На прага сме на Трета Световна Война! Ето я голямата картина:

Колкото по-навътре в джунглата на световната геополитика, толкова… по-ясно става, че в разрез с общоприетото схващане, поведението на нациите на международната сцена почти винаги се определя не от морални съображения, а от мътна смесица от пари и геополитика. Така че, когато видите, че рупурите на глобалната управляваща класа започват да демонизират някоя чужда държава, първият въпрос трябва да бъде: „Какво е заложено на тази карта?“.

Вече не първи ден Русия, Китай, Венецуела, Иран и Сирия са на прицел. Ако разберете защо, то напълно ще ви се изяснят събитията, които се развиват през последните години в света.

Ето каква е голямата картина на планетата в началото на 2021 г.:

Да започнем с американския долар:

Той е уникална валута. По предназначението си и по отношение към геополитиката се различава от всяка друга валута в историята.

Въпреки че доларът беше световната резервна валута от 1944 г., това не го правеше уникален. Много валути са имали резервен статут, но доларът е уникален поради факта, че от началото на 70-те години на ХХ век той беше, с няколко малки изключения, единствената валута, използвана за покупка и продажба на нефта на световния пазар.

До 1971 г. американският долар беше обвързан със златния стандарт, поне официално. Според МВФ към 1966 г. чуждестранните централни банки държаха 14 млрд. долара, въпреки че САЩ разполагаха само с 3,2 млрд. долара в злато, заделени за покриване на запасите на чуждестранни собственици.

Обяснението: Федералната резервна система на САЩ печата повече пари, отколкото може да обезпечи.

Резултатът беше неудържана инфлация и огромно бягство от долара.

През 1971 г., тръгна онова, което по-късно беше наречено „шокът на Никсън“, т.е. Ричард Никсън най-накрая извади долара от златния стандарт.

От този момент доларът се превърна във валута, базираща изключително на дълга.

Когато валутите базират на дълг, се появяват заеми. Приблизително 70 процента от паричното предлагане се създава от обикновените банки, на които е позволено да отпускат повече пари, отколкото реално имат на своите сметки.

Останалата част се създава от Федералния резерв, който отпуска пари, които няма, предимно на правителството.

Това е нещо като подписване на фалшиви чекове, с това изключение, че е „законно“ за банките.

Тази практика, наречена банкиране с частичен резерв, като че ли е регулирана от Федералния резерв, институцията, която „случайно“ принадлежи и е под контрола на банков конгломерат. Но дейността на ФРС не се регулира от никоя служба или клон на властта.

А още по-интересното е, че към тези кредити, отпускани в рамките на частичното резервиране, са прикрепени лихви, но в системата не съществуват пари за тяхното изплащане. В резултат, общият дълг е винаги повече от парите в обращение и за да остане на повърхността, икономиката трябва постоянно да расте.

Очевидно, такава система е много неустойчива.

Тук ще попитате как доларът заемаше толкова доминираща позиция на световната арена в продължение на повече от 40 години, щом по нищо не е по-различен от обикновена финансова пирамида?

И именно тук доларът се пресече с геополитиката.

Това продължава до днес и ще продължи през 2021 г.

През 1973 г., в сянката на изкуствено предизвиканата нефтена криза на ОПЕК, администрацията на Никсън започна тайни преговори с правителството на Саудитска Арабия за създаване на система, която по-късно ще стане известна като система за използване /циркулиране/ на нефтодоларите. Според споразумението, саудитците трябваше да продават петрола си само за щатски долари и да инвестират по-голямата част от свръхпечалбите си от нефта в американски банки и капиталови пазари. След това МВФ ще използва тези пари, за да улесни кредитирането на вносителите на петрол, които имат големи проблеми да покрият разходите от покачващите се цени на нефта. Разбира се, плащанията и лихвите по тези кредити трябваше да бъдат в щатски долари.

Това споразумение беше оформено в Съвместната американско-саудитска комисия за икономическо сътрудничество, създадена през 1974 г. от държавния секретар на Никсън, Хенри Кисинджър.

От документ на Конгресната служба за научни изследвания става ясно, че тези преговори бяха доста остри, тъй като американските власти открито обсъждаха възможността за завземане на залежите в Саудитска Арабия с военна сила.

Нефтените шокове раждаха инфлация в САЩ, опасения за чуждестранните инвестиции от страните-производителки и спекулации относно осъществимостта на военното завземане на нефтените находища в Саудитска Арабия и другаде.

След ембаргото саудитските и американски официални лица работеха за стабилизиране на двустранните отношения на основата на общата им враждебност към комунизма, възстановяване на военното сътрудничество и чрез икономически инициативи, които улесниха използването на саудитски нефтодолари в САЩ чрез саудитски инвестиции в инфраструктурата, индустриалното развитие и американски ценни книжа.

Системата беше разширена, за да обхване през 1975 г. останалите страни от ОПЕК.

Въпреки че това споразумение беше представено като смекчаване на рецесионните последици от нарастващите цени на петрола, то имаше един скрит страничен ефект – премахна традиционните ограничения от кредитно-паричната политика на САЩ.

ФРС вече можеше свободно да нараства паричната маса по свое усмотрение. Постоянното нарастване на търсенето на петрола трябваше да предотврати бягството от долара, като същевременно прехвърляше инфлационните последици по цялата планета.

От валута, обезпечена със злато, доларът се превърна във валута, обезпечена с нефт. Така доларът се превърна в основен американски износ.

Замисляли ли сте се как американската икономика се задържа на повърхността, въпреки че има многомилиарден търговски дефицит в продължение на десетилетия?

Замисляли ли сте се някога как САЩ държат толкова непропорционално количество от световното богатство, въпреки че 70 процента от американската икономика се основават на дълг?

В съвременната ера изкопаемото гориво управлява света. То е неразривно свързано с всеки аспект на цивилизацията – земеделие, транспорт, пластмаси, отопление, отбрана и медицина, като търсенето за него продължава да расте.

Докато светът се нуждае от нефт и докато нефтът се продава само за щатски долари, ще има търсене на долари и това търсене ще дава стойността на долара.

Това е много изгодно за САЩ. Доларите във формата на хартия или цифри в компютърната система се изнасят и влизат реални материални стоки и услуги. За останалия свят обаче това е много подла форма на експлоатация.

Освен това воденето на световната търговия предимно в долари осигурява на Вашингтон мощно финансово оръжие под формата на санкции. Защото най-мащабните доларови транзакции са длъжни да преминат през САЩ.

Тази нефтодоларова система действаше, докато през септември 2000 г. Саддам Хюсеин не съобщи решението си да прехвърли продажбите на иракски петрол от долари в евро. Това беше пряко посегателство срещу долара и най-важното геополитическо събитие на тази година, но то не беше споменато в нито една статия в западните медии.

През същия месец, когато Саддам обяви, че изоставя долара, организацията, наречена „Проект за нов американски век“, в която Дик Чейни беше член, публикува документа, озаглавен „Перестройка на американската отбрана: стратегия, сила и ресурси за новото столетие“. Този документ призоваваше към увеличаване на американските военни разходи и много по-агресивна външна политика, за да се разшири американското господство над целия свят. В същото време в документа се оплакваха, че постигането на тези цели ще отнеме много години, „ако не се случи някакво катастрофално и катализиращо събитие – като нов Пърл Харбър“.

Случи се една година по-късно на 11 септември 2001 г.

Оседлавайки емоционалната реакция на 11 септември, администрацията на Буш – младши и Чейни успя да завладее Афганистан с Ирак и да прокара Патриотичния акт, без да срещне значителна съпротива.

В Ирак нямаше оръжия за масово унищожение. Това беше преднамерена лъжа, а решението за нахлуване беше взето с пълното съзнание за бедствието, до което ще доведе.

Те знаеха какво точно ще се случи, но въпреки това през 2003 г. го направиха. Веднага след като иракските петролни находища попаднаха под американски контрол, разчетите за нефта веднага бяха върнати обратно в долари. Мисията беше изпълнена.

Скоро след нахлуването в Ирак администрацията на Буш – младши и Чейни се опита да разшири тези войни с Иран.

Смяташе се, че иранското правителство работи за създаването на ядрено оръжие. Но след иракското фиаско репутацията на Вашингтон беше сериозно разклатена, в резултат на което САЩ не успяха да си осигурят достатъчна международна и вътрешна подкрепа за интервенцията. Но кампанията за демонизиране на Иран продължи дори при администрацията на Обама.

Защо?

Може би защото от 2004 г. Иран е в процес на организиране на независима петролна борса. Иранците изграждаха свой собствен петролен пазар и той не беше обвързан с долара.

Първите партиди петрол бяха продадени на този пазар през юли 2011 г.

Неспособни да постигнат желаната от тях война, САЩ използваха ООН, за да наложат санкции срещу Иран. Санкциите трябваше да доведат до свалянето на иранския режим. Но въпреки че нанесоха вреди на иранската икономика, тези мерки не успяха да дестабилизират страната. Това до голяма степен се дължеше на помощта, предоставена от Русия за заобикаляне на банковите забрани в САЩ.

През февруари 2009 г. Муамар Кадафи беше избран за председател на Африканския съюз. Той веднага предложи да се създаде обединена държава с единна валута. Убийството му беше пряко свързано с предложената от него африканска валута – златният динар, на основата на либийския нефт и злато.

Global disorder collapse online by Ingram Pinn

През март 2009 г. Африканският съюз издаде документа, озаглавен „Към единна африканска валута“. Страници 106 и 107 от този документ подчертаваха предимствата и техническите подробности на Африканската централна банка в рамките на златния стандарт. На страница 94 беше казано, че ключът към успеха на Африканския валутен съюз ще бъде „привързването на единната африканска валута към най-паричната от всички борсови стоки – златото“.

През 2011 г. ЦРУ и Моссад проникнаха в Либия и започнаха да подкрепят бойните групировки, борещи се за свалянето на Кадафи. Съединените щати и НАТО прокараха резолюцията на безполетна зона и след като я разтълкуваха широко, я използваха, за да решат нещата с помощта на въздушни удари. На присъствието на главорези от Ал Кайда сред тези бунтовници се гледаше през пръсти.

Либия, както Иран и Ирак, извърши непростимото „престъпление“ – усъмни се в американския долар.

Намесата на НАТО в Либия премина към тайната война в Сирия. Оръжията от ограбените либийски складове бяха транспортирани през Турция към сирийските бунтовнически групи, работещи за свалянето на Асад. Беше ясно, че много от тези бойци са свързани с терористични организации.

Но американският апарат за национална сигурност разглеждаше това като „неизбежно зло“. През 2012 г. Съветът за външни отношения дори публикува статия, в която се сочеше, че „притокът на джихадисти носи със себе си дисциплина, религиозен плам и боен опит от Ирак, финансиране от симпатизанти на сунитите от Персийския залив и най-важното – смъртоносни резултати“. Накратко – метежниците в Сирия се нуждаеха от Ал Кайда.

САЩ доведоха Ислямска държава на власт.

През 2013 г. същите сирийски бунтовници, свързани с Ал Кайда, предприеха две химически атаки с помощта на зарин. Това беше опит за злепоставяне на Асад и консолидиране на международната подкрепа за военна интервенция. За щастие тя беше разобличена от ООН и от руснаците, разследващи инцидента. Когато Русия се присъедини към предложението за посредничество при търсене на дипломатическо решение, кампанията за нанасяне на въздушни удари се срина напълно.

Както в Либия, исканията за смяна на режима в Сирия бяха представени като загриженост за „правата на човека“.

Но истинският мотив беше различен.

Още през 2009 г. Катар излезе с предложение за прокарване на газопровод през Сирия от Турция към Европа. Асад обаче го отхвърли и през 2011 г. подписа споразумение с Ирак и Иран за изграждане на тръбопровод на Изток, който трябваше да остави Катар и Саудитска Арабия извън бизнеса. Не е изненадващо, че Катар, Саудитска Арабия и Турция се оказаха най-агресивните регионални играчи в кампанията за сваляне на сирийското правителство.

Но защо този спор за газопровода постави Сирия на мушката на Вашингтон?

Има три причини:

1. Това споразумение за газопровода би укрепило значително позициите на Иран, като му позволи да изнася газ за европейските пазари, без да е необходим транзит през територията на някой от съюзниците на Вашингтон. Това очевидно намаляваше влиянието на САЩ.

2. Сирия е най-близкият съюзник на Иран. Крахът й ще отслаби и Иран.

3. Сирия и Иран имат споразумение за взаимна военна помощ и американска намеса в Сирия можеше да създаде условия за започване на конфликт с Иран.

През февруари 2014 г. в тази глобална шахматна игра се появи нова гореща точка – Украйна, въпреки че истинската й цел беше Русия.

Защо? Русия беше вторият най-крупен (вече е първи) износител на петрол в света и не само е източник на постоянно раздразнение за Вашингтон на дипломатическия фронт, но и откри през 2008 г. енергийна борса, където сделките се извършват в рубли и злато. Работата по този проект започна през 2006 г. Освен това руснаците работят с Китай, за да изключат долара от всякаква двустранна търговия.

Русия също е в процес на укрепване на Евразийския икономически съюз, чиито планове за развитие включват приемането на обща валута и съществуването на собствен независим енергиен пазар.

Ситуацията в Украйна преди кризата се характеризираше с избор – или да се присъедини към ЕС в рамките на споразумение за асоцииране, или да се присъедини към Евразийския съюз.

ЕС постави въпроса направо.

Украйна не можеше да се присъедини както тук, така и там.

Русия, от друга страна, твърдеше, че присъединяването на Украйна и към двете не създава проблеми.

Президентът Янукович реши да тръгне с Русия.

В отговор американският апарат за национална сигурност направи това, което прави най-добре – свали Янукович и с кървав преврат на Майдана доведе на власт марионетно правителство.

Въпреки че в началото всичко изглеждаше по план, САЩ бързо загубиха контрол над ситуацията.

Крим проведе референдум и хората в по-голямата си част гласуваха за отделяне от Украйна и възсъединяване с Русия. Преходът беше организиран и спокоен. Никой не умря, въпреки че Западът веднага представиха цялото събитие като акт на руска агресия. И от този момент тази интерпретация се превърна в любимата му мантра.

Крим има голямо геостратегическо значение заради местоположението си в Черно море, което прави възможна проекцията на военно-морската сила в Средиземно море. Освен това тази земя е била руска през по-голямата част от новата история.

САЩ се опитват да приемат Украйна в НАТО от няколко години. Подобна стъпка би довела американските сили до границата с Русия и по принцип би могла да доведе до загубата от Русия на военноморската й база в Крим. Ето защо Русия веднага призна резултатите от референдума в Крим и бързо присъедини територията.

Междувременно двата региона в Източна украйна обявиха независимост от Киев и проведоха свои собствени референдуми, резултатите от които бяха в полза на самоуправлението.

Киев нарече своя отговор „антитерористична операция“. На практика обаче това беше кампания за масиран и безразборен артилерийски обстрел, при който загинаха хиляди цивилни. Очевидно цивилните убийства на Запад не се квалифицират като агресия. Освен това МВФ предупреди временното правителство в Киев, че техният заем от 17 млрд. долара може да бъде под въпрос, ако не успее да смаже въстанието в Източна Украйна.

Въпреки бушуващата война в Източна Украйна се проведоха избори, на които Петро Порошенко беше избран за президент. От изтеклата дипломатическа кореспонденция през 2008 г. стана ясно, че от 2006 г. Порошенко е работил като „къртица“ за Държавния департамент на САЩ. Там са го наричали „нашият украински инсайдер“.

Но, за да спечели Вашингтон предимство в тази криза, марионетката не беше достатъчна. Какво прави Вашингтон, когато няма други лостове? Налага санкции, демонизира и дрънка оръжия (или организира провокация под фалшив флаг).

Но това не е най-добрата стратегия в отношенията с Русия. Санкциите просто подтикнаха Русия и Китай към още по-тясно сътрудничество и ускориха изпълнението на руските планове за дедоларизация. Въпреки реториката, това не доведе до изолация в Русия. САЩ и НАТО забиха клин не между Русия и останалия свят, а между себе си и Русия, т.е. те се самоизолират.

Тази нова антидоларова руско-китайска ос надхвърля икономиката. Тези държави разбират какво е заложено на карта. Ето защо, в светлината на украинската криза, Китай предложи нов пакт за евразийската сигурност, който да включва Русия и Иран.

Помислете за последиците ако администрацията на САЩ и Израел започнат да бомбардират Сирия, която също има договор за взаимна военна помощ с Иран.

Това не е Студена война 2.0. Това е Трета световна война.

Хората все още не могат да осъзнаят това, но в историята ще остане именно така. И в световната геополитика.

Вече се извършва кристализация на съюзите и горещата война вече се води на много фронтове. Ако провокациите и войните чрез посредници продължат, директният сблъсък между големите играчи ще бъде въпрос на време. И това е сигурен път към катастрофата.

Всичко това може да изглежда като безумие. Прави сте. Хората, които управляват света в момента, са безумци и обществото, подобно на лунатик, върви към трагедия.

Как могат да събудят масите? Не чакайте друг да отговори вместо вас. Действайте така, сякаш от това зависи бъдещето на вашите деца и внуци.

В крайна сметка това е истината и в началото на 2021 г. Skandalno.net

Автор: Красимир Иванджийски

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

4 коментара

  1. Доларът е абсолютно куха валута. Неговото значение и господство като световна валута изкуствено се поддържа със сила, заплахи и държавен диктат към останалия свят (безмилостна война срещу всеки опит за съпротива на американски интерес, политика и господство). На практика целият свят изнася суровини, произвежда и продава стоки срещу зелените хартийки на САЩ, печатани без контрол. Каква световна валута е доларът като светът не контролира нито броя на хартийките нито силата им като еквивалент на злато, нефт или други валути. Какво ще стане ако или когато САЩ се сгромолясат като държава по принуда да се съсредоточат върху изключително вътрешни проблеми(избухне гражданска война и щатите се разцепят; избухне супервулкан в Йелоустоун и изпепели централните щати, разломът Сан Андреас разцепи държавата на две и т.н.)? Първо зелените хартийки – многобройни като пустинен пясък ще станат безполезни. Държавите и богаташите инвестирали в САЩ ще пият дълго и мъчително „студена вода“, а политиците залагали на този „голям брат“ ще „сърбат горещата попарата“, която са дробили с години. А народите по света отвратени от тая „хегемония“ ще празнуват.

  2. Г-н Иванджийски, защо продължавате да нагнетявате напрежение? Кой има полза от това освен Вие? Голямата картина, която описвате я представяте(манипулирате) чрез Вашия мироглед. Това което представяте не може да се провери от читателите,и не може да се докаже,че е коректно. В случая как да действаме,че да осигурим бъдещето на нашите деца и внуци.

    • А бе, дете ти на колко години си,та толкова лекомислено даваш мнението си за хора на които животът им мина в анализиране на голямата политика?

  3. Жак, ако човек следи ситуацията по света (едно време на това му казвахме международно положение) е наясно, че анализът на Кр. Иванджийски е съвършено коректен. Аз го правя вече над 55 години това следене (подробно) и за съжаление отдавна също съм достигнал до изводите на Иванджийски. А че масите трябва да се събудят, ако искат да оцелеят, е аксиома!

Вашият отговор на панчо виля Отказ

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.




Въведете кода за проверка: *