Снощи френският президент поиска спешен телефонен разговор с Владимир Путин. Но такъв му беше отказан. Макрон замаза конфузната ситуация,  като заяви че очаква да разговаря с руския лидер в следващите дни. А Владимир Зеленски спешно се обади на турския лидер Реджеп Тайип Ердоган. Жозеп Борел, Олаф Шолц, Държавният департамент на САЩ, НАТО и много други пък побързаха да осъдят Русия и й обещаха нови санкции.

Причината за суматохата е ясна – изневиделица обявените и светкавично организирани референдуми в ДНР, ЛНР, Запорожие и Херсонска област за присъединяване към Русия.

В понеделник тази тема беше инициирана от законодателните и изпълнителните власти и на четирите области, а вчера вече бяха извършени официални процедури за изготвяне на необходимите решения. Най-убийствената информация се оказа датата на плебисцитите, буквално две дни след решението – на 23 септември – и ще продължат до 27 септември.

От своя страна руските държавни структури демонстрираха пълната си готовност да подкрепят инициативата на бившите украински региони. Председателят на Държавната дума Вячеслав Володин и заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев обявиха безусловната си подкрепа за референдумите. ЦИК на Русия се подготви да съдейства за организирането на гласуването сред народа в съответните територии, както и да изпрати наблюдатели в регионите, където се провежда.

Трябва да припомним контекста, в който се случват днешните събития. Става дума за кошмарните обстрели, на които ВСУ подлагат населените места и в четирите области през последните седмици. В понеделник 13 цивилни граждани бяха убити в Донецк на площад “Бакински комисари”, а седем души, включително три деца, бяха убити в село Краснореченское в ЛНР. Ден преди това девет цивилни бяха убити при масирани удари с ракети срещу центъра на гр. Донецк. В Херсон и Мелитопол положението е подобно- убити цивилни и пр.

В продължаващия обстрел на украинските военни няма и грам военен смисъл – има само наказателен, терористичен такъв. Десетките загинали цивилни, възрастни и деца, не могат да бъдат причислени към прословутите „съпътстващи загуби“ (от които реално никоя армия не е застрахована). Не, те са основната цел на украинските удари.

Някой ден историците и социалните психолози ще проучат подробно украинския опит: Как Западът успя да превърне цяла държава в зомби-камикадзе – лишено от разум, но обсебено от омраза и желание да убива не само руски граждани, но и всички рускоговорящи хора на собствената си територия. И това при положение, че последните са над 60 % от населението на тази държава.

Но в момента за Русия е много по-актуален един чисто практически въпрос. Той е много по-актуален от теоретичните изчисления и предположения: какво да правим с това чудовищно същество до нас. За разрешаването на този проблем президентът Путин разпореди Специалната военна операция. И тя продължава, макар и доста бавно. Вън от съмнение е че има много сериозни политически и военнополитически причини Русия да избере тази стратегия за действие, а в Самарканд онзи ден Владимир Путин за пореден път потвърди увереността си в нейната правилност.

Щатите и Европа обаче също не крият задоволството си от факта, че Русия е „затънала“ в Украйна заради необходимостта да действа там с хирургическа прецизност. През последните месеци Западът като че ли наистина повярва, че е успял да превърне Украйна в геополитическа „мръсна ядрена бомба“ за Русия. В саркастичните коментари на западните лидери ясно разчитаме убедеността им от типа: „Вие нямате методи да се справите с нашето прокси Украйна“.

Явно обаче Западът е забравил, че най-силното оръжие на Москва е способността й да прави асиметрични и неочаквани ходове, които не само разбиват цялата композиция на шахматната дъска, но и обръщат масата. Въпреки това е странно, че са забравили, защото минаха едва шест месеца от последната руска „изненада“.

Така през следващите дни и седмици анализатори и щабни офицери на Пентагона и други западни страни ще трябва да си бият главите как референдумите и последващите политически промени ще променят стратегията и тактиката на Москва в СВО, какви неприятни „изненади“ могат да очакват както ВСУ, така и западните специалисти и наемници, какво може да се очаква от руските въоръжени сили. И полето за размисъл за западните ни „партньори“ отново се отваря възможно най-широко. Например, след като Запорожка област се присъедини към Русия в своите пълни административни граници, украинските и чуждестранните военни части, разположени на част от територията на този регион, ще се окажат в много специфично положение с изключително плачевни перспективи.

Усещайки, че ситуацията отново се обръща в грешната посока, служители на САЩ и ЕС издадоха предварително пълен набор от добре познати опорни точки, които да се въртят от васалните им политици и медии. Чухме всички тях преди осем години и половина по отношение на референдума в Крим. Показателно е, че качеството и нивото на отношенията между Запада и Москва тогава бяха несравнимо по-добри в сравнение със сегашните.

Е, какво да кажем за Русия? Тя включи бутона на телефонния секретар: „Останете на линия. Вашето мнение е важно за нас. Ще ви отговори свободен оператор на Министерството на отбраната при първа възможност.“

Ирина Алкснис