Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

ТАСС: Падането на “американски” Афганистан: катастрофа или закономерност?

Афганистан за пореден път потвърди прозвището си “гробището на империи” – Британската империя, СССР, САЩ и НАТО последователно претърпяха много тежки поражения в тази страна. На срещата на върха на НАТО във Варшава през 2016 г. разговарях с млад и високообразован афганистански журналист на име Ахмад, чието пътуване до Варшава, като част от афганистанската делегация, беше платено от НАТО. За него беше много интересно да разговаря с руснак на форум на НАТО. Когато го попитах какво ще стане, когато един ден западните войски напуснат Афганистан (тогава, през 2016 г. още никой дори не прогнозираше датата на изтегляне на войските), той отговори без сянка на съмнение: “Ще се върнат талибаните”. На въпроса ми колко бързо, той отговори: “Шест месеца, най-много година”. Тогава го попитах дали той, като прозападен журналист, който е дошъл на форума на издръжката на НАТО, има “план Б”, той отговори: “Разбира се, че имам. Всичко е по волята на Аллах. Аз съм правоверен мюсюлманин, а талибаните ще имат нужда от образовани хора”. Именно в онзи момент ми стана ясна, че без значение колко пари и сили са инвестирали САЩ и НАТО за превръщането на Афганистан в западна колония, в дългосрочна перспектива всички тези усилия са обречени на грандиозен провал. Афганистанския народ просто не ги прие, не прие цивилизационния код на западните си кандидат-господари.

Падането на прозападния афганистански режим и предаването на цялата страна на движението “Талибан” (забранено в Русия) настъпи с главозамайваща бързина. Провалиха се абсолютно всички западни прогнози за жизнеспособността на афганистанския режим. Афганистан за пореден път потвърди прозвището си “гробище на империи” – Британската империя, СССР, САЩ и НАТО последователно претърпяха поражение в тази страна.

Провал по всички фронтове

Светкавичният преход на Афганистан под властта на движението “Талибан” още преди изтеглянето на западните войски се превърна в морална катастрофа за САЩ и НАТО, зачерквайки всички резултати от 20-годишната война в тази страна. Четирима генерални секретари на НАТО – от лорд Джордж Робъртсън (1999-2003 г.) до настоящия Йенс Столтенберг във всяко свое изказване за Афганистан в продължение на 20 г. повтаряха като мантра две еднакви фрази: “Афганистан никога повече няма да бъде убежище на световния тероризъм (имайки предвид талибаните). НАТО никога няма да остави Афганистан на произвола на съдбата”. Сега и двете фрази, описващи целите на 20-годишната кампания, изведнъж изгубиха смисъла си. Над 30 хил. убити и ранени военни от международните сили, около 250 хил. загинали цивилни жители на Афганистан, трилиони долари на западните данъкоплатци – всичко това е било напразно.

Освен това европейските страни внезапно се изправиха пред заплахата от нова мощна миграционна криза – вълна от бягащите от талибаните прозападно настроени афганистаци.

Начини на излизане

Има много начини да бъде загубена войната в Афганистан. Всъщност оставеният на произвола на съдбата след изтеглянето на съветските войски през 1989 г. просъветски режим на Мохамед Наджибула просъществува самостоятелно още три години. Нещо повече, той дори надживя разпадането на СССР и прекратяването на доставките, преди да загуби контрол над страната. Проамериканският режим на Ашраф Гани се срина още преди да завърши изтеглянето на чуждите военни. Самият той избяга от страната.

Що се отнася до изтеглянето на западните войски, продължаващо от 29 април, то беше проведено организирано само през май-юни. Още в началото на юли евакуацията на отделните обекти заприлича на спешно бягство, както например беше изоставена само за една нощ авиобазата в Баграм, където американските военни оставиха стотици единици различни видове въоръжение, които дори не си направиха труда да предадат на афганистанската армия.

Заради ускореното настъпление на талибаните изтеглянето на западните войски се превърна първо в хаотично отстъпление, а след това в паническо бягство. През уикенда последният контролиран от САЩ и НАТО обект на територията на Афганистан беше летището на Кабул, за осигуряването на адекватна защита и прикритие за бързата евакуция на чуждестранния цивилен персонал, за което САЩ дори трябваше да върнат в Афганистан повече от 3000 свои военни.

Втори Виетнам?

Картината на евакуацията от Кабул на 14-15 август нямаше нищо общо със системното, планирано и организирано изтегляне на съветските войски от Афганистан. То напомняше много повече на кадри от паническата евакуация от столицата на Южен Виетнам – Сайгон, през 1975 г. от американското посолство. Американски хеликоптери вземаха персонала и дипломатите направо от покрива на сградата, към която по това време се приближаваше войската на Демократична република Виетнам (Северен Виетнам). Кадрите, запетачали това бягство, станаха символ на поражението на САЩ във Виетнамската война, чийто последствия САЩ преживяваха и осъзнаваха през следващите десет години.

Когато Вашингтон обяви през април началото на изтеглянето на войските от Афганистан, журналисти попитаха Джо Байдън възможно ли е повторение на трагичните събития от 1975 г. На което Байдън отговори категорично: “Талибаните не са Северновиетнамската армия. Те дори нямат такива възможности. Няма да видите хора на покрива на посолството на САЩ в Афганистан. Това са несравними ситуации”. В това отношение той се оказа прав – хеликоптерите, спешно превозващи персонала на посолството на САЩ от Кабул, стояха не на покрива, а на стационарна площадка в двора на посолството, над което се издигаше черен дим от набързо изгорени документи, държавни символи и знамена, които не трябваше да попадат в ръцете на талибаните.

Разпадането на армията

Настъплението на талибаните в Кабул много напомняше за още едно, много по-скорошно историческо събитие. По същия начин през 2014 г. в Ирак бързо набиращата сила терористична организация “Ислямска държава в Ирак и Леванта” (ИДИЛ, забранена в Русия) в продължение на двуседмични светкавични удари пое контрола над втория по големина град в страната – Мосул. Тази история в Ирак сега почти се повтаря в Афганистан.

Правителствените сили, обучавани в продължение на 20 г. от американски инструктори, превъзхождащи отрядите на талибаните едновременно по численност, въоръжение и техническо оборудване, напуснаха позициите си,  дезертирайки или дори присъединявайки се към редиците на талибаните, в чиито ръце автоматично бяха прехвърлени както армейски оръжия и техника, така и складовете, изоставени от силите на САЩ и НАТО. Местните огнища на съпротива на най-боеспособните правителствени сили бяха жестоко и бързо сподавени.

Причините за подобни действия на 150-хилядната афганистанска армия, която предаде страната на в най-добрия случай 70 хил. талибани, се дължат само частично на недостатъчната им военна подготовка, която бе изградена на воденето на бойни действия по американски модел с водеща роля на авиация и артилерия. За воденето на такива операции армията се нуждаеше от добре функционираща система на взаимодействие и координация на действията между различните родове войски.

За поддържането на това взаимодействие и координация на правителствените сили през последните години помагаха западните военни. Тяхното напускане сериозно подкопава логистиката и цялата система на управление на афганистанските въоръжени сили. Бягството на учителите още повече удари по бойния дух на правителствените войски, свикнали за 20 години да разчитат на техническите и командно-щабни способности, разузнавателна и огнева подкрепа на силите на САЩ и НАТО.

Основният проблем за афганистанската армия е в липсата на разбиране какво точно и от коя войска трябва да се защитава. Талибаните и тяхната ислямска догма е по-близка и разбираема за 90 процента от личния състав на въоръжените сили на страната, отколкото всички западни ценности, взети заедно, които САЩ и НАТО се опитваха да внушат на страната и армията в продължение на 20 години. Освен това, създаващата се през това време държава в Афганистан беше ужасно далеч от своите граждани. Повечето войници и офицери от афганистанската армия прекрасно разбираха какво представлява тяхното ръководство и колко бързо ще напусне Афганистан в критична ситуация. При тези условия е трудно да се обвинява армията в нежелание да воюва.

Афганистанският план Б

На срещата на върха на НАТО във Варшава през 2016 г. разговарях с млад и високообразован афганистански журналист на име Ахмад, чието пътуване до Варшава, като част от афганистанската делегация, беше платено от НАТО. За него беше много интересно да разговаря с руснак в НАТО –  той не е бил свидетел на съветския период в историята на Афганистан, но знаеше много за “шуравите” (название на съветските граждани в Афганистан – бел. пр.).

Дълго обсъждахме дейността на Северноатлантическия алианс в страната. Той оценяваше практически всички действия на САЩ и НАТО много положително, но по някаква причина упорито говореше за тях само в настоящето, но не и в бъдеще време. Когато го попитах какво ще стане, когато един ден западните войски напуснат Афганистан (тогава никой дори на прогнозираше датата на изтегляне на войските), той отговори без сянка на съмнение: “Ще се върнат талибаните”. На въпроса ми колко бързо, той отговори: “Шест месеца, най-много година”. Тогава го попитах дали той, като прозападен журналист, който е дошъл на форума на издръжката на НАТО, има “план Б”, той отговори: “Разбира се, че имам. Всичко е по волята на Аллах. Аз съм правоверен мюсюлманин, а талибаните ще имат нужда от образовани хора”. Именно в онзи момент ми стана ясна, че без значение колко пари и сили са инвестирали САЩ и НАТО за превръщането на Афганистан в западна колония, в дългосрочна перспектива всички тези усилия са обречени на грандиозен провал. Афганистанския народ просто не ги прие, не прие цивилизационния код на западните си кандидат-господари.

Същото казаха впрочем и руски експерти, които подчертаха, че окупационните власти се занимават само със злободневни въпроси, на първо място военни, като практически пренебрегват системните проблеми на тази страна. Например, чудовищната зависимост на нейните селяни от отглеждането на опиумния мак – суровина за наркопроизводството, чиято продукция преминаваше през всичките тези 20 години през Централна Азия в Русия и Европа. Нещо повече, по време на окупационния период производството на наркотици се е увеличило няколко пъти в сравнение с това в Афганистан през 90-те години, когато талибаните бяха на власт.

Имитация на демокрация

Режимът в Кабул се разпадна като къща от карти, тъй като той всъщност беше само имитация, бутафория на светска прозападна държава. Практически всички органи на властта, особено на местно ниво, в провинциите, дублираха традиционните племенни и религиозни структури, които често вземаха всички ключови решения. Между другото, именно със съветите на старейшините талибаните обсъждаха предаването на градовете по време на светкавичното им настъпление. Същото важи и за системата на субординация – цялата западна демократична йерархия, било то в гражданската администрация или в армията, е най-малко значимият връх в системата на социалните отношения, чиято основа продължаваха да определят родови, племенни и религиозни фактори.

Икономическа основа демократичният Афганистан също нямаше. Парите за заплати на държавните чиновници и служителите по сигурността идваха в хазната под формата на чуждестранна помощ, достигаща 5 млрд. долара годишно. Селяните оставаха до голяма степен заети в полулегалното производство на опиумен мак, доходът от чието отглеждане е няколко пъти по-висок от дохода от всички други селскостопански култури.

Същевременно корупцията и кражбите процъфтяват в цялата система на властта, както на държавно, така и на провинциално ниво. Морални задръжки на чиновниците практически не са останали, тъй като прозападната власт традиционно се възприема в афганистанското общество като невярваща, безбожна, лишена от морален принцип. Към това се прибавя и твърдото убеждение и на местните чиновници, и на обикновените афганистанци, че окупационният ред на нещата няма да продължи вечно. Появи се психологията на временно работещия, който иска да се обогати за ограничен период от време чрез наличните му методи и да успее да избяга навреме, когато ситуацията започне да се променя. При тези условия не е трудно да си представим доколко през последните 20 години хората на различни етажи на властта в Афганистан са били с развързани ръце за различни злоупотреби.

Изгубеното поколеното

Междувременно ЕС се готви сешно за нова миграционна криза. Западната администрация остана в Афганистан 20 години – това е цяло поколение. В светските западни учебни заведения бяха обучени и възпитани хиляди юноши и девойки, десетки, а може би и стотици хиляди хора изградиха живота си, получиха работа, създадоха бизнес, насочен към обслужване на чуждестранния контингент и администрация. С напускането на САЩ и НАТО много от тези хора останаха и без препитания, и с разпадащ се на части светоглед. Да, по-голямата част от населението на Афганистан има собствен прост вътрешен “план Б” – готовност да приемат новата власт на талибаните и да продължат да живеят и работят с нея. Същевременно броят на хората, които се страхуват от репресии заради сътрудничеството си с окупационните власти, и тези, които са загубили цялата си добре смазана схема на живот, са десетки, а вероятно и стотици хиляди. Именно тези хора формират потоците от бежанци, опитващи се през последните месеци да избягат от настъплението на талибаните, а в последните дни се опитват да щурмуват летището в Кабул, което все още удържат силите на НАТО. Талибаните не пипат този обект, като по този начин оставят коридор за евакуация на всички онези, които Западът смята за необходимо да прибере.

Стратегия на победителя

Стратегията, към която се придържаха талибаните тази година, е изключително ефективна. Възползвайки се от моралния шок и колапса на афганистанската система и силите за сигурност, те успяха да превземат практически без бой редица големи обекти и градове почти. Освобождаването на техните поддръжници от затворите, изземването на оръжия, непрекъснатото излъчване на техните успехи в интернет даде на радикалното движение не само огромни ресурси и хиляди новобранци, но и мощно морално превъзходство над правителствените сили и  западните столици, чиято единствена цел сега е успешната евакуация на гражданите им.

Талибаните се стараят да не пречат на евакуацията на чужденци, дори американци, които опожаряваха военни и цивилни цели от дронове в продължение на десетилетия (по погрешка). По този начин те позволяват на опонентите си да запазят последните следи от престиж, като на практика изключват всякакви ответни мерки, които неизбежно ще последват, ако талибаните обявят лов на чужденци.

Изявлението на талибаните за амнистия и готовност да пуснат онези афганистанци, които искат да напуснат страната, също е много силен жест. Тази стъпка допълнително повишава престижа на организацията в страната, позволява привличането на допълнителни колебаещи се привърженици на тяхна страна и същевременно позволява безкръвно да се отърват от опозиционно настроените афганистанци. Трети и по-далечен резултат е, че поддръжниците на западната демокрация, бягащи от Афганистан, заплашват да се превърнат в сериозен проблем за тези демокрации на тяхна земя.

Ситуацията в Афганистан далеч не е разрешена и сега всичко в тази страна зависи от решенията, които талибаните ще вземат. Войната е в кръвта им и те успяха да спечелят, но дали ще успеят да прекратят войната, без да затънат в раздори, и доколко ще се справят с управлението на една мирна държава, само времето ще покаже.

Пресъздаване на победа

Лидерите на САЩ и редица страни от НАТО от своя страна ще се опитат да обявят операцията в Афганистан за победа. Например, заявявайки, че евакуацията е извършена героично и в най-кратки срокове. Те също така ще се аргументират, че войната в Афганистан отдавна е загубила смисъла си и че НАТО и САЩ трябва да освободят ресурси, за да се изправят срещу Русия и Китай. Нещо повече, в близко бъдеще в западните медии с голяма вероятност ще има масово нашествие на фалшива информация, че Русия и Китай тайно, но много активно са помагали на талибаните през последните месеци. Така вероятно ще бъде направен опит частично да се оправдае пълният провал на афганистанската военна операция и леко да се увеличи истерията в западното медийно пространство срещу Пекин и Москва. Skandalno.net

Автор: Денис Дубровин, ТАСС

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

3 кометара за ТАСС: Падането на “американски” Афганистан: катастрофа или закономерност?

  1. Анонимен Отговор

    18.08.2021 в 3:37

    НАТО ЕС САЩ НИКОЙ ПО СВЕТА НЕ ВИ ИСКА ЛЪЖЛИВАТА ДЕМОКРАЦИЯ ИМАТЕ ОМРАЗАТА НА ЦЕЛИЯ СВЯТ

  2. Хм Отговор

    18.08.2021 в 12:18

    Стефан Цанев писа, че една от многото български държави които са били основавани на различни места по света, е била на територията на днешен Афганистан. Май ще излезе прав – и с нас, както с тях, който се хвана всеки погина – Османската империя, Руската империя, Хитлерова Германия, СССР. Сега е ред на Америка. Не се евавайте с нас.

  3. Иван,ов Отговор

    21.08.2021 в 0:12

    Храни куче да те лае! Не забравяйте че в тази авантюра участваха и български наемници.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *