Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Пенсионер по болест и старата му майка Пазят Село да Не Изчезне!

Какво ли е да си единственият от общо двама жители на село, а другият да е старата ти майка? Случаят, макар и куриозен, никак не е за радост. Героите в приказно-страшния сюжет са 84-годишната Мария Илчевска и синът Никола. Никой друг няма да ви посрещне в смолянското село Върбово, закътано в баир на 3-4 км. край Широка лъка. Стари родопски къщи са накацали по стръмнината. Природата е великолепна, но стъмни ли се – не се чува глъч ни на хора, ни на добитък.
selo_vurbovo1

През 1975 г. жителите са били 750. Едно десетилетие по-късно училището хлопва врати, а по-нататък нещата остават на доизживяване. Населението се пръсва в посока Пловдив, Девин, Смолян. Земеделската земя е върната на собствениците, но мераклии да се занимават с нея няма.

Въпреки зловещата тишина двамата обитатели не се чувстват забравени от Бога. Веднъж седмично идва снабдител, изпратен от кметството на Широка лъка, който им кара хляб и най-необходимото за домакинството. Баба Мария благославя кмета на Широка лъка Васил Седянков, който е в основата на решението да им карат продукти на място.

По подобен начин оцеляват и последните жители на селцата Кукувица, Заевици, Гела и Стикъл.

Може селото да е с двама души, но си има действаща църква. Никола, който е работил като учител, но заради увреден слух е пенсионер по болест, поддържа местният храм „Св. Георги“. В него стенописите са напълно автентични от възрожденско време. Първата копка на храма е от 1871 г. През следващата година е изографисана, а през 1873 г. е осветена от Пловдивския митрополит Панарет. Досега не е правена никаква реставрация. Църквата била затворена през 1953 г., но с идването си, да е край старата си майка, Никола решава да я възроди. В околностите на село Върбово има съхранени още няколко параклиси на светии.

Църквата "Св. Георги" в замиращото село Върбово е с възрожденски стенописи!

Църквата „Св. Георги“ в замиращото село Върбово е с възрожденски стенописи!

„Постоянно идват туристи да отварям да видят църквата. Чудят се как живеем тук, но не се оплаквам. Майка ми също е с малка пенсия. Брат ми ни помага за дърва за зимата. И свързваме двата края. Скучно е, но човек свиква на всичко. Имаме телевизор, телефон, ток, вода, комуникации“, реди Никола. Той е баща на три деца – всички са устроени добре. Дъщерите са в Пловдив и София, а синът е в Швейцария.

Никола и баба Мария са наясно, че след тях Върбово си отива. Благодарни са, че Господ ги пази в едно от райските си кътчета.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *