Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

История на порно вестниците в България! Интервю с бащата на първия български порно-вестник „Мираж”

Ангел Петров е създатpornoеля на емблемата на вестникарската порно-индустрия в България вестник „Мираж“. Журналистът и сценарист на няколко телевизионни предавания е роден през 69-та година в София. Женен е, има едно дете.

– Ти си автора на първия порно-вестник в България, в-к „Мираж“. Къде и кога започна списването му?

– Вестник „Мираж“ беше първия порно-вестник у нас. Когато стартирахме през 91-ва година, на пазара вече имаше няколко еротични издания като вестник ?Аз и ти“, „Адам и Ева“. Но Мираж издуха конкуренцията с по-хард съдържание. Ние първи публикувахме фотоси с полов акт. И за два месеца ударихме рекорден тираж от 300 хил. бройки. Продавахме повече копия от „Демокрация“ и „Дума“, взети заедно. Разпространявахме вестника още в Румъния и Молдова. Сега звучи фантастично. Но в ония години пет еротични издания забиваха космическия тираж от един милион бройки всяка седмица. И почти нямахме брак- изкупуваха ги като топъл хляб.

-Как попадна в тоя бранш?

– В този период трудно се намираше работа, пък какво остава за добре платена. А пазара беше жаден за porno-1подобни неща. Тогава едно момче- Боян, приятел на брат ми от казармата, ни предложи двамата да списваме секс-вестник. Той беше инженер, но имаше издателска къща. Идеята беше с брата да списваме изданието изцяло с наши, авторски текстове, докато читателите се осмелят и започнат да ни пращат свои снимки и разкази. Редакцията ни се помещаваше в малък апартамент в блока на магазин „Квеле“, до Окръжна болница. Целия редакционен екип бяхме трима човека- аз, брат ми и художествения оформител- Владо.Постепенно започнаха да ни сътрудничат много писатели и журналисти. Дори нашумелия напоследък писател Алек Попов пишеше при нас под псевдоним.

– Големи професионалисти ли работеха при вас?

– Всички бяхме аматьори в правенето на вестник. Ще ви разкажа един куриозен случай, две години след старта на вестника. Събрахме се колегите в едно заведение на чашка. И по едно време почнахме да си говорим за казармата. Тогава художествения оформител на вестника Владо каза: Аз не съм служил. Защо бе Владо, питаме го ние. А той: Ами, защото съм далтонист. Художествения оформител решава кой материал или заглавие в какъв цвят да са. И като каза, че е далтонист- всички паднахме от коня. Чак тогава си обяснихме защо толкова често във вестника имаше светлосини букви на тъмносин фон и нищо не се чете. А то, художника ни- далтонист! Но понеже беше приятел на издателя, оня го държеше по милост.

– А заплащането как беше?

– С брат ми взимахме по 200 долара на седмица. На сегашните пари това се равнява на 1000 лв. седмично. Много добри бяха и хонорарите за читателите, които ни пращаха свои фотоси.

– Много читатели ли ви сътрудничеха?

– Непрекъснато ни пращаха. За три години събрахме пет кашона с порно снимки на български аматьори. Най-активен беше един Генчо Вазов- любител-фотограф от ямболско. Тоя подкокоросваше разни булки и ги снимаше в землището на родното си селото Синапово. Уникални простотии ни пращаше тоя човек. Запомнил съм две от снимките му: Едната представляваше пасторален пейзаж- поле, в далечината се вижда кория от тополи… А на преден план селянин в народна носия, жъне със сърп- надупен, със смъкнати до глезените потури. А отзаде му застанал един бирник, с бомбенце и фрак, и го оножда. Към снимката бай Генчо беше прикрепил уникалния текст: Каквато и власт да дойде, селянина си е винаги ебан. Такова животно- социално ангажирано порно, в други държави не ми е известно да се е пръквало. Друга куриозна снимка от тоя Генчо Вазов представляваше крупен план на женска вагина, чиято притежателка беше с необръснат триъгълник и стрии от скоро раждане. В ъгъла на снимката пък се мъдреше еректирал член, на който е овързано с ръждива тел дървено канарче. А отдолу пак текст-пояснение: Птичето е изкуствено, жената е скоро раждала. Половината снимки на читатели бяха достатъчно вулгарни и стресиращи, че да не ги пуснем. Болшинството бяха на някакви странни жени, ужасни хармоники, които сами са се снимали… и пращат ли пращат!

– Вярно ли е, че първата медийна изява на вечния любовник Дядо Стефчо е била на страниците на вашия вестник?

– Да. Ние открихме Дядо Стефчо за света, така да се каже. Стареца се свърза с нас още след първия брой на вестника. И за две години ни изпрати над 300 свои порно- снимки с момичета- как ги чипка и лигави. И не е вярно че дядо Стефчо е спал предимно с проститутки. Между девойките от фотосите разпознах поне дузина студентки от София. Да се снима докато прави секс си му беше страст на човека. И много държеше да ги види публикувани във вестника. Но после снимките му взеха да ни дотягат, защото интериора беше един и същ- в една баня, в една вана… и той, как ги гъбка и близка.

porno-2– А кой беше най-големия папарашки удар на вестника?

– Най-сензационната секс-снимка направи един наш колега на нудисткия плаж край Созопол. На нея Филип Димитров и жена му правеха секс дибидюс голи на скалите. Той легнал, а благоверната му го яхнала. Тоя фотос излезе първо в „Мираж“. Но стана популярен чрез вестник „Дума“, който ни брои бала пари за тая снимка.

– А за другите вестници от бранша нещо да кажеш?

– Издател на вестниците „Чук-чук“, „Супер шанс“ и списание „Табу“ беше един български турчин, чието име в момента не мога да се сетя. Издатели на списание „Петък вечер“ пък бяха сина и снахата на Елка Константинова, по онова време- министър на културата.

– Имаше ли мръсни конкурентни войни и удари под кръста между собствениците на отделни порно-издания?

– Борби за надмощие и интриги имаше. Но бяха цивилизовани. Не сме нарушавали добрия тон. Може би защото на вестникарския порно-пазар тогава имаше хляб за всички. Даже през 94-та година когато приеха закона за ограничаване на секс индустрията, собствениците на такива издания сформираха профсъюз.

– Не са ли ви преследвали за авторско право?

– Не. Авторското право защитава определен продукт до десетата година след неговото издаване. Затова ние взимахме снимки от чужди секс- списания, които са излезли преди повече от 10 години. Това обяснява защо през 93-та година да речем пускахме фотоси, на които мъже с бакенбарди чукат жени с пухкави подмишници. Просто снимките бяха от 70-те и 80-те години. Само веднъж са ни притеснявали полицаи. В редакцията пристигна официално предупреждение от полицията. В писмото ченгетата настояваха да спрем публикуването на порно снимки. Тогава нашия издател отишъл в МВР и казал: ОК. От следващия брой вместо голотии почваме да пускаме снимки на мъртъвци и хора с аномалии. Това не е забранено, нали?! А по-красиво ли ще е от снимката на гола блондинка, която се чука с негър?! От тогава не са ни безпокоили.

– Свенлив ли беше в ония години българския читател?

– В зората на демокрацията обществото ни беше закостеняло и пълно с предразсъдъци. Да си призная, дори мен ме е досрамявало да си купя списвания от мен вестник от сергията. Веднъж пратих баба ми да ми го купи, защото бях зает. Историята беше много идиотска. Жената не предполагаше в какъв вестник пиша. И чак тогава разбра.

– Кога започнаха да залязват порно-вестниците в България?

– С приемането през 94-та година на закон, който ограничаваше разпространението на порно-вестниците по сергиите. По повод на тоя закон Любо Дилов, с който сме добри приятели, спретна една скрита камера пред парламента. По негова инициатива от студентското предаване „Ку-ку“ сложиха една купчина вестник „Мираж“ на стълбите пред парламента- да се взима безплатно от депутатите, които влизат в кулоарите. И с камера ги снимаха как масово грабят вестника и го тъпчат по чанти и куфарчета. Тоя закон естествено не издържа и година. Но пък тогава се появиха кабеларките с порно-каналите. И хората загубиха интерес към сек-вестниците.

– Автор си на сценария на първия български порно-филм, който обаче така и не излиза на екран.

– През 94-та г. почти бяхме реализирали проект за порно-филм, който обаче се провали в последния момент. И година след това се появи сочения за първи бг.секс филм „Секс партия бридж“. Какво се случи. През 94-та година си дойде от Америка един приятел на брат ми- як левент и красавец, който отвъд океана учеше за тенисист. Дойде си с амбицията и парите да направи първия български порно-филм. Предложи ми да напиша комичен сценарий, чийто сюжет беше следния: Хайдути в Странджа планина препречват пътя на турски везир и неговия харем. Везира връзват за едно дърво, а какво правят с ханъмите можете сами да се досетите. Така да се каже, порно със социално-исторически подтекст. Наехме двама класни оператори от ВИТИЗ, даже кастинг за актриси направихме. Явиха се 6 момичета и всички бяха одобрени. Дори един свръхпопулярен български шоумен, който тогава не беше чак толкова известен, изяви желание да се снима в порното. Единственото му условие беше да е с маска на лицето. Тенисиста беше решил да заснеме порното почти легално. И тамън сколаса да изкара всички разрешителни и формуляри, когато се намесиха някакви „мутрагени“ с интереси в същия бранш. Изплашиха момчето и то скоростно се изнесе в Щатите, зарязвайки всичко. После същите тия мутри направиха филма „Секс партия бридж“. Защото режисьорчето беше студент от ВИТИЗ, но истинските поръчители и плащачи на тая лента бяха същите тия мутри, които стопираха нашия филм. Тия хора имаха амбицията да развиват солиден порно-бизнес у нас, но плановете им се провалиха, както се видя.


Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *