Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

4 години Байдън ще ходи по живите въглени на Народния Гняв! САЩ СЕ РАЗПАДА!

Гьобелсовата цензура, която заля неолибералните глобалистки медии, Фейсбук, Гугъл и Туитър, е най-мащабната атака срещу свободата на изразяване и политическия плурализъм в Западния свят след Втората световна война. Това са реалните причини за гнева и неговото радикализиране, което се изрази с нахлуването на народа в Капитолия. Да се нарича този обществен гняв и гражданско недоволство „фашизъм“, освен че е глупаво и невярно, е и дълбоко неморално. Защото същите хора, медии и среди в Америка, а и у нас – същите тия неолиберални глобалисти, които днес треперят от възмущение към гражданите, които превзеха Капитолия, и определят действията им като „покушение срещу демокрацията“, гледаха с умиление истинските погроми, насилие, мародерство и грабежи срещу хора, бизнеси и институции, които месеци наред се извършваха от неолибералните екстремисти от „Антифа“ и „Black Lives Matter“. За феновете на Демократическата партия тия мародерства бяха възвишена борба за социална справедливост, мотивирана от системното расово потисничество.

А нима системното потискане на консервативна Америка от глобалистите неолиберали не е легитимно основание за гняв и недоволство? Защо мерят с различен аршин радикализирането на протеста във Вашингтон вчера? Защо либералните екстремисти, които бият и рушат, са добри, а консервативните, които прекъснаха заседанието на Конгреса, са лоши? Защо когато полицията застреля криминален елемент от афроамерикански произход, това е трагедия, оправдаваща мародерския гняв на „Антифа“ и BLM, а това, че вчера полицията застреля невъоръжена бяла жена, ветеран от военно-въздушните сили и още трима млади американци, е дребна подробност, която ни се представя в лъжовния пропаганден контекст на „опит за преврат“? Само черните животи ли имат значение? Двойни стандарти и неолиберално „демократическо“ лицемерие.

Джо Байдън официално придоби конституционния статус на President-elect – т.е. на избран, но все още невстъпил в длъжност бъдещ президент. Изборите приключиха. Както нееднократно писах през последния месец, с преброяването на гласовете в Избирателната колегия на съвместна сесия на Конгреса конституционната процедура става необратима. На 20 януари Джо Байдън и Камала Харис ще положат предвидената в конституцията клетва и ще встъпят в длъжност. Президентът Тръмп вече обяви, че инагурацията ще бъде организирана от него надлежно, т.е. в духа на американската традиция.

Вчера обаче станахме свидетели и на драматични събития във Вашингтон. Десетки хиляди привърженици на президента Тръмп обградиха Конгреса след големия митинг, в който участваха повече от четвърт милион души. Протести имаше и пред щатските събрания в няколко щата. Част от протеста се радикализира и нахлу в залите и кулоарите на Капитолия. Полицията застреля 4-ма протестиращи, сред които и невъоръжена протестираща жена-пилот. Безпрецедентна ситуация за Америка. Но логична последица от това, че 75 милиона американци не получиха легитимен институционален отговор на своите съмнения за гигантска изборна измама, откраднала победата на Тръмп. Върховният съд напълно абдикира от конституционната си функция и отказа дори да разгледа доказателствата по четири дела, които стигнаха до него.

Подчертавам, не ги разгледа по същество и не ги отхвърли като неоснователни, а просто отказа да ги разгледа. Това генерира огромно напрежение и гняв в половин Америка, която гласува за Тръмп.

На онези, които безкритично тиражират опорката, че обвиненията в изборни измами са безпочвени (baseless), препоръчвам да се запознаят с онези 1400 страници доказателства, свидетелски показания под клетва, експертизи и пр., които бяха раздадени на част от сенаторите и конгресмените от Републиканската партия. Данни и доказателства има цяла камара. Затова с тях се ангажираха дузина сенатори, начело с блестящия юрист Тед Круз и близо 150 конгресмени. Някой да не би да смята тези хора за квартални лаладжии, които са се ангажирали с „безпочвени обвинения“?

По тези материали трябваше да има ефективна проверка, но такава не беше направена на никакво ниво. Дали всички данни и експертизи са основателни и коректни, е отделен въпрос, който именно проверката можеше да установи. Но да се твърди, че няма никакви доказателства, е цинизъм, който генерира гняв. Този гняв се катализира допълнително от организираното и системно потискане от страна на глобалистите – демократи на свободата на словото на консервативните избиратели. Направиха го, защото 99 % от медиите в САЩ са под контрола именно на Демократическата партия.

Гьобелсовата цензура, която заля неолибералните глобалистки медии, Фейсбук, Гугъл и Туитър, е най-мащабната атака срещу свободата на изразяване и политическия плурализъм в Западния свят след Втората световна война. Това са реалните причини за гнева и неговото радикализиране, което се изрази с нахлуването на народа в Капитолия. Да се нарича този обществен гняв и гражданско недоволство „фашизъм“, освен че е глупаво и невярно, е и дълбоко неморално. Защото същите хора, медии и среди в Америка, а и у нас – същите тия неолиберални глобалисти, които днес треперят от възмущение към гражданите, които превзеха Капитолия, и определят действията им като „покушение срещу демокрацията“, гледаха с умиление истинските погроми, насилие, мародерство и грабежи срещу хора, бизнеси и институции, които месеци наред се извършваха от неолибералните екстремисти от „Антифа“ и „Black Lives Matter“. За феновете на Демократическата партия тия мародерства бяха възвишена борба за социална справедливост, мотивирана от системното расово потисничество. А нима системното потискане на консервативна Америка от глобалистите неолиберали не е легитимно основание за гняв и недоволство? Защо мерят с различен аршин радикализирането на протеста във Вашингтон вчера? Защо либералните екстремисти, които бият и рушат, са добри, а консервативните, които прекъснаха заседанието на Конгреса, са лоши? Защо когато полицията застреля криминален елемент от афроамерикански произход, това е трагедия, оправдаваща мародерския гняв на „Антифа“ и BLM, а това, че вчера полицията застреля невъоръжена бяла жена, ветеран от военно-въздушните сили и още трима млади американци, е дребна подробност, която ни се представя в лъжовния пропаганден контекст на „опит за преврат“? Само черните животи ли имат значение? Двойни стандарти и неолиберално „демократическо“ лицемерие.

Аз лично никога не съм приемал екстремизма – и у нас на 10 януари 1997 г., когато радикални елементи нахлуха в парламента, и при всякави „цветни революции“ и посегателства срещу легитимните институции, и при неолибералното мародерство на „Антифа“ и Black Lives Matter (BLM). Не приемам и нахлуването в Капитолия вчера, въпреки че с цялото си сърце подкрепям мащабния граждански протест срещу изборните измами. Колцина обаче от онези, които днес са настръхнали от вчерашните събития, могат да покажат същия аршин?

Авторът д-р Борислав Цеков, Аналитичен център за нова Европа

Дали нахлуването в Капитолия е провокация на дълбоката държава срещу Тръмп, дали в протеста е имало инфилтрирани от Демократическата партия екстремисти от „Антифа“ и BLM, са важни, но второстепенни въпроси. До народния бунт се стигна съвсем логично след като мъртвешката хватка на дълбоката държава и медийната цензура вкараха в задънена улица усилията на президента Тръмп да даде достатъчно гласност на грандиозните изборни измами и да намери институционален път за проверката им. Естествено, Тръмп не е имал за цел гневни граждани да нахлуят в Конгреса. Но радикализацията на гнева на тези 75 милиона негови поддръжници беше последното му оръжие срещу блокажа и цензурата.

Ефектът?

В краткосрочен план за Тръмп политическият ефект е добър. Картината на гневното множество, обградило Конгреса, включително с нахлуването в тази „светая светих“ на американската демокрация, онагледи отново ясното разделение между народния гняв и „блатото на Вашингтон“. Между народа и глобалисткия елит. А Доналд Тръмп беше избран през 2016 г. именно, защото се противопостави категорично на „блатото“ и на елита. И има подкрепата на 75 милиона американци сега, защото политиката му през изминалите 4 години беше именно в тази посока.

Онези, които подценяват това позициониране на Тръмп и го смятат за „вече приключил“, са твърде далеч от реалността на терен. И много скоро, вероятно за пореден път, ще се окажат изненадани от развоя на събитията след излизането на Тръмп от Белия дом. Ако има сериозни рискове за по-нататъшното му оставане на политическата арена, те са в дългосрочен план. И са свързани с влиянието му върху и в Републиканската партия. Неговата сила досега е била винаги в масовите избиратели, а не в естаблишмънта на Републиканската партия. Със сигурност много от ключовите фигури сред републиканците сега ще го атакуват и изолират след вчерашните събития. Целият въпрос е дали неговата електорална база няма да ерозира в дълбочина. Защото политическото бъдеще на Тръмп зависи само от нея. Не от мнението на Макконъл, Мит Ромни или Линдзи Греъм.

Ако зависеше от естаблишмънта на Републиканската партия, през 2016 г., Тръмп нямаше да бъде номиниран. Но хората, редовите избиратели и функционерите на ниски нива в партията го наложиха и избраха. Сега ще бъде същото – неговата електорална подкрепа ще реши дали той ще остане водещ фактор за Републиканската партия. И нищо друго! Нещо повече, MAGA движението е много по-широко от самата Републиканска партия. Предстои да видим дали Тръмп ще успее да реформира партията по свой образ и подобие или ще тръгне по самостоятелен път.

След тези опорочени избори Америка навлиза в дълбока политическа и морална криза. Байдън и неговото управление 4 години ще ходят по живите въглени на обществения гняв на тези 75 милиона, които смятат изборите за откраднати. Този гняв има потенциал за разрастване по две причини. Първата е очакваният агресивен радикализъм и език на омразата, характерен за днешната Демократическа партия, с които атакуват правата и свободите на всички другомислещи. Втората, е очакваната икономическа криза, която ще предизвика радикално неолибералната глобалистка политика на Байдън – тотален локдаун заради коронакризата, високи данъци, преустановяване на протекционизма и пр. Пробен камък за ефекта от всичко това ще бъдат междинните избори след 2 години, когато републиканците ще имат отново шанс да вземат мнозинство в Конгреса, или поне в едната камара.

На световната арена Байдън няма да успее да върне часовника назад. Доктрината „Тръмп“ за многополюсния свят циментира новата геополитическа архитектура на света. Вече има не една шахматна дъска (по Бжежински), а поне три – американска, китайска и руска. Агресивната политика на Обама, която разпали няколко войни и нагнети гигантско напрежение с Москва, ще се сблъска с тази нова реалност, в която Америка вече не е нито „световен жандарм“, нито първа икономика в света. Това, което ще се реставрира със сигурност във външната политика обаче, е евроатлантическият вектор.

Предстоят напрегнати и кризисни времена за САЩ. Битка за душата на Републиканската партия. И за сдържане на радикализма на Демократическата. И всичко това няма да мине без Доналд Тръмп – човекът който разруши токсичната симбиоза между неолиберализма и неконсерватизма, владял двете американски партии в продължение на четири десетилетия. Тръмп легитимира жизнеспособна идеологическа и политическа алтернатива на глобализма, която вля незапомнена енергия и ентусиазъм у 75 милиона американци и по целия свят. Skandalno.net

Автор: д-р Борислав Цеков

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

3 кометара за 4 години Байдън ще ходи по живите въглени на Народния Гняв! САЩ СЕ РАЗПАДА!

  1. Димо Отговор

    07.01.2021 в 20:33

    Отличен обективен коментар на д-р Цеков, но не съм оптимист за политическото бъдеще на Доналд Тръмп, който не се показа достатъчно твърд и последователен! Аз лично виждам надежда в най-младия сенатор от Републиканската партия Джош Хоули, който показва завидно мъжество и кураж!

  2. Дедо Йоцо Отговор

    07.01.2021 в 23:31

    Ех Боре, Боре,ех Цеков. Много си изостанал бее Боре. На Сашато,както го наричаха в СССР ии после в Русията,му предричат да се разпада вече два века бе Боре.

  3. Анонимен Отговор

    08.01.2021 в 19:20

    ВЕЛИКА И СВЯТА БРАТСКА НАВЕКИ РУСИЯ Н И К О Г А НЯМА ДА ПАДНЕ НА КОЛЕНЕ А НИЕ КАКТО ВИНАГИ СМЕ НА ГРЕШНАТА СТРАНА КОЯТО ЩЕ УНИЩОЖИ БЪЛГАРИЯ И СПЯЩИЯ ОПРОСТАЧЕН НАРОД

Вашият отговор на Димо Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *