Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Русия Разсекрети документи за „внезапното“ нападение на нацистка Германия срещу СССР! Нови Сензационни Факти излязоха на бял свят:

Днес Русия продължава да чества стратегическата политическа победа на Сталин във Втората световна война. В нея Русия първоначално е жертва, платила за оцеляването си с живота на 26 млн. съветски граждани, 11 милиона от които военнослужащи. Но защитава правото си на съществуване и се превръща в победителка. Днес Русия има моралното и политическо право да се гордее с победата си във Великата отечествена война и да я ползва за сплотяване на руския народ пред лицето на новите опасности, помнейки и чествайки саможертвата и героизма на своя народ.

В духа на философията на големия немски мислител Георг Хегел, събитията от 40-те г. на ХХ век до днес се повтарят, но на друго ниво. Русия отново е обявена за агресор, защото не позволи на Грузия да унищожи Южна Осетия, да раздуха огъня на тлеещия пожар в Кавказ и не допусна нова война на своя територия. Русия е обявена за агресор, защото не позволи на американския флот да се настани в Крим и да затвори за Русия излаза в Черно и Средиземно морета. Русия е обявена за агресор, защото не позволи на НАТО, макар и засега временно, да предизвика война между Русия и Украйна, в която руснаци и украинци да умират за неговите интереси. Ако това не беше предотвратено, ръководната върхушка на НАТО щеше доволно да потрива ръце, възторжено и с удоволствие да наблюдава как славяните се избиват помежду си и, разбира се, от „хуманна” гледна точка, щеше да организира мащабна военна помощ на Украйна с доброволци и въоржение.

Вече 75 години интересът към най-кървавата война в историята на човечеството, Втората световна война, не само, че не отслабва, но и значително се увеличава. Това особено важи за Великата отечествена война на съветските народи. Една от причините за това е разсекретяването на редица документи на разузнаването, на правителствени постановления, доклади на дипломатически представителства, дневника за посещения в кабинета на Сталин и др. В тези документи са посочени авторите, датата и часа, поради което информацията в тях не буди съмнение. На тази основа се анализират събитията от онези години и се правят различни изводи за нейното начало. Последното е важно, защото от истината за началото на войната зависи коя от двете воюващи страни ще бъде агресор и коя жертва, с всички произтичащи от това морално-политически последствия. 

О.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов

Съществуват два варианта за началото на войната между Германия и СССР: основен, според който войната е внезапна, защото Сталин е вярвал на Хитлер и не е допускал, че ще се реши да воюва на два фронта, и втори – нападение е подготвял Сталин, но Хитлер го е изпреварил. 

Въз основа на споменатите по-горе документи се формира и трети вариант – войната започва Германия, но началото ѝ се осъществява по замисъла на Сталин. Той е обоснован в книгата на Яков Верховский и Валентина Тирмос „Сталин. Тайный „сценарий” начала войны”, издателство „ОЛМА-Пресс”, М., 2005. 

Именно този вариант, разгледан в настоящата статия въз основа на посочената книга и не само на нея, може да се приеме за реален, защото твърде добре е обоснован документално и с логично произтичащи едно от друго действия и решения на двете страни. Впрочем бих препоръчал тази книга на депутатите от Европейския парламент, чиито декларации не съответстват на историческите факти, поради което са необосновани и компроментират авторитета на тази важна институция на ЕС. 

Военно-политическото напрежение в Европа започва да се покачва с присъединяването на Австрия на 12 март 1938 г. съгласно подписания от Хитлер през 1937 г. план „Ото”. Обединяването на двете страни е забранено от Сен-Жерменският договор от 10 септември 1919 г., който е част от Версайската система договори, но западните страни-победители интересно защо не реагират на неговото нарушаване. 

На 29 септември 1938 г. полското и германско командване се договарят за разделителната линия между тях в Чехословакия. Политическата несигурност значително се задълбочава с подписаното в 2 часа на 30 септември 1938 г. Мюнхенско споразумение между Германия, Великобритания, Франция и Италия, с което на Чехословакия се дават десет дни, за да отстъпи Судетската област на Германия. Същият ден преди обяд Великобритания и Германия подписват Декларация за ненападение.

Германия не изчаква дадените на Чехословакия десет дни и на 1 октомври 1938 г. войските ѝ окупират Судетската област, а на следващия ден Полша, със съгласието на Великобритания и Франция, окупира принадлежащата на Чехословакия Тешинска област. Същевременно Словакия обявява независимост, но под опеката на Германия, а на 6 декември 1938 г. Франция и Германия подписват Френско-германска декларация за мирни и добросъседски отношения.

През януари 1939 г. в Берлин за преговори с Хитлер и Рибентроп по териториалните претенции на Германия пристига полковник Юзеф Бек, министър на външните работи на Полша. Германската страна му предлага военен съюз против СССР и возможност за териториални придобивки в Украйна, но при условие, че се разреши проблема с Данциг (днес Гданск). Ю. Бек изразява заитересованост от придобивки на изток, но отказва разрешаване на проблема с Данциг и на коридор до него, поради което преговорите завършват неуспешно.

На 31 март 1939 г. премиерът на Великобритания Чембърлейн обещава на Полша, че страната му ще бъде гарант за нейната независимост и на 6 април е подписано Споразумение между двете страни за взаимна помощ. 

През април 1939 г. Великобритания и Франция започват преговори със СССР за противодействие на Германия. Те се водят през периода април-август в твърде широк аспект от недостатъчно високопоставени лица от двете страни и затова не дават конкретен резултат – вероятно целта е била оказване на натиск върху Германия за осуетяване на евентуален неин договор с СССР.

На 15 май Франция и Полша подписват Протокол, според който Франция ще започне военни действия срещу Германия, ако Полша бъде нападната. На 25 август 1939 г. Споразумението между Великобритания и Полша от 6 април е оформено със секретен договор като Съюз за взаимна помощ. 

По същото време Германия активно търси контакт със СССР, за да си осигури тила, опасявайки се от евентуални агресивни действия на Великобритания и Франция. В резултат на германската активност на 23 август 1939 г. между Германия и СССР е подписан Пакт за ненападение и Секретен допълнителен протокол за разграничаване сферите на влияние в Източна Европа. Сталин разбира опасенията на Хитлер относно Великобритания и Франция и успява да постигне значителни териториални придобивки. Именно този Пакт за ненападение осигурява тила и позволява на Германия да нахлуе в Полша, независимо че между двете страни има подписан Договор за ненападение от 26 януари 1934 г. (Пактът Пилсудски-Хитлер).

През лятото на 1939 г. Хитлер заповядва разработване на операция „Вайс“ и специална операция „Консерви” (Глайвицката провокация) за създаване на повод за нея – по сигнал „Баба почина” тя е осъществена на 31 август 1939 г.

Войната с Полша започва внезапно в 5 часа на 1 септември 1939 г. без обявяване на война – тя е обявена в 10 ч същия ден. Във войната срещу Полша участва и Словакия. Същият ден в СССР е приет нов закон за всеобща военна повинност, според който всички граждани без оглед на раса, националност, вероизповедание, образование и социално положение са военно задължени. Към февруари 1939 г. въоръжените сили наброяват 2 млн. души, а до края на годината те вече са 5 милиона.

На 3 септември 1939 г. Великобритания, Франция, Австралия и Нова Зеландия обявяват война на Германия – това е началото на Втората световна война.

След тях война на Германия обявяват Канада (на 10 септември 1939 г.), а на 4 септември – Южно-Африканският Съюз, Нюфаундленд и Непал. 

Политиката на Великобритания и Франция е коварна – те гарантират суверенитета на Полша, но не изпълняват договорните си задължения и отново прощават на Хитлер, с надеждата да насочат агресията му на изток. Те не предприемат реални бойни действия, въпреки че обявяват война на Германия. По това време Франция разполага с 45 дивизии в първи ешалон и 47 във втория, а по-късно Великобритания прехвърля на френска територия четири дивизии. Срещу тях са 31 германски, от които 12 боеспособни, седем от резерва и 12 комплектувани със запасни. Във връзка с това началникът на Генералния щаб на Сухопътните войски, ген. Франц Галдер, констатира, че ако Великобритания и Франция са започнали настъпателни бойни действия при нахлуването в Полша, поражението на Германия е било неизбежно. 

Вместо оказване въоръжена помощ на Полша, на запад започва т.н. „странна война” с Германия, която продължава до 10 май 1940 г., т.е. до нахлуването на германските дивизии в Белгия и Холандия. Очевидно двете изоставили Полша страни са се заблуждавали относно правилната си политика, защото само след година и половина Франция ще бъде окупирана, а Великобритания ще моли САЩ за помощ. Анализът на събитията през лятото и есента на 1939 г. показват, че целта на Франция и Великобритания не е била да спрат агресивните действия на Хитлер, а да му предоставят простор за действие на изток. 

СССР не вкарва войски в Полша до обкръжаването на Варшава на 15 септември, опасявайки се от обвинение в агресия – войските навлизат в определената част от територията на Полша едва на 17 септември 1939 г., когато полската държава практически вече не съществува, обосновавайки това с необходимостта от защита на жителите на Западна Украина и Западна Белорусия.

Въз основа на Секретния допълнителен протокол, СССР присъединява Бесарабия, Северна Буковина, Латвия, Естония и Литва. Така той отдалечава границата си на стотици километри на запад. Това е една от целите на Пакта за ненападение, докато основната е отдалечаване във времето на евентуална война с Германия. Такава е оценката и на Уинстън Чърчил: ”На СССР е жизнено необходимо да изтегли, колкото се може по на Запад, изходните позиции на германските армии, за да може да събере сили от всички крайща на колосалната империя”.

За отдалечаване на северната граница и за обезопасяване на Ленинград започва война с Финландия – тя се води през периода  30 ноември 1939 г. – 13 март 1940 г. От военна гледна точка войната, макар и трудна, е успешна за СССР, но от политическа тя е катастрофална. Само две седмици след началото й, на 14 декември 1939 г., СССР е обявен за агресор и е изключен от Обществото на народите. Световното обществено мнение вече не прави разлика между Хитлер и Сталин или, както се шегуват медиите по това време, „разликата е само в мустаците”.

През първата половина на 1940 г. Германия окупира Дания, Норвегия, Люксембург, Холандия, Белгия и нахлува във Франция. Тя капитулира на 22 юли 1940 г., а Великобритания успешно оществява операция „Динамо” за евакуиране на експедиционния си корпус през Ламанша, но изоставяйки около Дюнкерк цялото му въоръжение и бойна техника – 2472 оръдия, 65 000 автомобила, 20 000 мотоциклета, 68 000 тона боеприпаси и стотици хиляди тона ГСМ и военно имущество. Евакуацията успява благодарение категоричната заповед на Хитлер до генерал Гудериан – да спре настъплението на танковия си корпус. Месец по-късно е заповядана подготовка на операция „Морски лъв” за дебаркиране на английска територия, а от 10 юли 1940 г. започват масирани въздушни бомбардировки на английските градове.

В края на юни 1940 г. Хитлер приема решение за подготовка на война със СССР.

Започва разработване на два плана за войната – в ГЩ на Сухопътните войски и в щаба на Оперативното ръководство на въоръжените сили. На 27 септември 1940 г. съветското разузнаване докладва, че Хитлер окончателно се е отказал от дебаркиране в Англия, което убеждава Кремъл, че следващият удар ще бъде по СССР. В същия ден подписан Тристранният съюз с Италия и Япония и започва работа по включване в него на Унгария, Румъния и България. 

На 12 октомври 1940 г. Германия предлага на СССР да се присъедини към Тройния съюз само като партньор, с цел създаване на мощен континентален блок, в който СССР да поеме контрола над Иран и Индия. Целта е по този начин да се изолира и съкруши Великобритания. СССР предлага в неговата сфера на влияние да бъдат Балканите, на което Хитлер категорично отказва. Поради това в средата на ноември с.г. преговорите са прекратени.

През ноември 1940 г. към Тройния съюз се присъединяват Унгария, Румъния и Словакия, а през август и окупираната Норвегия. Следващата година в него влизат България, Финландия, Испания и Хърватия. С приемането им Германия завършва политическата подготовка за бъдещата война със СССР. 

На 18 декември 1940 г., след отработване на окончателния план за войната със СССР, Хитлер подписва особено секретната „Директива № 21” (с кодовото наименование „План Барбароса”). В нея като ориентировъчен срок за начало на войната се указва 15 май 1941 г., определят се трите групи армии („Север”, „Център” и ”Юг”), техния състав, основните направления за настъпление и командващите. Започва съсредоточаване на войските на изток.

Същевременно въздушната война с Англия става все по-ожесточена – в масираните бомбардировки участват 625 бомбардировачи, прикривани от 648 изтребители. Военните и финансови ресурси на Англия силно намаляват, което принуждава премиерът Уинстън Чърчил да се обърне с писмо към президента на САЩ Франклин Рузвелт за помощ.

В края на декември 1940 г. на бюрото на Сталин са най-важните моменти от плана „Барбароса”.

На 25 март 1941 г. Югославия става член на Тройния съюз, а на 27 март военен преврат сваля правителството, като новото анулира договора за членство. Заговорът на генералите грижливо е подготвян и е активиран от Сталин в подходящия момент – целта е провокиране на Германия за нахлуване на Балканите и забавяне на войната със СССР. 

На 5 април 1941 г. Югославия подписва със СССР договор за дружба и ненападение. Хитлер не може да допусне в тила си непокорна Югославия и на 6 април с.г. Германия, Италия и Унгария нападат Югославия – тя капитулира на 17 април, а Хърватия обявява независимост под италианска и германска опека. Германски войски навлизат и в Гърция, която е разгромена до 27 април.

Войната с Югославия и Гърция отлага тази със СССР с пет седмици, които оказат отрицателно влияние върху успеха на планирания поход на изток. Хитлер, който категорично не е искал да повтори грешката на Наполеон през 1812 г., който започва похода си срещу Русия късно, на 24 юни, прави същото, започвайки войната само с дни дни по-рано от него.

На 13 април 1941 г. СССР и Япония, съюзник на Германия, сключват Договор за ненападение, с който СССР си осигурява тила в Далечния изток. Това е твърде важна дипломатическа победа и не напразно Сталин лично изпраща японския външен министър Йосука Мацуока на Ярославската гара, с което смайва присъстващите там дипломати – дотогава той никога никакъв чуждестранен деец не е изпращал лично. За този договор и за пакта с Германия, след години, Хенри Кисинджър констатира: „Пактът Хитлер-Сталин осигурява на страната двегодишна отсрочка, а Договорът за ненападение с Япония позволява след шест месеца да се пребазират войски от Далечния изток за участие в битката за Москва, битка, която решава изхода на войната”.

С Указ на Президиума на Върховния Съвета на СССР от 6 май 1941 г. за председател на Съвета на народните комисари (министър-председател) на СССР е назначен Йосиф Сталин, през следващите дни са въведени нови офицерски звания, а политическите представители на СССР стават посланици, т.е. посочените звания и длъжности се променят така, както е в целия свят. С тези изменения страната се готви да общува с бъдещите си съюзници чрез разбираеми за тях термини.

На 10 май 1941 г. Рудолф Хес, заместникът на Хитлер по партийна линия, отлита за Великобритания, а бомбардировките над английските градове се прекратяват. Сталин прави извода, че целта е мир с Великобритания и дори съюз с нея за война със СССР. По-късно изводът му се потвърждава от донесенията на Кембриджката четворка, чиито членове заемат важни постове в английските правителствени среди и активно сътрудничат със съветското външно разузнаване. 

На 10 юни 1941 г. Хитлер подписва заповед за начало на войната със СССР – то е определено за 22 юни. 

За икономическата подготовка на Германия за планираната война навярно не бива и да се говори – цялата промишленост и селско стопанство на Европа са в нейна услуга.

Военната подготовка на германските въоръжените сили не само че е завършена, но е проверена и в действие при завоюване на посочените по-горе държави. Съвершено ясно е, че добре подготвената, организирана и въоръжена германска армия е трудно преодолима сила. 

Стратегията за война със СССР е анализирана всестранно и твърде подробно. Разглеждани са два възможни стратегически варианта – пригранично сражение и сражение във вътрешността на страната. Анализът показва, че най-приемлившят вариант е приграничното сражение, при което ще бъдат разгромени основните войски на „Глиненият колос” (т.н. блицкриг, разработен от генерал-майор Карл фон Клаузевиц в книгата му „За войната“), след което пътяят към Москва ще бъде открит. Именно блицкригът е най-важната идея, заложена в плана „Барбароса”. Най-неизгодно за Германия е сражение с основните сили на СССР във вътрешността на страната, защото той означава продължителна война на руските простори с много неясен изход. 

Замисълът на Сталин

Сталин отдавна се е утвърдил като най-компетентния сред членовете на Политбюро – той постоянно работи за попълване на знанията си в различни области, включително военната. След изключване на СССР от Обществото на народите и обявяването му за агресор за него е съвършено ясно, че не може да разчита на съюзници при очертаващата се война в Европа и ако бъде извършено още едно нападение от СССР или се даде повод за война, със страната ще бъде свършено. Тя ще се изправи сама срещу обединения капиталистически свят и ще бъде унищожена – интервенцията на 14-те страни от Антантата и на Четворния съюз срещу Русия през периода 1918-22 г. никак не е забравена от него. 

По-късно опасенията му се потвърждават от участието във войната срещу СССР на почти всички европейски страни, от тях шестима съюзници на Германия, шест страни със съглашателски правителства и почти всички окупирани държави – последните две групи изпращат свои контингенти срещу СССР с общ състав около 1.8 млн. души, от които се формират 59 дивизии, 23 бригади и няколко отделни полка. По време на войната в плен попадат войници от 19 европейски нации, а също евреи и цигани.

В Москва са наясно, че борбата с мощната германска военна машина изисква целенасочена политическа, икономическа и военна подготовка. Основната цел на политическата подготовка е намирането на съюзници, но СССР е обявен за агресор, а с агресори никой не би искал да сътрудничи, да воюва заедно с него и да му оказва помощ, при това на фона на отдавна формирали се кардинални идеологически противоречия. Затова е изключително важно да се обезсили определението „агресор”, което в очертаващата се война в приемлива степен може да стане, само ако СССР е жертва и ако агресорът заплашва бъдещите съюзници. Защото само така СССР би имал съюзници, би получил военна и икономическа помощ, би постигнал победа и запазил съществуването си. В това е Сталинският замисъл за началото на неминуема война с Германия. 

Второстепенна цел на политическата подготовка е предотвратяване на евентуални вътрешни безредици и предателства. В този аспект се вземат безкомпромисни мерки, например, когато става известно, че в Прибалтика се готви въстание, което трябва да започне с нахлуването на германските войски – то е парирано чрез изселване във вътрешността на около 100 хил. души. 

Сталин много добре знае броя на репресираните съветски граждани, които заедно с близките им, са твърде внушителен брой. Все още има живи наследници в страната и в чужбина на свалената от власт класа през 1918 г., известен е и начинът за умиротворяване на някои кавказки и средноазиатски народи. Всичко това поставя важен въпрос – ще бъдат ли тези хора лоялни на страната си в предстоящата война или ще преминат на страната на противника? Недопускането на безредици и мащабно предателство може да се предотврати, ако народът почувства, че съществуването му е застрашено и в него надделее чувството за самосъхранение, което може да стане само, ако противникът е вероломен и жесток. Макар и в много по-малка степен съмненията се оправдават – в края на войната броят на воюващите в подкрепа на Германия граждани на СССР и бивши на Руската империя – по различни оценки са между 1.5 и 2.5 милиона, а пряко ангажираната в бойни действия Руска освободителна армия е с личен състав около 130 хиляди, от които 70 процента са украинци.     

Сталин започва да осъществява замисъла си на 20 март 1941 г. На съвещание в Кремъл напълно неочаквано за присъстващите началникът на военното разузнаване генерал-лейтенант Филип Голиков докладва, че десетките донесения на разузнавачите от цяла Европа за предстояща война с Германия са слухове и дезинформация. Присъстващите са смаяни, защото знаят истината, но Сталин одобрява извода и даже нарежда да се изпрати до резидентите на външното разузнаване директива, според която всички съобщения за близко начало на войната с Германия да се разглеждат като дезинформация. Изводът на генерал Голиков не може да е направен „без разрешение”, защото той много добре познава реалната обстановка. Изводът му показва, че

Сталин вече е взел решение нападението на Германия да бъде „внезапно”, а СССР да бъде „жертва”.

Сталин е взел решение и за икономическата подготовка на войната. На 20 януари 1941 г. за отбрана са отделени 43,4 на сто от общия бюджет на страната. Далеч на изток вече се строят заводи-дубльори и площадки с необходимата инфраструктура за разполагане на евентуално евакуираните предприятия от европейската част – разчетите показват, че те могат да бъдат около 2900. Впрочем евакуираните предприятия след 22 юни 1941 г. са 2593, които, след установяване на съответната площадка, само след седмица-две започват производствена дейност.

Активизира се подготовката на жени за работа в промишлеността и селското стопанство, подготвят се милиони като младши медицински персонал, специалисти противохимическа защита и по редица други специалности – те трябва да заменят призованите на фронта мъже.

Рязко се увеличава производството на въоръжение, бойна техника и боеприпаси, създават се запаси от ГСМ, нефт, вглища, черни и цветни метали, пшеница, храни и фураж. В приграничните области се създават секретни бази с оръжие, боеприпаси и оборудване, необходими за бъдещите партизански действия в тила на врага.

През януари 1941 г. се взема решение за ускорено организиране на ПВО на страната, а месец по-късно се приема постановление за провеждане на мобилизация така, че към 1 юли 1941 г. числеността на въоръжените сили да достигне 8.9 милиона. Мобилизацията трябва да се проведе скритно, на три етапа и под формата на учебни сборове. Прогнозираните загуби през първия период на войната са около 3.8 милиона, което, заедно с планираното евакуиране на предприятия, показва, че се е предвиждало отстъпление. За него В. Молотов казва в спомените си, че само не е било ясно дали то ще спре към Смоленск или източно от него.

Важен е и въпросът за военната стратегия, която страната трябва да приеме за водене на предстоящата война. Разглеждат се три варианта – изпреварващ удар по все още несъсредоточените изцяло на западната граница германски дивизии, пригранично сражение и сражение във вътрешността на страната. Изпреварващ удар е неизгоден преди всичко по политически причини – СССР ще бъде агресор, а за войната Германия ще бъде оправдана. Не е приемливо и приграничното сражение, при което е твърде възможно основната част от войските да бъде разгромена с всички произтичащи от това последствия. Най-неизгодно за Германия е сражение с основните сили на СССР във вътрешността на страната, поради което именно този стратегически вариант ще бъде приет за война с нея. 

Планът „Барбароса” е на бюрото на Сталин и е изучен твърде добре. Трудът на фон Клаузевиц „За войната“ е една от настолните книги на Сталин, заедно с „Мозъкът на армията” на маршал Борис Шапошников и „Наполеон” на писатела-историк Евгени Тарле. Съдейки по многобройните подчертани пасажи в тях, Йосиф Сталин е отдавал голямо значение именно на военната стратегия и поради това подарък на Хитлер под формата на изпреварващ удар той не може да направи и по военни, и по политически причини. Въпросът за изправарващия удар окончателно е свален след полета на Рудолф Хес във Великобритания. Нито пък основните сили ще бъдат съсредоточени на западната  граница – такова улеснение за Хитлер е изключено.

Сталин, много преди нападението на Германия, след консултации с маршал Борис Шапошников, приема за действие на въоръжените сили третия стратегически вариант, известен и като „Вариант 1812”. Всъщност това е стратегия, приета от император Александър I за войната с Наполеон и доказала ефективността си. Същността й е следната: основното сражение с противника ще се организира във вътрешността на страната, с нахлуването му ще се нанасе флангови удар по настъпващата Наполеонова армия и ще се развърнат партизански действия в нейния тил. Именно за тази стратегия и преди всичко за да научи подробности за неуспеха на фланговия удар, възложен тогава на княз Багратион, Сталин беседва два часа на 21 юни с писателя Е. Тарле – това е записано в дневника за посещения, воден твърде акуратно, с точност до минути.

В предстоящата война с Германия ще се приложи именно такава стратегия, включително и с нанасяне на силен флангови ответен удар от създадения за целта югозападен фронт, поради което на него са придадени повече армии в сравнение с всички останали. 

В съответствие с приетата стратегия, на приграничната полоса като първи стратегически ешалон, на около 10-15 км от границата, са развърнати 56 дивизии срещу 127 германски и 43 съюзнически, на втория, на около 60-80 км от границата, се разполагат 52 и 62 дивизии от резерва са на около 150-200 км. 

Сталин придава голямо значение на моралната подготовка на страната за предстоящата война, създавайки предпоставки за превръщането ѝ в Отечествена, както войната срещу Наполеон. За целта войната трябва да бъде внезапна, страната да е изненадана и озлобена от германските зверства – такива ще има, защото са известни войсковите части, създадени за зачистване на завладяната територия, което не може да стане без разстрели, пожари и разрушения. Впрочем германците постъпват точно така при окупирането на Полша. 

Подготовката за превръщане на войната в Отечествена е извършена своевременно и мащабно – още на 23 юни градовете осъмват с плакати „Родина-мать зовёт”, по радиото звучи емоционалната „Вставай страна огромная”, а митинги се провеждат из цялата страна. За реализиране на сталинския замисъл за началото на войната е направено всичко необходимо в политическо, икономическо и военно отношение, но реализирането на най-важното – замисълът за началото на войната, зависи от политиката на Германия. 

Непрекъснатите съобщения в световните медии за война със СССР безпокоят Хитлер – той не желае да бъде обявен за агресор. Затова се предприема важна стъпка – на 11 юни 1941 г. министърът на пропагандата и информацията Гьобелс публикува статия в нацисткия официоз, в която „неволно” издава държавна тайна: има условия за нов договор със СССР. За да се подчертае важността на издадената „тайна”, на другата сутрин полицията конфискува неразпродадения тираж на вестника. 

Тази публикация създава нервозна обстановка в Кремъл, защото компрометира СССР пред евентуалните съюзници, а те вече се очертават – обезкървената Великобритания и САЩ, чиито президент на 14 март 1941 г. подписва закона за „заем-наем“, с което практически САЩ влизат във война с Германия. Според този закон всякаква помощ ще се оказва не само на Великобритания, но и на всяка друга страна, воюваща с Германия. Налага се опровержение на публикацията в нацисткия официоз и това е главната цел на Заявлението на ТАСС, излъчено по радиото на 13 юни 1941 г. Освен това с него се успокояват народите на СССР и така се осигурява още по-добре „внезапността” на подготвената вече война. 

На 21 юни 1941 г. СССР изпраща телеграма и протестна нота до Германия за системно нарушаване на въздушното пространство с искане посланик Деканозов незабавно да я предаде на райхсминистъра на външните работи Рибентроп. Целта е да се покаже на света кой се готви за агресия срещу СССР и евентуално да се отложи заповяданото вече нападение. МВнР на Германия не приема нотата – райхсминистър Рибентроп отсъствал.

Става ясно, че Хитлер е разгадал намерението на Сталин.

В 13 ч. на 21 юни в щабовете на Вермахта се получава сигнал „Дортмунд”, който означава, че нападението ще се състои, както е заповядано, и може да започне открита подготовка за него.

В 00.30 ч. на 22 юни Сталин разрешава да се предаде подготвената на 21 юни твърде закъсняла вече Директива № 1 – войските да се приведат в бойна готовност, но категорично се забранява да отговарят на каквато и да е провокация. Целта на тази директива е да не се даде повод на Германия да прехвърли вината за предстоящата война на СССР.

Почти по същото време със същата цел в Берлин е изпратена нова инструкция – посланик Деканозов да не се среща с когото и да било от ръководството на Германия – Сталин се опасява, че при такава среща вината за нападението може да се припише на СССР.  

На 22 юни 1941 г. в 3,15 ч. започва едночасова артилерийска, а след 20 минути и авиационна подготовка. След тях 3.9-милионна армия преминава дългата 2900 км съветска граница, използвайки 600 хил. камиони, бронетранспортьори и танкове и 400 хил. каруци, теглени от 800 хил. коне.  

Започва Великата отечествена война на съветския народ.

След няколко дни в нея се включват Унгария, Румъния, Словакия, Финландия, Италия, а по-късно Хърватия, Испания и Норвегия.

Към 3 ч. на 22 юни МВнР на Германия иска среща с посланик Деканозов, той бави отговора, изпращат му даже лимузината на райхминистъра и все пак около 4 ч. на 22 юни, срещата се провежда. На нея райхсминистър Рибентроп съобщава това, от което се опасява Сталин – вината за нападението е на СССР. 

Война обаче не се обявява!

В 5 ч. на 22 юни райхсминистър Рибентроп обявява на пресконференция, че германските войски са предприели изпреварващ удар по съсредоточените в приграничната полоса съветски войски с цел да предотвратят съветско нападение и зачита меморандум на Хитлер, съставен в същия дух, но с меморандума война също не се обявява. Нападението на Германия без да обявява война разрушава старателно подготвяния от Сталин замисъл за нейното начало, защото прехвърля вината на СССР. 

В 5.45 ч. започва извънредно заседание на Политбюро. Сталин изпраща Молотов на срещата с германския посланик и може би от него ще се чуе думата „война”. След нея Молотов докладва, че посланикът не е казал, че Германия е обявила война, но именно той, Молотов, изрича фразата „Германия ни е обявила война!”, а не посланикът.

Възниква сложна обстановка – от една страна, няма основание да се обяви пред света, че Германия извършва агресия, а от друга – не бива войските да се вдигнат по бойна тревога и да се обяви всеобща мобилизация, защото е възможно това да се използва за оправдание на германското нападение. 

Остава един-единствен вариант – след като не може да се каже, че Германия е агресор, трябва да се докаже, че тя извършва внезапно нападение, без да обяви война, и в приграничната полоса няма съсредоточени крупни съветски войски, т.е. Хитлер лъже световната общественост. 

Затова Сталин не дава заповед за привеждане в действие на оперативния план за прикритие на приграничната полоса и с това дава възможност на Вермахта да създаде необходимите доказателства, т.е. дава се време на Вермахта да напредне във вътрешността и тогава да се види, че в тази полоса не са съсредоточени основните сили на съветските войски и следователно обявената от Хитлер причина за германското нападение е нереална, несъществуваща. 

Именно поради това не се отдава заповед за привеждане в действие на оперативния план, а не че Сталин недоумява какво се е случило, уплашил се и се е затворил в себе си, както по-късно ще лъже Н. Хрушчов. За Сталин е твърде важно и каква оценка ще даде международната общественост на създалата се ситуация.

В 6.30 ч. на 22 юни Сталин нарежда да се изготви Директива №2 – в нея съще не се дава заповед за действие по оперативния план и категорично се забранява преминаване на държавната граница. От една страна последното е доказателство за миролюбието на СССР, а от друга – преминаването на държавната граница се забранява, защото се допуска, че някакво малко подразделение може случайно да я премине, което неминуемо ще се използва като оправдание за германското нападение.

В 8.40 ч. Сталин се среща с генералния секретар на Коминтерна Георги  Димитров и обсъжда с него как да се вдигнат срещу Хитлер компартиите навсякъде по света. След два часа е съставено обръщение към братските компартии и Г. Димитров се заема с изпращането му – след няколко часа 11 радиопредавателя на 11 езика излъчват обръщението, което на 23 юни запълва страниците на партийните вестници.  

В 10.40 ч. Сталин, заедно с Молотов, започват да подготвят Правителствено съобщение. В 12.15 ч. то е прочетено от министъра на външните работи Вячеслав Молотов и е излъчено от всички радиостанции на СССР. В него Германия е обвинена за внезапно и вероломно нападение на СССР. Защо е прочетено от Молотов? Защото меморандума на Хитлер е прочетен от министъра на външните работи, а войната, обявена от Румъния, е оповестена от заместник на маршал Антонеску, т.е. предприетите действия са на еднакво правителствено ниво.

Едва към 12 ч. Сталин си позволява да си отдъхне, слушайки предаването на правителственото съобщение – повече от 24 часа нито е спал, както невярно твърди маршал Жуков в спомените си, нито се е хранил, пил е само чай.

В 14 ч. той се заема с военните въпроси и преди всичко с подготовка на Директива №3 за привеждане на войските в пълна бойна готовност и за нанасяне на ответен удар – тя е завършена към 16 ч. на 22 юни, но се изчаква с предаването ѝ до войските. 

През времето след 4,15 ч. на 22 юни личният състав на граничните застави и отделни малки подразделения в малкото укрепени райони в приграничната полоса водят неравен бой с германската пехота, а механизираните колони вече са навлезли далеч в територията на страната. След тях са поделенията за зачистване и много журналисти – те трябва да покажат победния устрем на германските войски. 

В материалите им, публикувани през следващите дни, се показват убити граничари, горящи села, бомбардирани летища, ж.п. станции и… победният марш на германските моторизирани колони. Колони в походен строй, а не развърнати в боен ред войски, водещи сражение с многоброен враг, както се казва в меморандума на Хитлер.

Успешното начало предизвиква ентусиазъм в Германия, но става и доказателство, че пред настъващите няма съсредоточени крупни съветски войски.

В 21 ч. на 22 юни по радиото започва речта на Уинстън Чърчил. Той еднозначно нарича Германия „агресор“, нападнал внезапно СССР без обявяване на война, и заявява, че страната му ще окаже всякаква помощ СССР.

Именно такава оценка е очаквал да чуе Сталин и затова към 22 ч. на 22 юни разрешава на войските да бъде изпратена подготвената вече Директива №3. В съответствие с нея армейски генерал Жуков е командирован на югозападния фронт – той трябва да осъществи планирания ответен удар във фланг и тил на вклинилата се вече във вътрешността на страната група армии „Център”. 

По редица причини ответният удар не успява. Такъв осъществява само един механизиран корпус, което предизвиква силна изненада в германското командване, както с дръзката си самоубийствена атака, така и с непознатите дотогава танкове Т-34 и КВ-2 – немските противотанкови оръдия не могат да пробият бронята им и те се разхождат безпроблемно по позициите на германската артилерия. Неуспехът на ответния удар оказва твърде  отрицателно влияние върху последвалите бойни действия в полосата на група армии „Център”, т.е. възниква обстановка, аналогична с тази при нахлуването на Наполеон през 1812 г.

Позиция, подобна на английската, заема и президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт и с нея се очертава бъдещата антихитлеристка коалиция от три мощни държави, т.е. случва се това, което Сталин е замислил и  последователно осъществил.

 Хитлер постига военна победа в началото на войната, а Сталин – стратегическа политическа победа.

Именно тя е залогът за бъдещата военна победа над мощната германска армия. Цената обаче на тази победа е твърде висока. Срещу германската пехота се изправят граничните войски – от 485-те гранични застави от Баренцово до Черно море нито една не отстъпва без заповед. В неравния бой от 19 600 граничари загиват над 16 хиляди. Изцяло са унищожени отделните роти от укрепените райони и самолетите (около 1000) на летищата в приграничната полоса, на мощна бомбардировка са подложени казармите и военните градчета на дивизиите от първия ешалон, разрушена е свръзката. За армията нападението действително е внезапно, но не защото командването ѝ не е знаело какво се готви и какво да прави, а защото не му е разрешено своевременно да вдигне войските по бойна тревога и да приведе в действие оперативния плана за прикритие.

Загубите през първия ден от войната са около 90 хил. войници и цивилни граждани, а до края на юни те стават стотици хиляди – такава е съзнателно дадената цена за постигнатата стратегическа политическа победа. Дали си е заслужавало плащането на такава цена? Прав ли е бил Йосиф Сталин? Възможно ли е било в конкретната обстановка да се направи така, че да не се допуснат такива огромни жертви и разрушения? Важни, но риторични въпроси с многовариантни отговори, същността на които зависи от каква гледна точка и с каква цел ще се анализира конкретната военно-политическа обстановка, създала се през пролетта на 1941 г. 

Защо Сталин не е обявил мобилизация и не е разрешил привеждане на армията в бойна готовност?

Отговорът е един – защото обявяването на мобилизация или привеждането на армията в бойна готовност при създалата се обстановка означава война. А това вече е повод СССР да бъде обвинен и в своя защита противникът да има право да нанесе изпреварващ удар. 

Значение за постигането на победа има не само героизмът на руския войник, но и помощта на могъщите съюзници на СССР, получена по закона „заем-наем“ на стойност 11.3 млрд. долара, по днешен курс около 160 милиарда –  само 7 процента от тях трябвало да се върнат, а останалите са безвъзмездна помощ. Според различни изчисления помощта е около 4 на сто от всичко необходимо на СССР за войната, но не този процент, а получените стоки и материали имат огромно значение, особено през първите две години от нахлуването на Вермахта.

На СССР са доставени 2000 локомотива (през войната страната произвежда само 92), 11 хил. вагона, 8 000 трактора, около 15 хил. самолета, почти 13 хил. танка, 500 хил. автомобила „Додж” и „Студебейкър”, 44 хил. джипа „Вилис”, 1.5 млн. одеяла, почти 16 млн. чифта обувки, от тях 1 млн ботуши, 330 000 литра спирт, 110 000 тона памук, почти 3 млн тона нефтопродукти, вкл. дефицитния авиобензин, около 5 млн тона храни, значително количество стомана, алуминий, кабели, без които танко и авиостроенето би било невъзможно през първите години от войната.

Тази значителна помощ не е предоставена от грижа за съдбата на СССР, а защото съюзниците са имали интерес от сътрудничество с него – ако Германия победи, ще стане най-опасният конкурент, а СССР, дори да победи, ще бъде разорен и следователно неопасен. Освен това е застрашено самото съществуване на Великобритания, а на САЩ войната е необходима за разрешаване на национални (окончателно излизане от „голямата депресия”) и геополитически цели – отстраняване на Япония като конкурент в Тихоокеанския регион, елиминиране на Германия, възпиране и контрол на СССР и формиране на Pax Americana вместо Pax Britannica. Замисълът на Сталин им позволява да станат съюзници без каквито и да е морално-политически скрупули и да реализират целите си. След войната това осъществяват САЩ, но не и Великобритания, а това, което постига СССР, съюзниците изобщо не са го допускали. 

Значение за постигането на тази победа има и антифашистката съпротива, ръководена от компартиите,  възникнала както в окупираните страни, така и в държавите от Тройния съюз. 

В Германия започват да разбират значението на политическата победа на Сталин в началото на юли 1941 г. Едва тогава става ясно, че пригранично сражение с главните сили на СССР не е имало, че те са във вътрешността на страната и че планът за блицкриг е провален. Това означава продължителна война, за която Вермахтът не е готов, още повече в условията на руските простори, на руската зима, а по-късно и на два фронта. При това Отечествената война става все по-мащабна и безкомпромисна, т.е. става това, от което Хитлер най-много се е опасявал – да започне войната късно, да няма блицкриг в приграничната полоса, да води война с крупни сили във вътрешността на страната и да се изправи срещу Отечествена война на руските простори.

Днес Русия продължава да се възползва от стратегическата политическа победа на Сталин

– тя е жертва, платила за оцеляването си с живота на 26 млн. съветски граждани, 11 милиона от които военнослужащи. Днес тя има моралното и политическо право да се гордее с победата във Великата отечествена война и да я използва за сплотяване на руския народ пред лицето на новите опасности, помнейки и чествайки саможертвата и героизма на своя народ.

В духа на философията на големия немски мислител Георг Хегел, събитията от 40-те г. на ХХ век до днес се повтарят, но на друго ниво. Русия отново е обявена за агресор, защото не позволи на Грузия да унищожи Южна Осетия, да раздуха огъня на тлеещия пожар в Кавказ и не допусна нова война на своя територия.

Русия е обявена за агресор, защото не позволи на американския флот да се настани в Крим и да затвори за Русия излаза в Черно и Средиземно морета. 

Русия е обявена за агресор, защото не позволи на НАТО, макар и засега временно, да предизвика война между Русия и Украйна, в която руснаци и украинци да умират за неговите интереси. Ако това не беше предотвратено, ръководната върхушка на НАТО щеше доволно да потрива ръце, възторжено и с удоволствие да наблюдава как славяните се избиват помежду си и, разбира се, от „хуманна” гледна точка, щеше да организира мащабна военна помощ на Украйна с доброволци и въоржение.

След век новата Антанта-НАТО, в чийто състав са 29 страни, а с въоръжените сили на Северна Македония ще станат 30, сплотени от чл. 5-ти на Вашингтонския договор, отново е на западната граница на Русия. Нашите политици, без да питат народа си, неясно защо ни пришиха към нея. Остава да се надяваме, че ако новата Антанта отново тръгне срещу Русия, нашите държавни ръководители ще имат разума и смелостта да повторят политиката на цар Борис-III от 40-те години на ХХ век – за тях това е единствения възможен вариант. Друг вариант за действие народът едва ли ще им позволи. 

В мюнхенската си реч на 10 февруари 2007 г. руският президент обяви, че еднополюсният свят е неприемлив за Русия и че тя ще отстоява националните си интереси. 12 години по-късно, на 9 юни 2019 г., той категорично заяви, че не признава световното господство на САЩ, не може да се съгласи с разширяването на НАТО до границите на Русия и че политиката на бившите западни съюзници доведе до това, че раздели планетата на два лагера – за САЩ и против САЩ.

В това противопоставяне Русия също няма истински съюзници, но с умелата си и далновидна политика успя, засега поне частично, да разкъса „прегръдката на Анакондата” и има добри изгледи да излезе на още по-широк оперативен простор. 

Въпреки многобройните санкции и постоянен натиск, тя успешно възстановява науката и промишлеността си и ускорено модернизира въоръжените си сили, базирайки се на мощен ракетно-ядрен потенциал, основата на който бе създадена от генералисимус Йосиф Сталин и маршал Лаврентий Берия. Skandalno.net

Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов, Skandalno.net

източник

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

11 кометара за Русия Разсекрети документи за „внезапното“ нападение на нацистка Германия срещу СССР! Нови Сензационни Факти излязоха на бял свят:

  1. Анонимен Отговор

    28.01.2020 в 2:23

    Не го дочетох,защото има много невярни неща в статията.
    А Сталин обикаля държавите и иска да сключи съюз,но заради отказа на Англия,този антиХитлеристки съюз се проваля и той се принуждава да сключи пакт за ненападение с Германия,а САЩ от своя страна са изпитвали основателен панически страх – Германия и Англия да не се обединят,аристократите на Англия са били немци(отварям една скоба,за да обясня,че войната за независимостта на САЩ се води де факто между Франция и Англия,а не от американски войници,американците са били марионетки в тази война,Франция побеждава и така САЩ стават независима държава,а Англия загубва тази колония,именно след това се отхвърля аглийската парична система и се съставя американска).
    Сталин наистина не е вярвал до последния момент,че Германия ще нападне СССР,това се вижда и когато немците стигат близо до Москва,цялото ръководство на руснаците бяга,остават само военните,част от населението и Сталин,които организират съпротивата и защитата на Москва.А балтийските републики винаги са си били руска територия,още от ранното Средновековие,руснаците не са взели и една педя чужда територия,те си връщат своята територия.Да не говорим,че Ленин подарява руски територии на Германия,ей така,щото е идиот и първоначално е служил на западни шпиони,но след като отказва да им се подчинява,са го убили.
    В Полша навлизат масово немски шпиони,още преди да бъде нападната държавата им,те инсцинират и убийства,диверсии,саботажи,с една дума провокации срещу Полша с цел започване на война.
    Най-виновните са нацистите,както и да го въртите и сучите,те са виновниците за катастрофата и убийствата на европейци,а дали зад нацистите стоят по-големи играчи,които са на сцената и до днес,това надали ще ни разкрият.

    • Анонимен Отговор

      28.01.2020 в 2:33

      Всъщност американците изпитват удоволствие,че европейците се избиват помежду си,дори са продавали оръжие на всички,включително и на Япония,но крайната им цел и желания е било,Хитлер да не победи в тази война,той изобщо не им е харесвал,предпочитали са Сталин,но след ВСВ нацистите са укрити,както и нацистките престъпници,много от нацистките престъпления също са прикрити,след което нацистите са хвърлени срещу СССР и държавите от източна Европа,избити са тайно и всички антифашисти след ВСВ,това е самоубийство между европейските държави,за да бъде отслабена Европа,без значение какъв повод или лозунг ще бъде измислен.

  2. Безпартиен Отговор

    28.01.2020 в 19:04

    Що глупости са изписани, направо не е за вярване! Като се започне от оприличаването на Хитлер със Сталин /разликата била само в мустаците/, изопачаване на фактите през призмата на партийната принадлежност на автора, та се стигне до „идиотизма“ на Ленин. Кой както си ще, така дращи небивалици. Фактите са неоспорими – след смъртта си „сатрапът“ оставя три чифта ботуши, един пакет тютюн, пет рубли, три униформи и една велика държава СССР. Предадена от оня, с белега на челото.

  3. Иван Отговор

    28.01.2020 в 21:04

    Всеки коментира от височината на собствените си познания, но парадоксът е, че е убеден „как е било“.
    Аз не съм бил там и предполагам, че поне 50% от казаното е истина или на кратко ИЛИ Е БИЛО ТАКА ИЛИ НЕ!
    Едно знам, ако на дадено събитие има двама очевидци, в последствие се оказва, че има две мнения за видяното.

  4. Безпартиен Отговор

    28.01.2020 в 22:22

    Факти, предадени ми от най-близкия ми човек, живял по онова време: България е вървяла нагоре до 1956 година, до насаждането от Хрушчов на не по-умния от ББ Тодор Живков. И циганинът Янко започва да извращава идеите, страната ни бавно тръгва надолу. Сега вече и аз съм очевидец – разбира се, че в сравнение със сегашното положения беше, меко казано, добре. Заради циганското хитреене на Живков до ден днешен хората не искат да чуят за нищо червено. БСП не е и не може да е алтернатива на ГЕРБ.

    • Анонимен Отговор

      29.01.2020 в 19:08

      Аз не познавам добре съветската история,но в много документални филми казат,че Хрусчов е бил чужд шпионин и в обкръжението му също е имало чужди шпиони,те правят много поразии и убийства в СССР и в територии на СССР извън територията на СССР,но руснаците се усещат и свалят Хрусчов от власт.
      За съжаление,Горбачов идиота развали хубавите ни и свободни държави,но всъщност това започва около 1980г. и още след смъртта на Брежнев,още тогава започва масираното нахлуване на чужди шпиони в СССР,дори разболяват Брежнев,той не умира от естествена смърт.
      Людмила Живкова умира 1981г.,а Брежнев 1982г.,а около Людмила Живкова почти всички са били чужди западани шпиони,те промиват и нейния мозък и я контролират.Тя също е убита,но от кого(?),най-вероятно от западните шпиони.
      А Горбачов е служил на нацистите през ВСВ,както и много други,борещи се срещу социалистическите държави,например шефа на Гестапо Хайнрих Мюлер,,който е работил за ЦРУ,много нацисти са инсцинирали смърт,но де факто са продължили да работят за нацизма и след ВСВ,други нацисти са живяли като царе с награбеното от войната или от печалбите от войната.
      Асимилирането на българите и прекръстването им на „румънци“ на север от Дунав,също е направено от запада и от немци.По същия начин немците постъпват с асимилацията на Украйна,превръщайки ги от руснаци в „украинци“,използвайки Полша като оръжие срещу своите славянски братя,оглавявайки управлението на Полша от немско-френската гилдия,вкарвайки ги в братоубийствена война.
      Още тогава,много преди ВСВ, немците от Австрия образуват концентрационни лагери,в които поставят руснаците и който от тях не е искал да се пише украинец,са го лишавали от всичко,дори от храна и са ги убивали,така руснаците се принуждават да се превърнат в „украинци“,дори и да не искат да се наричат „украинци“.

  5. Анонимен Отговор

    29.01.2020 в 19:59

    Немско и френски шпиони са се промъквали в Полша и използват Полша като оръжие срещу своите славянски братя от Русия и така създават нация „украинци“, прочетете за концлагерите Талергоф, където чрез насилие и убийства са принуждавали руснаците да се пишат „украинци“,
    Талергоф (концентрационный лагерь)
    Поляците също са руснаци по произход,които се откъсват от Русия като отделна държава.

  6. Безпартиен Отговор

    29.01.2020 в 23:18

    Напротив, Брежнев умря точно от естествена смърт /от лошо на ларинкса/.

  7. do komentirashtite Отговор

    02.02.2020 в 20:57

    пийте си редовно лекарствата!

  8. Анонимен Отговор

    09.02.2020 в 12:02

    ПАДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ Е БОЖИЕ НАКАЗАНИЕ ЗАТУЙ ЧЕ ВИНАГИ ЗАСТАВА НА НЕПРАВИЛНАТА СТРАНА ПРЕДАТЕЛСТВОТО КЪМ БРАТСКА РУСИЯ Е БОЖИЕ НАКАЗАНИЕ ИЗТРЕБЛЕНИЕ НА ПРЕДАТЕЛСКА БЪЛГАРИЯ ПРОКЛЕТ ДА Е ВСЕКИ КОЙТО ВДИГНЕ РЪКА СРЕЩУ БРАТСКА СВЯТА РУСИЯ ЖИВ ДА НЕ ОСТАНЕ

  9. Статия за победители, на снимки побликувани в Германия и прегледи в кината се виждат руски войски в плен, до края на 1942г-6000000военнопленици!?Война между съюзници и едни и същи идеологии! Националсоциализъм и интернационализъм!

Вашият отговор на Анонимен Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *