиках го и му се скарах. Викам му, ти в ред ли си бе, поне се крий! Знаеш ли, че ако му кажат на оня идиот какво правите с жена му и с тебе е свършено… Ще дойдат мутрите му и ще ти счупят кратуната за едното нищо! Ами тъй ми, то и аз го правя същото с нея, ама поне се пазя и гледам никой да не ме разбере, а тоя хукнал да се показва на всеки срещнат… Просто момче!“ После Васко се връща на темата за тая мадама, ама колко секси била, ама какви форми имала, ама какви минети му правела… Тогава един от слушателите – Петко Жмитката, го пита: „Тя хубу ти е правила минети, ама ти не й ли удари и един език? Я си признай!“ Тук Васко е неподготвен да отговори и за момент блокира и мълчи. Но след малко се окопитва и рязко отговаря: „Е-е-е, ама ти пък много питаш!…“ Другите се смеят, а той мълчи, мълчи, но после продължава по темата: „Ами много ясно, че и аз трябва да направя нещо по въпроса! Жената се раздава и прави всичко да ми направи удоволствието, а аз да стоя кат пън и нищо да не правя! Чак такъв егоист не съм!“ И тъй като темата е вече „лизане“ Петко Жмитката продължава. Говори как веднъж една чехкиня го била карала да я лиже: „Викам, добре! Наведох се над оная й работа, разтворих я леко… и като видях там едни лиги как се точат на конци, направо щях да повърна!“… Отново всеобщ смях! И Васко като специалист и многознаещ в областта си дава компетентното мнение: „Ти пък, къде се завираш чак там като някой гинеколог?! Ами по-нагоре ще пускаш езика и няма да гледаш много-много какво лижеш, че никак не е за гледане… Ами тъй ми!“
    Петко Жмитката и той се впуска да разказва от своите истории, а той ги има много такива – с чужденки, курортистки и какви ли не още… всички го знаят, че чак бълдъзата си бил ебал. Веднъж една чехкиня го накарала да влизат вечер в най-големия студ и вятър в морето… „Че като ме схвана един кръст, не мога се движа, а тя иска да я чукам! Ужас!“ и т. н.
    Мильо Ботев пък разказва своята история как с еди-кой си шофьор чукали веднъж една камериерка, ама оня бил голям ебач и направо й разпорил оная работа от ебане: „Апък аз с мойта малка пишка, вика Мильо, дрънча наляво надясно в путката й като лъжица в тенджера… Срам голям!“
    Докато си говорят сладко-сладко по темата се обаждат на Васко, че директорът Камберов го вика. Васко оставя мъжете да продължат разговора вместо него и тръгва радостен към дирекцията. Той смята, че Камберов е силно негов човек – същият антикомунист като него, който най-после дошъл да махне оня боклук Стаматов и да изчисти окончателно комунистите и всички останали боклуци от ММЦ… Следобед става ясно, че Васко е бил извикан в дирекцята, за да му кажат че е уволнен. Мотивите на Камберов – Васко бил човек на Стаматов и затова го уволняват. Пълна лъжа! казва Васко, ама карай, не му се сърдя на Камберов. Щом така е решил, негова работа!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *