Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Гостът в „Музикална академия“ Ники Захариев, израсъл по домове за сираци: Божи гроб помогнал да ме осиновят!

В „Музикална академия“ влезе момче с диоптри, сирачето Ники Захариев. Тридневната му мисия бе да апелира за събирането на средства за деца в неравностойно положение. Какъвто е израснал самият той – по домове за сираци, без да познава родителите си.

Ники Захариев мечтае за голямата сцена

Ники Захариев мечтае за голямата сцена

Господ го обича този младеж. При все че му е изпратил доста нерадостно детство. 30-годишният е осиновен от добро семейство в Кочериново, в чийто уют преминава втората половина от живота му дотук. Певицата Мая Нешкова и съпругът й Кирил Икономов го въвеждат в музикалния свят, за който си мечтал, още преди да го осъзнае. Иван и Андрей сбъднаха току-що една от най-големите му мечти – да запее на голяма професионална сцена.

Ники пя на една сцена с певци като Кичка Бодурова и Борис Гуджунов, които са му кумири. Той знае техните песни, както и тези на благодетелката му Мая Нешкова – заради топлината в тях, от която щедро е вземал, но не знае какво е майчина ласка в най-невръстна възраст.

Ники (първият отляво) няма бебешки и детски снимки. Тази е една от първите му

Ники (първият отляво) няма бебешки и детски снимки. Тази е една от първите му

Тази незаменима полутоплина са му давали леличките в домовете, в които е ставал човек – в дома до резиденция „Бояна“, после в „Ран Босилек“ и „Асен Златаров“, в Благоевград.

А какво е майка разбрал, когато една от учителките довела в интерната своята дъщеря. Тогава момчето се замислило за пръв път защо онова дете си има майка, защо другите деца в дома нямат и какво изобщо правят в него. За него е нямало и приспивни песнички или приказки. Гасят им лампите след вечерния час, казват им – хайде, лягай, вдигат ги за пишкане в полунощ, че да не направят това насън.

Голямата липса лъсва и когато постъпва в „Пирогов“ със счупена глава. Там също няма кой да го прегърне, нито кой да му дойде на свиждане.

Хлапето с диоптрите не крие, че общуването със самите деца в дома е било трудно и мъчително за него, особено с по-големите, изживяващи се като тартори: „Разбрах, че няма какво да науча от тях, затова общувах предимно с учителите“. В разговор с една от възпитателките той изкопчва информацията, че жената, която той не познава, но цял живот търпи последствията от решението й – да го изостави в социален дом, е имала още едно дете, също момче. Неговата съдба била неизвестна. Вероятно и то е израснало в сиропиталище. „За съжаление нито мога да се свържа, нито да открия данни за него. Много бих се радвал един ден да го открия и да се прегърнем“, размечтава се певецът. От малък учителките го карат да запява. И той го прави, а тази задача е единственото, което го кара да чувства, че животът е прекрасен.

Орисниците все пак са имали и добри зарове за него. Цял късмет е, че попада на осиновители от Кочериново. Възрастни хора, без своя рожба, на екскурзия в Йерусалим си пожелават на Божи гроб къщата им да се изпълни с детска глъч. Идват след това в Благоевград, в последния интернат на Ники, и си го избират. Помощ в това дело оказва и директорът. „Той виждаше, че аз се мъча там. Знаеше, че имам талант“, благодарен е младежът. Докато е в Благоевград, той е забелязан на благотворителен концерт от Мая Нешкова и получава благословията й да пее големия й шлагер „Честит рожден ден“.

Захариев е осиновен на 13 години и половина – решаваща възраст за бъдещото му развитие. Новото семейство му дава възможност да завърши музикално училище.

И той не посрамва родителите си – дипломира се с отличие. След това завършва, пак с отличие, Музикална педагогика в Софийския университет. И ето го отново в столицата. Под крилото е на Мая и Кирил – помага в офиса им. Те го изпращат от време на време на някое участие. В мечтите на Ники е голямата сцена. Затова сам пише на сценаристите на шоупрограми за себе си, предлагайки да му дадат трибуна. На два пъти вече е гостувал в „Шоуто на Слави“. През октомври споделя в „Ангел парк“ на ТВ7, чийто формат е да сбъдва мечти, пак същото – че иска да се види на голямата сцена. Оттам нататък късметът отново му се усмихва и ето го на бляскавия подиум, пред милиони зрители. Ники пя и плака, публиката също…

Същата вечер от сърцето му лети огромна благодарност към неговата осиновителка. И е сигурен, че тя най-много се гордее с него. Също и баща му – но от едно по-добро измерение. Осиновителят му си отива от рак в годините, когато Ники учи в музикалното училище. „Ники, аз съм ти приятел и когато имаш нужда и по мъжки можем да си говорим винаги, в мое лице можеш да намериш един много добър приятел“, това са бащините думи, с които не всяко момче – даже от тези с по-благодатна съдба може да се похвали.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *