Девети септември е особена дата. Тя предизвиква пристъпи на психотична ярост и озлобление у наследниците на тънката фашизирана прослойка, която преди 1944 г. ограбваше и убиваше отрудения и мизерстващ български народ.
Защото Девети септември е празник на милионите неизвестни хора, които със своя къртовски робски труд, създават богатството и охолството, в което се къпят богатите и известните. Кожодерите. Онези, които минават през труповете ни, за да натъпчат още малко кесиите си.
Девети септември е и датата, която създаде могъща социалистическа България. Онази България, която имаше процъфтяваща промишленост и невероятно селско стопанство, познати в Европа и целия свят.
Онази България, която имаше мощна и модерно въоръжена 150 000 армия, надежден гарант за целостта и суверенитета на нашата родина. И чиито гранични войски не даваха и пиле да прехвръкне през свещената българска гранична бразда.
Онази България, в която нямаше безработни, нямаше хора, ровещи в казаните за боклук с надеждата да намерят омърляно парченце хляб, за да заситят поне малко глада на босоногите си и оголели деца. В която нямаше хора, изхвърлени на улицата. Без покрив над главата си. Без храна, без вода, без дрехи, без лекарства.
Онази България, в която образованието и здравеопазването бяха безплатни. И бяха на високо европейско и световно ниво. Онази България, която бе и космическа сила. Която изпрати двама свои синове в космоса. И чиито научни космически апарати удивляваха дори нафуканите изследователи от Кеймбридж и Сорбоната.
Онази България, в която населението беше 9 милиона души. Която беше на 27-мо място по индекс на човешкото развитие. В която всеки можеше да си позволи двуседмична почивка на море или планина. В която всяко дете можеше да отиде на пионерски лагер на море или планина.
България, в която държавата бе слуга на народа. А не народа – роб на няколко десетки наши и чужди олигарси, заграбили богатствата на свещената ни родина.
Днешна България, която е уж „демократична“ държава, и уж член на така наречения „Европейски съюз“…Днешна България ЗАГИВА.
Защото 2 милиона и 500 хиляди души я напуснаха. Избягаха в чужбина, подгонени от безработица, глад и мизерия. България сега загива, защото над 700 хиляди безработни и пенсионери бяха убити с глад и мизерия, с невъзможност да си купят храна и лекарства, с липсваща адекватна медицинска помощ. В нашата България сега и най-обикновената операция струва хиляди левове, а престоя в болница трудно може да си го позволи и работещ.
България загива, защото мощната някога промишленост и селско стопанство бяха разорени и унищожени само за десетина – петнадесет години. И заграбени за по един лев от днешните думбази – олигарси. И понеже няма реална икономика, Борисов и Горанов сега вземат заем след заем. Но вместо да възродят българското производство, те дават парите за магистрали и саниране. Което означава, че колкото и заеми да вземем, това няма да увеличи благосъстоянието нито на държавата, нито на народа. Защото реални пари в бюджета на държавата могат да дойдат само от българско производство и износ. Не от правене на градски площади, фонтанчета, градинки и пейки.
Но капитализмът в България не само убива хората с глад и мизерия. Той е още ДИВА и ВАРВАРСКА конструкция. Защото само в България след 1990 г. не бяха признати заслугите на антифашистите, на партизаните, на ятаците, на войниците от Първа българска армия, които загинаха в борбата против най-голямото зло, сполетявало някога човечеството – германския фашизъм.
Капитализмът е огромно варварство, защото унищожава безогледно не само хората. Но и тяхната история. Техните корени и традиции. Тяхната специфична народностна същност. Нека си припомним само събарянето на мавзолея на Георги Димитров. Един колкото варварски, толкова и безсмислен акт, който разкри зловещия лик на новите властници. Унищожен беше и паметникът „1300 години България“, паметникът на връх Бузлуджа и още стотици паметници на антифашистката борба. Кому бе нужна тази вакханалия на диващината? Виждате ли колко са верни думите на героя от Лайпциг, който попита немския съдия: „Но аз Ви питам, господин председателю, в коя страна фашистите не са диваци и варвари?“
Ето затова на 9 септември 1944 г. целият български народ посрещна съветските войски в България като освободители. С хляб и сол и всенародни тържества. Затова и днес почти всички граждани на малка, но древна България, с трепет и надежда очакват деня, в който ще сключим братски съюз с нашата велика посестрима Русия и ще се отървем веднъж и завинаги от новото иго на ЕС и НАТО.
Но за да стане това, трябва да се обединим. Нужен е един могъщ съюз на всички леви и патриотични хора в страната. Сега, повече от всякога ни трябва нов Отечествен фронт. За да запазим България като свободна, демократична и социалистическа страна. За нашите деца. И за бъдещите поколения.
Автор Иво Македонски, Skandalno.net
Наказани са хората, въвлекли България на страната на нацистка Германия, наказани са българските фашисти, които са убивали българи. Българските фашисти са убивали не само политическите си противници, но и напълно невинни и беззащитни жени, деца и старци. На България днес е нужен нов 9-ти септември и нов Народен съд. Голяма част от българския политически, икономически и медиен/!/ елит заслужава да застане пред него. Особено онези, превърнали се в ретранслатори на най-мракобесните либерални практики и вашингтонско-брюкселското промиване на мозъците. Едва когато тези агенти на влияние изчезнат от публичната сцена, България ще има шанс да се развива като свободна държава.
Браво! Само вие казвате истината!
честит праздник иво честит праздник 9 септември на всички българи които обичат братска русиа чакам с нетърпение този хубав ден да се освободим от ес и нато колко ще бъде хубаво господи как си искам живота преди 1989 благодаря ти иво ти ме разплака от радост
честит праздник 9 септември на всички които обичат родината и великия братски руски народ
иво ти ме разплака искам си родината и живота преди 1989 искам никои да не плюе по братска русиа искам на 9 септември манифестациа искам си хубавите мигове от живота без ес и нато искам дружба с братска русиа искам да се върна в родината
Честит празник! Статията е правдива, но не казва нищо за обратната страна на медала – за репресиите на комунистите срещу всички техни опоненти. Това време е тоталитарно! Пак ли искате да се върне този строй с всичките му позитиви и негативи?
Уважаеми, явно не осъзнавате, че така наречените от Вас „опоненти“ са огледални образи на сегашните управляващи. Разбира се, че е тоталитарно, с тая разлика, че властта е в ръцете на народа, а не на милионерите. Както и да го напиша, такива като Вас едва ли ще схванат необходимостта от подобни „репресии“. Народът се е отървал от потисниците си!
Грешите, госпожо! Властта не беше в ръцете на народа, а в ръцете на шепа комуняги. Нямаше диктатура на пролетариата, а диктатура над пролетариата! Затова и резултатите бяха плачевни – никой не контролираше тази самозабравила се шайка и тя се разкапа от гнилоч отвътре, повличайки и държавата със себе си към небитието… Ако имаше диктатура на пролетариата, както твърдите, народът щеше да съди за държавна измяна тази червена шайка измамници, предали светлите идеали на Маркс, Енгелс и Ленин!
Комунизмът е система в която няма милиардери и милионери, а в същото време бездомни и гладни. Тези които бяха против тези принципи бяха опоненти на комунизма. Такива опоненти не само, че трябва да бъдат репресирани, такива опоненти не трябва да съществуват. А ако съществуват, то трябва да бъдат оставени бездомни и гладни.
Браво, Иво! След теб просто коментарите ни са излишни, освен за поздрави в знак на съгласие с написаното.
Много е важно да се покаже разликата между фашизма и комунизма. И двете системи са диктатури. И двете системи са социалистически. Диктатурата е необходима, ако трябва да се потисне човешката алчност и злоба. Каква е тогава разликата между двете системи. Фашизмът е социализъм т.е. нещо добро. Добро, но само за немците и техните съюзници. Всички останали раси и нации, са тор за немската раса. Социализмът, или комунизмът на СССР беше за целия свят. Комунизмът не дели хората на добри и лоши по това от каква нация са, или раса. Така че, единствената разлика между фашизма и комунизма е тази че фашистите са нацисти и расисти, докато комунистите са интернационалисти. Това е единствена разлика, но огромна.
каквото и да е било хубавите неща бяха много а сега немога да кажа едно хубаво нещо всичко ми липсва
Благодаря ви, скъпи приятели за хубавите думи. Искам да кажа на Васкес, че днешното време е още по-тоталитарно. Защото сме роби на парите. Дано по-скоро се отървем от това зловещо робство. Поздрави на всички.
Веригите си ги създават хората. Роби на парите са тези, които слугуват на капитализма – техният труд е стока, която се продава и купува. Социализмът не разглежда труда като стока – той не се продава и купува.
Капиталистите купуват труда на работниците си – с едни се пазарят така, с други – иначе. Никой не знае какво получува другият, защото при капитализма заплащането е конфиденциална информация. Тайна, защото едни взимат много повече от други за един й същи труд, а който се е продал по-скъпо от друг може да предизвика социално недеволство.
Социализмът наистина е по-справедлив откъм заплащане на труда, защото се гледат уменията на работника, а не какви връзки има с шефовете и колко ще даде под масата за по-добро заплащане.
Единственият начин да се отървем от това робство е създаване на народна работническа партия, която за разлика от леви, десни, център, горе, долу, либерали, „социали“ и тем подобни реали, се грижи за справедливото заплащане на работния труд, липса на експлоатация от страна на работодателите, защита на пенсионните и здравните фондове на трудещите се от произвола на мафиотизираната държава в лицето на изпълнителната, законодателната и съдебната власти.