Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Боксовата легенда Кирил Пандов- Дългия: Шеф на „Левски“ опита да ме вербува за агент на ДС!- с видео

kir3Кирил Пандов- Дългия е легенда на бокса. Играл е на 5 европейски първенства и две олимпиади. И е спечелил куп медали. Той е най- успелия ни боксьор- тежка категория. И най-хърбавия. При ръст 1.98 м. Пандов тежи едва 80 кг. Но на ринга е истински гладиатор и палач. Наричат го „машината за нокаути“. 15 години уникалния българин събаря гиганти с тегло два пъти колкото неговото. А 90 % от мачовете му биват спирани поради небоеспособност на противника. През 70-те години десетки професионални клубове от Европа го канят да се състезава за тях. Но комунистическата власт го спира. В отговор Дългия отказва трансфери в ЦСКА и Левски. Лично шефът на Държавна сигурност ген. Ангел Солаков го агитира да премине в „синия“ клуб. Обещава му апартамент, кола и… лейтенантски чин от КДС. Но Пандов се държи кораво и остава в родния си клуб „Локо Пд.“. Само пред skandalno.net 62-годишния боксов ветеран склони да даде интервю. Ето го:

– Кога и как стана боксьор?

– Бях 13-годишен. В залата ме заведе проф. Огнян Сапарев, с който отраснахме в една махала. kir-1По-късно той стана ректор на Пловдивския университет и директор на телевизията. Но на тренировките беше несериозен и скоро се отказа. Родителите ми искаха да стана баскетболист като сестра ми Ница Борисова. Тя направи блестяща кариера- Спечели две вицесветовни и една европейска титла, обявиха я за топ-реализатор на планетата… Мен обаче ме теглеше към бокса. Затова ходех в залата тайно от тях. Аз нямам физика на боксьор. Помня, че като ме видя за първи път, тренера Вангел Търпов се изуми. Къв е тоя хърбалак, вика, да ходи да тренира плуване. Само след година обаче станах първи на окръжното първенство. Бях си същата торба с кокали, но чупех противниците като солети.

– Как научи баща ти, че се боксираш?

– Като станах окръжен шампион, вестниците писаха. И баща ми прочел. Прибирам се на другия ден вечерта с медала и купата, а тате ме чака пред вратата с една пръчка. Ти бияч ли ще ставаш бе, вика ми той, а очите му бляскат гневно. Търтих да бягам и цяла седмица не се прибрах. После баща ми ме прие. Но продължи да таи надежда, че някой ден ще хвърля ръкавиците, за да се отдам на баскетбола. На следващата година обаче станах републикански шампион. Тръгнах по международни състезания и до 18-та си година нямах нито една загуба.

kir2– Ти ли си най-високия боксьор в България?

– По-висок от мен е само Божко Лозанов, който е 202 см. и тежеше 140 кг. Божко имаше огромни космати лапи и ударът му откачаше глави. Мен обаче ме е бил само веднъж. От седем мача срещу него, имам 6 победи. През 65-та даже го нокаутирах. Боксирахме се в пловдивското кино „Гео Милев“. Беше като битка между Давид и Голиат. Цял първи рунд оня ме гони по ринга, а аз бягам. С моите 80 кг. бях точно на един шамар живот. В един момент обаче го издебнах и му светнах един по брадичката. Божко се залюля и падна извън ринга, като скъса въжетата. 15 години нямах конкуренция при тежките. девет пъти съм се явявал на републиканско първенство и деветтьх пъти съм печелил. Имам три балкански титли, две вицеевропейски и едно трето място.

– На Световно първенство участвал ли си?

– По мое време нямаше Световно по бокс. Организираше се един Световен младежки фестивал, който беше със статут на световно. И него съм печелил веднъж, когато България беше домакин.

– Как така тежиш само 80 кг., а си излизал срещу два пъти по-тежки противници?

– Навремето всички с тегло над 80 кг. се състезавахме в една категория- „тежка-80 плюс“. Изигралkir4 съм 210 официални мача и всичките ми противници са били по-тежки и мускулести от мен. Качването на килограми ми беше проблем. Преди едно състезание тежах 75 кг. И за да вляза в категорията изпих пет литра боза. Помня, че веднага щом ме измериха на кантарчето отидох в тоалетната да повърна тоя бълвоч.
Липсата на маса обаче компенсирах с хитрост и пъргавина. Умело използвах въздългите си ръце и крака.Срещнах един сърбин на финала на Балканското първенство в Белград- 64 г. Нисък, набит и с рамене като трикрилен гардероб. Рекох си, че срещу тоя нямам шансове и търтих да бягам покрай въжетата. А оня само се тътри подире ми и реве: Пичка му матеру, стой да ти удрам една бокса. Накрая го приклещих в един ъгъл и с три удара го проснах като прани гащи.

– Кой е най-силния ти мач?

– През 65-та г. станах вицеевропейски шампион в Берлин и апетитът ми за трофеи нарасна. На европейското в Букурещ през 69-та година бях във върхова форма и мачках наред. Имах всички шансове за титлата, обаче станах жертва на заговор. На финала срещнах румънеца Алекси. От изхода на тоя бой зависеше дали румънския отбор ще бие по медали страшната боксова сила Русия. Залогът беше голям и румънците подкупиха съдията. Излизам аз наточен за златен медал и буквално размазвам противника си. За два рунда го превърнах в пушечно месо. Като същий гладиатор нанасям удар след удар, а оня се свил в ъгъла ни жив, ни умрял. Едва оцеля до последния рунд. След края на мача съдиите се събраха на заседание. Категоричната ми победа им обърка плановете. Чудеха се как да извъртят нещата в полза на Алекси. Публиката почна да свирка. След 10 минути излезе шефът на комисията- блед и разтреперан, и обяви румънеца за победител. Международната публика в залата изпадна в дива ярост. Но има възмездие! Три месеца по-късно, на Балканиадата в Галац, срещнах Алекси. И буквално го смлях на ринга. Мачът свърши още във втория рунд поради небоеспособност на противника. Станах балкански шампион, но горчилката от откраднатия ми златен медал остана.

– Как стана така, че не взе медал от олимпиадата в Мексико?

kir3– На полуфинала срещнах италианеца Банбини. На европейското в Рим тоя жабар го бях направил за смях. Но на олимпиадата ме споходи малшанс. Един от ударите на Бамбини попадна в бицепса ми и засегна някакъв нерв. Цялото ми тяло блокира. Ръцете се парализираха и не можех да ги движа. Тогава оня ме смля. За тоя мач ме е яд до днес.

– Цялата ти кариера премина в „Локо- Пловдив“. Предлагали ли са ти да играеш в други клубове?

– През 68-ма година смачках на ринга най-голямата боксова звезда на Дания, който беше двукратен европейски и олимпийски шампион. И датчаните полудяха. Поканиха ме да играя в няколко тамошни клуба. Югославяните пък ме искаха за техния професионален бокс. Предлагаха ми 1000 долара заплата. Но властта ме спря. После „ЦСКА“ и „Левски“ започнаха яростна битка, кой да ме вземе. Понеже бях ядосан, парирах и едните, и другите. Сините обаче не се отказваха. Тогава в ръководството беше шефът на Държавна сигурност и МВР-министър ген. Ангел Солаков.Вика ме в София генерала и ме пита: Ти що не искаш да играеш за „Левски“. Защото си обичам клуба, отговарям му аз. Ела, бе, будала, вика ми той. Давам ти апартамент, кола и офицерски чин от ДС. Мерси, но не ща, отговорих му, и си излязох. Дело на Солаков беше сливането на Левски със Спартак Сф. Целта му беше да събере в клуба най-добрите спортисти на България. Помня как изрина земята за да върне Гунди от пловдивския „Ботев“. Може и на него да му е предлагал същите условия.
Тези момчета само могат да дишат праха на царя на ръкавицата Киро Пандов-Дългия:
ВИЖ ВИДЕОТО:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *