Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Разтърсващата реч на Лавров на 77-ата сесия на ОС на ООН (цялото изказване)

Уважаема госпожо председател,
Скъпи колеги,
Дами и господа,
Срещаме се в труден, драматичен момент. Кризисните явления нарастват и международната сигурност бързо се влошава.

Вместо да потърси честен диалог и компромисни решения с основните геополитически сили в света, Западът включи на пълни обороти машината си за дезинформация, груби драматизации и провокации. Линията на Запада подкопава доверието в международните институции като органи за съгласуване на интересите и в международното право като гаранция за справедливост и защита на слабите от произвол.

Наблюдаваме негативни тенденции в концентрирана форма и в самата ООН, която се появи върху руините на германския фашизъм и японския милитаризъм и беше създадена, за да поощрява приятелските отношения между нейните членове и да предотвратява конфликти между тях.

Днес се решава въпросът за бъдещето на световния ред – това е ясно за всеки непредубеден наблюдател. Въпросът е дали това ще е познатия ни ред с един Хегемон, който насилствено принуждава всички останали държави да живеят според неговите прословути „правила“, изгодни само за него.

Или ще изградим демократичен, справедлив свят – без шантаж и сплашване на неудобните на Хегемона държави и хора, без неонацизъм и неоколониализъм. Русия твърдо избира втория вариант. Заедно със съюзници, партньори и съмишленици призоваваме да се работи по неговото изпълнение.

Еднополюсният модел на световно развитие, който обслужваше интересите на „златния западен милиард“, който векове наред осигуряваше своето свръхпотребление и благоденствие за сметка на ресурсите на Азия, Африка и Латинска Америка, си отива в миналото.

Днес формирането на суверенни държави, готови да защитават националните интереси, води до формирането на равноправна, социално ориентирана и устойчива многополюсна архитектура в света. Обективните геополитически процеси обаче се възприемат от Вашингтон и напълно подчинените му управляващи елити на западните страни, като заплаха за господстващото им и икономическо господство.

САЩ и техните съюзници искат да спрат махалото на историята. Веднъж, след като обяви победа в Студената война, Вашингтон се издигна почти до ранга на пратеник на Господ Бог на Земята, който няма задължения, а само „свещеното“ право да действа безнаказано навсякъде – стига да е в негова частна полза. Всяка държава можеше да бъде превърната в зона на цветни революции и военни действия – стига по някакъв начин да не е угодна на самопровъзгласилите се за „господари на света“.

Всички си спомняме как далеч от американските брегове под крайно фалшиви предлози САЩ и партньори разгърнаха агресивни войни срещу Югославия, Ирак и Либия, с които отнеха живота на стотици хиляди и милиони цивилни. Наистина ли тези страни бяха засегнали законните интереси на Запада? Забраниха ли правителствата на Югославия, Ирак и Либия на местните английски и американски малцинства да говорят майчиния си английски език, ами на малцинствата от други страни членки на НАТО, забраниха ли им западните медии, културата? Обявиха ли тези страни англосаксонците за „подчовеци“, използваха ли тежко оръжие срещу тях? Защото всичко това киевския режим направи с руското малцинство и с рускоговорящите жители на Украйна, които са над 60 % от нейното население. Но… какви са резултатите от приключенията на САЩ в Близкия изток? Постигнаха ли декларираното подобряване на ситуацията с човешките права и върховенството на закона? Стабилизираха ли обществено-политическата обстановка в тези цветущи преди бомбардировките държави? Увеличи ли се благосъстоянието на населението им? Посочете държава, в която Вашингтон се е намесил със сила и в резултат на това животът е станал по-добър.

Опитвайки се да реанимира еднополюсния си модел под лозунга „ред, основан на правила“, Западът днес се зае да прокарва „разделителни линии“ по целия свят в духа на блоковата конфронтация: „ако не си с нас, си срещу нас“. Трета възможност не ти се дава, никакви компромиси.

Продължавайки безумния си курс за разширяване на НАТО на изток, приближавайки военната инфраструктура на блока досами границите на Русия, САЩ сега си поставиха за цел да подчинят и азиатските пространства.

На срещата на върха на НАТО през юни в Мадрид този самоопределящ се като „отбранителен“ съюз провъзгласи като своя нова задача „неделимостта на сигурността на евроатлантическия и индо-тихоокеанския региони“.

Под мотото на Индо-тихоокеанските стратегии се създават затворени формати, които подкопават цялата отворена и приобщаваща регионална архитектура, която се развива около АСЕАН в продължение на десетилетия. Освен всичко Западът започна и „игра с огъня“ около Тайван, обещавайки му освен това и военна подкрепа.

Очевидно прословутата западна „доктрина Монро” вече придобива глобално покритие. Вашингтон се опитва да превърне цялото земно кълбо в свой „заден двор“. Инструмент за принуда на инакомислещите са незаконните едностранни санкции, които Вашингтон и партньори прилагат от много години в нарушение на Устава на ООН и използват като инструмент за политическо изнудване. Цинизмът на тази практика е очевиден. Ограниченията засягат цивилното население, като му пречат да получи достъп до основни стоки, включително лекарства и храна.

Ярък пример е американската блокада на Куба, която продължава вече над 60 години. Общото събрание на ООН отдавна и упорито с преобладаващо мнозинство настоява за незабавното й премахване. Генералният секретар на ООН, чиито задължения включват подпомагане изпълнението на решенията на Общото събрание, трябва да обърне специално внимание на този проблем.

Той също така по устав има специална роля в мобилизирането на усилията за преодоляване на хранителните и енергийните кризи, които избухнаха поради неконтролираното печатане на пари без покритие в САЩ и ЕС по време на пандемията и безотговорните непрофесионални действия на ЕС на пазарите на въглеводороди.

Противно на елементарния здрав разум, Вашингтон и Брюксел изостриха кризисната ситуация, като обявиха икономическа война на Русия. Резултатът е повишаване на световните цени на храните, торовете, петрола и газа. Приветстваме усилията на генералния секретар, които допринесоха за сключването на Истанбулските споразумения на 22 юли тази година. Но тези споразумения не се спазват. Корабите с украинско зърно не отиват в най-бедните страни, както е вписано в договора, а финансовите и логистични пречки, създадени от САЩ и ЕС по пътя на руския износ на зърно и торове, не са премахнати, което е второ нарушение в споразумението.

Не за първа седмица напомняме, че в европейските пристанища са задържани 300 000 тона руски торове. От доста време предлагаме да ги прехвърлим безплатно на нуждаещи се африкански страни, но Европейският съюз не ни отговаря.

Официалната русофобия придоби невиждани гротескни размери на Запад. Те вече не се колебаят открито да заявят намерението си не само да нанесат военно поражение на страната ни, но и да унищожат и разчленят Русия. С други думи, глобалистките елити на Запада работят за изчезването на твърде независимата, по техните критерии, геополитическа структура Русия от политическата карта на света.

По какъв начин Русия през последните десетилетия е накърнила интересите на Запада? Може би не могат да ни простят, че благодарение на позицията на страната ни стана възможно военностратегическото „разведряване“ от 1980-1990 г.?

Че някога доброволно разпуснахме Варшавския договор, лишавайки НАТО от смисъла на съществуването му? Подкрепихме обединението на Германия без никакви условия и противно на тогавашната позиция на Лондон и Париж това обединение да не се състои? Въоръжените сили на СССР (Русия) бяха изтеглени от Европа, Азия, Латинска Америка. Русия призна независимостта на бившите съветски републики. Повярвахме на обещанията на западните лидери да не разширяват НАТО „и с един сантиметър“ на изток и когато процесът все пак започна, се съгласихме да го легитимираме чрез сключването на Основополагащия акт Русия-НАТО.

Може би сме нарушили интересите на Запада, когато най-сетне го предупредихме, че е недопустимо приближаването на военната му нападателна инфраструктура до нашите граници?

Арогантността на Запада и идеологията на САЩ за „американската изключителност“ придобиха особено разрушителен характер след края на Студената война. Още през 1991 г. заместник-началникът на Пентагона П. Уолфовиц в разговор с командващия обединените сили на НАТО в Европа Уесли Кларк откровено призна, че сега след края на Студената война те най-сетне могат да използват своите военни както си искат без страх от наказание…

И какво – имаха пет, може би десет години, за да прочистят онези сурогатни съветски режими като Ирак и Сирия, докато се появи нова суперсила, която да ги предизвика. Сигурен съм, че някой ден ще научим от мемоарите на някой друг как е изградена американската стратегия по овладяването и фашизирането на Украйна. Плановете на Вашингтон обаче вече са очевидни.

Може би не могат да ни простят, че по искане на САЩ и ЕС подкрепихме споразуменията между тогавашния президент на Украйна В. Ф. Янукович и опозицията за разрешаване на кризата през февруари 2014 г.? Споразуменията, които бяха гарантирани от Германия, Франция и Полша, бяха потъпкани на следващата сутрин от ръководителите на кървавия преврат, които унизиха европейските си посредници.

Западът само вдигна рамене и мълчаливо наблюдаваше как пучистите започнаха да бомбардират източната част на Украйна, където населението отказа да признае резултатите от държавния преврат, тъй като неговите организатори издигнаха в ранг на първи национални герои нацистките поддръжници Степан Бандера и Роман Шухевич, организирали бруталните етнически прочиствания и избиването на стотици хиляди руснаци, поляци и евреи в Украйна през Втората световна война.

Трябваше ли да търпим курса на Киев към пълна забрана на руския език, образование, забраната на руските медии и култура, исканията му за изгонване на руснаците от Крим, обявяване на война на Донбас, чиито жители бяха обявени от тогавашните и сегашните власти в Киев не за хора, а за „създания“ и „подчовеци“ през устата на своето висше ръководство?

Може би Русия е накърнила интересите на Запада, като е изиграла ключова роля в спирането на военните действия, отприщени от киевските неонацисти в Източна Украйна, и след това е поискала прилагането на „Пакета от мерки“ от Минск, който беше единодушно одобрен от Съвета за сигурност на ООН. през февруари 2015 г., но погребан от подписалия го Киев с прякото участие на САЩ и ЕС?

Многократно сме предлагали през годините да се сключи споразумение за съвместно съществуване в Европа, основано на принципа на еднаква и неделима сигурност, утвърден на най-високо ниво в документите на ОССЕ. В съответствие с този принцип никоя страна нямаше да засилва собствената си сигурност за сметка на сигурността на останалите. Русия направи последното си предложение за необходимостта това споразумение да стане правно обвързващо през декември 2021 г. Предложение, на което получихме арогантен отказ.

Недоговороспособността на западните страни и продължаването на войната на киевския режим срещу собствения му народ не ни оставиха друг избор, освен да признаем независимостта на Донецката и Луганската народни републики и да стартираме специална военна операция за защита на руснаците и другите жители на Донбас и за премахване на заплахите за нашата сигурност, които НАТО последователно създава на територията на Украйна, всъщност на нашите граници.

Операцията се провежда в изпълнение на договорите за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ между Русия и тези републики въз основа на член 51 от Устава на ООН. Сигурен съм, че на наше място всяка суверенна, уважаваща себе си държава, осъзнаваща отговорността си към собствения си народ, би постъпила по същия начин.

Сега Западът избухна заради референдумите, които се провеждат в Луганска, Донецка, Херсонска и Запорожка област на Украйна, но хората, живеещи там, всъщност в момента правят точно това, което ръководителят на киевския режим Владимир Зеленски им препоръча в едно свое интервю през август, 2021 г. Тогава той посъветва всички, които се чувстват руснаци, да „заминават“ за Русия за доброто на своите деца и внуци. Жителите на споменатите региони сега правят точно това, отнасяйки със себе си и своите земи, на които техните предци са живели от векове.

За всеки непредубеден наблюдател ситуацията е пределно ясна: за англосаксонците, които напълно владеят Европа, Украйна е само разходен материал в борбата им срещу Русия. НАТО обяви страната ни за пряка заплаха по пътя към тоталното господство на САЩ, а Китай определи като „дългосрочно стратегическо предизвикателство“.

В същото време „колективният Запад“ начело с Вашингтон изпраща плашещ сигнал към всички останали страни по света без изключение – всеки, дръзнал да не се подчини, може да бъде следващият.

Една от последиците от обявения от Запада „кръстоносен поход“ срещу неугодните му държави е прогресивният упадък на международните институции, които САЩ и техните съюзници са превърнали в инструменти за реализиране на своите егоистични интереси по света. Тази линия е внедрена в ООН, в Съвета по правата на човека на организацията, в ЮНЕСКО, в СЗО и други международни структури. Всъщност приватизирана от ОЗХО.

Правят се ожесточени опити да се предотврати създаването в рамките на КБТО на механизъм, който да осигури прозрачност и да осветли стотиците военни биологични програми на Пентагона по света, включително по периметъра на руските граници и в цяла Евразия. Че тези програми никак не са безобидни, свидетелстват неумолимите факти, разкрити от руски и международни специалисти на територията на Украйна по време на СВО.

Виждаме настойчива линия към приватизация на секретариата на ООН, въвеждане на неолиберален дискурс в работата му, игнориране на културното и цивилизационно многообразие на съвременния свят.

Във връзка с това ви призоваваме да обърнете внимание, както се изисква от Хартата на ООН, за осигуряване на справедливо географско представителство на държавите-членки в структурите на секретариата, като се избягва доминирането на една група държави.

Създава се нетърпима ситуация около неизпълнението на задълженията на Вашингтон по Споразумението между секретариата и правителството на САЩ относно задълженията на „страната домакин“ на централните институции на ООН да осигури нормални условия за участие на всички страни-членки в работата на ООН. Съответните отговорности се възлагат с това споразумение на Генералния секретар. Тук не се допуска инерция.

Не можем да не сме обезпокоени от усилията на отделни държави, които подкопават прерогативите на Съвета за сигурност. Разбира се, както Съветът, така и ООН като цяло трябва да бъдат адаптирани към съвременните реалности.

Виждаме перспективи за демократизиране на работата на Съвета за сигурност изключително – искам да подчертая това специално – чрез разширяване на представителството на страните от Африка, Азия и Латинска Америка. Акцентираме върху Индия и Бразилия като ключови международни играчи и достойни кандидати за постоянно членство в Съвета, като в същото време повишаваме профила на Африка.

Днес, повече от всякога, е важно всички държави-членки недвусмислено и безрезервно да потвърдят своя ангажимент към целите и принципите на Хартата на ООН като първа необходима стъпка към възстановяване на колективната отговорност за съдбата на човечеството.

Именно за тази цел през юли, 2021 г. беше създадена Групата на приятелите в защита на Хартата, съосновател на която е Русия и която вече включва около две дузини държави. Мисията на групата е да осигури стриктно спазване на универсалните норми на международното право, за разлика от вредните едностранни западни подходи. Призоваваме всички, които споделят тази позиция, да се присъединят. В този контекст Движението на необвързаните страни, а също и организациите БРИКС, ШОС, АСЕАН имат значителен положителен потенциал.

Западните колеги, агресивно налагащи своето разбиране за демокрацията като модел за организиране на обществения живот на всички страни, категорично не искат да се ръководят от демократичните норми в международните отношения. Пресен пример е ситуацията около Украйна.

Русия подробно обоснова позицията си и го правеше в продължение на няколко години). Западът декларира несъгласие с нея. При това положение би трябвало останалите членове на световната общност сами да решат каква позиция да заемат: да са с единия лагер, с другия… или да изберат позицията на неутралитет. Поне в демокрациите е така – опозиционните политици, които са несъгласни със статуквото, защитават своята гледна точка и агитират населението за нея, но САЩ и техните съюзници не дават на никого свобода на избор. Заплашват и извиват ръцете на всяка една държава, която се осмели да отстоява някакво свое независимо решение. Те настояват със заплахи за присъединяване на всички страни към антируските санкции. Не им се получава, но от тези действия на САЩ и сателитите им става ясно, че не са никаква демокрация, а чиста диктатура, най-малкото, се опитват да налагат диктатура.

Създава се силно впечатление, че Вашингтон и подчинената му Европа се опитват да запазят своята перфидно изградена хегемония с изключително забранени методи. Много често методите на дипломацията те заменят с незаконни санкции срещу силни конкуренти в икономиката, спорта, информационното пространство, културния обмен и като цяло в областта на контактите между хората.

Поставянето на същия проблем от доминираните от Запада организации с визите на делегати от неудобни страни за присъствието им на международни събития в Ню Йорк, Женева, Виена, Париж също е желание да се премахнат конкурентите, да се предотвратят алтернативните гледни точки в многостранните дискусии.

Сигурен съм в необходимостта от защита на ООН, прочистване на Световната организация от всичко конфронтационно и повърхностно, възстановяване на репутацията й на платформа за честни дискусии за намиране на баланс на интересите на всички държави-членки. Именно този подход ни ръководи при насърчаването на нашите национални инициативи в ООН.

От фундаментално значение е постигането на цялостна забрана на разполагането на оръжия в космоса, каквато е целта на руско-китайския проект на международен договор, който се разглежда от Конференцията на ООН по разоръжаване.

Задачите за защита на киберпространството изискват специално внимание, включително координирането в рамките на Отворената работна група на Общото събрание на споразумения относно начините за гарантиране на международната информационна сигурност, както и разработването на мястото на Специалния комитет на универсална конвенция за борба с използването на информационни и комуникационни технологии за престъпни цели.

Ще продължим да подкрепяме Службата за борба с тероризма и други органи за борба с тероризма от системата на ООН.

Ще продължим да насърчаваме динамичното развитие на отношенията на ООН с ОДКБ, ОНД, ЕврАзийския икономически съюз, за да обединим усилията си в пространството на Голяма Евразия.

Русия призовава за по-активна работа по уреждането на регионалните конфликти. Считаме за приоритетни задачи преодоляването на задънената улица в която е оставен проекта по създаването на независима палестинска държава, възстановяването на държавността на Ирак и Либия, унищожени от агресията на НАТО, неутрализиране на заплахите за сирийския суверенитет, установяване на устойчив процес на национално помирение в Йемен и преодоляване на много тежкото наследство, което остави НАТО в Афганистан.

Стремим се да съживим Съвместния всеобхватен план за действие относно иранската ядрена програма в първоначалния му вид, за да осигурим справедливо и цялостно уреждане на проблемите на Корейския полуостров.

Многобройните конфликтни ситуации в Африка изискват някои сили вече да се въздържат от изкушението да ползват африканските държави за свои геополитически „игри с нулева сума“ по отношение на инициативите на Африканския съюз. Ситуацията в Косово, Босна и Херцеговина, където САЩ и ЕС упорито се стремят към разрушаване на международната правна рамка, въплътена в Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН и Дейтънското мирно споразумение, буди безпокойство.

Госпожо председател,

В епоха на глобални промени е естествено човек да търси опора и утеха в мъдростта на своите предшественици, които са били изправени пред не по-малки изпитания. Според уместния израз на бившия генерален секретар на ООН Д. Хамаршелд, който си спомня ужасите на Втората световна война: „ООН е създадена не за да доведе човечеството в рая, а за да го спаси от ада“.

Тези думи са по-актуални от всякога. Те призовават всички да осъзнаем индивидуалната и колективната си отговорност за създаване на условия за безопасно и хармонично развитие на бъдещите поколения. За целта всеки трябва да прояви политическа воля.

Ние сме готови за такава честна работа и сме убедени, че стабилността на световния ред може да бъде осигурена само чрез връщане към корените на дипломацията на ООН, основана на основния законов принцип на истинската демокрация – зачитане на суверенното равенство на държавите.

Сергей Лавров, външен министър на Руската федерация

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

4 кометара за Разтърсващата реч на Лавров на 77-ата сесия на ОС на ООН (цялото изказване)

  1. Иванов Отговор

    27.09.2022 в 2:12

    Речта на Лавров не е искрена, объркаща. Сега светът стои пред нова ядрена заплаха. Опасността е по-сериозна, отколкото по време на Карибската криза, още повече че новият/та британски премиер Лиз Тръс каза че би натиснала ядреното копче.

  2. Анонимен Отговор

    27.09.2022 в 4:44

    СЛАВА БРАТСКА ВЕЛИКА РУСИЯ САМО ТИ МОЖЕШ ДА РОДИШ НАЙ ВЕЛИКИЯ НОМЕР ЕДНО ДИПЛОМАТ НА СВЕТА ГОРДЕЕМ СЕ С ТЕБ ЛАВРОВ ОБИЧАМЕ ТЕ БРАТ БЛАГОДАРИМ НА ГОСПОД ЧЕ ТЕ ИМА АКО ООН НЕ ВЗЕМЕ В ПРЕДВИД И ЗАЩИТИ КАЗАНОТО ОТ ТЕБ “ НАПРАЗНО СЪЩЕСТВУВА „

  3. П3 Отговор

    27.09.2022 в 10:12

    Преди всичко трябва да сме човеци, хора със съвест и морал! Слава на братска Русия! Желаем победата ви!

  4. Аллаху Акбар Отговор

    27.09.2022 в 10:31

    Русия е пред инициатива по разтуряне на ООН. Ако не се върне към предназначението си, ООН е излишно и ще се маргинализира. Най-добре оон да се премести в Китай или Индия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *