Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Безрък фермер фучи със 170 км. по магистралата

glas-bezruk-sn-3

И без ръце Димитър Кунчев кара умело трактора си

Невероятно, но факт! Димитър Кунчев от карловското село Столетово е горд собственик на малка ферма. Върху 35 декара земя е насадил розови храсти, лавандула и овошки. Цялата кърска работа е легнала на плещите му. Оре, реголва, прекопава и пръска сам. За 4 години в бранша е сколасал да купи трактор, плуг и мотокултиватор. Наскоро даже се сдобил с пистолет- да варди реколтата от набезите на крадливи роми. От труда си Митко печели добре. Но работи здраво- от сутрин до здрач и без почивен ден. Надвечер слиза от трактора, скача в мерцедеса си и отпрашва с мръсна газ към кръчмата в близко село. Невероятното в тази история е, че 36-годишния Димитър Кунчев няма ръце. Двата крайника са отрязани до лактите. Невероятно, но факт! Единствения безрък шофьор в света склони да се изповяда само пред репортера на „Скандално”:


– Как изгуби ръцете си?

– Случи се преди 9 години. Отидохме с един авер на полето да косим трева. Но по едно време рукна дъжд като из ведро. Подслонихме се в руините на стара помпена станция. На влизане стисках в ръцете си желязна вила. После нищо не помня. Явно съм закачил с вилата някой оголен кабел с високо напрежение. Свестих се чак в болницата. И двете ми ръце бяха овъглени до лактите. След няколко дни почнаха да съхнат и гангренясват. И „белите престилки“ ги ампутираха. Не знам лекари ли бяха тия или касапи. Така ги откършиха, че после две години ходех да ми вадят от раните парчета кокали.

– Какво стана после?

– Прибрах се на село. И ме връхлетя страховита депресия. Без ръце до кенефа не можеш да идеш сам. За нищо не ставаш! Но минаха две години, болките отшумяха и се осаферих. Купих каруца с кон, наех едно цигане да кара… И двамата тръгнахме по селата да изкупуваме орехи. Вечер, щом се прибера пък почвах да тренирам.

– Какво си тренирал?

– Като ми отрязаха ръцете, все едно ме върнаха в първи клас. Трябваше наново да се уча да пиша. Хващам с двете копанчета химикала и дращя до изнемога. Понеже съм пушач- измислих мой си начин да паля цигарата със запалка. Елементарните неща от бита- да се изкъпя, да си отрежа филия хляб… Само бръсненето ми е проблем- много се кълцам. Ама то и мъжете дето имат ръце, и те се режат. До миналата година носех обувки без връзки, не можех да ги връзвам. Но и на това му намерих колая.

– Това пък как го правиш?

– Едно от кокалчетата на дясната ми ръка е малко по-издадено и го ползвам вместо пръст. С него още прелиствам вестника и натискам копчетата на джиесема. Като отида на ресторант, си поръчвам само суха храна, щото лъжица не мога да държа. Сервитьорите приемат поръчките ми с недоверие. Веднъж даже един „гарсон“ реши, че са му спретнали скрита камера с мен.

– Как стана фермер?

– Спастрих малко пари от бизнеса с орехите и през 2000-та г. купих 5 декара земя. Насадих розови храсти и овошки. Всичко спечелено инвестирах в още земя и сега обработвам 35 декара. Цялата земеделска работа я върша сам. Пръскане, поливане, торене. Само като засаждах дръвчетата, платих на един селски да изкопае дупките.

– Как подкара трактор?

– Трактора купих преди две години и комшиите вкупом ме обявиха за луд. Де се е чуло и видяла човек bez-ruceбез ръце да шофира трактор, увещаваха ме да върна машината те. Аз обаче- корава глава. Метнах му се и го подкарах с крака. Държа с едната нога кормилото право, а с другата ръчкам лостовете. После купих плуг и съседите почнаха да ме викат да им ора. По- късно си измайсторих една джаджа, с помощта на която можех да въртя кормилото с ръце.

– Каква е тая джаджа?

– Метална гривна с каишка, която се закрепя за волана. Пъхам в нея ръката си и ставам Михаел Шумахер. Такива гривни съм монтирал на електрожена, с който заварявам ако нещо по трактора се развали, на бормашината, на мотиките, на пистолета…

– Умееш да стреляш с пистолет?

– Да. Преди да изгубя ръцете не бях пипал огнестрелно оръжие. Даже в казармата не съм стрелял, понеже служех в Строителни войски. На село обаче върлуват крадливи шайки. За четири години обраха дома ми три пъти. Миналото лято пък ромска глутница ми опоска половината реколта. Оръжието купих да си браня имотите. Монтирах му страничен лост вместо спусък, да мога да стрелям без пръсти. Откакто се разчу, че ходя въоръжен, кражби на село не е имало.

– Май не си поплюваш много?

– Миналата година засях 2 декара плодни дръвчета. Само след седмица един циганин дошъл и ги измъкнал всичките. Полудях! Жалвах се в прокуратурата, а ония ми викат: Дело не може да се възбуди щото няма достатъчно доказателства. Мене доказателства не ми трябват. Отидох при злосторника-ром и му разбих муцуната. Макар и с отрязани ръце, ъперкътът ми е като на Майк Тайсън. Млатих го като маче у дирек.

– Какви други превозни средства управляваш?

– Наскоро си взех мерцедес на старо, юркам и едно скутерче- с две гривни на дръжките. Фен съм на високите скорости. Навремето много ходех по ралита- в Девня, Самоков, Севлиево. Сега най ми е кеф да се метна на „мерджана“ и да профуча със 170 км. по магистралата.

– Катаджии не те ли спират?

– Веднъж една „кука“ за малко не припадна. Спря ме за превишена скорост и почна да ми чете конско. Дай си книжката, ми вика и аз му я подавам. Чак тогава оня ми видя ръцете. И като нададе един рев, все едно го колят. Много се уплаши човека. Прималя му и седна на земята.

– Проблеми с издаването на шофьорската книжка не са ли ти правили?

– Шофьор съм от 88-ма година, много преди да ме тресне тока. До края на 2004-та година карах със старата книжка, където ме водят с две нормални ръце. Тая година обаче отказаха да ми издадат нова. След 4 месеца ходене по мъките се свързах с доктор Денчева от София. Жената ми влезе в положение, понеже самата тя е инвалид- има протези на двете ръце и двата крака. С нейно съдействие минах лекарския преглед. После обаче трябваше да се явя на техно-тест, да одобрят изобретените от мен гривни. По време на изпитанията никой от инженерите в комисията не посмя да се качи в колата. Сакат си, ще ни изтрехеш, викат. Направих едно кръгче и ми дадоха свидетелството.

– Колко катастрофи се направил?

– Нито една. Не че се хваля, но шофирането ми е в кръвта. Дали с ръце или с крака- който може- го може! Сега спестявам да си купя делтапланер, а мечтата ми е един ден да подкарам малко самолетче.

– Защо не ползваш протези?

– Първо, са много скъпи- една протеза струва 10 хил евро. И второ, няма да ми вършат никаква работа. Протезите имат само един подвижен пръст, който служи да хващаш предмети. Без протези се справям много по-добре.

– За какво си мечтаеш?

– Мисля да купя още 30 декара, които да насадя само с рози. Столетовската роза е най-маслодайната в България. Наскоро бучнах две сонди и сега имам вода за поливане бол. Мечтата ми е един ден да стана едър плантатор.

– Какъв беше живота ти преди ампутацията?

– Бях рокер. Обикалях страната на мотор с една банда. Не работех нищо. Играех комар и така печелех парите си. За 6 години навъртях само 6 месеца стаж- във ВМЗ Сопот като стругар. След инцидента обаче се стегнах. Човек като губи не знае какво печели.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

2 кометара за Безрък фермер фучи със 170 км. по магистралата

  1. D#O_ Отговор

    19.02.2011 в 15:45

    Evala na tozi 4ovek!!!

  2. О_О Отговор

    11.04.2011 в 22:03

    Браво на този човек,не се е отказал,браво!!!Похвала,жив и здрав да е!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *