Не съм джендър, но това не ме притеснява

Допускам, че заглавието може да предизвика поне недоумение. Това е нищо. Лошо ще е, ако след 10-20 години заради него започне прокурорско разследване с членове и алинеи за ефективна присъда. Нещата сякаш вече леко клонят в тази посока.

В самия край на изминалата година се натъкнах на интересна публикация* в британското издание Spiked от известен адвокат**. Интригата е, че норвежката полиция започнала разследване срещу режисьорката Тоние Джевджон по подозрение в трансфобия. Поводът е нейно изявление от октомври в социалните мрежи, че транссексуалните мъже не могат да бъдат лесбийки. Сега я заплашва затвор.

Публикацията

„Новият изпълнителен директор на Twitter Илон Мъск отблокира много акаунти и облекчи правилата за модериране на съдържанието. Но дори на фона на либерализирането на тези правила, онези, които изразяват „погрешна“ гледна точка в социалните мрежи, продължават да бъдат затваряни по света.

В отговор на потребителка, която описва себе си като „майка лесбийка“, лесбийката Джевджон написала: „Един мъж не може да бъде лесбийка, нито може да забременее. Мъжете са мъже, независимо от сексуалните фетиши.“

Заради това изказване сега тя е разследвана по обвинение за „насаждане на омраза“ и може да влезе в затвора за три години.

Джевджон ще бъде съдена за „реч на омразата“, „заплахи“ и „обиди“ въз основа на определени критерии като религиозни убеждения, полова идентичност или себеизразяване. Излишно е да казвам, че „обидата“ е в очите на наблюдателя. Нормалното за един е глупост за друг, законите за речта на омразата, основани на нечии оплаквания, могат да бъдат използвани за криминализиране почти на всичко.

Защо норвежката полиция започна разследване срещу режисьорката Тоние Джевджон по подозрение в трансфобия?

За съжаление случаят на Джевджон не е изолиран. От известно време отношението към свободата на словото е възможно най-сурово. Тази година случайно бях част от група адвокати, които защитаваха финландския политик Гейви Рясянен, който се оказа в подобна позиция като Джевджон. През 2019 г. той публикува туит с въпрос дали църквата трябва да спонсорира местен гей парад, придружен от изображение на пасаж от Библията. Заради скептицизма си към съвременното ЛГБТ християнство, на него му бяха отправени три обвинения за „реч на омразата“, които носят две години затвор. По ирония на съдбата тези обвинения попадат в раздела „военни престъпления и престъпления срещу човечеството“ на финландския наказателен кодекс.

През март тази година (2022) се проведе процес, на който Рясянен беше оправдан по всички обвинения. Но финландският прокурор, очевидно, все пак е решил да накаже туита и е обжалвал присъдата. Рясянен отново ще се яви пред съда следващата (2023) година.

Истории като тези, случили се с Джевджон и Рясянен, са типични за скандинавските страни. Миналата година Европейската комисия изрази намерението си да обяви ксенофобските изказвания за „общоевропейско престъпление“ и те ще бъдат наравно с особено тежките престъпления, включително трафик на хора и тероризъм.

Тежестта на последиците от словесните престъпления е различна в различните страни. Независимо от смъртното наказание – смърт или затвор – трябва да разберете: цензурата си е цензура. Западът осъжда законите за богохулството в развиващия се свят, като същевременно с радост налага собствените си богохулни светски кодекси чрез закони за речта на омразата. Погрешно е да се призовава за затваряне на граждани в по-малко свободните райони на света и в същото време в собствената ни страна, да се прави същото с онези, които имат „погрешни“ мнения.

За съжаление правителството на Обединеното кралство изглежда има намерение да ограничи свободата на изразяване. Приетият през април 2022 г. „Закон за полицията, престъпленията, наказанията и съдилищата” силно ограничава правото на протест. А набързо измененият законопроект за обществения ред ще криминализира дори тихата молитва на улицата. Предишните издания на законопроекта за безопасността в интернет трябваше да забранят „законната, но вредна“ реч – за щастие тази нелепа идея беше изоставена. Въпреки това подобрената версия на законопроекта, която сега преминава през парламента, все още представлява значителна заплаха за нашите свободи. Предложената забрана за така наречената транс-конверсионна терапия за щастие беше премахната, но може да бъде възстановена в бъдеще. Това на практика ще превърне в престъпници практикуващи лекари, които обсъждат проблемите на полова идентичност при децата. Като цяло работата на цензорите от Уайтхол през изминалата година беше повече от достатъчна.“

Мнението

Отдавна ме измъчва съмнението, че „белите нощи” не се отразяват добре на скандинавците (в конкретния случай норвежци и финландци). Ако това е вярно, няма сериозен проблем, защото той засяга локално севера на Европа. В противен случай обаче трябва да приема лошата хипотеза, че „различните” вече са заели възлови позиции в някои страни и искат да ни формират по свой образ и подобие.

Читателят може да запита: „Какво ме интересува всичко това? Какво ме засяга?” Изненадата обаче може да дойде от Брюксел и то изненадващо по съкратената процедура. Хайде да караме по ред.

Какъв е крайният смисъл от съществуването на човечеството като цяло? Никакъв! А генетично имплантираната самоцел е животът просто да се самовъзпроизвежда. Всяка форма на живот, която не може или не иска да остави свое продължение, от природна гледна точка е дефектна. Включително и при хората. Това може да се дефинира като основен закон в живата природа. Неговото нарушаване е причина да изчезнат многобройни животински видове на Земята

Наистина човечеството може би е на път да пренасели Земята, ресурсите на земните недра се изчерпват, а климатичните проблеми не вещаят нищо добро. Затова е нормално да въведем разумни и хуманни мерки за влияние върху човешкото възпроизводство.

Няма да се спираме на Малтус. Неотдавна обаче агенцията за изучаване на общественото мнение Тоluna оповести, че до 2100 г. „земляните” трябва да се „редуцираме” до 4,5 млрд души. Как да стане? Впрочем дотогава роботизацията трябва да измести хората не само в практическата им дейност, а биороботите с изкуствен интелект да бъдат партньори на хората във всичко. Милиони хора ще станат излишни.

Как да станем 4,5 млрд? И кой да го изпълни? Ако вече съществува някакъв първообраз на световно правителство в „сянка”, то може да е само в САЩ, защото за целта са нужни много пари. А се знае те къде са. От своя страна Щатите не могат ефективно да се месят в интимния живот на африканците – главния инкубатор за умножаване броя на хората. Лостовете за въздействие върху своенравния Изток също не са много. И какво остава? – Ами Европа и избор на конкретна стратегия.

Ако някой априорно и безрезервно подкрепя всички решения на Европарламента, аз не съм негов последовател. И имам конкретни мотиви за скептицизъм. ЕС в определена степен се държи като неофициален щат на САЩ. А Вашингтон ще ни пожертва, ако неговите интереси го изискват. Пренаселването на планетата заплашва и Щатите.

Българите добре се опънахме за Истанбулската конвенция. Ами ако Европейската комисия изненадващо включи в някой свой регламент проблема, придружен с умопомрачителни тълкования и строги императивни норми? Мечката като играе в двора на комшиите в Скандинавието, може да прескочи и при нас. Това е достатъчен повод тогава с гръм и трясък да напуснем ЕС заради посягане на нашата национална идентичност, но няма ли да ни наложат някакъв „план Б”?

Все още за България единственият повод, ако не за тревога, то поне за размисъл, е доколко дейността на ЛГБТ обществата у нас работят в рамките на законите и какви международни контакти поддържат.

Ежегодните техни дефилета в София засега само разнообразяват живота на столичани. Участниците в тях представляват истински микс от мотиви и причини: закъснял пубертет търси изява и признание за равенство, избиване на комплекси за малоценност, предизвикателство и дори своеобразен бунт спрямо обществото… Тези дефилета са все едно хетеросексуалните мъже да се разделят по критерия дали предпочитат блондинки или брюнетки, като участват в отделни шествия. Не го правим, защото сме с претенции за нормални хора, за които думата „интимно” има стойност.

*When did it become a crime to say ‘men can’t be lesbians’?
A Norwegian filmmaker could face three years in jail for telling the truth about biological sex.

**Пол Коулман е британски адвокат и изпълнителен директор на ADF International, организация, посветена на защитата на човешката свобода на религията. Автор е на книгата „Разрешено от цензурата“.

Автор: Ганчо Каменарски

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

5 коментара

  1. Джендърите и гейовете изобщо не ми пречат, освен ако не извършват престъпления, но престъпниците, корупцията и дилърите пречат на нормалните хора да живеят нормално!

  2. Ако искаш наистина нещо- се бориш за него. Ако не се бориш- не го искаш.
    Хайде да видим.

  3. Интересно е формулирал въпроса г-н Ганчо Каменарски – Как да станем 4,5 милиарда? Не как да станАТ хората 4.5 милиарда, а как да станЕМ. Кой му е казал на г-н Каменарски, че той ще бъде сред тези 4.5 милиарда останали живи?!?

  4. Темата е изключително важна и нейното коментиране е необходимо тъкмо сега, а не после. После, най-вероятно еврозащитниците на трансджендъризма ще поставят като условие за приемането ни в Шенген, подписването на Инстанбулската конвенция. Който не е подписал този парцал, няма място в парцалджийницата – примери бол. След като почти свикнахме с липсата на турско робство, със завземането ни от Русия, с престъпния характер на лявата идея и искането за нейната незабавна забрана и криминализиране,след като приехме за особенно важен укора – комуняга, остава само това – да приемем и трети пол. Ако днес, не утре, някой убиец на деца се запне пред вратите на Централен Софийски с твърдението, че се чувства жена, представям си каква олелия ще се надигне в Европа. Там ни съдет за това, че телевизорите в затвора били от стара марка и не са ……….. – аз не разбирам от телевизори. В армията ни , в полицията ни служат жени – не съм против равенството на половете но не им е там мястото. Защо не започнат мъже да раждат в родилните домове ами чакат? Вече има успешни примери в скандинавските държави! Изоставаме.

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.




Въведете кода за проверка: *