Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Топ синоптикът Емо Чолаков: Година и половина бях шивач, мога и да бродирам! ИНТЕРВЮ

Опитайте да си представите прогнозата за времето без Емо Чолаков. Невъзможно е, нали? В последните няколко години именно той е синоптикът, който разказва метеорологичната обстановка по най-атрактивен начин, феновете му са безброй, а някои дори наизустяват лафчетата му, за да блеснат като много остроумни в разговорите си.

Емо Чолаков

Емо Чолаков

С чаровника Емо се срещнахме миналата седмица и поговорихме надълго и за работата, и за живота му. Той бе в отлично настроение за интервюто, макар че тъкмо бе приключил зимният му отпуск, а следващото му излизане във ваканция ще е чак през лятото.

– Г-н Чолаков, бяхте доста време в почивка…
– Да, дълга празнична ваканция от Коледа. На 10 януари ми беше първият работен ден. Стоях си вкъщи и си почивах активно на дивана пред телевизора. Сега лека-полека се връщам в релсите.

– Кога ще завали сняг?
– Надявам се февруари да излезе отмъстителен и да ни го изкара през носа. На това разчитам, защото мине ли още малко време, идва март.

– Ще има ли метеорологични аномалии през 2014 година?
– Това са въпросите, които най-много „обичам“. Винаги казвам, че обективна е прогнозата за седмица напред. На нея човек може да разчита и да си направи планове. Оттам нататък е Божа работа.

Емо Чолаков на младини- с буйна коса

Емо Чолаков на младини- с буйна коса

– БАН какво казва?
– Случващото се е нормално. Може да се намери колега от БАН и на друго мнение, но повечето синоптици, с които аз общувам, смятат като мен. Няма нищо притеснително. Има хора, които се занимават с конспирации и твърдят, че това, което става тази зима, е странно и за първи път. Не е така. Няма нещо, което да не се е случвало досега. Много често се използва изразът, че така не е било от 10 или от 50 години. Всичко е било и го е имало някога, нищо ново под слънцето.

– Преди време се твърдеше, че на 31 декември 2013 г. ще мръзнем в студ и сняг каквито е имало преди 35 години…
– Ето за такъв вид конспиративни твърдения ви говоря. Точно на тези прогнози не бива да се вярва. Те винаги излизат един месец преди определен ден. А най-лошото е, че в публикациите се цитират компетентни институции като БАН. Учудвам се, че колегите от академията си мълчат и не вземат отношение. Не е честно да се постъпва така с тях. Твърдеше се, че зимата щяла да бъде адски люта… Непрекъснато повтарям на хората да не се връзват, но за съжаление има такива, които вярват.

– Губите ли понякога чувството си за хумор, представяйки прогнозата за времето по Би Ти Ви?
– Какво значи чувство за хумор?! Аз не се опитвам да бъда смешен и развлекателен, въпреки че така излиза в крайна сметка.Учудих се първоначално, когато разбрах, че хората приемат изявите ми като нещо забавно. Излизам и представям прогнозата така, както я усещам и както бих я разказал вкъщи и на приятели. Другото никога не ми е било цел, но така се получи. Това е моят стил на изразяване. Мисля, че по този начин трябва да се говори за времето, нали хората така си общуват.

– Имате ли си любими ваши бисери?
– Видях, че в интернет ги има събрани. Аз забравям бисерите си веднага след емисията.

– Значи не бихте могли да повторите една и съща прогноза…
– Може и да повторя, но без да осъзнавам. Активен герой е снегоядът (смее се).

Като бебе

Като бебе

– Получавали ли сте забележки от ръководството на Би Ти Ви, че сте попресолили манджата с хуморески?
– Не. Много често ми задават този въпрос и се чудя защо. Да не би да ме питате, защото отстрани изглежда пресолено. Така ли е?!

– Факт е, че станахте най-популярният синоптик на новото време…
– Не знам дали съм популярен. Със сигурност има и по-популярни от мен. Не го казвам с неприятно чувство към другите колеги, дори напротив.

– Кога разбрахте, че сте известен?
– Когато започнаха да ме спират хората по улицата и когато ги виждах да ми се усмихват. Работещите в Би Ти Ви всички сме известни.

Това е най-успешната и най-популярната телевизия, дълги години е №1. Екипът, който представя времето, е от професионалисти – всеки е завършил метеорология, дори и последните попълнения.

– Не е ли странно, че вие сте толкова атрактивен и обичан, а никой колегите синоптици опитва да ви имитира?
– Защото не могат. Не е лесно, трябва да ти иде отвътре (смее се). Имаше някакви опити за имитация в самото начало, когато се появих и когато колегите видяха, че моят стил се одобрява от една немалка част от хората. Но тези, които се пробваха да са като мен, меко казано, изглеждаха странно. Аз не се мъча да правя нещо, което не ми е присъщо, не се насилвам. Просто това е начинът, по който си говоря. С насилване не става.

Минчо Празников казва, че така представяте прогнозата, че в крайна сметка не се разбирало какво ще е времето…
– Не съм убеден, че го е казал. Нищо не може да ме обиди от Минчо Празников. Ако го е казал човекът, значи го е мислил.

– Вашите идоли?
– Любка Кумчева и Минчо Празников. Ако някой с нашата професия каже, че не се е учил от тях и не ги уважава, значи не е откровен или не бива да се занимава с тази работа. Това са класици! За щастие и двамата все още работят. Да са живи и здрави още дълги години!

– Недоволните от вашите прогнози как изразяват възмущението си?
– Не си правя комплимент, но много рядко се случва прогнозата ни да е грешна. Комплиментът и добрите думи, разбира се, трябва да са към колегите от БАН, а не към мен. Ако някой следи и се задълбочава в прогнозите за времето, ще потвърди, че в последните няколко години са много успешни. Източниците ни са добри. Случвало се е понякога приятели да недоволстват, но се оказва, че не са гледали нашата прогноза. В такива моменти те просто не са доволни от времето (смее се).

– Кой са най-честите ви грешки по време на ефир?
– Куриози и технически гафове има, но гледам да се забавлявам с тях. Хората дори не ги забелязват. Когато човек прави нещата с мерак и му идва отвътре, стресът е минимален. Има го дотолкова, доколкото трябва да се поддържа висок адреналинът и да се получават нещата.

– Случвало ли се е в последния момент да ви сменят прогнозата?
– В последния момент не се, е случвало. Понякога обаче е динамично времето и се, променя по-бързо, моделите гърмят и би трябвало ние да бъдем малко по-мобилни. Изглежда нелепо, когато в 9 ч. сутринта съобщаваш една прогноза, а на обяд в 12 ч.ситуацията е коренно различна. Такива промеми могат да се видят 3 часа преди това. Затова ние, синоптиците, сме хора с метеорологично образование. Ако нещо се промени драстично, можем и трябва да реагираме.

– Обиден ли сте на „господарите“, които ви връчиха „Златен скункс“? А на Мариан Бачев, който ви имитира в „Шоуто на Слави“?
– Не съм се обидил нито на „Господарите“, нито на Мариан Бачев (смее се). Как да им се обидя?! Невъзможно е, няма как да стане. За мен е комплимент, че Мариан Бачев ме имитира. „Шоуто на Слави“ е класа, там всички са изключителни професионалисти.

– Замисляли ли сте се за нова работа? Предложения от други медии?
– Ако зависи от мен, не може да става и дума за раздяла с Би Ти Ви. Дано и от телевизията мислят по същия начин. Колкото до това, дали са ми предлагали работа от други канали, не, не са. Сигурно са знаели, че няма да приема такава оферта (смее се). Аз съм лоялен служител.

– Не всички са като вас. В какви отношения сте с ваши бивши колеги от Би Ти Ви, които отидоха в конкурентни телевизии? Бихте ли им казали „Здрасти“, ако ги срещнете на улицата?
– Защо да не съм в нормални отношения с тях?! Всеки има правото да постъпва с живота си както си реши. Аз лично смятам, че моето място е в Би Ти Ви и нищо досега не ме е опровергало.

– Кой е най-трудният ви момент в Би Ти Ви?
– Обичам работата си и „трудно“ не е думата, която мога да свържа с нея. Има напрегнати моменти, свързани с недостига на телевизионно !време.

– Какво помните от първия си работен ден в телевизията?
– Бях стресиран. Има ли човек, който за първи път да застане пред камера, знаейки, че го гледа многомилионна публика, и да не е стресиран? Присъствах на дебютния ефир на новата ми колежка и си припомних как е в такива случаи. Миленка след това клекна, краката не я държаха.

– Преди време са ви предложили да напишете книга. Приехте ли?
– Източник на идеята беше едно зрителско писмо. Приятелят ми Боби Лазаров го прочел и дойде при мен с предложение да напиша научно-популярна книга по моя си разчупен начин. В момента обаче не мисля, че имам сили да се занимавам с такава задача.

– Кога ще завършите докторантурата си в университета?
– Кофти въпрос, нека да го прескочим (смее се). Не ми остава време.

– Колко често посещавате родния си град Гоце Делчев?
– Винаги, когато имам възможност. Много обичам да пътувам до различни места, но любовта ми към родния град ме ощетява – все ме влече натам.

– Кръстен сте на Емил Димитров. Познавахте ли го?
– Нашите казват, че са ме кръстили на Емил. Когато съм се родил, той е бил на върха. Не вярвам да има българин, който да не харесва песните му. Не познавам никого от семейството му, не съм имал тази чест. Обичам творчеството на Емил Димитров, но съм фен и на „Металика“.

– Преди години сте шили дрехи, след това и гоблени…
– Шил съм професионално. Работих в една фабрика, която произвеждаше много скъпи и качествени мъжки костюми. След казармата, бях там, близо година и половина изкарах. Мога да си скроя и ушия всичко сам. Във фабриката ме подготвяха за ръководен пост, минах обучение за всички операции. И, естествено, уших доста костюми.

– Маркови ли?
– Да, става въпрос за фабриката на „Ролман“ в Гоце Делчев. Там работят около 3 хиляди души, в момента шият и за Boss. След като научих доста нови неща в модната индустрия и започнах да влизам в рутината, осъзнах, че тази работа, колкото и да е интересна, не е за мен.

– Каква е съдбата на гоблените ви?
– Като се запалих, уших три броя. Единият го дарих на църква, другите два са си вкъщи, поставени в рамка на стената. Гоблените са интересно нещо, те са като пъзелите, но много по-красиви.

– Разкажете за приятелката ви Красимира и дъщеря ви Ема. Замисляте ли се за друго дете?
Дъщеря ми миналата година стана първокласничка. Сега учим заедно всеки ден. Не очаквах интереса на Ема да се задържи, но точно така се получи. С приятелката ми се замисляме и за друго дете, но това е Божа работа. Тя работи и домакинства като всяка жена.

– Казвате: „Не съм диктатор, но все някой трябва да командва вкъщи и решихме това да съм аз!“…
– Това е извадено от контекста на старо мое интервю. С приятелката ми имаме нормални, интелигентни отношения. Нека никой не остава с впечатлението, че съм някакъв цербер у дома.

– Все още ли сте притеснителен с жените?
– Не ми се налага да бъда. Имам си две дами вкъщи – жена ми и дъщеря ни. С тях няма как да съм притеснителен.

– Най-екстремното нещо, което сте правили в живота си?
– Парапланера – доста време се занимавах и скачах. А иначе работата ми в телевизията си е едно екстремно преживяване в хубавия смисъл.

– Ненавиждате Тодор-Живковия режим. Защо?
– Ненавист и омраза са силни думи, избягвам да ги употребявам. Мисля, че всеки млад човек трябва да е против онзи режим. Най-тежкото престъпление, което направиха по Живково време, беше опитът да отнемат вярата на хората.

Това е една от основните причини да сме на сегашното дередже. С отговора ми на този въпрос не оставайте с погрешно впечатление – истината е, че винаги съм бил аполитичен.

– А суеверен ли сте?
– Не. Опитвам се да вярвам в Бог така, както трябва да се вярва. Християнството осъжда суеверията и не одобрява врачките и разните му там феномени. Аз също не съм им привърженик.

– Мълви се обаче, че не сключвате граждански брак, защото ходжа от вашия край ви бил казал в 8 клас никога да не се жените. В противен случай ви чакала смърт…
– (Смее се.) Не одобрявам брака, защото подписът в Гражданското е глупост за мен. Не съм привърженик на тези норми. А това за ходжата е щуротия. Не мога дори да си представя що за болен мозък я е измислил и защо.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *