Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Франсис Фукуяма шокира: САЩ е Провалена Държава, Глобализмът Няма Бъдеще! Световната власт вече е на Изток!

През 1989 г., по време на целенасоченото унищожаване на държавния социализъм, процес наречен от Горбачов „перестройка“, и в началото на реставрацията на капитализма, наречена от нашенските „демократи“ „преход към демокрация“, американският политически философ Франсис Фукуяма стана световна знаменитост със своята статия „Краят на историята“, с която очерта бъдещето на стотиците милиони граждани на Източна Европа и СССР, затрупани от развалините на разрушения социалистически модел. В тази своя статия Фукуяма обяви окончателната победа на глобализирания неолиберален капитализъм – сега и завинаги. Обяви своеобразен край на човешката история. Следвайки знаменития немски философ Хегел, Фукуяма заяви, че историческото развитие на света има не само начало, но и край. И този край на историята настъпва когато човечеството достигне своя възможно най-висш етап на своето развитие (до най-доброто възможно политическо и икономическо устройство), отвъд което нищо по-добро не може да бъде създадено.

ФРАНСИС ФУКУЯМА

Хегел е виждал това висше състояние на човечеството в Пруската монархия, но очевидно е бъркал, защото е добре е известно, че тя отдавна изчезна от лицето на света. Затова и Фукуяма смяташе, че това висше състояние не е пруската монархия, а неолибералната демокрация, глобализацията и капитализмът. Че това най-висше състояние от развитието на човечеството е въплътено като модел в САЩ, и оттук нататък всички останали, които още не са достигнали до този етап, предстои да влязат в него, следвайки САЩ и спазвайки заповедите и напътствията на САЩ.

Оказа се обаче, че и Фукуяма е сбъркал. И той започна малко по малко да осъзнава глупостта си, както немалко перестройчици в Източна Европа осъзнаха, че са сгрешили с бутането на социализма, но го направиха със задна дата и на принципа „след дъжд – качулка“.

Началото на осъзнаването на Франсис Фукуяма  стана  след 23 години с  „Бъдещето на историята“ – статия, публикувана през  2012 г. в списание „Форин афеърс“. В нея той се поправи, като заяви, че най-висшето състояние на човечеството съвсем не е достигнато още, дори се усъмни, че либералната демокрация изобщо е възможна при непрекъснато покачващото се ниво на неравенство в САЩ. И сигурно е прав, като гледаме как днес републиканци и демократи са се хванали гуша за гуша, готови да се гърмят и трепят. И за това предреволюционно състояние на Щатите днес съвсем не е виновен лошият Тръмп, както си мислят нашенските бг. либералстващи „демократи“.

Тръмп е симптом на трупани с десетилетия обективни социално-икономически противоречия, а не причина за ставащото. И тези противоречия днес са много по-остри, отколкото през 2016 г., когато той дойде на власт.

За изминалите четири години
неравенството в САЩ рязко нарасна

А международните им позиции допълнително се влошиха, въпреки неговите усилия.

Истинското осъзнаване на либералния флагман Франсис Фукуяма обаче откриваме в неговата статия „Америка: провалената държава“, публикувана в януарския брой от 2017 г. на американското списание „Проспект“. В нея той вече е достатъчно честен, за да ни каже, че нелибералната демокрация и глобализма се пръскат по шевовете си. Според Фукуяма „епохата след Джордж Буш болезнено показа границите на американската военна мощ“ и превежда като пример неуспешните войни в Афганистан и Ирак. По времето на Обама пък Китай избутал Америка от първото място като световна икономика по БВП по паритет на покупателната способност и през следващите години се готвел да я надмине и по всички останали показатели. „Светът скоро ще трябва да се справя с последствията от отстъплението на разпадаща се Америка“, смята Фукуяма.

Според него обвинението, че големите пари и мощните глобални корпорации корумпират Конгреса и останалите американски институции, с които са се сраснали, и пълнят джобовете на политическите „елити“ за сметка на обикновените граждани, обединява двамата аутсайдери отдясно и отляво – Доналд Тръмп и Бърни Сандърс, които успешно разграждат това глобалистко системно статукво. И това, което Тръмп и Сандърс говорят, твърди Фукуяма, е вярно. Той описва „дисфункционалността на американската политическа система“, тясно свързана с крайната поляризация на американското общество.  Тя прави невъзможен двупартийния консенсус за излизане от днешната трета голяма криза – за разлика от времето на Рузвелт и Рейгън, когато двупартийния модел на САЩ им е помогнал за излизането от предходните две големи кризи.

Тази дисфункционалност е много по-силна, отколкото в европейските държави, тъй като американската конституционна система на лостове и баланси днес засилва поляризацията и противоречията сред американския народ. Така по същество тя зацикля и не може да взема ефективни решения, което се вижда особено силно през последните години в затрудненията да се приеме държавният бюджет със съответните дефицити.

Американската политическа система е в упадък, смята Фукуяма, и говори, че „Политическата власт в САЩ е овладяна от добре организирани групи по интереси, които насочват системата към удовлетворяване на тези свои икономически интереси за сметка на интересите на обществото. Една система в упадък не може да поправи сама себе си, тъй като съответните интереси и начини на мислене възпрепятстват реформите.“ Има криза на представителството, а това засилва усещането на обществото за несправедливост, резултат от нарастващото неравенство и концентрацията на богатството в 1 % от населението.

И тук Фукуяма употребява едно подзаглавие, което десните политици в българския парламент ужасно биха се страхували да произнесат – „Неравенство и класово недоволство“, в което говори, че демократите са загубили „контакта си с бялата работническа класа“. Изборът на Тръмп, според Фукуяма, е „едно от най-травматичните събития в американската история“. И този избор говори за „огромна тревога сред народа от упадъка на относителната мощ на Америка“ и че „На западния свят му предстои политико-икономически и системен разпад, който може да бъде сравнен с колапса на комунизма преди едно поколение“. Фукуяма предвижда: „отказ на САЩ изцяло от глобалното лидерство и разрушаване на либералния световен порядък“„Тръмп – казва той – може да ускори установилата се тенденция на значително редуциране на американската роля в света.“

И още: „Имайки предвид упадъка на американските политически институции, аз не съм оптимист.“ И прогнозира движение на света надолу по-глобална спирала, напомняща за 30-те години на ХХ век – Голямата депресия. „Победата на Тръмп представлява последният стадий в глобалния упадък и преминаване към популистки национализъм – модел, чието значение започва да се очертава изключително ясно“.

И това е така – Тръмп демонстрира преход от дискурса на неолибералната глобалистка идеология към дискурса за националните интереси в една ситуация на нарастваща нестабилност в САЩ. За четири години управление на Тръмп тази нестабилност се засили, но кризата на модела е от поне две десетилетия. За тези 20 години светът все повече се страхуваше от САЩ. Американците ставаха все по-недоволни от стесняващите се възможности за реализация и заплащане. Така се стигна и до последните събития – цензурирането на все още действащия американски президент от глобалистки настроените техноолигарси и щурмуването на Капитолия от въоръжени тълпи, недоволни от  случващото се в Америка.

Още през 2011 г. във „Файнаншъл таймс“ някогашният най-ярък рупор на глобализма и неолибералния модел на световната икономика Фукуяма говори за предимствата на Китай пред САЩ

И казва: „Най-силната страна на китайската политическа система е способността да взема бързо големи и сложни политически решения и да го прави сравнително добре, поне в икономически план… Китай се адаптира бързо, взема трудни решения и ги реализира ефективно. Американците се гордеят с конституционния контрол и баланси, основани на политическа култура, която не се доверява на централизирано правителство. Тази система осигури индивидуална свобода и жизнен частен сектор, но съпоставена към днешното състояние на света тя вече е поляризирана и идеологически фригидна.“ През последната година неведнъж Фукуяма признава, че Китай и другите азиатски страни прилагат нов, по-успешен икономически модел на развитие на своите общества, за разлика от САЩ, и се жалва от новата посока на развитие на световната история, която вече се диктува от Азия.

В момента е под печат новата книга на Фукуяма „След края на историята: разговори с Франсис Фукуяма“. В нея той говори за разрушаването на социалните и политическите норми на либералната демокрация и за възхода на Китай. Колкото и да не му се иска, въпреки че има азиатски произход, в последните си трудове Франсис Фукуяма признава, че пандемията е само извинение за рухващия Западен модел, а центърът на световната власт и икономика вече се е преместил на Изток. Skandalno.net

Автор: Проф. Васил Проданов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *