Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Богдан Томов: Сигурен съм, че дните ни са предначертани! ИНТЕРВЮ

Когато човек се ражда, Господ му дава торба с черни и бели топчета. Ние сами решаваме от кои да вземем повече и от кои по-малко“, философски разсъждава в навечерието на рождения си ден 6 декември популярният певец и шоумен Богдан Томов.

Богдан Томов

Богдан Томов

Роден е на 6 декември 1956 г. в София. Кариерата си започва като сценичен работник в Музикалния театър „Стефан Македонски“. Завършва Естрадния отдел на Музикалната академия, а първата му забележителна изява е в мюзикъла „Утре в 10″, където изпълнява една от централните роли. Сред популярните му песни са „А сега на къде“, „Просто съпруг“, „Студентско лято“, „Ще се моля“.

– Какво си пожелавате навръх рождения си ден?
– Няма нищо странно, че човек си пожелава здраве на себе си и на най-близките си хора, за да е пълно щастието му. Аз не правя изключение, на мен ми трябва само здраве.

– Каква беше изминалата година за вас?
– Изминалата година, като на всички българи, ми беше като палитра от много противоречиви и никак неподхождащи един на друг цветове. Добрата новина е, че винаги остава надеждата как следващата ще е по-добра.

Богдан Томов– Имате ли незабравим рожден ден, за който бихте желали да ни разкажете?
– Всеки рожден ден е почти незабравим, но сякаш юбилеят ми за 50-годишнината беше най-ярък като емоция. Обикновено на рождения ми ден съм на работа и винаги го правя в по-удобен ден. Тогава повече от 200 приятели и близки ме зарадваха с присъствие, в което изпъкнаха най-вече колегите ми, които направиха уникален спектакъл. Това бяха момчетата от Б.Т.Р. и Д2, Кристина Димитрова, Орлин Горанов, Роси Кирилова, Милена, Илия Ангелов, Силвия Кацарова – ох, да не продължавам със списъка, че е дълъг. Само ще добавя, че пристигналият директно след концерта си в Плевен Веско Маринов с летеж изпя „Рожден ден“. Банката Балсамаджиев с „Многая лета“, накараха мой много близък приятел да ми изпрати SMS с текст: „Беше по-хубаво от концерта на Депеш Мод“. Незабравимо беше и продължението. Няколко месеца по-късно братовчедка ми и зет ми, които живеят в Лондон, бяха организирали със съпругата ми тайно от мен билети за концерта на Елтън Джон като подарък в Англия. Е, разплакаха ме. Тогава той още не бе гостувал у нас.

– Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли предварително какво бихте желали да ви вземат за подарък или не?
– Кой не обича изненадите при подаръците?! Обичам да влагам мисъл при избирането им и виждайки същото отношение при подаряването на подарък, съм много щастлив. Не измервам даровете в стойност, а в персонален подход. Не бих насочвал никого при избора на подърък, защото ми се струва, че е нахално. Но сега примерно много бих се зарадвал на новия айфон, колкото и нескромно да звучи това. Дано някой се сети и ми го подари.

– Кой е най-хубавият и съответно най-лошият момент във вашия живот?
– Най-лошият момент е смъртта на моя баща. А най-хубавият е раждането на дъщеря ми Томислава, която е кръстена на татко. Щастлив съм, че носи неговото име. Не мисля, че правя разлика от останалите хора. Аз съм като всички. Мисля, че пред смъртта сме равни. За хубавите моменти какво да кажа – нито една награда – независимо дали е за творчество, за определена песен, стисната в ръката, не може да се сравни с детето в прегръдките на щастливия родител.

– Страхувате ли се от старостта? От това, че човек се променя с годините физически?
– Не, да му мислят така нарочените за красавци артисти. Драмата е при тях. Аз си имам достатъчно самочувствие, с което живея добре. Имам прекрасни позитиви в характера си, които ми помагат. Съсредоточил съм се върху тях, а не върху негативите. Всяка възраст има своето очарование. Годините след 20 и 30-те лета на човека също са прекрасни. Убеден съм, че мислейки позитивно, правим живота си по-лек, а също така и този на околните. Това е процес, който оказва влияние на всички. Старостта не може да ме ужаси. Човешкият живот си има закони, които трябва да приемаме с усмивка и настроение, защото няма как да не бъдем подвластни на тях.

– Казвате, че човек трябва да приема законите на живота и да бъде подвластен на тях. Това означава ли, че вярвате в съдбата?
– Абсолютно. Убеден съм, че съдбата има пръст в много хубави неща, които ни се случват, както и в лошите. Но едно нещо винаги е за сметка на друго. Като се раждаме, Господ ни дава торбичка, в която има черни и бели топчета по равно. Човек бърка в торбата си и вади – веднъж повече черни, друг път повече бели топчета. Аз лично се надявам, че съм извадил черните топчета от своята торба и че занапред имам само бели. Вярвам във върховната сила на един Бог, независимо от коя религия е. Сигурен съм, че дните ни са предначертани предварително и че Господ искрено се забавлява с нашите планове и опити да променим късмета си. Интересно е, че въпреки това човешките опити продължават с хилядолетия и ще продължават до края на света. Ние трябва да бъдем благодарни на съдбата, защото тя ни помага, а не ни пречи.

– Как виждате себе си след 20 години?
– Не зная, не съм мислил по този въпрос. Предполагам, че ще съм нещо като дядо си по майчина линия.

Той живееше в столичния квартал „Лагера“. Викаха му Арабията, защото бе ларж и на стари години. Децата го обожаваха. По джобовете си и ма ш е постоянно бонбони и лакомства, които раздаваше на познати и непознати. Помня го като безкраен веселяк. Мисля, че ще бъда същият. Ще намирам енергия да говоря с всякакви личности, без значение на колко години са, какви са, какво ги вълнува. Не че сега не го правя, де… Достатъчно контактен съм и това ми качество помага много в моята професия, защото нямам бариера в общуването. Дай Боже, да съм здрав, ще продължавам да се усмихвам и да поддържам нови приятелства.

– Ако имате следващ живот, с какво бихте желали да се занимавате?
– Мисля, че 91% от хората, на които се задава този въпрос, биха избрали същата професия, каквато упражняват в момента. Тъй като не се е родил човек, който да има спомени от предишен живот, а съм и убеден, че няма да се появи такъв, ще кажа, че мечтата за прераждане е нещо като блян за перпетум мобиле. Следващ живот, прераждане – хубаво е човек да вярва в такива неща, защото те го отдалечават от сметките за ток и хляб. Сигурен съм, че пак бих се занимавал с музика. Ще ми се да се бях родил малко по-късно, в по-други години. Почти съм убеден, че ако го бях направил по-късно, щях да съм по-реализиран от сега. Моето поколение закачи някои негативи. Е, разбира се, има и позитиви, но можеше да бъде още по-хубаво.

– Любим парфюм?
– ,,Тера“ на „Хермес“. Казват, че от него падат дамските бикини и е така факт е, убедил съм се. Ползвам го повече от 10 години, макар че имам и други любими аромати.

– Любимо ястие?
– Обичам морската кухня. Нямам конкретно ястие. Харесвам манджите, приготвени с много любов. Мисля, че напоследък кулинарията в България се разви изключително много. Появи се нова вълна готвачи – момчета и момичета, които са на високо ниво. Те предлагат истинска кухня, характерна само за майстори-готвачи.

– Любима книга?
– Любимата ми книга е била различна през годините. Като подминем книгите за индианци, ескимоси и пирати, стигам и отделям „Майстора и Маргарита“, защото съм я чел няколко пъти. При всеки прочит я намирам за различна, за нова. Обичам да чета книги, макар че в днешно време модата за четенето принадлежи на вестниците и сайтовете.

– Любима марка автомобили?
– Определено джиповете. Харесвам си „Тойота ланд крузер“, защото е невероятна. Падам си и по БМВ. Много са иновативни – като почнеш от ходовата част и стигнеш до електрониката.

– Любим филм?
– „Сибириада“ на Михалков-Кончаловски, „Амаркорд“ на Фелини и още няколко. Гледал съм всички на Уди Алън.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *