Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Динко Дерменджиев- Чико: Счупихме краката на Пеле и Гаринча на Световното в Англия

405020a[1]Динко Дерменджиев – Чико (63 г.) е жива легенда на „Ботев Пд.“ и Националния отбор. Имал е уникалния шанс да играе на три световни първенства- „Чили-62 г.“, „Англия-66 г.“ и „Мексико-70 г.“. С националната фланелка е изиграл 60 мача и е отбелязал 20 гола. Покрай участията си на Мондиали е станал свидетел на безброй драматични, пикантни и скандални истории с наши играчи и треньори. Чико се съгласи да ги разкаже единствено за „Скандално”. Ето неговата изповед:

Като юноша пазех вратата на „Марица“ и мечтаех да стана вратар като Георги Найденов от ЦСКА, разказва Чико. По-късно, като нападател, най-много голове съм вкарвал именно на него. Бележех на почти всеки мач с „червените“. Като ме повикаха през 61-ва г. в националния тим, мечтата ми да ритам в един отбор с Найденов се сбъдна. Жоро беше уникален страж. На една контрола, срещу Белгия си събу калеврите и варди вратата бос. Беше непосредствено преди световното в Чили (62 г.). Мачът започна при минус 10-градусова температура. Теренът беше заледен, а ние с неподходящи футболни обувки- с високи бутони. Пързаляхме се като фигуристи, а звездния белгийски отбор изпопада от смях. За нdinko6ула време ни насвяткаха 4 гола. На почивката ръководство и треньори се сдърпаха чия е вината за гафа с бутоните. Накрая Жоро Найденов си изу калеврите и цяло второ полувреме игра бос на леда. Въпреки кучешкия студ съумя да запази вратата ни суха и спаси отбора от по-голям резил.

За мондиала в Чили се класирахме след инфарктен допълнителен мач с Франция. Срещнахме „петлите“ на ст. „Сан Сиро“ (сега ст. „Меаца“- б.а. ) в Милано. Мачът беше на живот и смърт. Дотогава България не беше играла на световни финали и се бяхме наточили яко. Бихме ги с 1:0 с гол на Якимов и разплакахме цяла Франция. Това беше най-фантастичния мач в кариерата ми. С последния съдийски сигнал изпопадахме по терена като зрели круши. Всеки от нас се раздаде до крайния предел на човешките сили.

Преди да заминем за Чили имало голям спор. Мастит партиен функционер оказал натиск върху треньора Георги Пачеджиев и помощникът му Кр. Чакъров за световното да не бъдат викани младите футболисти- Гунди, Жоро Соколов, Пантелей Димитров и моя милост. На наше място партиецът предлагал свои хора. Кръстьо Чакъров обаче намерил връзки в Политбюро и с триста зора издействал да се даде път на младите таланти. Призна ми го самият той, чак през 91-ва година, когато бях треньор на „Левски“.

В Чили успеха ни обърна гръб. Паднахме поред от Аржентина и Унгария (6:1), а с Англия завършихме наравно 0:0. Но извън терена нямахме конкуренция. Настаниха ни в хотел край град Ранкагуа, на 80 км. от столицата Лима. Освен игрище за тренировки, към хотела имаше бар и дискотека. Там още първата вечер с Иван Колев забихме две местни момичета. Лусия беше на 18 години. Научи ме да танцувам рок и туист. А аз я светнах на някои по-тънки мурафети. Срещахме се всяка вечер и тя се влюби в мен. Като си тръгвахме, дойде да ме изпрати на летището в Сантяго. И какво беше изумлението ми, като се появи с някаква черна лимузина. Оказа се, че е щерка на зам. министъра на отбраната. После две години си писахме писма. Искаше да дойде в България.

По време на Мондиала се прочухме и с един инцидент. Централния ни защитник Боби Жечев и Иван Димитров за едната бройка да гушнат букета. Двамата спяха в съседна на моята стая. Вечерите в Ранкагуа са хладни дори през лятото. Затова се отоплявахме с газови печки. Една нощ Бобата и Иван забравили печката включена. Някакъв маркуч се спукал и газта изтекла. На сутринта ги намерихме бледи като платна и в безсъзнание. Цяло чудо е, че са останали живи. Същият ден имахме мач с Аржентина, а те бяха титуляри.

След неуспеха в квалификациите за Европейското в националния тим дойде легендарния чешки треньор Витлачил. По това време се роди сина ми Цецо и формата ми рязко спадна. До деветия си месец това дете ревеше без почивка. Събуждаше ме по 10 пъти на нощ, а на сутринта отивах да тренирам пребит от умора. Логично Витлачил спря да ме вика в националния и проспах квалификациите за световното в Англия. Месец преди началото на мондиала обаче детето спря да плаче и за нула време върнах старата си форма. Отбора вече беше стикован и събран на лагер. Оставаха дни до заминаването за Албиона, когато Витлачил изненадващо решил да гледа мача Локо Сф.- Ботев Пд. Получи се изключителна футболна битка, в която вкарах два зашеметяващи гола. А два дни по-късно получих повиквателно.

В България Витлачил дойде с голямата кошница. Две години по-рано беше направил чехите световни вицешампиони. На финала в Чили те отпаднаха от Бразилия с 3:1. Затова възлагахме много на него.

Първите ни съперници в Англия бяха бразилците. Убедени бяхме, че ще ни размажат. Добре, че звездния им отбор беше застарял, та паднахме само с 2:0. Средната възраст на бранителите им Джалма, Белини и братята Сантос беше 36 години. Но въпреки това тичаха като коне. Много страх набрахме преди срещата. А като ни строиха в тунела наляхме гипса. Гледахме ги като извънземни. Мачът почна и видяхме, че дяволът не е тъй черен. Пеле, Гаринча и Жеир налитаха като оси, но нашите бранители им счупиха краката. Голям мач направи Бобата Жечев. 24-годишния защитник им бичеше балтиите и ги риташе от кръста нагоре. Така силите се изравниха. И двата им гола станаха от статични положения. По един път се разписаха Пеле и Гаринча. Бяхме предоволни от тоя резултат. А за достойната загуба ръководството ни награди с по 36 лева на калпак.

В победата над следващия ни съперник от групата- Португалия, бяхме напълно сигурни. В последните няколко срещи помежду ни ги пердашихме яко. Нищо че тогава за тях ритаха великите Еузебио, Торес, Колуна, Симонес… Предвкусвахме първата си победа на Световно.

Португалците обаче ни скъсаха гъза с 3:0 и стигнаха до финал с домакина Англия. Ето как паднахме:

Мачът започна с един фантастичен автогол на Иван Вуцов. Бранителят на „Левски“ се хвърли като лъв и с плонж заби неспасяем удар в горния десен ъгъл на нашата врата. Вратаря Георги Найденов гледаше все едно са му изяли попарата. После бай Вуцан си направи още един ефектен автогол… И от сигурна победа се сринахме до катастрофална загуба. Въпреки издънката Витлачил продължи да налага Вуцов в националния отбор. Вуцата беше прословут нагаждач и хитрец. Влязъл беше под кожата на чешкия спец и си го връткаше както си ще. Витлачил обичаше хубавите жени и пиячката. Ката вечер сърбаше бяло винце в промишлени количества. За компания в пиянските си оргии обаче търсеше Котков, защото Вуцата е въздържател. За разлика от чеха, Котето наблягаше на коняка и водката.

След двете загуби излязохме срещу Унгария за протокола. Любопитно беше, че и унгарици и португалци скъсаха кариоките с по 3:1. Благодарение на това отпаднахме от групата с достойнство. Защото стегнахме куфари със световния шампион Бразилия.

На Световното първенство в Мексико, 70 г., разполагахме с една от най-добрите национални гарнитури за всички времена. В тима ритаха Гунди, Жеков, Д. Пенев, Тумби, Зума, Якимов, Шаламанов. Но и тогава се провалихме. Утешително за мен беше, че голът ми срещу Перу бе регистриран като първия на Мондиала.

Базата на отбора беше в гр. Лион. В хотела отседнаха също 6 немски журналистки-много готини мацки. Но и много хитри. От първия ден почнаха да се увиват около момчетата. Щракаха се с нас по бански край басейна в доста секси пози. После пратили фотосите в Германия. И немския печат ни разнищи. Като паднахме от Перу и Германия, тия пишещи хиени ни разсипаха от критики и компрометиращи снимки. Пишеха, че българите играли зле, защото от секс-оргиите в хотела не им останали сили. Освен журналистките при нас бяха отседнали и жените на Франц Бекенбауер и Уве Зелер. Те бяха големи фльорци и не си показаха носа от стаите. Но журналистите вкараха и тях в любовна интрига с наши играчи.

Истината за лошото ни представяне в Мексико беше друга: Треньорът Стефан Божков ни умори от жажда. Старшията имаше принцип- десет дни преди мач държеше играчите на воден режим. Беше инструктирал доктор Кефиров да ни дава само по три кока-коли на ден. Правеше го с цел уж да не си натоварваме сърцата. Но това ни изигра лоша шега. Мачовете се играеха по обед, при 40-градусови температури. Излизахме срещу противниците тотално обезводнени и имахме сили само за едно полувреме. От Перу паднахме с 3:2 въпреки, че поведохме с два гола. Гунди и Якимов дишаха като астматици. Носеха се по терена като бременни булки. Добра форма запазих единствено аз, защото бях свикнал да играя на жега от Пловдив.

Другата причина да се издъним беше сухият мексикански въздух. По настояване на треньора подготовката за Световното я направихме на Белмекен.Божков се аргументира, че надморската височина е същата, като тази, на която щяхме да играем. Гафът се получи от това, че влажността на въздуха в Белмекен е 90%, а в Мексико- едва 30%. Тия треньорски скудоумици ни закопаха.

Динко Дерменджиев: Лежах три месеца в ареста без вина!

През 85-та година станах треньор на втородивизионния „Шумен“, разказва Чико. В края на първенството ни се отвори възможност да влезем в А-група. Основният ни конкурент за място в елита беше „Локо Пд“. На „смърфовете“ им предстоеше мач с отбора на „Казанлък“. Ако биеха, нашите шансове се изпаряваха. Тогава помощникът ми в „Шумен“- един арменец на име Минас, се срещнал тайно с нападателя на Локо Едуард Ераносян, сега треньор на клуба. Минас предложил на Едо голяма сума, за да играе симулативно. Разбрали се предаването на подкупа да стане часове преди мача в Бачково. Тая арменска уговорка е станала без мое знание. Ераносян обаче издрънкал за заверата на треньора си Христо Бонев и той алармирал милицията. На уговорената среща ченгетата пипнали Минас и още двама шуменци с пълно куфарче с пари. Следствие установи, че от 9 години във футболен клуб „Шумен“ действа тайна „черна каса“. От нея са се раздавали подкупи на противникови играчи, треньори и съдии- общо 320 хил. лв. За всичко това аз си нямах и представа. Разпитани бяха всички играчи и треньори, преминали през клуба през последните 9 години- към 120 души. Кой за парче луканка, кой за кутия шкембе-чорба. Докато се изяснят нещата лежах три месеца в следствения арест, завършва пловдивския спец.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *