Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Акад. Кирил Василев: Само аз не станах на крака пред Тато! ИНТЕРВЮ

Кирил Василев е роден е на 23 май 1918 г. в село Турян, Смолянско. Участва в съпротивителното движение по време на Втората световна война. Партизанин и политкомисар на партизанския отряд „Колю Шишманов“, който е в състава на Втора родопска бригада „Васил Коларов“. След 9 септември 1944 г. завършва философия в Софийския университет, където по-късно чете лекции по исторически материализъм. През 1989 г. става академик на БАН. Най-популярният му труд „За любовта“ е преведен и издаден на руски и китайски език.

Акад. Кирил Василев

Акад. Кирил Василев

Кирил Василев е баща на проф. Николай Василев, който е изхвърлен от университета през 1987 г. за критики срещу режима на Тодор Живков. Николай Василев е министър на образованието в правителството на Филип Димитров.

– Академик Василев, какво се случва в държавата?
– България днес се намира в мъгла, в която се издигат само бандитите, които крадат и обират народа. БСП не са никакви комунисти и социалисти. Трябва ново поколение в партията, което да я води по пътя на Димитър Благоев. Комунистите не трябваше да се прегръщат с мръсника и фашиста Симеон Сакскобургготски! Това беше най-голямата ни грешка. Никога Благоев, създателят на нашата партия, не е правил политика с царя, той не е влизал в двореца му дори! Той е бил против монарсите. Сега живеем в капитализъм. Един от малкото истински комунисти, които останаха, е Жан Виденов, но си отиде в Пловдив и изостави партията с основание. Сега живеем в най-тъмния капитализъм, а нямаме дори истински лидери.

– Откъде идва проблемът?
– От Тодор Луканов!

– Имате предвид Андрей Луканов?
– Да, да, Тодор беше дядо му на Андрей. Аз срещнах навремето Андрей Луканов и го наплюх. Казау му: „Андрей, не върши мръсотии! Мръсник с мръсник!“. Всичко започна от Политбюро на БКП. Там аз познавах само един почтен човек – Александър Лилов. Той единствено ме харесваше, защото бях отблъснат от Тодор Живков, понеже никога ме съм го опоменаван в произведенията си. Тато обаче беше казал; „Другаря Василев никога няма да го пратим на заточение, защото беше партизанин. Няма да му се дава просто нищо. Няма да бъде ректор, нито зам.-ректор, нито декан, нито зам.-декан“. Аз не бях никакъв, а всички други се изредиха. Зад всичко стоеше Тодор Живков, който беше един мръсник. Обичаше само Любомир Левчев и компания, защото Левчев му лижеше подметките.

Тодор Живков

Тодор Живков

– Как оцеляхте тогава?
– Бях политкомисар на партизански отряд от Елхово. Аз имах име. Бях единственият, който не бях никакъв. Имаше един Цоновски, който стана декан, а преди войната беше фашист. Тодор Живков четири пъти ме искаше за съветник, но аз отказах и той още повече ме намрази.

– Кой трябваше да ръководи БКП за вас?
– Е, как кой, имахме си Вълко Червенков и Георги Димитров, а след това Александър Лилов, само него уважавам. Все щеше да се намери някой. После Лилов го изгониха през 80-те години от Политбюро заради мен. Извика ме на Витоша и му казах, че трябва да стане лидер на БКП. После това се разбра от Политбюро и го изключиха. Известно време уважавах и Цола Драгойчева, но я изоставих и нея. Тя се поддаде на един мръсник от Смолян, който беше секретар на партията – Величко Караджов. А аз навсякъде ходех с нея, за да ря за подвизите й. Тя затова ме и обичаше. Този мръсник я настрои срещу мен, защото е бил фашист в миналото, а аз се борех срещу това. Цола стана солташак накрая на Живков и ме предаде. Трябваше да изнасям слово в Смолян, но когато Тато разбрал, казал: „Цола, никакъв Кирил Василев! Ще си намериш друг историк!“. Следващия път ме покани в Пазарджик. Аз й казах: „Цола Драгойчева, никога няма повече да ти дойда на речите, защото не си комунистка, а предателка!

– Как се запознахте с другарката Драгойчева?
– Около един руснак и нейна книга. В нея нямаше нито ред от Цола, а всичко е от съветския брат Стефан Желев. Той й съчини биографията, а беше и е мой приятел. Цола иначе беше много коректна и постоянно се виждахме да ядем в нейния дом. Обичаше ме, защото издигах нейния престиж. Накрая скъсахме, защото видях каква е фльонга!

– Познавате ли дядото на Лиляна Павлова – Георги Павлов, който е бивш министър на химическата промишленост по времето на БКП, какви са ви впечатленията от него?
– Не, не го познавам. Тодор Живков държеше само разни глупаци около себе си, които не знаех.

– Тоест имаше два фронта в партията?
– Имаше, но аз открито не го нападах, защото щяха да ме пратят или в Белене, или в Ловеч. Такова беше положението.

Отиваме на студентски празник да слушаме Тато. Той започна да говори и всички стават на крака. Само аз не станах. Един мръсник ми крещи и ми се скара, че не съм на крака, зад мен. Казах му, че ме боли гръбнакът. Той не разбра, че му говоря за гръбнака на партията. Вече беше започнала да се случва перестройката.

– Фамилия Живкови живееше ли охолно?
– Остави ги, фамилия Живкови се уреди. Особено Жени Живкова. Това не са истински комунисти. Самата Людмила Живкова защото и пишеха други хора нейните работи и крадеше труда им. Как не я е срам тя беше една луда жена! Не знаеше колко са 5 пари и си беше втълпила, че е велика, а е никаква. Сашо Лилов й пишеше също доста текстове. Беше събрала интелектуалци, които я питаха какво ще прави за културата. Покойният проф. Иван Славов я похлупи на срещата тогава: „Тя не може, защото е държавна тайна!“. А на Жени писах тройка като студентка по история на философията и Живкови ме намразиха още повече тогава.

– Какво се случи с Георги Атанасов след соца? Вярно ли е, че сте го изкарали от затвора?
– Беше дошъл Желю Желев вече на власт и вкара Георги Атанасов в занданите. Беше звъннал на жена си и я помоли Желю да му помогне, защото били приятели. Тогава писах на Желю едно писмо: „Освободи го от ареста, били сме заедно с теб“. Желев го освободи. Аз приятелите си не мога да оставя, а Желю ми е приятел също. Рецензент съм дори на книгата „Фашизмът“, но ме разочарова с възгледите си след 10 ноември 1989 г. Направил съм му 15 забележки на книгата и все пак се съгласих да му помогна, защото показа недостатъците на Живков тогава. Най-важните грешки на социализма бяха разделянето на народа – на активни и неактивни борци, което беше порок. Активните имаха 10 привилегии. Децата им ги приемаха в училища без изпити, а аз не съм взел нито един лев, защото съм истински комунист.

Сбъркахме много с тези привилегии! Против това съм.

– Трябваше ли да има перестройка и кой е виновен за падането на комунизма?
– Не, не трябваше да има перестройка, а да вървим по пътя на Маркс, както Съюзът, така и ние. В същото време Петър Младенов беше един подмазвач както всички в Политбюро. Йордан Йотов, който беше главен редактор на вестник „Работническо дело“, ми беше приятел, но стана член на Политбюро.

Преди това с него ходехме на Витоша, говорехме си и плюехме по Живков, но след това не говореше с мен. Него го канеха на банкетите на Тато, аз никога не съм бил поканен на подобно събитие. Яд ги беше, че в моето творчество не съм писал нищо за тях. На всичкото отгоре ми бяха скроили номер.

Ходих да почивам във Варна и трябваше да излезе книга за най-известните личности на комунизма. В частта, в която бях писал, имаше текст и за Живков, а аз не бях писал нищо за него!

– Вие сте били партизанин. Вярно ли е, че сте убили човек по време на съпротивата?
– Не, но ме бяха обвинили, че съм убил трима помаци, което не е вярно. Извиниха ми се и дори ми платиха. Беше излязло дори опровержение от някакъв Велев, от СКАТ (не помня първото му име, занимава се с помаци от Родопите – б.а.). Принудих го да си плати.

Нашата работа в бригадата беше да слезем от планината и да минем в Гърция. Там кацнаха трима английски войници с подслушвателни станции, за да ги докараме в Смолянско. Това стана на 9 септември 1944 г, но ги освободиха и затова никой не споменава за тях сега. Те бяха в нашия отряд, за да ни помогнат срещу фашистите. Мисията ни беше да подслушваме. Прекарахме, спомням си, англичаните с парашути. За награда на 9 септември отрядът ни беше облечен целият в английски униформи. Имахме картечница и шмайзери, имахме всичко, бяха ни въоръжили до зъби.

– Имаше ли мръсотии по времето на соца?
– Имало е такива мръсотии, но мен не са ме канили. Днес няма истински социализъм. Ще го има, когато има истински капитализъм. Трябват ни Маркс, Енгелс и Ленин, но те имаха една илюзия – че капитализмът си отива завинаги. Илюзията им беше, че начело ще застане диктатурата на пролетариата. Защото Маркс и Енгелс са издигнали човека като лидер, човека със скъсаните гащи и празни джобове. Затова са сгрешили, защото не този човек, а учените ще застанат на чело на народа и ще го поведат. Лошото е, че всичките комунисти са прибързали, дори и Маркс и Енгелс.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *