Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone
Девети септември е особена дата. Тя предизвиква пристъпи на психотична ярост и озлобление у наследниците на тънката фашизирана прослойка, която преди 1944 г. ограбваше и убиваше отрудения и мизерстващ български народ.
Защото Девети септември е празник на милионите неизвестни хора, които със своя къртовски робски труд, създават богатството и охолството, в което се къпят богатите и известните. Кожодерите. Онези, които минават през труповете ни, за да натъпчат още малко кесиите си.
Девети септември е и датата, която създаде могъща социалистическа България. Онази България, която имаше процъфтяваща промишленост и невероятно селско стопанство, познати в Европа и целия свят.
Онази България, която имаше мощна и модерно въоръжена 150 000 армия, надежден гарант за целостта и суверенитета на нашата родина. И чиито гранични войски не даваха и пиле да прехвръкне през свещената българска гранична бразда.
Онази България, в която нямаше безработни, нямаше хора, ровещи в казаните за боклук с надеждата да намерят омърляно парченце хляб, за да заситят поне малко глада на босоногите си и оголели деца. В която нямаше хора, изхвърлени на улицата. Без покрив над главата си. Без храна, без вода, без дрехи, без лекарства.
Онази България, в която образованието и здравеопазването бяха безплатни. И бяха на високо европейско и световно ниво. Онази България, която бе и космическа сила. Която изпрати двама свои синове в космоса. И чиито научни космически апарати удивляваха дори нафуканите изследователи от Кеймбридж и Сорбоната.
Онази България, в която населението беше 9 милиона души. Която беше на 27-мо място по индекс на човешкото развитие. В която всеки можеше да си позволи двуседмична почивка на море или планина. В която всяко дете можеше да отиде на пионерски лагер на море или планина.
България, в която държавата бе слуга на народа. А не народа – роб на няколко десетки наши и чужди олигарси, заграбили богатствата на свещената ни родина.
Днешна България, която е уж „демократична“ държава, и уж член на така наречения „Европейски съюз“…Днешна България ЗАГИВА.
Защото 2 милиона и 500 хиляди души я напуснаха. Избягаха в чужбина, подгонени от безработица, глад и мизерия. България сега загива, защото над 700 хиляди безработни и пенсионери бяха убити с глад и мизерия, с невъзможност да си купят храна и лекарства, с липсваща адекватна медицинска помощ. В нашата България сега и най-обикновената операция струва хиляди левове, а престоя в болница трудно може да си го позволи и работещ.
България загива, защото мощната някога промишленост и селско стопанство бяха разорени и унищожени само за десетина – петнадесет години. И заграбени за по един лев от днешните думбази – олигарси. И понеже няма реална икономика, Борисов и Горанов сега вземат заем след заем. Но вместо да възродят българското производство, те дават парите за магистрали и саниране. Което означава, че колкото и заеми да вземем, това няма да увеличи благосъстоянието нито на държавата, нито на народа. Защото реални пари в бюджета на държавата могат да дойдат само от българско производство и износ. Не от правене на градски площади, фонтанчета, градинки и пейки.
Но капитализмът в България не само убива хората с глад и мизерия. Той е още ДИВА и ВАРВАРСКА конструкция. Защото само в България след 1990 г. не бяха признати заслугите на антифашистите, на партизаните, на ятаците, на войниците от Първа българска армия, които загинаха в борбата против най-голямото зло, сполетявало някога човечеството – германския фашизъм.
Капитализмът е огромно варварство, защото унищожава безогледно не само хората. Но и тяхната история. Техните корени и традиции. Тяхната специфична народностна същност. Нека си припомним само събарянето на мавзолея на Георги Димитров. Един колкото варварски, толкова и безсмислен акт, който разкри зловещия лик на новите властници. Унищожен беше и паметникът „1300 години България“, паметникът на връх Бузлуджа и още стотици паметници на антифашистката борба. Кому бе нужна тази вакханалия на диващината? Виждате ли колко са верни думите на героя от Лайпциг, който попита немския съдия: „Но аз Ви питам, господин председателю, в коя страна фашистите не са диваци и варвари?“
Ето затова на 9 септември 1944 г. целият български народ посрещна съветските войски в България като освободители. С хляб и сол и всенародни тържества. Затова и днес почти всички граждани на малка, но древна България, с трепет и надежда очакват деня, в който ще сключим братски съюз с нашата велика посестрима Русия и ще се отървем веднъж и завинаги от новото иго на ЕС и НАТО.
Но за да стане това, трябва да се обединим. Нужен е един могъщ съюз на всички леви и патриотични хора в страната. Сега, повече от всякога ни трябва нов Отечествен фронт. За да запазим България като свободна, демократична и социалистическа страна. За нашите деца. И за бъдещите поколения.
Автор Иво Македонски, Skandalno.net
Рони
09.09.2017 в 14:17
Наказани са хората, въвлекли България на страната на нацистка Германия, наказани са българските фашисти, които са убивали българи. Българските фашисти са убивали не само политическите си противници, но и напълно невинни и беззащитни жени, деца и старци. На България днес е нужен нов 9-ти септември и нов Народен съд. Голяма част от българския политически, икономически и медиен/!/ елит заслужава да застане пред него. Особено онези, превърнали се в ретранслатори на най-мракобесните либерални практики и вашингтонско-брюкселското промиване на мозъците. Едва когато тези агенти на влияние изчезнат от публичната сцена, България ще има шанс да се развива като свободна държава.
Ненова
09.09.2017 в 14:58
Браво! Само вие казвате истината!
Анонимен
09.09.2017 в 16:21
честит праздник иво честит праздник 9 септември на всички българи които обичат братска русиа чакам с нетърпение този хубав ден да се освободим от ес и нато колко ще бъде хубаво господи как си искам живота преди 1989 благодаря ти иво ти ме разплака от радост
анонимен
09.09.2017 в 16:28
честит праздник 9 септември на всички които обичат родината и великия братски руски народ
анонимен
09.09.2017 в 16:36
иво ти ме разплака искам си родината и живота преди 1989 искам никои да не плюе по братска русиа искам на 9 септември манифестациа искам си хубавите мигове от живота без ес и нато искам дружба с братска русиа искам да се върна в родината
Vasquez
09.09.2017 в 17:08
Честит празник! Статията е правдива, но не казва нищо за обратната страна на медала – за репресиите на комунистите срещу всички техни опоненти. Това време е тоталитарно! Пак ли искате да се върне този строй с всичките му позитиви и негативи?
Ани Огнянова
09.09.2017 в 21:13
Уважаеми, явно не осъзнавате, че така наречените от Вас „опоненти“ са огледални образи на сегашните управляващи. Разбира се, че е тоталитарно, с тая разлика, че властта е в ръцете на народа, а не на милионерите. Както и да го напиша, такива като Вас едва ли ще схванат необходимостта от подобни „репресии“. Народът се е отървал от потисниците си!
Vasquez
12.09.2017 в 0:25
Грешите, госпожо! Властта не беше в ръцете на народа, а в ръцете на шепа комуняги. Нямаше диктатура на пролетариата, а диктатура над пролетариата! Затова и резултатите бяха плачевни – никой не контролираше тази самозабравила се шайка и тя се разкапа от гнилоч отвътре, повличайки и държавата със себе си към небитието… Ако имаше диктатура на пролетариата, както твърдите, народът щеше да съди за държавна измяна тази червена шайка измамници, предали светлите идеали на Маркс, Енгелс и Ленин!
Анонимен 1
12.09.2017 в 7:26
Комунизмът е система в която няма милиардери и милионери, а в същото време бездомни и гладни. Тези които бяха против тези принципи бяха опоненти на комунизма. Такива опоненти не само, че трябва да бъдат репресирани, такива опоненти не трябва да съществуват. А ако съществуват, то трябва да бъдат оставени бездомни и гладни.
Ани Огнянова
09.09.2017 в 21:08
Браво, Иво! След теб просто коментарите ни са излишни, освен за поздрави в знак на съгласие с написаното.
Анонимен 1
09.09.2017 в 23:11
Много е важно да се покаже разликата между фашизма и комунизма. И двете системи са диктатури. И двете системи са социалистически. Диктатурата е необходима, ако трябва да се потисне човешката алчност и злоба. Каква е тогава разликата между двете системи. Фашизмът е социализъм т.е. нещо добро. Добро, но само за немците и техните съюзници. Всички останали раси и нации, са тор за немската раса. Социализмът, или комунизмът на СССР беше за целия свят. Комунизмът не дели хората на добри и лоши по това от каква нация са, или раса. Така че, единствената разлика между фашизма и комунизма е тази че фашистите са нацисти и расисти, докато комунистите са интернационалисти. Това е единствена разлика, но огромна.
Anton bokluka
09.09.2017 в 23:38
каквото и да е било хубавите неща бяха много а сега немога да кажа едно хубаво нещо всичко ми липсва
Иво Македонски
10.09.2017 в 17:05
Благодаря ви, скъпи приятели за хубавите думи. Искам да кажа на Васкес, че днешното време е още по-тоталитарно. Защото сме роби на парите. Дано по-скоро се отървем от това зловещо робство. Поздрави на всички.
Vasquez
12.09.2017 в 0:50
Веригите си ги създават хората. Роби на парите са тези, които слугуват на капитализма – техният труд е стока, която се продава и купува. Социализмът не разглежда труда като стока – той не се продава и купува.
Капиталистите купуват труда на работниците си – с едни се пазарят така, с други – иначе. Никой не знае какво получува другият, защото при капитализма заплащането е конфиденциална информация. Тайна, защото едни взимат много повече от други за един й същи труд, а който се е продал по-скъпо от друг може да предизвика социално недеволство.
Социализмът наистина е по-справедлив откъм заплащане на труда, защото се гледат уменията на работника, а не какви връзки има с шефовете и колко ще даде под масата за по-добро заплащане.
Единственият начин да се отървем от това робство е създаване на народна работническа партия, която за разлика от леви, десни, център, горе, долу, либерали, „социали“ и тем подобни реали, се грижи за справедливото заплащане на работния труд, липса на експлоатация от страна на работодателите, защита на пенсионните и здравните фондове на трудещите се от произвола на мафиотизираната държава в лицето на изпълнителната, законодателната и съдебната власти.