Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Актьорът Китодар Тодоров – зевзек и в живота

Познавате го като нервния перничанин от „Пълна лудница“, тръгнал за каренце чак до Пловдив, а по пътя се натъква на всякакви „гадни майни“, които според него са виновни едва ли не за всички световни беди. Освен тях мразел и „турци, арменци, макета и бургазлии, щот се пра’ат на много отракани“ и по тази причина желаел малко власт, за да се саморазправи с тях с лопата на националния стадион пред огромна публика.

Китодар Тодоров

Китодар Тодоров

„Ще докарам и хора от чужбина да дойдат да гледат“, каза той в яда си. Известен е още и като селянинът от Коиловци, „понабил“ френски командоси, но беззащитен пред юмруците на жена си, защото тя е тренирала хвърляне на гюле. Освен това е познат и като чичо Пепи от сериала „Революция Z“, Бат’ Кольо от сапунката „Домашен арест“, полицай Верев от филма „Операция „Шменти-капели“, злият химик от втората част на лентата „Корпус за бързо реагиране“ и превъплъщенията си в „Сблъсък“ на тв тандема Иван и Андрей.

Въобще в какъвто и образ да се представи култовият актьор Китодар Тодоров – Кито го превръща в запомнящ се, защото импровизациите и хуморът му са оригинални и неподражаеми. Дори като рекламно лице на марка бира може да остави траен отпечатък у зрителите и това не се дължи нито само на таланта му, нито на някакъв късмет по рождение. На Кито просто му идва от вътре, както се казва. Той си е зевзек и в живота, обясняват през смях в телевизионните среди.

И с колегите от „Междинна станция“ – продуцентската фирма на Иван и Андрей, в която се подвизава от доста време насам, Китодар е също толкова забавен, колкото и на екран. Почти ежедневно Кито спретва по някой скеч за колегите си, а често ги въвлича в тях и като герои. „Той има природен талант“, казват от обкръжението му и действително е така, защото Кито е завършил актьорство за куклен театър в НАТФИЗ, и то след три години опити да се намърда в академията. Неуспехът му по всяка вероятност не се дължи на някакви пропуски в подготовката или на „гадни майни“ сред изпитващите, а на простичкия факт, че Кито се притеснява да играе пред публика. Затова и не можете да го видите на театрална сцена, а само на малкия и големия екран.

Актьорът Китодар Тодоров „Имам невероятен страх от публика. Аз съм притеснителен от дете. В училище бях жесток аутсайдер. Нямаше агресия, просто никой не си общуваше с мен“, споделя Кито. За таланта му обаче няма граници и без да му е било цел, стеснителният младеж бързо станал гордостта на школото. Успехи сред съучениците си пожънал, след като решил да се занимава с пантомима и го превърнал в свое хоби. Започнал да имитира разни хора и герои от телевизията и киното.

„Правех се на Шака Зулу“, обяснява актьорът. За отрицателно време със скечовете си набрал такава популярност, че станал любимец на съучениците си. Тези от класа му даже организирали представления за децата от други паралелки, за да се хвалят с него. По онова време се случило и първото участие на Кито във филм. Бил в масовка от деца в лентата „Йоан Кукузел“.

Сред връстниците си бил притеснителен, но вкъщи правел доста бели. Кито до днес си спомня за един период, в който особено му харесвало да си играе с огън. По онова време на мода били димките и Кито си направил първата сам със сноп вестници. Пробвал гигантската димка в хола у дома. Подпалил я, полюбувал й се и накрая я изпуснал на килима. Успял да изгаси пламъците с крака, но гадната миризма и димът останали. Кито решил да проветрява през няколко минути, за да не заподозрели съседите, че има пожар. Отмирисало се обаче чак след седмици, а баба му, като надушила белята и видяла изгорения килим, така се ядосала, че го гонела около масата и го замеряла с предмети.

„Трябваше да бъда архитект – баща ми, майка ми, дядо ми по бащина линия са архитекти“, обяснява Китр. Влечението му към актьорството обаче се оказва по-силно, въпреки че той обяснява избора си като единствения възможен. Преди да се изправи пред него обаче, Кито решил, че ще става екстрасенс. На 13 години започнал да ходи на курс. „Първо трябваше да се явим на изпит за свръхестествени способности в квартал „Красна поляна“. Вече не си спомням какъв беше тестът, но аз и един приятел го минахме, но третото момче, с което се явих, не успя“, спомня си Кито. В курса правели различни упражнения – отгатване на предмет, който другият държи скришом, ръководене на човек от разстояние само с мисъл и с ръце, но без да го докосва. „Уж се получаваше“, обяснява Кито. Тъкмо започнал да усъвършенства уменията си и решил да се откаже.

Запалил се по религията. Натъкнал се на евангелска църква в НДК, станало му интересно и решил да я посещава. Скоро обаче открил православната вяра и даже сам организирал кръщенето си. В църковното му свидетелство пишело името Филип. Така Китодар се прекръстил на 14 години.

Иначе името му е съчетание от имената на дядо му Кирил Тодоров Арнаудов. Кито е силно вярващ и до днес, продължава да чете, да се учи, защото смята, че „православието е океан от мъдрост и знание“.

Родителите му се развели, когато той бил тийнейджър. Баща му създал друго семейство и заминал с него да живее и работи в Нигерия. В резултат Кито има сестра, а от майка си, която също се венчала повторно, има брат. Семейството на актьора е доста голямо и разпръснато по света, но с всички поддържа много близки отношения. По стечение на обстоятелствата обаче малко преди да завърши гимназия тук, Кито заминал при баща си в Нигерия и там взел дипломата си за средно образование. В африканската държава намерил много приятели, научил английски език, както и няколко нигерийски диалекта. Освен това загубил девствеността си.

Според слуховете в телевизионните среди, Кито опитал за първи път сек*уални ласки с прост*тутка. После гадже не си хванал, намерил си приятелка чак като се върнал в България. В Нигерия обаче натрупал житейски опит от друго естество, за което неведнъж е разказвал: „Там смъртните присъди се издаваха и извършваха на улицата. Бил съм свидетел на ситуация, в която някой беше откраднал нещо и го бяха хванали. Бяха го били жестоко и накрая вързали като диво животно – ръцете за краката, качиха го в един багажник и го отведоха нанякъде. Почти сигурен съм, че е било на заколение, защото там кражбите се наказват със смърт. Полицаите, ако хванат крадец на коли на местопрестъплението, го заливат с туба бензин и го палят. Пазачите с мачете гонят крадци. Там смъртта е много видима. Има сто вида маларии, трески, сто вида амеби във водата“, разказва Китодар.

В Нигерия му се случила и друга случка. Веднъж бил със свои приятели, когато ги спрял военен полицай с насочен срещу тях зареден автомат. Освен това бил и надрусан. Кито и другарите му се видели в чудо. „Не можехме да разберем какво иска да ни каже. Питаме го пари ли иска, какво – не се разбира. Чудиш се как да постъпиш. Знаеш, че в този момент може и да те застреля. Веднъж ударих с колата един таксиметров шофьор, наобиколиха ме нигерийци, стреснах се. Питаха ме откъде съм. Чуха, че съм от България, и казаха на таксиджията: „Я да оставиш момчето!“. Бяха готини, обикновени хора“, разказва Кито.

След като завършил гимназия в Нигерия, той трябвало да реши каква професия да си избере и в кой университет ще учи. Решил, че ще се занимава с пантомима, което му харесвало още от детските му години. Записал и актьорство за драматичен театър уж за всеки случай, но го скъсали и по двете. Следващата цяла година бил сценичен работник в Народния театър с идеята да навлезе в средата, да направи контакти. Не се отказал и от пантомимата. Съдбата обаче си знае работата. Обявили нулева година за специалността и Кито записал освен „драма“ и актьорство за куклен театър. За първото го скъсали и го приели кукли.

Така започва кариерата на неподражаемия комик Китодар Тодоров – Кито. След като се прочу с няколко скеча, излъчвани по БНТ, и най-вече като нервния перничанин от „Пълна лудница„, Кито стана всенароден любимец и един от най-търсените актьори.

 

Женен е за юристконсулт в МВР

Китодар срещнал жена си Мария след 4 несполучливи връзки. Запознали се в някакво кафене. Не се знае как е преодолял стеснителността си, но е факт, че после отишли на театър и на кино. Бързо станали гаджета, на втория месец се оженили, а на третия очаквали дете.

Лекарите ги убеждавали до 8-ия месец от бременността на Мария, че ще имат момиче. Затова всички роднини и приятели купували само розови дрешки. После се видяло, че е момче, което твърдял от самото начало и баща му. Малкият Константин вече е на 5 години, а майка му съвместява грижите за него с работата си на юрисконсулт в МВР. „Случих на жена“, хвалел се Кито с добрата си съпруга.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *