Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Два ковчега носят щастие на бургаско семейство

Бургаско семейство държи в хола си два ковчега вече девета година. Ани и Стоян се шегуват, че сандъците се превърнали в техни талисмани, във вещи, които ги закрилят. И с радост водят всички свои гости да ги видят.

Точно когато в България започна инфлацията и всички цени тръгнаха стремеглаво нагоре, двамата съпрузи, току що пенсионирани, решили да вложат парите си не в долари, не в буркани или в някоя от нароилите се тогава финансови пирамиди, а да разсъждават практично. Единият им син бил без работа, дъщерята не получавала заплата от месеци. “Ами ако някой от нас умре, как ще се оправят децата, бе Стояне, попитала Ани.” Тогава им хрумнала идеята. В началото единствената все още погребална фирма в града не искала да им продаде стоката, без да представят смъртен акт. Е, да вземем да се гръмнем ли по този случай, шегувала се Ани. Просто се презапасяваме. – обяснявала тя на служителите. Пък и какво пречи да свикваме отсега с вечното си жилище?

Накрая във фирмата склонили и им продали ковчезите.

Първото недоразумение се получило, когато децата се отбили на гости. Дъщерята едва не припаднала при гледката. Наложило се двата сандъка да бъдат маскирани. Ани сложила върху тях карета българска бродерия, поставила и няколко саксии. Случаят се разчул в квартала и постепенно се изредили на посещение всички познати. По-възрастните опипвали сандъците, възхищавали се на изработката, давали съвети какво още де се приготви и плахо питали за цената. Още две приятелки на Ани се “презапасили”, но предвидливо сложили купеното в мазата.

Бяхме тръгнали да умираме и даже се подготвихме за това, но сега със Стоян се смеем. Ковчезите заемат много място. Скоро им намерихме предназначение. В единия държахме бурканите за зимата, всеки увит поотделно в найлон, за да не цапаме драперията. И нея послахме с няколко големи чувала от синтетична материя. В другия прибирахме летните или зимните дрехи според сезона.

Измислихме си и шега. Ако някой се оплачеше от нещо – я главоболие, а грип, другият казваше – “Защо ще ходиш до аптеката? Скачай в сандъка в хола и готово.

Някои смятат, че ковчег вкъщи носи нещастие. На нас пък ти донесе щастие. Никога няма да се разделим с придобивката си, обяснява Стоян.

Ежедневното напомняне от хола, че животът е преходен, накарал и двамата да се стегнат. Стоян бил извикан в старата си работа да помага. Извън пенсията си докарвал още 200 лева, защото бил един от малкото специалисти, които могат да дават строителна линия на обекти. Ани пък си намерила утеха в малко магазинче. Собствениците не били богати, можели да отделят само 100 лева за заплата, но пък работата запълвала времето й. По цял ден продавала блузки и обувки на тийнейджърите.

А вечер, когато двамата се връщали уморени, но щастливи, пускали следващата традиционна шега. В леглото ли ще лягаме тази нощ или…и стрелвали с очи към хола. Естествено лягали в старата спалня и се събуждали бодри, готови за следващия ден, без да се притесняват от странните “мебели”, с които живеят цели девет години. И смятат да карат така още 29.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *