Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Къде са останалите 36 страници от досието на ”Гоце”?

“Тука има тука нема“ е известна, измамна игра на сръчност, която се практикува от дребни шмекери. На жертвата се внушава, че ако наблюдава внимателно, може да спечели. Истината е, че шансът за победа е абсолютно нулев.

Първанов е спокоен, че досието му е старателно ошушка-но. Дали обаче в някой момент липсващите 36 сдраници няма да се появят?

Първанов е спокоен, че досието му е старателно ошушка-но. Дали обаче в някой момент липсващите 36 сдраници няма да се появят?

Нещо подобно се случва и с прословутото досие на Георги Първанов в Държавна сигурност. Имал ли е връзки президентът с ДС?

Отговорът е да. И понеже у нас някои обичат да правят разграничение, нека попитаме – разузнавач или обикновен доносник е бил президентът? Тук историята вече мълчи.

На публиката беше подхвърлена опоскана папка с 21 страници. Иван Костов заяви, че липсват 36 страници.

Евгени Димитров е виждал досието „Гоце" още през 2001 г. и е изненадан, че от него липсва докладът за получените от Първанов хонорари от ДС

Евгени Димитров е виждал досието „Гоце“ още през 2001 г. и е изненадан, че от него липсва докладът за получените от Първанов хонорари от ДС

Огласените документи внушават, че Първанов е сътрудничил на ДС с изключително патриотична насоченост. Това ли е обаче цялата истина? Не, разбира се. Най-малкото Първанов така и не обясни защо в досието му има косвени данни, че е консултирал не само разузнаването, но е докладвал и на политическата полиция – бившето 6-о управление на ДС.

Офицерът, започнал вербовката на президента, е разузнавачът Пламен Атанасов. Той е първият съпруг на депутатката Татяна Буруджиева.

В онези години Пламен Атанасов работи в културно-историческото направление на разузнаването. Той вербува Първанов за секретен сътрудник на ДС през октомври 1989 г. Малко след това Атанасов е изпратен като културен аташе в Лондон. Водещ офицер на президента става колегата му Цвятко Цветков (не става въпрос за легендарния полковник Цвятко Цветков, зам. -шеф на 6-о управление на АС, а за негов съименник – б.а.). Той кръщава Първанов „Гоце“, защото му приличал на Гоце Делчев. Президентът не бил агент на ДС, а „секретен сътрудник“, защото българите, работещи за Първо главно, се водели така, а чуждите граждани – „агенти“.

Георги Първанов Според официалната версия, която внушават оцелелите официални 21 странички от досието „Гоце“, президентът – по онова време вече кандидат на историческите науки, е привлечен от ДС при подготвянето на книгата „Габеро“ – спомените на Методи Димов. Самият Димов е белгийски гражданин, избягал като ученик от Битоля. Той лежи в гръцки лагер и след като белгийската кралица му дава гражданство, се заселва в Брюксел. Вербуван е от българското разузнаване, като човек от близкото обкръжение на Ванче Михайлов. В книгата си „Габеро“ той разказва историята на дядо си Тодор Димов – Габеро, комита, който се бори срещу сърбизацията на Македония.

Първанов е привлечен като консултант на мемоарите. Поради тази причина мнозина се чудят – защо президентът е толкова притеснен, след като се появи папката „Гоце“. Той би следвало да се гордее, че е помагал за издаването на книга в защита на българщината в Македония.

Първанов действително се е срещал в продължение на няколко месеца с Методи Димов. При тези срещи са били спазвани най-стриктно правилата на конспирацията. Виждали са се не в университетските аудитории, нито в кабинетите на БАН, а само в затънтени места, сред които е несъществуващата вече кръчма „Черният кос“ на изхода от София

Веднага След промените през 1989 г. младият учен Първанов изчезва внезапно. Срещите му с Методи Димов спират в началото на 1990 г. Димов е разстроен и огорчен, че книгата му няма да бъде издадена. Тогава той отново търси помощ от Пламен Атанасов. Подготовката на „Габеро“ в крайна сметка е довършена на доброволни начала и от уважение към Методи Димов от съпругата на Атанасов – Добринка Бочукова и от Харалампия Чунева. Двете жени са колеги в секретариата на ЦК на БКП. Те са опитни редактори-стилисти, подготвяли дълги години документите, които се внасят при Тодор Живков. След като Първанов се скрива, Димов кани немския проф. Щефан Трьобст да напише предговора.

Въпреки това, след като излиза папката „Гоце“, упорито се внушава, че предговорът е написан от Първанов. Такива внушения обаче не е трудно да се направят, още повече че книгата „Габеро“ днес е библиографска рядкост. Тя е издадена в Белгия, като Методи Димов заплаща за това 12 хил. долара лични пари. След това „Габеро“ се разпространява от ръка на ръка, главно из македонската диаспора по света. В момента на черно върви около 100 евро, но е истинска библиографска рядкост.

Откакто се появи папката „Гоце“, Първанов упорито се оневинява. Мислел, че помага на външно министерство, а не на ДС, твърди той. Неговият водещ офицер Цвятко Цветков обаче е на друго мнение. Според него Първанов отлично е знаел, че сътрудничи на ДС, а не на Външно министерство, подчерта още преди години в интервю бившият служител на ДС.

Експерти са категорични, че Първанов е притеснен не от работата си по патриотичната книга „Габеро“, а от работата си за Шесто управление на ДС за която са оставени само косвени улики в папка „Гоце“. При това не става въпрос само за това, че е бил проучван от политическата милиция, за да му се даде достъп до секретни материали, свързани с българската история, каквато е била практиката по онова време. В документ от 1989 г, например, водещият офицер Цвятко Цветков твърди, че е получил от секретния сътрудник Гоце кратка информация в писмен вид за секцията, в която работел по време на конгрес по балканистика. Писменият текст, изготвен от Първанов, липсва. В същото време обаче Цветанов отново отбелязва, че Първанов има готовност и желание за работа с органите на ДС.

Голямо недоумение буди и липсата на документи за хонорарите на Първанов като консултант на „Габеро“. Той самият навремето си призна, че е взел пари за редакторска работа, но документ за това в досието му няма. Бившият зам.-шеф на Комисията по досиетата Евгени Димитров през 2006 г. заяви пред медиите, че в личното дело на агент „Гоце“ има доклад за извършена работа, оценка за извършената работа, анализи за Македония, доклади за отделни македонски граждани и доклад за получени пари.

Евгени Димитров не назова името на Първанов, но обясни, че зад псевдонима „Гоце“ се крие човек с достатъчно сериозни позиции в държавата. Комисията попаднала за първи път на досието му през 2001 г, допълни Евгени Димитров.

Изключително любопитен и е въпросът кой и кога е прочистил досието на Първанов. Оказва се, че папката „Гоце“ има много интересен живот. Иван Костов публично заяви, че част от страниците в досието са извадени абсолютно незаконно на 27 март 2007 г., т.е. няколко дни преди да се формира окончателно Комисията по отварянето на досиетата.

Че папката е прочиствана според него, личи от преномерирането на материалите, а датата 27 март се удостоверява с печати. „Някой е извадил от досието страници, погазвайки закона, рискувайки да отиде на военен съд и това е много интересна развръзка“ – казва Костов. Той дори твърди, че десен човек е пипал.

До 2007 г, когато е обявено сътрудничеството на президента с ДС, папката „Гоце“ се съхранява в Националната разузнавателна служба. По закон разузнаването е пряко подчинено на президента, тоест в онези години на самия Първанов. В края на първия мандат на президента плъзва мълвата, че е имал вземане-даване с Държавна сигурност. Той обаче мълчи и се кандидатира за втори мандат – лъжа, с която следва да се захване прокуратурата.

Едва на 23 юни 2006 г. Първанов, под натиска на общественото мнение, признава на форум по националната отбрана, че има папка с псевдоним „Гоце“, но тя била съставена без негово знание. Той казва дори, че след като изпълнил задачата, служителят му отправил едно „непонятно“ предложение – за назначаването му на отчет, „без да има никакъв факт“. И се зарича, че от него нямало „нито ред, нито знак“. Тотална лъжа!

Едва на 19 юли 2007 г. Комисията по досиетата официално го огласява като секретен сътрудник на ДС през 1989-1993 г.

Когато гръмва скандалът за връзката на президента с тайните служби, ген. Кирчо Кирчов, по това време шеф на НРС, веднага заявява, че никой не е докосвал папката. Същото казва и неговият предшественик – синият Димо Гяуров. Бриго Аспарухов, който ръководи разузнаването преди Гяуров, прави сензационното разкритие, че е заключил досието на Първанов в касата си, а не в архива на службата. Там папката остава до уволнението му.

С архивите на ДС първо се занимава комисия под ръководството на Богомил Бонев като вътрешен министър. След това през 2002 г. папките се поемат от Методи Андреев.

Комисията на Богомил Бонев прави един единствен доклад пред парламента в края на 1997 г. Името на Първанов обаче липсва в него, а тогавашният шеф на разузнаването ген. Димо Гяуров казва, че той е ползван само като консултант: „Има едно активно мероприятие срещу Македония. Писал е анотации и рецензии. Получил е хонорари, за което има разписки. Категория – нещатен.

Няколко години по-късно Димо Гяуров отива посланик в Будапеща с подписа на президента Първанов. Дали това не е заслужена награда за предаността му към държавния глава?

Президентът е свален от отчет в службите през 1993 г. Година по-късно, на 41 конгрес на БСП, Георги Седефчов Първанов става зам.-шеф на партията.

 

Имал и второ досие?

Според източници от средите на МВР президентът има и второ досие. То било изготвено от служители на Шесто управление в средата на 80-те години. Въпросната папка, твърдят експерти, се пазела и до днес, но не в Комисията по досиетата, а в архива на БСП на „Позитано“. Достъп до нея имали само ограничен кръг лица от елита на партията.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *