Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Евгени Минчев с шокиращо признание: Майка ми извика милиция, като разбра, че съм с момче!

Ако статията ви хареса, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

Евгени пейЖелезният лорд Минчев, който сипе жлъч и подигравки към останалите съквартиранти, внезапно открехна тъмната завеса на миналото си.

Събрани в хола, всички брадъри изслушаха изповедта му, която той за пръв, а вероятно и за последен пък казва в ефир. Аз съм осиновено дете, както всички знаят. Знаех го още тогава, като бях малък. От мен се очакваше да бъда мъж, пример за осиновителите си, които полагаха грижи за мен, но природата беше решила друго. Харесвах момчетата. Отидох в квартирата на едно, а майка ми толкова се възмути, че се развика: „Не! Не може да съм възпитала педе*аст! Няма да преживея този срам!“ И ме докладва на милицията. Дойдоха двама милиционери, изгониха приятеля ми от квартирата, а мен ме прибраха вкъщи.

Майка ми реши да ме направи мъж и ме изпрати във военно училище. Там по цял ден упражнения, тренировки, душата ми излизаше. Но същността ми не можеше да се промени. Не помня вече какво беше вбесило майка ми, но заедно с първата нашивка получих и писмо от нея. В него имаше наша снимка, аз и тя, само че скъсана по средата. Така ми показваше, че не иска да има нищо общо с мен. Още пазя тази снимка. Залепил съм я и я пазя…

След военното училище станах ватман в София заради софийското жителство. Не ме искаха вкъщи, нямаше къде да отида. Когато ми провървя в частни бизнес и събрах достатъчно пари, купих на мама апартамент, за да не се тъпче на старото място. Тя се премести в апартамента, но нещо между нас се беше скъсало. Също като снимката. Непрекъснато обаче й изпращах подаръци за новото жилище. Бях щастлив, че мога да й помогна да живее в лукс и да не се притеснява за пари. Пари също й пращах.

Когато почина обаче, отидох за погребението и заварих всичките подаръци неразопаковани. Съседка ми каза, че ги пазела за бъдещата си снаха. Боже каква ирония на съдбата. Разплаках се с глас, но нея вече я нямаше и не ме видя.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *