Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

САЩ обявиха новата си Стратегия за Сдържане на Китай

На 11 февруари администрацията на Белия дом публикува нова версия на доктрината, приета от Доналд Тръмп.

През последната година Пентагонът и Белият дом разработиха нов термин – Индо-Тихоокеански регион и съответстваща военно-стратегическа концепция, която обхваща Тихия и Индийския океан. Това обаче не е морска стратегия. Става дума за план за придобиване на контрол върху цяла Азия, Океания и крайбрежието на Източна Африка.

Версията на Байдън на този документ започва с бомбастично изявление, че американската администрация е направила исторически крачки по възстановяването на американското лидерство в Индо-Тихоокеанския регион в нова, адаптирана роля към условията на 21-ви век.

В новата американска стратегия за сдържане на основния икономически и геополитически враг Китай, се твърди се, че през 2021 г. Съединените щати са модернизирали дългогодишните си съюзи, укрепили са нововъзникващи партньорства и са изградили иновативни връзки между тях, за да се справят с неотложните предизвикателства от конкуренция с Китай до изменението на климата и борбата с пандемията.

По този въпрос в Съединените щати има широк двупартиен консенсус, който продължава предишния курс на конфронтация на администрацията на Тръмп с Китай. Ръководството на САЩ твърди, че Индо-Тихоокеанският регион е най-динамично развиващият се регион в света и бъдещето му засяга хората по цялата планета. Това е така и се дължи основно на нарастващата мощ на Китай, който де факто вече е първа икономическа сила в света. Но САЩ не искат да се примирят с това.

Това означава, че е необходимо да се попречи на Пекин да продължи развитието си и да бъде изтласкан от водещата си позиция в региона. Въпреки че самите САЩ нямат отношение към този регион – нито кой знае колко големи инвестиции, нито търговски връзки.

Затова в документа си Белият дом набляга на жизненоважните интереси на Америка и нейните най-близки партньори, които изискват „свободен“ и „отворен“ Индо-Тихоокеански регион. Също така администрацията на Байдън смята, че „трябва да започнем с укрепване на устойчивостта по американски модел както в отделните страни от този регион, които са наши партньори, така и помежду им“.

Да говорят за устойчиво развитие на САЩ не им отива никак. Особено в настоящия момент, когато инфлацията в страната им расте с главозамайващи темпове, а страната е почти напълно деиндустриализирана. Защото ако американците не могат да се справят със собствените си икономически (и политически) проблеми, как може да имат претенцията да решават чуждите такива?

В документът си обаче Държавния департамент най-нагло посочва как ще бъде направено това: „инвестиране в демократични институции, създаване на свободна преса и жизнено гражданско общество; повишаване на финансовата прозрачност в Индо-Тихоокеанския регион, за да се разкрие корупцията и да се стимулират реформите; гарантиране, че моретата и небето в региона се управляват и използват в съответствие с международното право; насърчаване на общи подходи към критични и нововъзникващи технологии, интернет и киберпространството“.

Съединените щати обаче не са ратифицирали Конвенцията на ООН за корабоплаването, следователно самите те не спазват международното право. А „насърчаването на общи подходи“ не е нищо повече от износ на американски технологии като 5-G и забрана за използването на техните аналози, дори вторите да са по-качествени.

Breaking Media потвърждава, че за Джо Байдън е важно да разпространява 5G мрежата на САЩ, въпреки че е допотопна, сравнена с китайската. А цялото споменато в документа сътрудничество с „партньорските държави от Индо-Тихоокеанския регион не е нищо друго, освен фасада, зад която САЩ ще се опитат да ограничат Китай с мръсни извънпазарни механизми.

За да направят това, САЩ ще баламосват потенциалните си партньори в региона, че ще развиват съвместно с тях някакъв колективен потенциал за налагането на нова ера.

Ето какво пише още в документа:

„Съюзите, организациите и правилата, които Съединените щати и техните партньори помогнаха да се създадат, трябва да бъдат адаптирани. Ще изградим колективен капацитет в региона и извън него, включително чрез:

– задълбочаване на нашите пет регионални договорни съюза с Австралия, Япония, Република Корея, Филипините и Тайланд;

– укрепване на отношенията с водещи регионални партньори, включително Индия, Индонезия, Малайзия, Монголия, Нова Зеландия, Сингапур, Тайван, Виетнам и тихоокеанските острови;

– допринасяне за укрепването и обединението на военния съюз АСЕАН;

– укрепване на „Четворката“ и изпълнение на нейните ангажименти;

– подкрепа за продължаващия растеж и достигането на регионално лидерство на Индия;

– партньорства за изграждане на устойчивост на тихоокеанските острови;

– установяване на връзки между Индо-Тихоокеанския и ЕвроАтлантическия региони;

– разширяване на дипломатическото присъствие на САЩ в Индо-Тихоокеанския регион, особено в Югоизточна Азия и тихоокеанските острови.“

Тук виждаме доста сериозни претенции на САЩ за господство в голяма част от Азия. Съдейки по горния списък, Вашингтон се интересува не само от основните играчи в региона, но дори и от Монголия, която е без излаз на море, сгушена между двата азиатски гиганта, противници на САЩ – Русия и Китай. САЩ не изпускат от поглед и тихоокеанските острови и огромния алианс АСЕАН.

Ако САЩ успеят да реализират очертаните в новата си доктрина планове, ще може да се каже, че безспорната им Морска мощ е заела ключови позиции не само в южната част на Азия, но и е успяла да се вреже дълбоко в азиатската суша – в монголската степ.

Недоумение буди и пасажът за свързването на Индо-Тихоокеанския регион с ЕвроАтлантическия регион. Да подчертаем, че тази графа не засяга търговско-икономически отношения. Най-вероятно американците имат предвид налагането на неолибералната си идеология с всички нейни атрибути и стигми: от унищожаването на основите на традиционните държави и ценности на многобройните народи на Южна Азия и Океания до легализирането на содомията и всякакви извращения, завоалирани като борба за „човешки права“.

Но и в икономическия сектор вероятно САЩ имат планове. Като намерението държавите от региона да отворят преференциално за тях ресурсите си, като в замяна получат заробващи заеми от МВФ, както и обещанието кухите доминирани от САЩ агенции да повишат икономическия рейтинг на тези държави.

Споменаването на Монголия и Индия предполага стратегия за обкръжаване на Китай. Показателно е, че Пакистан не е в списъка, въпреки че доскоро тази страна беше един от най-важните партньори на САЩ. Пакистан вече е в студена война със САЩ. Според Исламабад партньорството с Вашингтон е било от полза само за Вашингтон, който, след като смени интересите и приоритетите си, изостави Пакистан с куп натрупани от това партньорство проблеми.

Може би злощастният опит на Пакистан ще накара Монголия да се замисли преди да влезе в орбитата на САЩ. А и какво има да мисли Монголия. Преди да предприеме какъвто и да е ход, тя е длъжна да се допита до Китай и още повече до Русия. Ако не ви се вярва- вижте я на картата.

Друг любопитен момент в новата американска стратегия за сдържане на Китай е патосът за просперитета и даването на нови икономически възможности на средната класа в заобикалящите Китай държави. Интересното е, че в повечето страни от този регион средната класа представлява доста малък процент. И за чия сметка администрацията на Байдън смята да увеличи броя на представителите на средната класа, предвид ограничените ресурси в света и икономическите проблеми? Та нали тъкмо увеличаването на средната класа в Китай и Индия води златния милиард (САЩ и западните им партньори) до просешка тояга.

Дълбоко се съмняваме американските олигарси да горят от желание да споделят богатството си и все по-редуциращите се бизнес възможности по планетата с милионите жители на Азия. Всички тези приказки за просперитет изглеждат като популистка пропаганда. Но подобни прокламации отдавна са дразнещи дори в Съединените щати.

И накрая, в разделът за сигурността се говори за продължаването на традиционно благотворната роля на САЩ в региона. Ще бъде полезно да си припомним подпалването на войни от Вашингтон във Виетнам и Корея, бомбардировките на Камбоджа (Мианмар), както и безусловната американска подкрепа за диктаторски режими, например този в Индонезия. И това са само първите няколко примера, които ми дойдоха на ум.

В Индо-Тихоокеанския регион САЩ възнамеряват да се включат в:

– насърчаването на интегрираното възпиране;

– задълбочаване на сътрудничеството и повишаване на оперативната съвместимост със съюзниците и партньорите в региона;

– поддържане на мира и стабилността през Тайванския проток (тоест засилване на конфронтацията с Китай);

– въвеждане на иновации за работа в бързо променяща се среда на заплахи, включително н космоса, киберпространството, както и областите на критично важни и нововъзникващи технологии;

– засилване на разширеното възпиране и координация със съюзниците от Корея и Япония и желанието за пълна денуклеаризация на Корейския полуостров (тоест разоръжаване на КНДР – много интересно как ще го направят?);

– продължаване на работата на новосформипания англосаксонски военен съюз в региона AUKUS;

– разширяване на присъствието и сътрудничеството на бреговата охрана на САЩ срещу други транснационални заплахи;

– сътрудничество с Конгреса за финансиране на тихоокеанската инициатива за възпиране и инициативата за морска сигурност (отново чисто американски експанзионистични милитаристични проекти).

Изглежда доста приключенски и трудно постижимо. Въпреки че няма съмнение, че САЩ ще се опитат по всякакъв начин да изпълнят поне част от казаното.

Допълнителна стратегия не може да се прочете. Споменатите в документа изменение на климата и борбата COVID-19 са задължителен набор за политически коректни послания във всички подобни документи и при срещи на глобалистки структури.

В резултат на това, въпреки че документът не е никаква новост, а просто доразширяване на предишния, при подробен анализ ще видим, че прилагането му гарантира сериозни проблеми за десетки държави и милиони (ако не и милиарди) хора в югоизточна Азия и Океания. Противопоставянето на тази разрушителна стратегия е в интерес на държавите, посочени в нея. Skandalno.net

Превод: Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

2 кометара за САЩ обявиха новата си Стратегия за Сдържане на Китай

  1. Анонимен Отговор

    17.02.2022 в 0:33

    НАТО ЕС САЩ СОРОС ВЪН ОТ БЪЛГАРИЯ СЪЮЗ НАВЕКИ С КИТАЙ И БРАТСКА РУСИЯ

    • FuckEU Отговор

      17.02.2022 в 10:59

      Чак пък с китай ………. кво ти харесва в тези жълти фашисти?
      Или си падаш по дигитално робство, също като краварското

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *