Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Спомени за соца: Лагер не значеше „Белене“, а доматите не бяха само за ядене!

В главите на сегашното поколение непрекъснато се набива думата лагер и тя става синоним на времето преди 10 ноември.

Страната ни е била лагер, членували сме в соц.-лагер, всеки хулиган и враг на режима са го пращали в лагер и изобщо цялата страна е била един огромен лагер, в който сме марширували под строй, а тайни ченгета са ни дебнели на всеки ъгъл да не разказваме политически вицове, да ни бият печати по краката и да следят дължината на полите ни и чистотата на белите ни якички.

Искам да разкажа спомените си от онова време, за да могат тези, които наистина желаят да помнят историята, да я запомнят такава, каквато е била, пише ни Севдалина Калчева от Стара Загора.

Да! Лагери имаше! Много много лагери! Но не такива, каквито ги описват.

Родена съм в центъра на България, където няма нито море, нито планини. Но първите ми спомени бяха точно от морето. Всяка година от завода на майка ми и баща ми, ни даваха карта за море. Почивната станция беше в ММЦ Приморско направо на брега на морето, но в гора. Като малка много се чудех как расте гора на морето, но после разбрах, че Странджа стига направо до пясъка.  Бунгалата бяха дървени, с веранди отпред, масичка и столове.

Още от малка усещах как морето гали краката ми. Цели 20 дни бяхме на почивка и буквално живеех на плажа. С брат ми строяхме пясъчни замъци по брега, гонехме се и с рев лягахме за следобедна почивка, защото беше забранено да се вдига шум от 14 до 16 часа. Храната в стола беше на корем, но ние не си падахме по яденето, а по игрите.

Всяка зима ни водеха по една седмица на планина. Учеха ни да караме ски, аз падах по дупе и се криех да си правя снежен човек. Често от завода на нашите родители организираха уикенди на хижи край Шипка.

Когато пораснах, тръгнах по ученически лагери. За някаква смешна сума от 6 лева по 14 дни бяхме на море и още 14 на планина. Обиколих България, запознах се с всички нейни красиви кътчета, имах книжка със стоте национални туристически обекта,  цялата попълнена. Сега и да искам, не мога да го направя. Нямам пари да почивам и да обикалям където и да е.

Детските лагери бяха мечта за всички и това, че сутрин ни будеха с тръба, а изяждането на закуската беше задължително, както и кроса около лагера, никак не ни притесняваше. На морето освобождаваха цяла ивица за нас. Ограждаха я с въжета – да оградени бяхме, но за наша сигурност. По двама спасители имаше, а възпитателите и учителите правеха кръг в морето, за да не се удавим. Плискахме се на воля, но влизахме само до кръста. Лудувахме, палувахме. Имаше и други задължителни неща. Трябва да си изядеш обяда, иначе няма следобеден плаж. Трябва да почиваш в бунгалото и да спиш следобед. Е, ние не спяхме, а се биехме с възглавници, но тихо, за да не ни спипат.

Вечер се палеше огън и пеехме край него. Рецитирахме, участвахме в пиески, преобличахме се като приказни герои. Често правеха и смешни състезания. Надбягване с чували, хранене със завързани очи, пренасяне на вода с лъжица и…бой с домати. Имаше толкова много, че по-изгнилите ни ги даваха за битка между два отбора и печелеше този, който е омазал повече другия. А после и победители и победени отивахме в банята.

Ставахме под строй, лягахме под строй, в 22 часа всички бяхме по леглата. Чакахме учителките да заспят и тръгвахме по пижами на гости в другите бунгала. Или мажехме с паста за зъби бузите на заспалите.

На планина пък ни водеха на походи, къпехме се в язовирчета или потоци, учеха ни да разпознаваме растенията и билките, пак имаше състезания, огньове, а понякога и походи.

Всичко това струваше 6 лева за море и 6 за планина. Общо за 12 лева изкарвахме близо месец по лагери.

А сега?

Сега никой не е под строй, всеки е свободен да пуши и да се дрогира още на 12 години, да се бие и да убива даже, да забременява, да ражда на 13.

Може би сегашните деца си харесват тяхното детство. Компютри, социални мрежи, грим на 10 години, се*с на 11, купони, свалки, скачане от легло в легло, бързи срещи голи по пейките…

Щом го харесват – така да е!

Но не ни взимайте нашето детство!

Не казвайте, че сме живели в лагер!

Не в лагер, а на лагер, това е разликата.

И бяхме щастливи! Волни, наивни и доволни.

Всеки има своето щастие!

Не крадете и не преиначавайте спомените от нашето!

Редакция:  Станислава Славова  Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

2 кометара за Спомени за соца: Лагер не значеше „Белене“, а доматите не бяха само за ядене!

  1. Света Петкова Отговор

    03.11.2017 в 21:33

    Много се съмнявам, че сегашните деца си харесват детството:( Когато разказвам на децата си, когато бяха малки, за нашите приключения за летните и зимни лагери, за вечерния огън, тръбата, интересните екскурзии те си признавха, че и на тях им се иска също така да изживеят и да изпитат това чувство:) Сега около 60% от българите, много от тях деца, не могат да си позволят и 1 ден почивка на море или планина. И това е жестоко, защото голяма част от нашите почивните станции и сега съществуват и само с малко ремонт пак, много от тях, могат да се ползват:). Това ще доведе и до откриване на нови работни места, готвачи, възпитатели, мед. персонал, почистващи и пр. Не се прави с цел – да не се отклони населението от големите и по-скъпи хотели. Там не всеки може да си позволи, а и тези, които могат го могат за 5-6 дни, което за мен не е никаква почивка. Аз съм научена, изглежда от соца, на 20 дни или поне 14. По-малко е само да се разсееш. Време е да си върнем старите почивни станции и лагери. На Каваците видяхме чудесна почивна станция от соца, даже в добро състояние, но не функционира пълноценно. Подобни имаше и на Витоша, а и по много други места. Срам

  2. Анонимен 1 Отговор

    04.11.2017 в 5:05

    Всичко това е истина. Аз бях ученик в гимназията от 1954 до 1958 г. Преди 9-ти Септември баща ми беше търговец а дядо ми поп. Третираха ни малко по-различно от другите, като буржоа. И въпреки това три пъти ме изпращаха на безплатна почивка на море и на Балкана. Плажа на морето беше винаги пълен със деца и старци. Ето и един спомен в стихове от онова време.
    При Тошо всичко беше в ред,
    Ядяхме хляб с масло и мед.
    През лятото се къпехме в морето
    През зимата със ски
    Кръстосвахме Балкана под небето
    Но, щом си Тошо замина
    В боклука ровим за храна.
    За старците морето пресъхна.
    Част от Балкана в боклуци потъна,
    Останалата част я царят открадна.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *