Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Бодигардът Илиян Методиев: Аз опрах пешкира от схемите на Жоро Пурата! ИНТЕРВЮ

Няколко души са прецакани да плащат на лизингови компании суми от размера на 15-20 000 лева месечно заради фамозния мошеник Жоро Пурата, бивш митничар със скандална слава. В пресата нееднократно е писано по случая за покупката на скъпи автомобили от „Хипо лизинг“, които впоследствие са продавани в чужбина. Днес обаче с името и лицето си застава един от накиснатите в грандиозната далавера за милиони левове.

Георги Георгиев - Жоро Пурата

Георги Георгиев – Жоро Пурата

„Никой си няма и хабер какви са точно далаверите на Пурата, но няколко човека сериозно се опарихме от тях. Принуди ни да теглим кредити за луксозни автомобили. Същите някък се „изпариха“ в един прекрасен ден. Сетете се после лизинговото дружество кого погна?! Съдебното разследване се точи 4 години и до днес е надхвърлило цели 9 тома“, разказва Илиян Методиев, бивш бодигард на скандално известния бизнесмен митничар.

В началото на 2007 г. Георги Георгиев замисля яка далавера. Идеята е няколко от най-доверените му хора да вземат скъпи коли на лизинг, които после да бъдат изложени за продажба в автокъща, създадена специално за тази целта. Първи от тези които изгърмяха в схемата беше Илиян Методиев. Тогава той е дясната ръка на Пурата. Върши всякакви поръчки – разхожда кучето, наема строители и когато се налага – тегли кредити. Не отказва, защото има доверие на шефа, за чието богатство, кътано в чувал, се носят легенди.

„Пурата държеше в дома си чувалче с пари, като гледаше в него да има не по-малко 200 хиляди лева. Бъркаше си вътре и си взимаше колкото му трябват пачки. Много често даже си нямаше пониятие колко точно пари има там – когато намаляваха в чувалчето, просто отнякъде ги добавяше“, разказвал е пред познати друг приятел на Пурата. Илиян Методиев мълчаливо потвърждава и този слух за някогашния си шеф.

Илиян Методиев вече 4 години търси справедливост от Теми да. Той е решил да пише до главния прокурор Сотир Цацаров

Илиян Методиев вече 4 години търси справедливост от Теми да. Той е решил да пише до главния прокурор Сотир Цацаров

– Г-н Методиев, потърсихте ни, за да разкажете одата си с отвлечения преди няколко години, а след това освободен скоропостижно срещу откуп бизнесмен Георги Георгиев, известен като Жоро Пурата. Какво се случва с него? Защо вие ще плащате кредитите му?
– Всичко тръгва от луксозната автокъща на Георгиев в „Горубляне“, която се казва „F1″. В нея работихме десетина души, негови приближени. Аз отговарях за плащането на всичко, което трябва да се погасява като разход по автокъщата. Участвал съм в изграждането й. Събирал съм работници – мангали ляха бетон, намерихме хубави стъкла. Един ден той обясни на мен, на Десислава Стефанова – изключително близка на сърцето му, на Мария Николова – жената, с която живееше на семейни начала, и още няколко души, че трябва да му помагаме в бизнеса. Всички отворихме фирми – ЕТ-та, ООД-та – каквото се сетиш. Успя да ни убеди, че трябва да вземем коли на лизинг от „Хипо лизинг“. Само ще вметна, че неин мениджър бе арестуван пред време в Австрия по обвинения за далавери в България и Румъния. Та господинът искаше да са все скъпи „тупалки“, които да се ползват на сватби и балове. Същевременно щели да се продават, а от горницата щял да ни плаща заплатите. Звучеше добре ние му повярвахме. С фирмите, които направихме, почнахме да пазаруваме коли. Десислава Стефанова взе 4 джипа GOK – 2 бели и 2 черни, един „Мерцедес“ CL и една S класа за 1 милион лева. Аз взех 2 броя „Астън Мартин“. Първия, който купих, го караше Мария Николова, гаджето на Пурата. Той беше кабриолет и струваше 375 000 лева.

След години взех още един „Астън Мартин“, който бе премиерен за новия филм за Джеймс Бонд. Никъде по света нямаше негов аналог. Директно го купихме ние. На братя Диневи колата беше стар боклук в сравнение с нашия.

– Какво се случи после, защо развалихте дружбата, при условие, че всичко е вървяло по мед и масло?
– След един месец отвлякоха Пурата. Какво точно стана, не знаем. Дали го отвлякоха, или сам си инсценира похищение, така и не научихме, пък и не е наша работа. Просто изчезна. Върна се и се изпокарахме – аз, Десислава и другите. Почнаха да се баждат от лизинговата компания. Уговорката ни беше в момента, в който аз пожелая, да махна автомобилите от свое име и да нямам нищо общо, защото аз принципно изпитвам ужас от думата „лизинг“. Той почна да ми обяснява, че до дни ще прехвърли задълженията към друго лице. А аз съм такъв човек – не мога да живея с мисълта, че имам да давам, че съм зависим от някого. От „Хипо лизинг“ обаче продължиха да звънят и да настояват за няколко светкавични вноски.

– За какви пари месечно ставаше дума?
– За по-евтиния “Астън Мартин“ вноската беше 5 700 лева месечно. Говоря за кабриолета, който е значително по-евтин от колата на Джеймс Бонд. На този автомобил плащах 9800 лева. Интересна работа – никой не ме е питал къде работя, какво възнаграждение имам, за да ми отпусне кредит. Просто ми го дадоха.

– А вие къде работехте по това време? Имахте ли осигуровки?
– Това не са ме питали. Просто бях одобрен за 6 минути. Като почнаха да звънят от лизинговото дружество. Пурата си смени телефоните, взе да се крие.

Въпреки това е успял да завлече още няколко души със сериозни суми. Това са хора от цяла България. С някои от тях се чуваме и виждаме.

– Каква е съдбата на автомобилите, които сте пазарували?
– Предимно са пласирани по арабския свят. Това го научихме по „неведоми източници“. Предпочитани са били страни като Ливан, Сирия, Близкия изток с една дума. Може и Башар Асад да си е купил кола от Пурата – не зная, но не бих се учудил. Интересното е, че в един момент обажданията спряха. И се чудех защо. После се възстановиха.

На 4 май, датата помня добре, защото тогава имам рожден ден, аз, Десислава Стефанова, един Йордан с прякор Хакера, който също работеше във фирмата – качваше обяви на колите в интернет, отидохме и пуснахме жалба в прокуратурата. Писахме, че колите, които сме получили на лизинг, ги няма, не знаем къде са и да не ни търсят нас. Занесохме жалбата в Дирекция на полицията. От там ни казаха, че ще се задействат. Били чули за Случаите и поемали нещата. Така ги поеха нещата, че още нищо не се е оправило. Минаха 4 години, смениха се 4 разследващи.

И всички ми викат: „Спокойно, ние работим по случая“. О кей, ама да вземат да ми кажат какво работят. Питал съм ги и това. Отговаряли са ми, че работят това, което им е указала прокуратурата. Получавал съм и смешни отговори от рода на: „Не можем да преценим колите на каква реална стойност са“. От 4 май 2010 г. с днешна дата делото ни е повдигнато срещу неизвестен извършител. Тоест, ние не знаем къде са колите ни, но нас продължават да ни търсят за вноските по тях.

– Кой е прокурор по делото ви?
– Нямам право да го осветлявам. Ще кажа само, че е жена, до която съм пускал поне 10 пъти писма. Същевременно, докато тече това дело, в което ние сме потърпевши и свидетели, ни вървят и дела от лизинговото дружество, което си иска задълженията. Оказа се, че те са наясно с историята ни. Но не могат да търсят нищо от Пурата, защото договорите са подписвани с всеки от нас индивидуално. Моят адвокат на едно от делата каза истината, че не работя никъде, че съм инвалид с 88 лева пенсия и че не може да ми се отпуснат коли с близо 15 000 лева месечен лизинг. Адвокатите на дружеството отговориха, че това било фирмена тайна. Те решавали какво да правят. Ами да пият по една студена вода. Аз нямам нищо на мое име. Дори и да придобия нещо – умишлено ще се държа в несъстоятелност, защото живеем в скапана държава. И тази държава си премята топката. Тук не говоря за редовите старшини, които ни спират за колана, а за директорите на полицията.

– Все пак вероятно има инстанция в държавата, на която бихте се доверили?
– Единствено доверие имам на съда. Те обръщат внимание на потърпевшите. Аз ще пиша писмо до главния прокурор Сотир Цацаров да направи една проверка по случая – той изглежда честен и принципен човек. Питам се защо нищо не се случва, при положение че съм дал показания как мен Пурата ме прати при човека X, той при човека У, който ми отпусна пари за кола, която взех на документи, но всъщност от нея не съм виждал дори и ключовете. Полицията казва, че са разпитали човеците X и У, плюс 15 души свидетели, но делото продължава да върви срещу неизвестен извършител. И следва поменик на пострадалите – аз, Десислава, Мария, мотористът Мартин Чойс, Йордан Хакера, Веселин Данов – общинският съветник от Варна, порязан с Х6, бизнесменът Марин Маринов от Разград – собственик на хотели изгоря с едно „Бентли“ и едно LK. Имаме информация, че още доста хора са изгорели в схемата. На всичкото отгоре наглостта на Пурата минава граници. Той не спира да обяснява, че ми бил казал да продавам фирмата, за да се отърва от ядовете си. Обаче аз съм бил алчен и не съм искал да я давам на някой циганин, примерно.

– А вие защо не го послушаахте, ако ви е съветвал така наистина?
– Ще ми се да отговоря един път завинаги на всички, които се връзват на този глупак. Така го наричам и стоя зад думите си. Той говори глупости. Когато подписвам договора с лизинговата компания, аз съм в качеството си на авалит. Казвам го за онези, които все още му вярват и се мотаят около него. Думата „авалит“ означава гарант. Така че дори да продам фирмата на другаря ром, аз си оставам гарант. Всички „изгърмели“ сме обединени в общо дело, което е 9 тома. 4 години не може да се реши кой какви ги е вършил. Жалко, ще ми се да се променят нещата. Не може да се разчита само на божията справедливост. Макар че там му се върна…

– Какво се случи?
– Мария Николова, с която живееха на семейни начала, успя да се отърве от него. Сега, доколкото зная, живее в Швейцария и мие чинии и пържи картофки в някакъв „Макдоналдс“. Тя има да дава на „Пиреус банк“ 500 000 евро. За нея Пурата не говори лоши думи, защото му остана вярна до последно. Вярна в измамите, защото автокъщата бе на нейно име – как да говори, като беше материално отговорно лице? Но тя го изигра по друг начин. В края на връзката им забременя от друг и роди дете. Двамата са в чужбина. Бедни, но щастливи.

– Дължите ли нещо директно на Георги Георгиев?
– Не, аз и преди не съм му дължал. 3 години не сме се виждали. Единствено съм ходил и свидетелствал на засекретено дело, в което той твърдеше, че е взел назаем 177 000 евро от някакъв грък. През цялото време бях на негова страна и твърдях, че.този мъж му е дал пари. В един момент, когато видях, че ставам зависим от Пурата, казах на последното заседание, че се отказвам от показанията си. Другият свидетел го разпитваха от американското посолство с конферентна връзка. Той се казва Цене Гавриловски, възрастен сърбин, който вече е в Америка.

Той също се отметна от показанията си, че му е превел $ 100 000. Въпреки това нашата съдебна система осъди на година и половина условно Георгиев, плюс 3 години изпитателен срок. Какво да ви кажа? Ще добавя само, че моето семейство и аз се различаваме много от това на Пурата, чиито родители живеят в гараж, а той тъне в охолство.

– Моля ви се, какво говорите?
– Така е, във пресата също го пишеше преди 2 години – истина е! Двамата сме израсли в един квартал. Аз съм роден 1969 г., а той 1967. Родителите му сега живеят в гараж, защото дадоха апартамента си под наем. Мизерстват горките. Така аз не бих постъпил с моите родители, макар че далеч не разполагам с финансовите възможности на Георгиев. Съдете сами за ценностната система на този човек – щом е готов да подложи на такова унижение хората, дали му живот. Какво му пречи да им дава по 1000 лева месечно – харчи ги за 2 часа тия пари…

– Плащаше ли ви Пурата добре?
– Плащаше ми, не мога да отрека. Даваше примерно 50 лева, за да заведа кучето на ваксина и да го разходя. Ваксината беше 12 лева. Връщам му ресто, което той отказва с думите, че то е за мен. Такава беше основната ми работа при него. Всичко беше точно до момента, в който не станаха измамите с колите.

– Как се справят през тези 4 години, има ли осъдени от вас – потърпевшите?
– Да, има. Хакера изгърмя с едно „ферари“ за 500 000 лева, толкова има да връща. Деси също – тя има да връща 1 000 000 лева за това, че се е предоверила. Но какво да се прави! Искам да се обърна към главния прокурор Сотир Цацаров, само той може да разреши нашия заплетен казус. Тези дни ще му напиша официално писмо – вярвам, че истината ще възтържествува!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *