Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Андрей Луканов дал нареждане да стрелят по Петър Младенов

Андрей Луканов едва не провалил кариерата си на политик и държавник още преди тя да е стартирала. В началото на 60-те бъдещият премиер на България бил на косъм от изключване от ВУЗ-а, в който следвал. Причината да искат изгонването му от московския институт за международни отношения било сбиването му с негов състудент.

Андрей Луканов

В руската столица Луканов влязъл в ожесточен конфликт о друг българин – Роберт Василев. Последният бил и секретар на студентската партийна организация във ВУЗ-а. Кавгата между двамата прераснала във физически сблъсък с много кръв. Боят бил яростен – с крошета, шамари и ритници, а победител излязъл Андрей Карлович.

Добре, ама пребитият студент бил роднина на големците от партийната върхушка Вера Начева и Димо Дичев. Последните настояли Луканов да бъде изключен от ВУЗ-а и да не му се дава право да продължи образованието си. Това, разбира се, нямало как да се случи. По същото време бащата на Андрей – Карло Луканов, бил министър на външните работи и не позволил на сина му да бъде наложено сурово наказание.

В Москва бъдещият премиер ма България намерил любовта на живота си. Съпругата му Лили Герасимова била негова състудентка в МГИМО. От нея са синът му Карло и дъщерята Ани. Овдовялата през 1996-а госпожа Герасимова дълги години бе съдружничка на актрисата Анета Сотирова в софийския руски ресторант „Гара за двама“, припомнят запознати със заниманията й.

В Съветския съюз Андрей Луканов се сближил и с друг свой състудент – Петър Младенов. През 1989 г. двамата бяха основни двигатели на преврата срещу Тодор Живков. След 10 ноември Младенов стана държавен глава, но издържа на президентския пост само осем месеца. На 6 юли 1990-а той бе принуден да подаде оставка заради репликата си „Най-добре е танковете да дойдат“. Нея я изпусна на 14 декември 1989-а, докато се опитваше да усмири митинг на зараждащата се опозиция.

Пръст в свалянето на държавния глава имал и Андрей Луканов. Последният участвал активно в кампанията срещу Младенов, сочат документи на американското разузнаване. Обиден от предателството на своя приятел и състудент, подалият оставка президент никога повече не се срещнал с него.

„Тогавашният посланик у нас Сол Полански разкри съдържанието на някои свои разговори с Луканов. Дипломатът се впечатлил, че Андрей Карлович ожесточено критикувал Младенов. И в един момент изпуснал репликата: „Той скоро ще бъде отстранен – има компромат срещу него“.

Със сигурност Луканов е знаел за съществуването на записа с „танковете“ и не е предупредил нито Младенов, нито хората около него“, твърди историчката Искра Баева. По думите й Карлович се надявал да се възползва от ситуацията, за да разчисти пътя към президентския пост на Желю Желев. Смятал, че това ще заздрави позициите му като премиер – овластеното СДС нямало да иска свалянето на правителството му.

Какъвто и да е бил планът, той се провали. Няколко месеца по-късно Луканов въпреки всичко трябваше да сдаде Министерския съвет. През 1992 г. пък главният прокурор Иван Татарчев поиска имунитета на бившия премиер и го тикна в ареста. Зад решетките Андрей Карлович остана половин година по обвинение, че е раздавал помощи на развиващи се страни.

В затвора се разбра, че Луканов страдал от злокачествена лимфолевкоза, язва, болести на жлъчката, черния дроб и очите. Имал и високо кръвно. В началото на декември 1992 г. дори му се наложило да лежи в интензивно отделение заради остра сърдечна криза.

„С влошено здраве го държаха в килия на последния етаж, с постоянно включена лампа заради смехотворни обвинения“, възмутен е синът на експремиера – Карло. Обвиненията, че Луканов е раздавал помощи на развиващи се страни, не вляздоха в съда. Нещо повече – бившият премиер успя да осъди България в Страсбург за страданията си. Международният трибунал за правата на човека реши, че Андрей Карлович е бил арестуван неправомерно и държавата му дължи обезщетение. Това обаче се случи след смъртта на червения политик.

Луканов бе убит на 2 октомври 1996 г. на излизане от дома си в столичния кв. „Изток“, Макар да имаше заподозрени килъри чужденци и приятелския кръг „Орион“ и до днес не е съвсем ясно защо бе застрелян. Вероятно покушението е извършено заради бизнес делата му. Ще припомним, че през 90-те той работеше с „Мултигруп“ и се опитваше да овладее доставките на руски газ чрез фирмата „Топенерджи“. А и упорито се говореше, че Луканов е раздал куфарчета с държавни пари на сформирания след 10 ноември елит, които в един момент поискал обратно.

Андрей Карлович е роден на 26 септември 1938 г. в Москва. В България семейството му се завърнало, когато бил на 6. През 50-те тийнейджърът се обучавал в Първа езикова гимназия, където се преподавало на руски. Там негов съученик бил Цветан Тодоров – световноизвестен философ, емигрирал впоследствие в Париж.

„Андрей говореше З езика – руски, английски и френски. Преди гимназията е бил в английски колеж. В разговорите, които водехме, той се показваше съвсем либерален. Беше интелигентно и сърдечно момче“, спомня си живеещият във франция прочут наш сънародник.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *