Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Спомени от соца: „Когато с пушки в ръка ни караха да ходим на бригада“! Вижте каква е ИСТИНАТА!

Статията на Skandalno.net за самолетите от гражданската авиация и експресните влакове, с които пътувахме по времето на соца, предизвика бурни коментари в мрежата и в редакционната поща заваляха писма. За и против.

Днес решихме да публикуваме писмото на 55-годишната бивша проектантка и настояща магазинерка Дафина Стоева.

„Здравейте Skandalno.net! Вашата статия ме върна в миналото и ми стана приятно да си спомня кое как беше и колко много се изкривяват сега представите за соц-а – времето, в което сме живели. Повод за писмото ми стана и спор с четиримата ми племеници, които ми гостуваха на морето и непрекъснато ме питаха как съм живяла без мобилен телефон и таблет, как съм преживяла тормоза през „комунизма“ и не ми ли е било смачкано достойнството, когато с милиция и пушки са ни карали да ходим на бригада и да работим безплатно за комунистите.

Разсмях се, понеже помислих, че се шегуват. Но после разбрах, че това не е шега и те искрено вярват, че леля им е изкарала младостта си в концлагер.

Затова сега искам да разкажа на тези, които никога няма да знаят какво е било тогава и дано някой да ме разбере. Защото днес още една свидна за нас част от миналото ни е на път да бъде опорочена, смачкана, политически употребена и захвърлена на бунището.

Спомням си есенните дни, в които държахме учебниците и си спомняхме за лятото. Класната, а не милиционер с пушка, влизаше в стаята и обявяваше : Утре отиваме на бригада! В стаята вместо ропот и сълзи, се чуваше мощно „Урааааааааа“ и даже скачахме от радост. Ние бяхме градски деца и всяко излизане на полето за нас беше празник. Автобусите се подреждаха пред училище и ни закарваха в безкрайните памучни ниви. Всеки от нас получаваше чувалче и трябваше да го напълни с памук. Приклякахме край редовете и дърпахме красивите бели топки от разпуканите кутийки. Отпред – бяло поле, като обсипано със сняг, а зад нас пак бяло, защото бързахме да напълним чувала и избирахме само най-големите топки. Никой не ни правеше забележка. Подире ни вървеше бригада от работнички, които дообираха всяко влакно от растенията.

Носехме си обяд, хапвахме на пикник на полето, после още час край чувалите… и ни натоварваха на автобусите за обратно. В 3 часа си бяхме вкъщи и излизахме да играем.

Веднъж случайно дочух работничките да си говорят. Едната попита защо ги мъкнат тези хлапета тук, като не берат както трябва и отварят двойна работа на хората след тях. Другата й отговори: „Нека се учат на труд дечицата! Те не разбират, че трябва да се обере качествено реда, който са захванали, но пък виждат, че памука не расте в аптеката и искрено вярват, че ни помагат“.

За бригадите в гимназията пък буквално се носеха легенди. Всички чакаха с нетърпение лятото, когато ще отидем в Айтос. Лагерът беше в борова гора над парка, бунгала с легла и нощни шкафчета. Имаше плац, шадраван с рибки, пилон и знаме. Сутрин се строявахме под знамето и потегляхме към автобусите, паркирани на поляната.

В консервната фабрика, която беше една от най-големите в страната и която сега отдавна е фалирала, разбита и ограбена, се правеха кисели краставички и икра за Русия, както и компоти за „второ направление“.  За краставичките и икрата нямаше особени изисквания, но за „второто направление“ бяха доста строги. Трябваше да режем само здрави праскови и круши, останалите ги хвърляхме в други щайги за сладко. Крушите се почистваха идеално от семките. Вземаха ги с електрокар и бързо ги носеха в цеха да ги пълнят в буркани за компоти. Специална машина им лепеше етикети на английски или френски, а ако етикетът се залепеше накриво, компота отиваше за вътрешния пазар.

Такова ядене на сочни праскови и круши и на компоти на корем, никога не ми се случи повече. Следобед спяхме задължително два часа по бунгалата /по-скоро се кикотехме и си разказвахме истории за момчетата от другия клас/, а после имаше свободни занимания.

Вечер свиреше оркестър. Момчета от Механото, които после станаха музиканти и Ваня Костова, която им беше солистка. Ако някой сега ми каже, че „Бийтълс“, „Ролинг стоунс“ и останалите световни групи бяха забранени у нас, ще му кажа да си гледа работата. Цялата световна класика, модерна по онова време, се пееше от оркестъра, а най-сложните парчета ги пееше Ваня. Тя е жива и здрава, всеки може да я попита. Танцувахме до премала, някои се целуваха под боровете и едва успяваха в полунощ да ни сложат по леглата да спим.

Беше толкова красиво, лагерния огън, китарите, вълшебната Ваня, танците, звездите над плаца, че когато свършваше бригадата, плачехме с глас, че се прибираме вкъщи. Да, плачехме за романтиката и за това, че половината сме се влюбили в командира, а той идея си нямаше.

В университета пък бригадите бяха международни. В огромен лагер в Девня се бяха събрали студенти от цяла Европа, имаше от целия соцлагер, плюс французи, финландци, шведи, по пет часа на ден събирахме реколтата в полето, а вечер дискотека на макс. Що интернационални любови се случиха, що сълзи се лееха при раздялата…

Самите нас пък ни изпратиха в ГДР и Унгария пак на бригади.  Там пък се работеше по три часа и после лайф. Нашите десетолевки се котираха навсякъде и ги обменяхме в местна валута и скитахме по кръчмите. А вечер, забава, разбира се.  И ако някой твърди, че момчетата са били стригани до голо, а момичетата задължително със сплетени коси, просто вижте снимките.

Това беше истината и цялата истина. Никой не ни караше с пушки да ходим, никой не ни дебнеше да не избягаме от бунгалата, никой не ни слагаше вилата на врата, а бригадите ни учеха на две неща – на труд и да се социализираме и интегрираме в обществото.

Някои се „интегрираха“ и в близката горичка, затова след всяка студентска бригада следваше бум от сватби, а всичките ни бебета се раждаха я в шестия, я в седмия месец след венчавката, а имаше и рекордьори – направо в петия.

За това време си спомням с носталгия и умиление. Аз също срещах голямата си любов на бригада и до днес сме заедно.

И когато прочета, че някой ме е репресирал и тормозел да режа круши, или да се къпя в Балатон, ми става мъчно за поколението, което расте в момента. Без цел, без посока, с кумири фолкпевци, на 10 години гримирано, на 11 с 3000 приятели във Фейсбук и един от тях убиец, пушещо, пиещо, дрогиращо се, повръщащо из градинките, възпитавано в едно – отрицание и омраза към предишния строй в който наистина нямаше как петокласничките да отидат с изкуствени мигли и два пласта грим на училище, момчетата не можеха да бият учителите, а момичетата да удушат съперничка, защото имала по-модерен телефон от тях.

Но как да обясня на моите племенници, че живеех щастливо?

Няма начин. Те вече са промити, моделирани, глобализирани и като коне с капаци.

И никой не ми вярва, че без маркови дънки и без „Шанел“ №5, без екстеншъни и силикнови ци*и бях просто щастлива!“ Skandalno.net

Записала: Станислава СЛАВОВА, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

60 кометара за Спомени от соца: „Когато с пушки в ръка ни караха да ходим на бригада“! Вижте каква е ИСТИНАТА!

  1. Потвърждавам, че е вярно!

  2. sim-sim13 Отговор

    27.08.2017 в 18:53

    О да! Аз съм на 58г. и мога да потвърдя думите на госпожата. никой ама никой не ни е водил с пушки на бригада.Ние често беряхме домати , от Пловдивско съм. Това ,че бяхме с униформи не пречеше на сбирките вечер и приятните вечери след труда през деня. Не сме мислили за дрога и амфетамини, пеехме смеехме се , трудихме се . Никой не драпаше за скъпи GSM -и .Чакахме да свърши бригадата и с родителите си да отидем на море или планина и след това на училище. По щастливо стечение на обстоятелствата имах леля във Варна и там ходех на море. На планина ходех в Родопите , имахме бунгало! и така. Не не ме обвинявайте в носталгия! Сега не мога да си позволя и един ден разходка извън населеното място след 38 години трудов стаж. Ето това е истината!

  3. Чичо Отговор

    27.08.2017 в 20:38

    Да ама ако не искаше отидеш на бригада,следваха наказания!!!
    Така беше и с бригадите които се организираха за работещите в заводите!!!Не се ли явиш-санкций!
    Когато казвате истината,не казвайте само половината истина!
    Половината истина също е ЛЪЖА!!!!

    • Жинко Отговор

      27.08.2017 в 21:52

      Какви наказания, чиче? Изтръгваха ти ноктите ли? Бесеха те на портала ли? Теб лично какво ти направиха? То ясно – изтърбушили са ти мозъка.
      Страхотна статия е с умиление си спомних миналото, в което нещата бяха толкова простички. Усмихвахме се, пеехме, смеехме се, имахме истинска младост. Незабравима!

      • Синьоринd

        29.08.2017 в 11:32

        Наказанието беше, че ако не си бил на бригада, не си минал през „третия трудов семестър“ не те записваха за следващия курс в университета. Изключване от университета. Не е малко наказание, нали? Наказание също беше и това, че докато бригадирките бачкаха на полето, за да не изгубят студентски права, местните момчетии, които не мечтаеха за университет и за учен, седяха в местната кръчма и чакаха да свърши смяната. А след това си разказваха за постиженията – кой, колко и как.Понякога есенните бригади, защото имаше и летни, продължаваха достатъчно дълго: бъдещите лекари вместо да учат медицината си събираха картофи по полето. Имаше и акива младежи, коитос традаха от това, че трябва да рботят на чужди хора, докато родителите им се мъчеха сами с тютюна, за да ги издържат. Тези младежи просто искаха да са в помощ на семейството си, ама ДА АМА НЕ. . . . Командирите уж бяха избирани, а всъщност бяха назначавани „деца на наши другари“. Някои от тях бяха много арогантни, обзавеждаха се с „щабни“ лакеи и особено с щабни лакейки. Които естествено бяха освобождавани от полето поради необходимост.
        РАЗКАЗЪТ НА ДАФИНА СТОЕВА МИ ДОПАДНА, тя явно е преживяла нещата така и е била щастлива. За мен обаче нещата не са съвсем така. Смятам, че и „библиотечното време“ което пропуснах заради бригади не мога да го наваксам и до сега.

    • Анонимен 1 Отговор

      28.08.2017 в 6:38

      „Да ама ако не искаше отидеш на бригада,следваха наказания!!!“ И много правилно. Не можеш да живееш напълно безплатно, безплатно образование, безплатно лечение и да откажеш съответното трудово възпитание. Та какво нередно има в това, младежите които са здрави и способни да участват в подобни бригади. И всички които работеха по онова време работеха за себе си. Нямаше милионери и милиардери които да ти дерат кожата. Самите комунисти бяха обикновени чиновници.

      • Мечо

        29.08.2017 в 11:36

        Тъй де. Поради тази причина местните селски момчетии не работеха нищо, седяха в кръчмата и си правеха сметка при коя студентка „ще пробият“. За тях наказанието беше, че вместо те да помагат на родителите си, им „караха“ студенти (за какви се имат пък тия, като са влезли в университета да не пикаят одеколон) – хем работата вървеше, хем развлечения имаше достатъчно.

    • ББ Отговор

      28.08.2017 в 11:24

      Чичо,чичо язък за теб. От такива като тел идва произволът, който върлува сега. То затова сегашната младеж я гони мързелът и не можеш да ги накараш елементарна работа да свършат. Затова младежта ни е затлъстяла и болна, защото никакво физическо натоварване няма. Затова се научихме нищо да не правим, защото кой е той та да ми казва какво да правя, откъде накъде ще ми заповяда.

    • GN Отговор

      28.08.2017 в 18:35

      Истината е пълна. А за наказанията: естествено, че ги имаше. Всички имаха договори към предприятия, фабрики, заводи. по 3 години. Тези фабрики, предприятия и заводи плащаха нашето средно специално образование. А гимназиите идваха на специализация последната година. Да, имаше и часове като практика по специалността. Благодарение на което получавахме по някой лев в училище накрая на месеца. Нека сега някой предприятие, фабрика или завод да се похвали, че спонсорира безплатно 3 или 4 годишно специално образование и им предлага 3 годишен договор. Да образованието е все-още безплатно, като изключим учебниците и това, че нямаш специалност. А после си на борсата за безработни…Е сега Чичо кажи ми, кое е половината истина и къде е лъжата…

    • Хм Отговор

      29.08.2017 в 6:11

      „Чичото“ е младеж, който така и не се е научил,че в множествено число думата завършва на „и“, а не на „й“. Грешка, която много често се среща в „правописа“ на децата на демокрацията!

    • Мариана Отговор

      30.08.2017 в 20:23

      Истината е на 100%!!!!! Не манипулирайте сегашното поколение, което няма как да провери какво е било преди 30 и повече години….Но докато все още има живи свидетели на тези години, ще споделяме и разказваме….това поне не може да ни забранят!!!! Браво на Дафина!!!!!! Адмирации

  4. Свежа Отговор

    27.08.2017 в 20:40

    Абсолютно вярно!Мали и и и и какви гаджета имаше,какви погледи и въздишки!Пък срам,срам, не ти е работа!Всичко беше простичко,обикновено,но чисто и честно!Копаехме борчета,във вакумната фабрика,памук!Така чакахме бригадите и толкова много научихме!Чувахме и знаехме за запада,гледахме списания,въздишахме!Е? Видяхме го!Разкри се с цялото си обезобразено лице!Най-лошото,е че открадна и надеждите ни!

  5. Lili Dimitrova Отговор

    27.08.2017 в 21:12

    Абсолютно вярно ,щастливо време беше а за изказването на Г-н „Чичо“, ще кажа ,кръшкачи и мързеливи винаги е имало ясно ,че трябва да се накажат, за да се научат на работа … Ах щастливо и безгрижно детство къде си

  6. rosen Отговор

    27.08.2017 в 21:29

    Разбира се , че е вярно , тогава се възпитаваха и израстваха истински Българи, в истинска БЪЛГАРИЯ!!!!

    • Величка Мутафчиева Отговор

      28.08.2017 в 9:48

      rosen, аз също съм на 100% съгласна със статията. Не хванах много от това време, бях само на 20 г. като настъпи „демокрацията“ Искам да ме реабереш правилно. Управляват ни хора, които са израстанали с това възпитание – на труд, уважение, патриотизъм. Защо, ЗАШО поведението и начина на управление на всички управляващи сега е в пълен разрез с възпитанието което получихме ???? Ако са единици, добре бих казала… всяко стадо има мърша. Но няма и помен от морал, съвест, патриотизъм!!!!! Претполагам, че този мой въпрос ще разбуди дискусия. Пак казвам, така както го е описала г-жа Стоева отговаря на истината. Аз също изживях прекрасни моменти по време на бригадите. Липсва ми не младостта, а времето каквото беше тогава.

      • Валентина

        29.08.2017 в 20:21

        Дааа, защото сега управляващите, все по западен модел се опитват да работят, да пригодят Българския народ към световните стандарти, да му изтръгнат и малко останалата българщина,и малкото останоло духовно и чисто начало…. Е , май успяват, само дето законите не се спазват, както “ на запад“ ,наказанията не са като притях и тх. и тн. много има да се говори по тази тема, нали?Аз също съм била на бригади, обожавах това време, на песни, веселие, забави и на труд разбира се. Ние беряхме домати- зазрели, с жълта точка отдолу, подредени за магазините, червени чушки и вадехме захарно цвекло- за чиста захар, не като днешната… е, само със спомени не се живее, но без живота е празен. Дано имаме още хубави и весели спомени!

  7. gergana maneva Отговор

    27.08.2017 в 21:32

    И се учехме на труд ,взаимопомощ ,солидарност и т.н.Ето от това са лишени нашите деца !За това са и агресивни !-От безцелно безделие!Това е грях!Това вреди и убива първо самата личност ,а после и цялото общество!

  8. ели Отговор

    27.08.2017 в 22:39

    след този коментар нека и напише в момента на коя партия е членка?

  9. Диана Отговор

    27.08.2017 в 22:51

    Нима някой трябва непременно да е член на някакв партия в момента? Май народът тотално изкуфя!

  10. Plamen Zahariev Отговор

    28.08.2017 в 0:33

    Предателите трябва да бъдат наказани – Горбачов, Луканов, Джуров, Младенов! Може и посмъртно. Те много добре знаеха за какво става дума, но си траеха. Иначе къде отиде нашето поколение, тези,които знаехме и бяхме щастливи и вярвахме в себе си, в хората, в приятелството, в любовта… Защо не ги защитихме, защо се отказахме, защо ги предадохме?

  11. Anton bokluka Отговор

    28.08.2017 в 1:22

    Аз учех в град КОстинброд техникум по ветеринарна медицина и селско стопанство.Никой никога не ме е насилвал да ходия на бригада напротив спомням си много добре че за да отидесш на бригада трябваше даже да подаваме молби и ако броят на желаещите е под 80 процента бригада въобще нямаше към 1987 година .А какво да кажем за лагерите ходех ме по два пати през лятото имахме право на един лагр на море и един на планина разбира се отново по желание и то за смесшни суми от по 20 лева при заплата 200-300 лева ,ако сте повече деца в семейството 3 и нагоре имасше осще по ниски такси а за деца без родител – полусирак или сирак беше направо символично и то за две седмици пален пансион.Сега лагерите ги бутнаха на тяхно място има хотелчета за западняци главно пенсонери кото с пенсиите и социалните помощи идват тук да се правят на велики а младите хора на Балгария са отсреща я бачкат в крачмата я баничарницата я проститутки по 16 часа за жълти стотинки и без усигоровки пак отгоре на всичко накрая ги гонат и неплащат нищо мрасната измет вечно ненаяла се .
    Не е вярно че нямаше наркотици произвотството на индустриален канабис беше даржавна политика и се пушеше доста истинска качествена бьлгарска марихуана и никои не преследваше като дивеч нито ти сваляше гащите на всеки ьгьл за проверка както сега кадето днешната марихуана не ништо друго освен див канабис които сам по себе си нямя никакви наркотични свойства и се пръска с какви ли не химикали
    Не е вярно че намаше или не се продаваха рок и дискотечна музика .Още си пазия плочата на Рони Джеимс Дио която сия купих за 5 лева от магазин софия за 5лева после плочата на АББА за 4лева и какво ли още не

  12. Димо Неев Отговор

    28.08.2017 в 9:54

    Аз няма да се впускам в подробности а в точни истински примери..–остригаха му на Гошо дългата и къдрава коса на друг му разцепиха панталона че бил много тесен–суинг и още много подобни примери а да не ви казвам за Стоян който след като се върна от Белене ми каза че му е забранено да казва къде е бил и т.н.

    • Лили Отговор

      28.08.2017 в 10:53

      Тогава защо всички момчета на снимките са с дълги коси???

      • Елена

        28.08.2017 в 19:56

        Да, Лили, имаше и такъв ужасен период, макар и за кратко, 1960-64 год., когато бях твърде млада. На нас-девойките не се разрешаваше да ходим с много къси поли. Ако те хванат с такава пола, слагаха печат на краката. Слава Богу, за кратко време всичко отмина безвъзвратно. Явно г-н Димо Недев е от най-старото поколение, от което съм и аз и помним това време. След този период, това, което е написала г-жа Славова е вярно!!!

    • Светльо Отговор

      28.08.2017 в 20:48

      До Димо Неев:
      Ти виж в Западна Европа кога е позволена рок музиката и се поинтересувай дали и там не са слагали печати на бедрата на девойките, да не носят минижупи. Има и един английски филм – „Рок радио“. Гледай го, глупако, и ще ти стане ясно, че по това време да се излъчва рок музика по радиото в Англия е било абсолютно забранено. Подобно е било и положението и в цяла Западна Европа. Слушаш и поглъщащ американски пропагандни опорни точки и се мислиш за много умен, но всъщност си кръгъл манипулиран идиот.

  13. Радка Отговор

    28.08.2017 в 10:06

    Много точно и вярно !Младежта си беше младеж !Да ходихме на бригади в помощ на селското стопанство ! Имаше и магистрали но нямаше „труженички“по тях !

  14. АбУ Талиб Отговор

    28.08.2017 в 11:31

    Бригадите бяха нещо много романтично. Ей сега да съм на 16-18 години, пак тръгвам на бригада с песен. Ама съм вече на 67 и на бригади съм само в спомените си.

  15. Антоний Стоев Отговор

    28.08.2017 в 13:11

    По мое време не бяха потребни пушки. Системата имаше достатъчно начини за принуда. От тези бригади научих колко неудачна е тогавашната система и не се учудих на нейния край.

    • Светльо Отговор

      28.08.2017 в 20:51

      До Антоний Стоев:

      А, то щото днешната система е много удачна. Тогава имаше работещо българско селско стопанство. А сега имаш един гол к*р. Но теб може това да те устройва. На платен соросоиден гей ми мязаш.

  16. Georci Отговор

    28.08.2017 в 13:34

    Георги Д. Дучев Минало незабравимо.Всеки си спомня своята младост.Баща ми и дядо ми също така говореха,че когато те са били млади е било най-хубаво време.Така,че да не се бъркаме на младите да изживеят своята младост.После те ще разказват на своите деца и внуци,колко хубаво е било,когато са били ученици.Не се е налагало да ходят на практически занятия до Марс и Венера.Да отсъстват така дълго от Земята.Колко хубави хамбургери и чипс е имало,а сега всичко е на хапчета.Какъв фейсбук е имало и как са треперили при първите приятелства.А сега с тази телепортация – ужас.Не знаеш кой къде е и кога ще дойде!!!!

  17. Снежинка Младенова Отговор

    28.08.2017 в 15:06

    ДА,много “мили“ спомени,ходехме под строй,ядяхме в някакви мръсни столови,не ни заплащаха нищо за труда,а ТКЗС- то или завода си разпределяха премиите,по този начин се крепеше селското стопанство,от безплатни и задължителни бригади на ученици,студенти и войници.В нашата гимназия,който не се освободи по здравословни причини,го изключваха и му посочваха друга близка такава.Който има занижени критерии на живот,може би му е харесвало,лично на мен тези групови лагери,бригади и почивни станции,никога не са били по вкуса ми.Да спиш п 20 души в стая….и май най-тихите се оказваха най-дълбоки…аз съм на 57 и по мое време нямаше СРАМ,незнам по горе някой беше написъл,може би това е бил поколението на майка ми….по тзи бригади имаше всичко каквото си помислиш-пушене,пиене,наркотици,секс…за съжаление и учителите не седяха по високо,ами падаха на нивото,та и по-ниско от учениците,цялата система на обучение и тогава и сега е тотално сбъркана….

    • Жасмина Отговор

      28.08.2017 в 15:52

      Снежинке, Снежинке! На бригадите нямаше учители. Първа твоя лъжа. Бяха организирани от комсомола и ги водеха младежи от университета. Нямаше наркотици, защото и в България просто нямаше наркопласьори на всеки ъгъл. Цигари пушехме – да, но командирите се правеха, че не виждат. Секс в стаите беше абсурд. Ние бяхме друго поколение и някои дори още не се бяха целували. Колко лъжи станаха? Аз също съм на 57 години, но явно сме живяли в различни светове.
      Освободените по болест от класа бяха двама – диабетик и момче с астма. Не се сещам някой да ги е изключвал. Това също е лъжа, а ти явно си от ония, които с две ръце гласуват за „мачото“ Борисов и сънуваш мокри сънища с него!

      • Снежинка Младенова

        28.08.2017 в 16:39

        Просто си от някоя затънтена провинция и информацията не е достигала до там.Знаеш ли от кога има Болнища за наркомани в Курило?Съжалявам,но не гласувам за никой и съм щастливо омъжена и не живея в България.Всичко,което свършва на ЪМ,трябва да приключи,на целият свят му е нужен РЕСтарт и старите вярвания и блянове по миналото да изчезнат….

    • Светльо Отговор

      28.08.2017 в 20:24

      До Снежинка Младенова:

      Ей, трол загубен соросоиден! Нито е сигурно че си Снежинка, нито е сигурно, че въобще си жена. Едно е сигурно само- че си платен трол от „Америка за България“. Платен скапан агент! Кви наркотици по соц.-а те гонят тебе, бе боклук! Ако се обадиш още веднъж, ще те намеря по ай-пи-то и ще те разоблича тук със снимка, хубаво да те видят всички и да им стане ясно как изглеждат платените агенти – провокатори на Сорос в България.Подлец!

      • бивш наркоман от соц. време

        29.08.2017 в 3:59

        Всъщност не си съвсем прав, Светльо. По соц. време имаше наркомани. Общо в цялата страна около 150-200 човека. Колкото са сега в кое да е средно училище. Август Жорж Пуст, Мето (Папа), Сиси Графинята, Въри и Дарина… Наркопласьори наистина нямаше. Амфетамини от типа на апоневрон се продаваха във всяка аптека с обикновена рецепта. Халюциногени (паркизан, активна съставка – циклодол) – също. Бензодиазепините бяха без рецепта или с обикновена такава. Диметилморфин на таблетки (кодеин) – също. Ампули морфин, лидол и омнопон се намираха сравнително лесно, ако имаш познат в операционна. За хероин само бяхме чували и чели. Но най-важното – тогава някои хора друсахме, за да „разширим съзнанието си“. Четяхме Тимоти Лиъри, Станислав Гроф, Карлос Кастанеда, Джек Керуак… Вярвахме, че с помощта на наркотиците се пренасяме в някаква „паралелна реалност“. За нас дрогата беше СРЕДСТВО, с което да мислим по различен начин. Затова и тревата не беше на почит по наше време – тя пречи на мисленето. А причината да бъдем толкова малко беше, че никой нямаше финансов интерес от наркоманите. Докато днес надрусването е ЦЕЛ – да се замъглят и последните останки от съзнание и хлапетата да престанат да мислят напълно… А пласьорите, чиято верига стига до премиера и голяма част от правителството, печелят стотици милиони от разрушените млади животи.

    • Валентина Отговор

      29.08.2017 в 20:32

      Къде бе Снежинке си ги видяла тия неща?????Аз на лагер не съм спала по 20 човека в стая, а съм била и на Ястребино и на Галата и тн.В кое ли училище си учила??? А и на бригадите нямаше учители, директори и тн. Имаше командир а и той знаеше какво е да си млад и не наказваше строго за пушене и някоя бира.За секс пъ????? Ти къде го видя или тогава си изгуби девственоста в някоя крайпътна канафка?
      Срам имаше и то не само момиче да се изчерви, но и твоето звено или група да се окаже с най-малко набран плод или зеленчук, да те заклеймят като мързелив- това беше наистина срамно.

  18. Щерю Щерю Отговор

    28.08.2017 в 17:46

    Браво Галя!
    Статията истински ни развълнува защото отразява истинската действителност.Ние също спорим с нашите внуци на подобни теми и с примери от нашата прекрасна действителност искаме да ги убедим че сме живели пълноценно и красиво.С умиление си припомнихме младежките си години изпълнени с патос емоции и много романтика!
    Поздравления за това че си описала всичко много красиво и искрено.
    Поздрави от братовчедите ти от Русе.

  19. Велков Отговор

    28.08.2017 в 18:04

    Труд и дисциплина. Поднесени по един красив начин. Хубави спомени, никой не може да ги отрече.

  20. Жасмина Отговор

    28.08.2017 в 18:06

    От Варна съм, Снежанке. Най-дъблоката и затънтена провинция.

  21. Снежинка Младенова Отговор

    28.08.2017 в 18:41

    Жасмина,аз съм от доста поколения софиянка,още когато пра дядовците ми са живели със 100000 население и за съжаление гражданите, освободихме място на селяците да превземат Столицата-2 ооо ооо в момента провинциалисти,бленуващи за старото време…стари номенклатури и дърти комунисти.

    • до Снежинката Отговор

      29.08.2017 в 4:16

      Като си „щастливо омъжена и не живееш в България“, какво търсиш из българските форуми? Или някой мургав западняк първо поколение, с 20 години по-дърт от теб те е взел за комбинация от готвачка, чистачка и спермосмук срещу храна, покрив и някой намален парцал от време на време, с което си много горда? Обаче нали не знаеш друг език освен български – висиш по нашите форуми… За такива като теб на времето Радой Ралин написа: „Научи ви Европа на култура. И седнахте на Африка на кура.“ :)

    • Иван Отговор

      29.08.2017 в 23:24

      Снежинке, разбрахме че дядовците ти са от шопските села. А иначе, боклуци като теб имаше и тогава и сега ги има.

  22. Таня Отговор

    28.08.2017 в 19:28

    Таз,, снежинка,, да си преглътне злобата…На 58г съм, през летата на 1975 и 1976 на бригада в Пазарджик работехме по озеленяването и всички получихме като ,,заплати,, между 90-100 лв според старанието при минимална някъде около 100-120лв. Есенните пък в консервните комбинати…И наистина викахме ,, ура,, защото покрай работата имаше емоции, веселие, танци и любов, разбира се… Благодаря на авторката за милите спомени, моите също са такива…

    • Таня Отговор

      28.08.2017 в 19:32

      А плюещите по- горе злобари вероятно са били, защо не и сега мързеливи мамини синчета и дъщери и,, вредни,, елементи- не се извинявам !Не са постигнали нищо и няма и да го направят…

  23. Иван Отговор

    28.08.2017 в 21:41

    Аз съм на 68 години. Напълно съм съгласен със Станислава. Ще ви опиша една от моите бригади. Бях на 15 -16 години – ученик в 1и курс техникума по индустриална химия Видин. Излезна информация, че през лятото ще има национална бригада. Набираха се желаещи. Записах се.Когато разбра дядо ми, че ще ходя на национална бригада изпадна в ужас. В уречения ден вече се събирахме във Видин. Дядо ми дойде да ме изпрати с тайната цел да ме отпише. Като видя момчетата и момичетата, които тръгвахме на бригада, дойде при мен, прегърна ме и ми пожела да съм жив и здрав. Когато се прибрал в къщи обяснил на баба ми, че сърце не му дало да ме отпише. Това беше национална бригада за построяване на ж.п. линията Калотино -Станянци. След края на бригадата се прибрах в къщи и за изумление на нашите – бях напълнял с цели 3кг. Преките ми ръководители бяха студенти, а не съветски политкомисари. Тази бригада беше един много щастлив период от моя живот. Та това е истината за бригадите.Историите за пушките и другите глупости са рожба на малоумни тъпанари.

  24. СЕТ Отговор

    28.08.2017 в 22:06

    Какво ви пречи и сега да ходите на селкостопанска бригада бригада. Ниви колкото искаш. Чакате нйкой да ви организира ли?

    • Я пак? Отговор

      29.08.2017 в 4:30

      Тогава земята принадлежеше на държавата, т.е. на народа. Народът с труда си осигуряваше безплатно образование (вкл. и висше), безплатно здравеопазване и почивка в ученически лагери на символични цени. Затова като ученици и в казармата ние работехме за държавата и народа. Затова и строят се наричаше СОЦИАЛИЗЪМ – идва от „социум“, т.е. общност, която има общи интереси и всеки помага на другите според силите си. А днес всеки квадратен метър земя е приватизиран. Отидеш ли да го обработваш – с труда си ще пълниш джобовете на шепа капиталисти. Защото живеем в строй, при който всеки е конкурент на всички останали. И целта му е да ги измами, ограби и унищожи, за да е добре той. Ако на теб това ти харесва – мога само да те съжалявам…

  25. Призрак Отговор

    29.08.2017 в 10:02

    Само кратичко ще кажа: Бяха най-веселите времена по време на гимназията! Говоря за 68 – 71-ва година. Работата ни не беше кой знае какво. Имаше някакви норми, ама май никой не смогваше да ги изпълнява, а каквото наберяхме, все от полза беше…Но пък веселието наставаше вечер! Какви веселби, какво чудо! С носталгия си спомням за тези моменти и съжалявам, че никога вече няма да се върнат…

  26. Атанас Юруков Отговор

    29.08.2017 в 11:30

    Здравейте! Младостта не ни напуска, не обръщайте внимание на дребните заядливци. Много готино си беше на бригадите, работехме и се веселихме доволно. Изумяват ме хора като онзи прошляк Христо Мутафчиев-„ходили сме на избори с пистолет опрян в гърба“? Не мога да разбера откъде взимат омразата, нали заедно раснахме, заедно учихме? По училищата минаваха треньори, и записваха желаещите да спортуват. Благодарен съм на моя Тренер-Георги Кайцанов, който ни възпита в дух на достойнство и патриотизъм. Вече минах 60-те, радват ме младите хора, нека ги пазим, те са нашето бъдеще!

  27. Анонимен Отговор

    29.08.2017 в 12:05

    Абе абдал ,че по онуй време имаше ли такива, дето да не искат да ходят на бригада, че то си беше удоволствие да си там. После другите ще разправят как е било а ти ще скляпаш,Послъгваш нещо за наказанията.

  28. fero Отговор

    29.08.2017 в 19:33

    Утрепките при социализма си смениха ,,убежденията “ и сега управляват ! Бригадите бяха и с възпитателна цел за учениците,възпитание за взаимно уважение , отговорност и т.н. Бяха страхотни времена !За съжаление днешните младежи /повечето/ не се интересуват от нищо , освен личното си благополучие и удобство .

  29. Стефка Георгиева Отговор

    30.08.2017 в 13:21

    Вярно е, нашето детство и ученическите години бяха прекрасни.Аз съм на 69 години,бяхме много задружни.Бригадите бяха най-веселата част от учебната година.Никога няма да забравя китарите,танците и песните вечер.Никога не е имало побоища.

  30. Свидетел Отговор

    30.08.2017 в 17:26

    Това бяха най щастливите години от живота ми.
    Когато дойде „демокрацията“ бях на 26 години.
    По времето на социализма вкъщи имахме:
    две готварски печки – български;
    сменихме два хладилника – български;
    сменихме три телевизора – български;
    сменихме две полуавтоматични и една автоматична перални – български;
    всички мебели и цялото обзавеждане бяха български;
    дрехите ми бяха български;
    храната по магазините беше българска.
    Никой не ми се е бъркал каква музика слушам.
    Нямаше частни съдебни изпълнители, наркотици, заложни къщи и крадливи банки.
    Битовата престъпност беше на смешно ниско ниво.
    Управляващите не крадяха така както сега. Днес се присвояват колосални суми безнаказано.
    По времето на социализма никой не можеше да ти открадне апартамента или къщата с фалшиво нотариално заверено пълномощно – сега това е реалност, виждал съм го с очите си.
    В заключение ще кажа, че демокрацията е по-хубава от социализма, но демокрация може да съществува само в богата държава. Богатите държави са бившите колониални сили: Великобритания, Франция, Белгия, Холандия, Испания, Германия. Те са богати и могат да са демократични, защото дълги години са завземали и експлоатирали други народи. След като това стана невъзможно физическия колониализъм се трансформира в икономически. Чрез въвеждането на „демокрацията“ в бедна държава тя става икономическа колония на споманатите държави. България е икономическа колония.

    • хорс Отговор

      31.08.2017 в 18:43

      Без подробности! Напълно подкрепям статията! Много точно написано, разбира се и много емоционално! Една подробност само е пропусната, а именно, радостта че ще скатаем 20-тина дни от училище. А неискащи да ходят на бригада почти нямаше, защото веселбата и преживяванията не бяха въобще за пропускане! Да наистина през деня на полето беше малко „тегаво“, но после…. ееех после всичко си заслужаваше!!! Тайни свалки, малко алкохол, цигари, тайни посещения на местни селски кръчми и разни малки „простотийки“ вдигаха адреналина тотално! Аз съм на 50 и хванах края на „соца“, осемдесетте години, незабравимо!
      А „свидетел“, малко в страни от темата, но е написал много точно и вярно за „демокрацията“ Адмирации!

  31. Донев Отговор

    31.08.2017 в 8:41

    На четох се на лизачески писания. Аве еиш сега много ли е хубаво? На мама улигофренчето и боклука не хвърля да не се зарази с нещо. Бригадата си беше забавен начин да си дадеш дължимото за всичко което получаваше без пари. Накрая, цяла година блъскане за 5 дена в олинкузив Кенеф! Това ли е добрия начин на живот? След като е добрия начин защо бягате от България?

  32. Иванова Отговор

    31.08.2017 в 14:04

    Бяха градивни,веселите и щастливи времена. Градивни, защото изграждахме и България, и собствената си личност. Там се изграждаха приятелства и волния човешки дух. Като гледам сега какви зомбита се носят по улиците, тъжно ми става. Все пак, има ли добра перспектива за нашата България? Може би трябва не само да пишем, но и да въздействаме на близки и познати, защото плоскостта, на която сме стъпили е твърде наклонена и се вижда краят ни. НЯМА ВРЕМЕ! ДА СПАСИМ ПОНЕ ТЕЗИ, КОИТО ЖЕЛАЯТ ДА БЪДАТ СПАСЕНИ.

  33. емилио Отговор

    31.08.2017 в 16:02

    В селското стопанство бригадирите нанасяха непоправими поражения . Прозводителноста им беше под нулата .Десетки години стояха разхвърлените щайги , инструменти , вандалски потрошено всичко .Където лозя бяха брани от бригадири все едно стадо павиани бяха минали .Половината реколта беше стъпкана по земята .
    Уникално беше да се карат студенти по икономика да режат лозе :-) ( непроста работа ) , или да садят дръвчета които изсъхваха 80 % . Бил съм на бригада от което помразих безплатният труд , кухните бяха мръсни с дебели гнусни готвачки, а не . Примитивна и наивна политическа пропаганда , която не свърши никаква работа .

    • хорс Отговор

      31.08.2017 в 18:52

      Емилио, емилиооо, мечтая си по малко хора да са като Теб!
      В последните трийсетина години се нанесоха „непоправимите поражения“ на селското стопанство, а тогавашните бяха „поправими“!

    • Анонимен 1 Отговор

      31.08.2017 в 20:39

      “ кухните бяха мръсни с дебели гнусни готвачки, а не . “ Грешиш, едно време нямаше толкова дебели колкото сега. Сега това е епидемия, която се дължи на отровите които слагат в храните и лекарствата. Един американец началник от фармацевтичната индустрия, който бил осъден за нещо изключително незаконно, бил много ядосан, че неговите колеги не го защитили когато бил на съд, та пише цяла книга за мръсотиите в фармацевтичната индустрия. От това което съм чел помня само това, че ако някой доктор или учен излезе с лекарство, което лекува дадена болест, без да наврежда други органи, това лекарство не се пуска на пазара. И ако прочетеш листовките на лекарствата ще видиш, че всяко едно лекарство има по десетина странични ефекта.

  34. емилио Отговор

    01.09.2017 в 8:46

    Това което пишете двамата е вярно , не отричам .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *