Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Д-р Константин Тренчев: Народе, проумей! Месията е само един, беше тук преди 2000 години! ИНТЕРВЮ

Легендарният д-р Константин Тренчев е наистина забележителен човек. Общуването с него е истинско удоволствие, както ще се убедят и от това интервю читателите. Докторът кани екипа ни в кабинета на синдиката „Подкрепа“. Настанява се удобно на фотьойл покрай масата за гости, вади цигари, запалва и подканя за разговор. Правим интервюто дни преди рождения му ден. За д-р Тренчев няма тема табу. Отговаря на всякакви въпроси.

Д-р Константин Тренчев

Д-р Константин Тренчев

– Д-р Тренчев, парадоксално е, че вие имате изключителни изобретения, които улесняват бита на хората и за които не се говори, защото всички ви свързват с дейността на синдикатите, с митингите по площадите, със закрилата над работниците. Бихте ли ни разказали за някое от новите ви творения?
– Разработихме метод, който демонстрирах пред учени от БАН и журналисти. Показах как може да се получава плазма от обикновена вода. В момента сме към края на процедурата за патентоване. Ще се борим за европейски, американски, японски и корейски патент. Плазмата ни представлява високотемпературен пламък, който се получава от вода с малък разход на електроенергия. Резултатът е вода.

– Как става това?
– Сложно е за обяснение. В такъв пламък могат да се изгарят особено опасни отпадъци като пестициди, операционни отпадъци, битови, но за тях инсталацията трябва да е малко по-голяма. Няма материя, която да устои на нашата плазма. При този процес се изпаряват различни неща, от които се получават наночастици със свойства доста различни от познатите. Откритието ни може да се използва за обработка на повърхности. Цялата работа е, че получаваме плазма от евтин източник като водата в много големи количества. Разбира се, плазмата може да се ползва и за отопление.

– Колко икономично е вашето изобретение?
– Изключително евтино ще излиза на домакинствата. Големият му плюс е, че не предизвиква отделянето на вредни емисии във въздуха. Подхванали сме и други неща, но те са в процедура, която не иска огласяване. За мен науката винаги е била хоби, защото в нея получавам положителни емоции. В обществената дейност, с която се занимавам, събирам предимно негативи.

Така компенсирам нещата. В България е твърде неприятно да се занимаваш с политика.

Д-р Константин Тренчев– Но защо? Вие го правите повече от 25 години…
– Защото всички си даваме сметката, че това не е държавата, в която искаме да живеем. Разбира се, за мен е късно да търся ново начало, не че нямам възможност. Младите избират да емигрират, защото не вярват, че скоро време държавата може да се оправи.

– А вие самият вярвате ли, че е възможна бърза промяна към по-висок стандарт на живот?
– Почти съм загубил надежда. В началото на демокрацията всички бяха ентусиазирани, че можем да направим хубава и справедлива държава. Но начинът, по който се развиха процесите и по-който политиците я подкараха, доведе до това хората да загубят всякаква надежда и смисъл. Промяната би била безкрайно трудна, ако все още е възможна.

– Имате ли решение, което бихте предложили на политиците?
– Трудно бих предложил нещо, защото в България никой на никого не вярва, всеки мрази другия. Това е основен проблем в държавата, защото промените стават с обединение, а не когато всеки тегли нанякъде и мисли, че е единствено прав. Затова се въздържам от каквито и да било рецепти и говоря по принцип. У нас най-много липсва почтеност. Хората видяха в партийните лидери такова лицемерие, че се разочароваха от всичко. Политиците със своите действия и скандали продължават да отвращават народа. Но на кого ли му пука. На мен това ми е 14-о правителство. Познавам всички управляващи. В огромната си част те са искали да се докопат до властта, за да направят нещо за себе си, не за държавата.

Разбирам, че са в тежко психическо раздвоение на личността, защото трябва да говорят едно, а искат да вършат друго и го правят. Чувстват се безкрайно нестабилно, защото си дават сметка, че тази работа не може да продължи дълго и бързат. Бързат, нямат време. Знаят, че техният хоризонт е 4 години и искат да наредят нещата така, че да печелят. Да си оправят живота според техните разбирания. А народа – кучета го яли…

– Да очакваме ли предсрочни избори?
– Не е невъзможно, макар че сега всички усилия са включени към предстоящите евроизбори. Имаме едни 17 места, които трябва да се усвоят. Ако една партия спечели 10 места, ще стигне до извода, че хората ги предпочитат и ще си изкара мандата. Ако това не стане, с пълно основание и със сигурност всички, които не са на власт, без значение дали се карат или не, ще пожелаят предсрочни избори. И няма да имат аргумент за отказ. Поради тази причина се хвърлят усилия да се направи добро впечатление, т. е. да се покаже, че нещата вървят, че работниците си получават заплатите. За целта бяха изтеглени и заеми. Така политиците ще ни укротят известно време.

– Добре, но не може да се кара така, защото тези заеми ще трябва да се връщат. А те са в размер на милиарди левове…
– Ако не ни дадат заплатите, паветата аз ги гарантирам на политиците. Ще стане така, както бе в 1997 г. Аз мога да ви представя материали от тогавашните събития. Живата верига около парламента беше акция на „Подкрепа“. Ние сме следствени и в момента за вредите, които нанесохме на сградата на Народното събрание. Не го „запалихме, разбира се, но проникнахме вътре и писахме на стената: „Подкрепа“ беше тук“. Зная кой написа тези думи. Заведено е дело срещу шефовете на стачния ни комитет. Аналогии между тогава и сега не могат да се правят.

– Къде е разликата?
– В мотива. Тогава излязохме на площада, защото заплатата беше стигнала мизерните 5-6 долара, като в Африка. По моя информация имаше 82 барикади в страната, като тази в Дупница беше изключително голяма – 8000 души. Цялото население беше по улиците, защото хората искаха да живеят добре. Сега протестиращите имаха различна мотивация и затова не се получи нищо. БСП има една обеца от 1997 г. и гледа да не допусне същата грешка. Гледат да намират заеми, да кротат положението.

Е, за бъдеще някой ще трябва да връща заемите, но политиците имат кратка памет и живеят за настоящето. Следя с интерес развитието и боричканията. Не желая да се зацапваме и ние с тази кал. Нещата са безкрайно отвратителни независимо какво говорят левица и десница. Мен ако ме питате, читави политици няма.

– За какво ви търсят хората?
– Хората са много отчаяни. Идват и казват, че положението е просто нетърпимо. Викат ми: „Дай да хващаме пушката“. И като ги попитам: „Добре, населението е въоръжено доста добре. Пушки, пистолети – предимно незаконни, но гърмят. Какво ще правим? Кого ще гърмим?“. Тук следва засечка. Не могат да дадат отговор кого ще утрепят жена си, комшията си, шефа си. Няма яснота. В България гражданска война по линия на идеи не може да стане, защото ще се трепем едни други неорганизирано. Най-голямото ми притеснение е, че може да се случи конфликт на етническа основа, но и там има разделение на наши и ваши, на комунизъм и капитализъм. В последните дни следя дискусията на Българската стопанска камара и предложението на работодателите да направят Кодекса на труда на нищо. Те настояват да уволняват хората, когато и както си поискат, в това число и по имейла, гласят се да орежат отпуските и на майките. Вдигна се голяма олелия. Ние възразихме на предложенията. Сега, ще видим дали законотворците ще ги уважат. Аз лично се отказах да воювам с работодателите. Те са ми психологически ясни. Това са едни хора, които се опитват да изядат и изпият всичко, до което се докопаха по време на прехода. Такива са назначените капиталисти. Не искат да създава неща, които да са опора на икономиката на държавата. Не искат да проумеят, че е редно и работниците да са добре, да получават като приемлива заплата макар и малка част от печалбите им. Не! Профукват всичко за „Бентли“, „Майбах“, „Ролс Ройс“, любовници, екскурзии и простотии. С тези хора не може да се говори разумно. Нашите доморасли капиталисти искат хората да не получават заплати.

Дори ако има начин да си плащат, за да работят.

– Е, чак толкова…
– Моля ви! Пристигат и такива сигнали при мен. Събират по 5 лева за тонер в държавно предприятие от работниците. И те, хората, ги дават, защото се страхуват да не загубят и малкото, което получават. Работодателите използват, че сме разединени. Разочарован съм, че българите се притесняват да загубят малкото, което припечелват, че се кротят с каквото имат. А трябва ясно да заявят исканията си: не можем да бъдем обирани непрекъснато, не може шепа хора да тънат в охолство, а ние да не можем да си платим тока…

– Каква е съдбата на вашите автомобили? Спомням си, че бяхте поканили екип журналисти да ги снима?
– Аз се возя в няколко коли. Най-често в едно БМВ от 1994 г., което вече остаря. То е купено от Димитър Тадаръков. Той имаше 70 БМВ-та, залежали в един склад. Разпродаде ги на безценица. Имам и „Ауди“6, както и „КИА“, която ползвам предимно зимата. Поддържаме ги. Аз и да имам възможност, няма да си взема „Бентли“, защото човек трябва да спазва някакво елементарно приличие в тази държава. Без популизъм, чудя се с какво сърце си поръчваш вино за 800 лева бутилката като един наш политик, като знаеш, че това са парите на едно семейство пенсионери за 2 месеца?

– Как минава работният ден на д-р Тренчев?
– Дните ми не си приличат. Утрото може да почне с посланик и да свърши с интервю. Следващото утро да включва среща с министър, а вечерта пътуване, делова среща, посещение в предприятие. Не броя по колко часа работа ми се събира. Събота и неделя са също работни дни за мен. Аз съм се примирил с тази работа.

– Съпругата ви е в Америка повече от 20 години. Как се поддържат бракът и любовта от такова разстояние?
– Виждаме се, чуваме се по телефона. Над нас бе упражнен натиск да напуснем страната.

Аз бях в затвора до края на септември 1989 г. с още 6 човека. Когато излязохме, ни предложиха политическо убежище. Никой не предполагаше, че Тодор Живков ще падне само след месец. Съпругата ми прекъсна следването си, защото я принудиха – вината й се състоеше в това, че основахме „Подкрепа“. Замина, за да проучи терена. Имах намерението да я последвам, но останах да правя демокрация. Сега живее в Ню Йорк, добре е материално. Завърши си образованието и работи в „Ню Йоркхоспитъл“. Дъщеря ми завърши „Стоматология“. Също е в Америка.

– Виждам, че сте минали на цигари. Какво стана с лулата ви?
– Ползвам я, но го закъсах с тютюна. Много държа на лулата си. Тя е доста интересна. Не гълташ дима, пушиш по-малко, наслаждаваш се на аромата, излиза по-евтино от цигарите. Имам над 30 лули.

– Имате ли време за четене на книги?
– На ден чета по 140-150 страници литература. Предпочитам книгата пред интернет творбите. На компютър сядам, за да пиша имейли или да общувам със семейството си. Телевизия почти не гледам, като изключим сутрешните блокове. През това време се бръсна и пия кафе. В 8,30 колата идва и ме взема. Качвам се вътре и почвам да чета вестници. Телевизията ме натоварва, не обичам риалитата, нито сериалите.

– Смятате ли, че българският народ има нужда от месия спасител?
– Месията е един и той вече беше на Земята преди 2000 години. Едни повярваха в него, други не. Той остави следа и показа правия път. Месия в този смисъл не би следвало да очакваме. Аз познавам прекрасно Светото писание. Този път ще налага наказания. Написано е в Библията: „Тръгнах си като агнец, а се връщам като лъв“. Ще има наказания. Като гледам – всичко се е изоглавило, особено при нас, в България.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

2 кометара за Д-р Константин Тренчев: Народе, проумей! Месията е само един, беше тук преди 2000 години! ИНТЕРВЮ

  1. Елизабет Отговор

    17.02.2014 в 10:43

    24години , НИЩО за хората, само заиграване с комунисти и турска клика.

    • Анонимен Отговор

      23.01.2016 в 11:33

      браво за това

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *