Онзиденшният жалък опит за контранастъпление на Въоръжените сили на Украйна беше предвиден да се проведе 20 дни по-рано. Той трябваше да започне на 10 август и за целта ВСУ тайно (както си мислеха) изтеглиха по-голямата част от тежката си артилерия от укрепения район Маринка – Пески – Авдеевка в Донбас, за да я прехвърлят на юг на фронта срещу Херсон. Целта им беше по този начин да създадат артилерийско превъзходство в района на „тайната“ си херсонска операция. Това прехвърляне на оръжията им от споменатия район в Донбас завърши катастрофално – изтеглянето на украинската артилерия беше своевременно забелязано от руските военни, възползвайки се от липсата на това тежко дефанзивно въоръжение, нашите войски преминаха в настъпление – нахлуха в Маринка, превзеха Пески и Авдеевка.

В началото командването на ВСУ се е надявало, че контраатаката му срещу Херсон ще принуди руските войски да спрат настъплението си и да започнат да прехвърлят резерви от Авдеевка към Херсон и трескаво се подготвиха за атака. Но на четвъртия ден стана ясно, че ако не бъдат взети спешни мерки, то целият укрепен район Маринка-Авдеевка ще падне и артилерията беше спешно върната в Донбас. Освен това, за да се спре настъплението на руските щурмови отряди, от района под Херсон трябваше да бъдат прехвърлени в Донбас и две батальонно-тактически групи от резерва, както и части от украинските сили за специални операции и отряди от чуждестранни наемници.

Стабилизирането на фронта отне на ВСУ почти две седмици. Но градовете-крепости Пески и Маринка бяха загубени и натискът на руските войски продължи, което принуди командването на ВСУ напълно да се откаже от плана си за съсредоточаване на артилерия в посоката на планирания удар по Херсон.

Военната наука и логика изискват при тези условия да не бързаш да атакуваш преди да си постигнал необходимото числено и техническо превъзходство над противника от другата страна на фронта. Но политическите интереси на Киев бяха поставени над военните аргументи и настъплението започна. Един от аргументите беше необходимостта на срещата на министрите на отбраната на страните от НАТО с участието на Украйна Зеленски и компания да представят значими успехи на ВСУ в офанзива… такива успехи, които да убедят присъстващите западни лидери, че доставяната от НАТО и САЩ военна помощ води до реални резултати и затова трябва те да я увеличат.

Другият фактор, който принуди командването на ВСУ да стартира преждевременно операцията си по настъплението към Херсон, беше информацията за предстоящото прехвърляне в Донбас на новосформирания доброволчески армейски корпус на въоръжените сили на РФ. Скорошното му появяване на фронта просто би погребало надеждите за успех на планираното украинско настъпление.

Командването на ВСУ успя бързо да прехвърли по направлението на удара резервни бригади от районите на разпръскване. И започна една двудневна драма, при която ВСУ се опитваха да пробият отбраната на руските войски и да им нанесат някакво поражение, което медиите им после да представят като „епичен прелом във войната“ .

През първия ден врагът вкара в битка пет батальона, опитвайки се да компенсира артилерийската си немощ с тактическа изненада и бойни действия в тъмното. Но почти веднага попадна под тежкия артилерийски обстрел и въздушни удари на руснаците. Само на едно място от херсонския фронт (в района на Посад-Покровское) ВСУ успяха да изтласкат резервистите от опълчението на ДНР от позициите им и да заемат три малки села. В други райони настъпващите отряди на ВСУ не успяха да постигнат никакъв успех, губейки в битки, според различни оценки, от 700 (според оценката на украинските източници) до над 2000 души (по оценка на руското командване) убити, около 50 танка, бойни машини на пехотата, бронетранспортьори, два Су-25 и два хеликоптера Ми-8.

Такива големи загуби срещу толкова мизерен резултат не могат да не предизвикат промени в бъдещите планове на командването на ВСУ. И няма как да не ги накарат да преоценят перспективите за по-нататъшно настъпление в този район. От една страна, в момента командването на ВСУ разполага с 10 (по консервативна оценка) до 15 (максимална оценка) батальонни тактически групи, към 100 танка, 200 бойни машини на пехотата, бронетранспортьори и до 150 самоходни оръдия, РСЗО, гаубици и 60 минохвъргачки. Впечатляваща сила. Освен това цитираните военни части са добре отпочинали и окомплектовани с техника и въоръжение, доставени от западните им покровители. В западните райони на Украйна ВСУ разполага и с прясно сформирани бригади от войници и офицери, обучени в Полша, Великобритания и Румъния. Всъщност това са най-боеспособните части на ВСУ. В името на техния бъдещ успех командването в продължение на цели два месеца запушваше пролуките на фронта с батальони от необучени резервисти и цивилни аматьори от териториалната отбрана, които бяха стоварвани на фронта като добитъци за клане – и гинаха с хиляди.

И сега резервният корпус на Зеленски, събран, окомплектован и отпочинал на такава ужасна цена, трябваше да се влезе в бой. Но първите два дни от контранастъплението, осъществено с няколко батальона от тази група, бяха изключително неуспешни за ВСУ. Загубите им бяха огромни, а резултатът – жалък. И командването сега е изправено пред труден избор: да продължи ли настъплението срещу Херсон, вкарвайки в битката все нови и нови части, засилвайки натиска, хвърляйки войниците си насред голата степ под урагана от руска артилерия и под господството на руската авиация? Или да премести удара на север, в района на Изюм-Балаклея в Харковска област, където хълмистия терен, осеян с малки горички е по-благоприятен за настъпателни операции?

Има и трети вариант – да се откажат изобщо от настъпление и да запазят резерви за по-нататъшна защита на Николаев, Одеса, Запорожие и Харков.

Скоро ще разберем какво решение ще вземе командването на въоръжените сили на Украйна. Но е малко вероятно да се откаже от по-нататъшни опити за атака. Защото политическият натиск върху командването на ВСУ е твърде голям и изкушението да се заложи всичко е твърде голямо – независимо от цената. Нито Генералният щаб на ВСУ, нито кабинетът на Зеленски предпочитат да мислят какво ще се случи, ако „военният обрат“, а след седмица или 10 дни резервите им в жива сила просто свършат.

Владислав Шуригин, военен експерт

ЗАЩО ВСУ ЗАГУБИ БИТКАТА ЗА ХЕРСОН + ПОДРОБНА СВОДКА ОТ ФРОНТА НА 2 СЕПТЕМВРИ!

ВИЖ ВИДЕОТО:

https://youtu.be/gqnCG-jA14c

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: