Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Путин написа статия за Втората световна война: Западът пренаписва историята! Вижте цялата истина от президента на Русия:

Президентът на Русия Владимир Путин написа статия „75 години от Великата Победа: обща отговорност пред историята и бъдещето“. Материалът е публикуван на сайта на Кремъл и в „Российская газета“. Агенция „Фокус“ представя пълния текст на статията на Путин без редакторска намеса. Ето я:

Изминаха 75 години от края на Великата Отечествена война. През тези години израснаха няколко поколения. Политическата карта на планетата се промени. Няма го Съветския съюз, който спечели грандиозна, смазваща победа над нацизма и спаси целия свят. А и самите събития от тази война, дори участвалите в нея, са далечно минало. Но защо Русия чества на 9 май като най-важния празник? А на 22 юни животът сякаш замръзва. И бучка се търкаля към гърлото?

Прието е да се казва: войната е оставила дълбока следа в историята на всяко семейство. Зад тези думи стои съдбата на милиони хора, техните страдания и болка от загубата. Гордост, справедливост и памет.

За моите родители войната са страшните мъки в блокирания Ленинград, където умира двугодишният ми брат Витя. Където по чудо оцеляла мама. Баща ми, имайки броня, отива доброволец да защитава родния си град. Той постъпва така, както и милиони съветски граждани. Воювал е на плацдарма Невский пятачок и е ранен тежко. И колкото по-далеч са тези години, толкова по-голяма е необходимостта от разговори с родителите, за да научите повече за военния период от живота им. Но вече е невъзможно да се пита нещо. Ето защо пазя свято сърдечните си разговори с баща ми и майка си по тази тема, техните скъпи емоции.

За мен и моите връстници е важно нашите деца, внуци, правнуци да разберат през какви изпитания и мъки са преминали техните предци. Как и защо може са успели да издържат и победят. Откъде се появи тяхната наистина желязна сила, която изненада и зарадва целия свят? Да, те защитиха дома си, децата, роднините, семейството си. Но всички бяха обединени от любов към Родината, към Отечеството. Това дълбоко, лично чувство в неговата цялост се отразява в самата същност на нашия народ и се превърна в едно от определящите обстоятелства в неговата героична, жертвена борба срещу нацистите.

Хората често питат: „Как ще се държи настоящото поколение? Какво ще се случи в критична ситуация?“ Пред очите ми изникват – млади лекари, медицински сестри, понякога вчерашни студенти, които днес отиват в „червената зона“, за да спасяват хората. Нашите войници в борбата с международния тероризъм в Северен Кавказ, в Сирия, стояха до смърт. Много млади момчета. Много бойци на легендарната, безсмъртна шеста авиационна рота бяха на 19-20 години. Но всички показаха, че са достойни за подвига на войниците на страната ни, които я защитаваха по време на Великата отечествена война.

Следователно съм сигурен, че характерът на народите на Русия е да изпълняват своя дълг, а не да се щадят, ако обстоятелствата го налагат. Безкористност, патриотизъм, любов към дома си, към семейството, към отечеството – тези ценности днес са основополагащи за руското общество. На тях, до голяма степен, се дължи суверенитета на нашата страна.

Сега имаме нови традиции, родени от хората, като Безсмъртния полк. Това е поход на нашата благодарна памет, жизненоважна, жива връзка между поколенията. Милиони хора отиват на шествия с фотографии на свои роднини, които са защитавали Отечеството и са победили нацизма. Това означава, че техният живот, изпитания и жертви, победата, която ни дадоха, никога няма да бъдат забравени.

Нашата отговорност към миналото и бъдещето е да направим всичко, за да предотвратим повторението на тези ужасни трагедии.

Затова счетох за свой дълг да напиша статия за Втората световна и Великата отечествена война. Обсъждах тази идея повече от веднъж в разговори със световни лидери, срещнах тяхното разбиране. В края на миналата година на срещата на върха на лидерите на страните от ОНД (Организацията на независимите държави – бел. ред.) всички бяхме обединени: важно е да предадем на потомците паметта, че победата над нацизма е спечелена предимно от съветския народ, че в тази героична борба – отпред и отзад, рамо до рамо – имаше представители на всички републики на Съветския съюз. Тогава говорих с колегите си за труден предвоенния период.

Този разговор предизвика голям отзвук в Европа и света. Така че, обръщането към уроците от миналото е наистина необходимо и актуално. В същото време имаше много емоции, лошо скрити комплекси и шумни обвинения. Редица политици по навик побързаха да заявят, че Русия се опитва да пренапише историята. Те обаче не можаха да опровергаят нито един факт, нито един цитиран аргумент.

Разбира се, е трудно и невъзможно да се спори с истински документи, които между другото се съхраняват не само на руски, но и в чужди архиви.

Затова има нужда да се продължи анализа на причините, довели до световната война, размишленията за нейните трудни събития, трагедии и победи, за нейните уроци – за страната ни и за целия свят. И тук, повтарям, от основно значение е да се разчита само на архивни материали, на свидетелствата на съвременниците, за да се изключат всякакви идеологически и политизирани спекулации.

Още веднъж ви напомням очевидното. Основните причини за Втората световна война до голяма степен произтичат от решения, взети след Първата световна война. Версайският договор се превърна в символ на дълбока несправедливост за Германия. Всъщност това беше грабеж на страната, която беше длъжна да плати огромни репарации на Западните съюзници, което изчерпа икономиката й.

Главнокомандващият на Съюзните сили, френският маршал Ф. Фош пророчески описа Версай: „Това не е мир. Това е примирие за двадесет години“.

Именно националното унижение формира благодатна почва за радикални и реваншистки настроения в Германия. Нацистите умело играеха на тези чувства, изградиха своята пропаганда, обещавайки да спасят Германия от наследството на Версай, да възстановят предишната си власт и всъщност тласнаха германския народ към нова война. Парадоксално е, че това е пряко или косвено насърчавано от западните държави, предимно Обединеното кралство и Съединените щати. Техните финансови и индустриални кръгове бяха много активни за инвестиране в немски фабрики и заводи, произвеждащи военна продукция. А сред аристокрацията и политическия истаблишмънт имаше много привърженици на радикални, крайнодесни, националистически движения, които набираха сила в Германия и Европа.

Версайският „световен ред“ породи множество скрити противоречия и явни конфликти. В тяхната основа бяха границите на новите европейски държави, произволно оформени от победителите в Първата световна война. Почти веднага след появата им на картата започват териториални спорове и взаимни претенции, които се превръщат в „бомби със забавено действие“.

Един от най-важните резултати от Първата световна война е създаването на Лигата на нациите. На тази международна организация се възлагаха големи надежди да осигури дългосрочен мир и колективна сигурност. Това беше прогресивна идея, последователното изпълнение на която без преувеличение можеше да предотврати повторение на ужасите на глобалната война.

Лигата на нациите, която обаче беше доминирана от държавите-победители Великобритания и Франция, показа своята неефективност и просто затъна в празни приказки. В Лигата на нациите, а и въобще на европейския континент, многократните призиви на Съветския съюз да се създаде равноправна система на колективна сигурност не бяха чути. По-специално, за сключване на източноевропейски и тихоокеански пактове, които биха могли да поставят бариера пред агресията. Тези предложения бяха игнорирани.

Лигата на нациите не успя да предотврати и конфликтите в различни части на света, като нападението на Италия над Етиопия, гражданската война в Испания, агресията на Япония срещу Китай, аншлюсът с Австрия. А в случая с Мюнхенското споразумение – в което освен Хитлер и Мусолини, участваха лидерите на Великобритания и Франция – с пълното одобрение на Съвета на Лигата на нациите стана разчленяването на Чехословакия. В тази връзка отбелязвам, че за разлика от много от тогавашните лидери на Европа, Сталин не се опетнява с лична среща с Хитлер, който тогава е известен като уважаван политик в западните среди и беше добре дошъл гост в европейските столици.

В частта за Чехословакия Полша също действа заедно с Германия. Те решили предварително и заедно кой ще получи коя чехословашка земя. На 20 септември 1938 г. полският посланик в Германия Й. Липски информира министъра на външните работи на Полша Й. Бек за уверенията на Хитлер: „… ако въпросът между Полша и Чехословакия стигне до конфликт въз основа на полските интереси в Тешин, Райхът ще застане на наша [полска] страна“. Нацисткият лидер дори даваше подсказки, съветваше началото на полските действия „ да последват … едва след като германците окупират Судетските планини“.

В Полша си даваха сметка, че без подкрепата на Хитлер техните агресивни планове биха били обречени на провал. ук ще цитирам запис на разговора на германския посланик във Варшава, г-н А. Молтке с Й. Бек, от 1 октомври 1938 г., относно полско-чешките отношения и позицията на СССР по този въпрос. Ето какво пише там: „… г-н Бек … изрази огромна благодарност за лоялната интерпретация на полските интереси на конференцията в Мюнхен, както и за искреността на отношенията по време на конфликта в Чехия. Правителството и обществеността [има се предвид в Полша] изцяло отдават почит на позициите на фюрера и райхсканцлера“.

Разделението на Чехословакия беше жестоко и цинично. Мюнхен дори свали официалните, крехки гаранции, които останаха на континента. Той показа, че взаимните споразумения не струват нищо. Именно Мюнхенският сговор послужи като „спусъка“, след който голямата война в Европа стана неизбежна.

Днес европейските политици и най-вече полските лидери биха искали да „премълчат“ Мюнхен. Защо? Не само защото техните страни тогава предадоха задълженията си и подкрепиха Мюнхенския сговор, но и защото някои от тях участваха в делбата на плячката. Но и защото е някак неудобно да си припомним, че в онези драматични дни от 1938 г. само СССР се застъпва за Чехословакия.

Съветският съюз въз основа на международните си задължения, включително споразумения с Франция и Чехословакия, се опита да предотврати трагедията. Полша, преследвайки своите интереси, направи всичко възможно да предотврати създаването на система за колективна сигурност в Европа. На 19 септември 1938 г. полският министър на външните работи Й. Бек директно пише за това на споменатия вече посланик Й. Липски преди срещата си с Хитлер: „… през последната година полското правителство отхвърля предложението четири пъти да се присъедини към международната интервенция в защита на Чехословакия“.

Великобритания, както и Франция, която тогава беше главен съюзник на чехите и словаците, избраха да се откажат от гаранциите си и да хвърлят тази източноевропейска държава на разкъсване. Не просто да се откажат, а да насочат стремежите на нацистите на изток, с цел Германия и Съветският съюз неизбежно да се сблъскат и да се обезкървят.

Именно в това се заключваше западната политика на „умиротворение“. И не само по отношение на Третия райх, но и към други участници в т.нар. Антикоминтерновски пакт – фашистка Италия и милитаристка Япония. Кулминацията й в Далечния Изток е англо-японското споразумение от лятото на 1939 г., което предоставя на Токио свободни действия в Китай. Водещите европейски сили не искаха да признаят смъртната опасност за целия свят, произтичащ от Германия и нейните съюзници. Надяваха се, че войната ще ги заобиколи.

Мюнхенското споразумение показа на Съветския съюз, че западните страни ще решават проблемите на сигурността без да се съобразяват с неговите интереси. А в удобен случай те могат да формират антисъветски фронт.

В същото време Съветският съюз се опитваше до последната възможност да използва всеки шанс за създаване на антихитлерова коалиция. Повтарям: въпреки двуличната позиция на страните от Запада. Така чрез разузнавателните служби съветското ръководство получи подробна информация за задкулисните англо-германски контакти през лятото на 1939 година. Обръщам ви внимание на факта, че те се провеждаха много интензивно и почти едновременно с тристранните разговори на представители на Франция, Великобритания и СССР, които, напротив, бяха умишлено забавени от западните партньори. В тази връзка ще цитирам документ от британските архиви.

Това е инструкция от британската военна мисия, която пристигна в Москва през август 1939г. В нея изрично се посочва, че делегацията трябва да „преговаря много бавно“; че „правителството на Обединеното кралство не е готово да поеме подробни ангажименти, които биха могли да ограничат нашата свобода на действие при всякакви обстоятелства“. Отбелязвам също: за разлика от британската и френската, съветската делегация се ръководеше от висши ръководители на Червената армия, които имаха всички необходими правомощия за „подписване на военна конвенция за организиране на военна отбрана на Англия, Франция и СССР срещу агресията в Европа“.

Своята роля в провала на преговорите изигра и Полша, която не искаше да поема никакви задължения пред съветската страна. ори под натиск на западните съюзници полското ръководство отказва да сътрудничи на Червената армия в конфронтация срещу Вермахта. И едва когато стана известно за пристигането на Рибентроп в Москва, Й. Бек неохотно, не директно, а чрез френски дипломати, информира съветската страна: „… в случай на съвместни действия срещу германската агресия, сътрудничество между Полша и СССР при технически условия, които трябва да бъдат определени, не са изключени“. В същото време той обясни на колегите си: „… Аз не съм против тази формулировка само с цел улесняване на тактиката. Нашата принципна гледна точка по отношение на СССР е окончателна и остава непроменена“.

В тази ситуация Съветският съюз подписа пакт за ненападение с Германия. Всъщност той направи това последен от европейските държави и на фона на реалната опасност да се изправи срещу война на два фронта – с Германия на запад и Япония на изток, където вече се водят интензивни битки по река Халхин-Гол.

Сталин и неговият антураж заслужават много справедливи обвинения. Помним както престъпленията на режима срещу собствения ни народ, така и ужасите на масовите репресии. Повтарям: съветските лидери могат да бъдат упреквани по много причини, но не и за липса на разбиране за същността на външните заплахи. Те видяха, че се опитват да оставят Съветския съюз един на един с Германия и нейните съюзници. И те действаха, осъзнавайки тази реална опасност, за да спечелят ценно време за засилване на отбраната на страната.

Относно пакта за ненападение, сключен по това време, сега се говори много и се отправят претенции именно по адрес на съвременна Русия. Да, Русия е приемник на СССР, а съветският период, с всичките му триумфи и трагедии, е неразделна част от нашата хилядолетна история. Но също така ви напомням, че Съветският съюз даде правна и морална оценка на т.нар Пакт Молотов-Рибентроп. В резолюция на Върховния съвет от 24 декември 1989 г. тайните протоколи бяха официално осъдени като „акт на лична власт“, който не отразява „волята на съветския народ, който не носи отговорност за тази конспирация“.

В същото време други държави предпочитат да не си спомнят споразуменията, подписани между нацистите и западните политици. Да не говорим за правната или политическата оценка на подобно сътрудничество, включително мълчаливото съгласие на някои европейски лидери с варварските планове на нацистите, до тяхното пряко насърчаване. Какво стои зад циничната фраза на полския посланик в Германия Й. Липски, изречена в беседа с Хитлер на 20 септември 1938 г .: „… за решението на еврейския въпрос ние [поляците] ще му поставим … красив паметник във Варшава“.

Ние също не знаем дали е имало някакви тайни „протоколи“ и приложения към споразуменията на редица държави с нацистите. Остава само да „вярваме на думите им“. По-специално, материалите за тайни англо-германски преговори все още не са разсекретени. Затова призоваваме всички държави да засилят процеса на отваряне на архивите си, публикуването на неизвестни досега документи от предвоенния и военния период. Така, както прави Русия през последните години. Тук сме готови за широко сътрудничество, за съвместни изследователски проекти на историци.

Но да се върнем към събитията непосредствено преди Втората световна война. Наивно беше да се вярва, че след като се разправи Чехословакия, Хитлер няма да предяви нови териториални претенции. Този път към доскорошния му съучастник в раздела на Чехословакия – Полша. Между другото, поводът тук беше и наследството на Версай – съдбата на така наречения Данцигски коридор. Последвалата трагедия на Полша беше изцяло на съвестта на тогавашното полско ръководство, което попречи на сключването на англо-франко-съветския военен съюз и разчиташе на помощта на западните партньори. Постави народа си под колеалата на хитлеровската машина за унищожение.

Германската офанзива се развива в пълно съответствие с доктрината за блицкриг. Въпреки жестоката, героична съпротива на полската армия – само седмица след избухването на войната, на 8 септември 1939 г., германските войски са в покрайнините на Варшава. И военно-политическият елит на Полша избяга на територията на Румъния до 17 септември, предавайки своя народ, който продължи да се бори с нашествениците.

Западните съюзници не оправдаха полските надежди. След обявяването на война на Германия, френските войски напреднаха само на няколко десетки километра във вътрешността на германската територия. Всичко изглеждаше само като демонстрация на активни действия. Освен това Англо-френският Върховен военен съвет, заседаващ за първи път на 12 септември 1939 г. във френския Абвил, решава да спре напълно настъплението поради бързото развитие на събитията в Полша. Започна прословутата „странна война“. Това е пряко предателство от страна на Франция и Англия на задълженията им към Полша.

По-късно, по време на процеса в Нюрнберг, германските генерали обясниха бързия си успех на Изток. Бившият началник-щаб на оперативното ръководство на Върховното главно командване на въоръжените сили на Германия генерал А. Йодл призна: „… ако не бяхме победени през 1939 г., то това е само защото на запад по време на войната ни с Полша приблизително 110 френски и английски дивизии срещу 23 германски дивизии, остават напълно бездейни“.

Помолих да се съберат от архивите целия масив материали, свързани с контактите на СССР и Германия в драматичните дни на август и септември 1939 година. Както свидетелстват документите: точка 2-ра от Секретния протокол към Договора за ненападение между Германия и СССР от 23 август установява, че в случай на териториално-политическо преустройство на областите, влизащи в състава на Полската държава, границата на сферата на интересите на двете държави трябва „приблизително да преминава по линията на реките Нарева, Висла и Сана“. С други думи, в съветската сфера на влияние влизат не само територии, на които живее предимно украинско и беларуско население, но и исторически полски земи в междуречието на Буг и Висла. Не всички сега знаят за този факт.

Както и фактът, че веднага след нападението срещу Полша през първите септемврийски дни на 1939 г. Берлин упорито и многократно призовава Москва да се присъедини към военните действия. Съветското ръководство обаче игнорира подобни призиви. И няма намерение да се включва в драматично развиващите се събития до последна възможност.

Едва когато става окончателно ясно, че Великобритания и ФГранция нямат намерение да помогнат на своя съюзник, а вермахтът е способен бързо да окупира цялата Полша и да излезе фактически на подстъпите към Минск, е взето решение на сутринта на 17 септември да се вкарат войсковите съединения на Червената армия в т.нар. източна броня. Днес тя е част от територията на Беларус, Украйна и Литва.

Очевидно е, че не е имало други варианти. В противен случай рисковете за СССР щяха да се увеличат многократно, тъй като, повтарям, старата съветско-полска граница преминава само на няколко десетки километра от Минск. И неизбежната война с нацистите щеше да започне за страната от изключително неблагоприятни стратегически позиции. А милиони хора от различни националности, включително евреи, живеещи в близост до Брест и Гродно, Перемишъл, Лвов и Вилно, ще бъдат хвърлени на унищожение от нацистите и техните местни слуги – антисемити и радикални националисти.

Фактът, че Съветският съюз до последната възможност се опитваше да избегне участието в разгарящия се конфликт и не искаше да играе на страната на Германия, доведе до това, че реалният контакт на съветските и германските войски се случи много на изток от границите, посочени в тайния протокол. Не край Висла, а приблизително по така наречената линия Кързън, която през 1919 г. е препоръчана от Антантата като източната граница на Полша.

Както знаете, подчинителното наклонение е трудно да се приложи към вече настъпили събития. Мога само да кажа, че през септември 1939 г. съветското ръководство имаше възможност да прокара западните граници на СССР още повече на запад, чак до Варшава, но реши да не го направи.

Германците предложиха да се определи ново статукво. На 28 септември 1939 г. в Москва И. Рибентроп и В. Молотов подписват Договора за приятелство и границата между СССР и Германия, както и тайния протокол за промяна на държавната граница, който признава демаркационната линия, където де-факто стоят две армии.
През есента на 1939 г., решавайки своите военно-стратегически, отбранителни задачи, Съветският съюз започва процеса на инкорпорация на Латвия, Литва и Естония. Влизането им в СССР е осъществено на договорна основа, със съгласието на избраните власти. Това беше в съответствие с тогавашното международно и държавно право. Освен това през октомври 1939 г. град Вилно и околният регион, преди това част от Полша, са върнати в Литва. Прибалтийските републики в рамките на СССР запазиха своето управление, език и имаха представителство в съветските висши държавни структури.

През всичките тези месеци на дипломатическата и военно-политическата борба, работата на разузнаването, която беше невидима за любопитните очи, не спря. Москва разбра, че пред нея има непримирим и жесток враг, че вече се води скрита война с нацизма. И няма причина да възприемаме официалните изявления, официални протоколни записки от онези години, като доказателство за „приятелството“ между СССР и Германия. СССР имаше активни търговски и технически контакти не само с Германия, но и с други страни. В същото време Хитлер многократно се опитва да вкара СССР в конфронтация с Великобритания. Съветското ръководство обаче не се поддаде на тези убеждения.

Хитлер прави последния си опит да убеди Съветския съюз да предприеме съвместни действия по време на посещението на Молотов в Берлин през ноември 1940 г. Но Молотов точно спазва инструкциите на Сталин, като се ограничава до общи дискусии за идеята на германците за присъединяване на СССР към Тристранния пакт – съюзът на Германия, Италия и Япония, подписан през септември 1940 г. и насочен срещу Великобритания и САЩ. Неслучайно още на 17 ноември Молотов инструктира съветския пратеник в Лондон И. Майски по следния начин:

„За да се ориентирате … В Берлин не беше подписан никакъв договор и не беше предвидено да се подпише. Случаят в Берлин беше ограничен до … размяна на мнения … Германците и японците, както виждате, много биха искали да ни насочат към Персийския залив и Индия. Отхвърлихме дискусията по този въпрос, тъй като считаме такъв съвет от Германия за неподходящ“. А на 25 ноември съветското ръководство сложи край на това. Официално на Берлин бяха изложени условия, които бяха неприемливи за нацистите, включително изтеглянето на германски войски от Финландия, споразумение за взаимна помощ между СССР и България и редица други.

По този начин, умишлено изключвайки за себе си всякаква възможност за присъединяване към Пакта. Тази позиция окончателно укрепи намерението на фюрера да започне война срещу СССР. И вече през декември, като остави настрана всички предупреждения на своите стратези за катастрофалната опасност от война на два фронта, Хитлер одобри плана на Барбароса. Той направи това, осъзнавайки, че именно Съветският съюз е основната сила, която му се противопоставя в Европа. И че предстоящият сблъсък на Изток ще реши изхода на световната война. И беше сигурен, че походът срещу Москва ще бъде бърз и успешен.

Това, което искам да подчертая специално, е, че западните страни фактически тогава се съгласяват със съветските действия и признават стремежът на Съветския съюз да гарантира сигурността си. Така още на 1 октомври 1939 година тогава бившият началник на британското Адмиралтейство У. Чърчил в изказване по радиото заявява: „Русия провежда студена политика на собствените си интереси… За защитата на Русия от нацистката заплаха явно беше необходимо руските армии да застанат на тази линия (има се предвид западната граница)“.

На 4 октомври 1939 г. в Камарата на лордовете британският външен министър Е. Халифакс заяви: „… трябва да се припомни, че действията на съветското правителство се състоят в прехвърляне на границата по същество на линията, препоръчана от лорд Кързън по време на Версайската конференция … Цитирам само исторически факти и вярвам, че те са неоспорими“. Известният британски политически и държавен деятел Д. Лойд Джордж подчертава: „Руските армии окупираха територии, които не бяха полски и които бяха насилствено превзети от Полша след Първата световна война … Би било акт на престъпно безумие да се постави руското придвижване под общ знаменател с придвижването на немците“.

И в неофициални разговори със съветския пълномощен министър И. Майски английските висши политици и дипломати говориха по-открито. Британският заместник-министър на външните работи Р. Бътлър на 17 октомври 1939 г. сподели, че: „… в британските правителствени кръгове те смятат, че не може да се поставя въпрос за връщането на Западна Украйна и Беларус в Полша. Ако е възможно да се създаде етнографска Полша със скромен размер с гаранция не само от СССР и Германия, но също Англия и Франция, британското правителство ще се смята за напълно удовлетворено“. На 27 октомври 1939 г. главният съветник на Н. Чембърлейн Х. Уилсън казва: „Полша трябва … да бъде възстановена като независима държава в своята етнографска база, но без Западна Украйна и Беларус“.

Заслужава да се отбележи, че по време на тези разговори почвата също беше проучена за подобряване на съветско-британските отношения. Тези контакти до голяма степен поставиха основата на бъдещия съюз и антихитлеристката коалиция. Сред отговорните, далновидни политици се открои У. Чърчил, който въпреки добре познатата антипатия към СССР, и по-рано се застъпваше за сътрудничество с него. Още през май 1939 г. той заяви в Камарата на общините: „Ще бъдем в смъртна опасност, ако не успеем да създадем голям съюз срещу агресията. Би било пълна глупост, ако отхвърлим естественото сътрудничество със Съветска Русия“. И след избухването на военните действия в Европа – на среща с И. Майски на 6 октомври 1939 г., той поверително заяви, че „… няма сериозни противоречия между Великобритания и СССР и, следователно, няма основания за напрегнати и незадоволителни отношения. Британското правителство … би искало да развие … търговски отношения. Освен това би било готово да обсъди всякакви други мерки, които биха могли да помогнат за подобряване на отношенията“.

Втората световна война не се случи за една нощ, не започна внезапно, изведнъж. И германската агресия срещу Полша не беше внезапна. Тя е резултат от много тенденции и фактори в световната политика от този период. Всички предвоенни събития бяха подредени в една съдбовна верига. Но, разбира се, основното, което предопредели най-голямата трагедия в историята на човечеството, е държавният егоизъм, малодушието, снизхождението към набиращия сила агресор и неподготвеността на политическите елити да търсят компромис.

Следователно е несправедливо да се твърди, че двудневното посещение в Москва на нацисткия външен министър Рибентроп е основната причина, която породи Втората световна война. Всички водещи страни в една или друга степен носят своя дял на вината за нейното начало. Всяка от тях направи непоправими грешки, като по презумпция повярва, че е възможно да надхитрите другите, да си осигурите едностранни предимства или да остане далеч от предстоящата световна катастрофа. И за такава късогледство, за отказа да създадат система за колективна сигурност, те трябваше да платят с милиони животи, колосални загуби.

Пиша за това без най-малкото намерение да поемам ролята на съдия, да обвинявам или оправдавам някого, особено да инициирам нов кръг от международна информационна конфронтация в историческата област, който може да сблъска държави и народи. Считам, че академичната наука с широко представителство на уважавани учени от различни страни трябва да бъде ангажирана в търсенето на балансирани оценки на миналите събития.

Всички имаме нужда от истина и обективност. От своя страна винаги съм насърчавал и призовавам колегите да водят спокоен, открит и довителен диалог. За самокритичен, безпристрастен поглед към общо минало. Такъв подход ще позволи да не се повтарят допуснатите грешки и да се гарантира спокойно и успешно развитие в продължение на много години напред.

Въпреки това много от нашите партньори все още не са готови за съвместна работа. Напротив, преследвайки целите си, те увеличават броя и мащаба на информационните атаки срещу страната ни, искат да ни принудят да се оправдаваме, да се чувстваме виновни. Приемат откровено лицемерни и политизирани декларации. Например резолюцията за значението на запазването на историческата памет за бъдещето на Европа, одобрена от Европейския парламент на 19 септември 2019 г., директно обвиняваща СССР, заедно с нацистка Германия, в разпалването на Втората световна война. Естествено, там не се споменава за Мюнхен.

Вярвам, че подобни „документи“ – не мога да нарека тази резолюция документ –с явното намерение да се предизвика скандал, за опасни, реални заплахи. В крайна сметка тя беше приета от много уважаван орган. И какво демонстрира? Колкото и тъжно да е, това е съзнателна политика за унищожаване на следвоенния световен ред, създаването на който беше въпрос на чест и отговорност на държавите, редица представители на които днес гласуваха за тази невярна декларация. И по този начин те вдигнаха ръка на заключенията на Нюрнбергския трибунал, на усилията на световната общност, която създаде универсални международни институции след победата през 1945 година.

Припомням в тази връзка, че самият процес на европейска интеграция, по време на който бяха създадени съответните структури, включително Европейският парламент, стана възможен само благодарение на поуките от миналото, на неговите ясни правни и политически оценки. А тези, които съзнателно поставят под въпрос този консенсус, разрушават основите на следвоенна Европа.

Освен заплахата за основните принципи на световния ред, има и морална, нравствена страна.

Подигравките и издевателствата с паметта – това е подлостта. Тази подлост е умишлена, лицемерна и напълно осъзната, когато изявленията за 75-годишнината от края на Втората световна война изброяват всички членове на антихитлеристката коалиция с изключение на СССР. Подлостта може да бъде страхлива, когато събарят паметници, издигнати в чест на борците срещу нацизма, оправдавайки срамните действия с лъжливи лозунги за борба срещу нежелана идеология и уж окупация. Подлостта е кървава, когато тези, които се противопоставят на неонацистите и наследниците на Бандера, биват убивани и изгорени. Повтарям, подлостта се проявява по различни начини, но от това тя не престава да бъде отвратителна.

Забравянето на уроците на историята неизбежно води до тежко възмездие. Ние твърдо ще защитаваме истината въз основа на документирани исторически факти. Продължаваме честно и безпристрастно да говорим за събитията от Втората световна война. Това е насочено и към мащабен проект за създаване в Русия на най-голямата колекция от архивни документи, филмови и фотоматериали за историята на Втората световна война и предвоенния период.

Такава работа вече е в ход. Също така използвах много нови, наскоро намерени, разсекретени материали при подготовката на тази статия. И в тази връзка мога отговорно да заявя, че няма архивни документи, които да потвърждават версията за намерението на СССР да започне превантивна война срещу Германия. Да, съветското военно ръководство се придържаше към доктрината, че в случай на агресия Червената армия бързо ще отблъсне противника, ще премине в настъпление и ще води война на противниковата територия. Подобни стратегически планове обаче изобщо не означават намерението СССР да атакува първи Германия.

Разбира се, днес историците разполагат с документи за военно планиране, директиви на съветския и германския щаб. И накрая, знаем как се развиха събитията в реалността. От висотата на тези знания мнозина говорят за действия, грешките, погрешните изчисления на военно-политическото ръководство на страната. Ще кажа едно в тази връзка: наред с огромния поток от дезинформация от различни видове, съветските лидери получиха и реална информация за предстоящата нацистка агресия. И в предвоенните месеци те предприеха стъпки, насочени към повишаване боеспособността на страната, включително скрития призив към част от военнослужещите, отговорни за обучението, за преместване на формирования и резерви от вътрешните военни окръзи към западните граници.

Войната не беше внезапна, чакаха я, подготвяха се за нея. Но нацисткият удар беше наистина безпрецедентен в историята на разрушителната мощ. На 22 юни 1941 г. Съветският съюз се натъква на най-мощната, мобилизирана и обучена армия в света, за която работи индустриалният, икономическият, военният потенциал на почти цяла Европа. В тази смъртоносна инвазия участваха не само вермахтът, но и германските сателити, военните контингенти на много други държави на европейския континент.

Тежките военни поражения от 1941 г. доведоха страната до ръба на катастрофата. Необходимо беше да се възстанови бойната готовност и контролируемост чрез необикновени методи, универсална мобилизация и напрягането на всички сили на държавата и хората. През лятото на 41-вапод вражески огън започва евакуацията на милиони граждани, стотици фабрики и заводи в източната част на страната. Колкото е възможно по-бързо, производството на оръжие и боеприпаси е стартирано в тила, което започва да пристига на фронта през първата военна зима, а до 1943 г. военното производство на Германия и нейните съюзници е превишено. За година и половина съветските хора постигнаха това, което изглеждаше невъзможно. Както на фронта, така и в тила. И все още е трудно да се осъзнае, разбере и да се осъзнае какви невероятни усилия, смелост и всеотдайност изискват тези големи постижения.

Срещу мощната, въоръжена до зъби, хладнокръвна, агресивна нацистка машина се изправи гигантската сила на съветското общество, обединена от желанието да защити родната си земя. За да отмъсти на врага, който е разбил, стъпкал мирния живот, неговите планове и надежди.

Разбира се, по време на тази ужасна, кървава война някои хора бяха обладани от страх, объркване, отчаяние. Имаше предателство и дезертьорство. Бруталните грешки, породени от революцията и Гражданската война, нихилизмът, подигравателното отношение към националната история, традиции, вяра, които болшевиките се опитаха да насаждат, се почувстваха особено в първите години след идването на власт. Но общото отношение на съветските граждани и нашите сънародници, които се оказаха в чужбина, беше различно – да спасим, запазим родината си. Това беше истински, неудържим импулс. Хората търсеха подкрепа в истинските патриотични ценности.

Нацистките „стратези“ бяха убедени, че огромна многонационална държава лесно може да се сгромоляса под собствената си тежест. Надяваха се внезапната война, нейната безмилостност и непоносими трудности неизбежно да изострят междуетническите отношения. И страната да бъде разделена на части. Хитлер категорично заяви: „Политиката ни към народите, обитаващи огромните простори на Русия, трябва да бъде да насърчава всяка форма на несъгласие и разцепление“.

Но още от първите дни стана ясно, че този нацистки план се е провалил. Брестската крепост беше защитавана до последната капка кръв от войници от над 30 националности. През цялата война – и в големи решителни битки, и в защитата на всеки плацдарм, на всеки метър от родния си край – виждаме примери за такова единство.

За евакуираните милиони регионът на Волга и Урал, Сибир и Далечния Изток републиките на Централна Азия и Кавказ станаха техен дом. Жителите им споделиха последното си, подкрепяха с всичко възможно. Приятелството на народите, взаимната им помощ станаха за врага истинска неразрушима крепост Съветският съюз, Червената армия, направиха основния, решаващ принос за разгрома на нацизма – без значение какво се опитват да докажат сега. Герои, които се сражаваха до края, обкръжени в Белосток и Могильов, Уман и Киев, Вязма и Харков. Те тръгваха в атаката под Москва и Сталинград, Севастопол и Одеса, Курск и Смоленск. Освободиха Варшава, Белград, Виена и Прага. Те взеха с щурм Кьонигсберг и Берлин.

Ние поддържаме истинската, а не гладка или лакирана истина за войната. Тази народна, човешка истина – сурова, горчива и безпощадна – до голяма степен ни беше предадена от писатели и поети, преминали през огъня и ада на фронтовите изпитания. За моите, както и за другите поколения – техните честни, дълбоки истории, романи, пронизваща „лейтенантска проза“ и стихотворения оставиха отпечатък върху душата ни завинаги. Те станаха завещание – за почит на ветераните, които направиха всичко възможно за Победата. За да помним онези, които останаха на бойното поле.

И днес простите и велики в своята същност реплики от стихотворението на Александър Твардовски „Убит съм край Ржев …“, посветени на участниците в кървавата, брутална битка от Великата отечествена война в централната част на съветско-германския фронт, са шокиращи. Само по време на сраженията за град Ржев и Ржевския плацдарм от октомври 1941 г. до март 1943 г. Червената армия загуби, включително ранени и изчезнали, 1 милион 342 хиляди 888 души. Казвам тези страшни, трагични, все още далеч от пълни числа, събрани от архивни източници – за първи път отдавайки почит на подвига на известни и безименни герои, за които в следвоенните години поради различни причини говориха незаслужено, несправедливо малко или мълчаха напълно.

Ще цитирам друг документ. Това е докладът на Международната комисия за репарации от Германия, оглавена от И. Майски, подготвен през февруари 1945 г. Задачата на Комисията беше да определи формулата, според която победената Германия трябваше да компенсира щетите, понесени от побеждаващите сили. Комисията заключи, че „броят на изхабените от Германия войнико-дни, прекарани на съветския фронт, надхвърля това число на всички останали съюзнически фронтове поне 10 пъти. Съветският фронт също привлича четири пети от немските танкове и около две трети от немските самолети“ . Като цяло СССР представляваше около 75 процента от всички военни усилия на антихитлеристката коалиция. През военните години Червената армия „унищожава“ 626 дивизии от държавите на „оста“, от които 508 са германски.

На 28 април 1942 г. Рузвелт в обръщението си към американската нация заяви: „Руските войски унищожиха и продължават да унищожават повече от човешката сила, самолетите, танковете и пушките на нашия общ враг, отколкото цялата останала Организация на обединените нации.“ Чърчил в съобщение до Сталин на 27 септември 1944 г. пише, че „именно руската армия извади червата на германската военна машина …“.

Тази оценка резонира по целия свят. Защото в тези думи се съдържа същата велика истина, която никой тогава не поставя под въпрос. Почти 27 милиона съветски граждани загинаха на фронтовете, в германски плен, умираха от глад и бомбардировки, в гетата и пещите на нацистките лагери на смъртта. СССР загуби един от седем свои граждани, Великобритания – един от 127, а САЩ – един от 320 души. За съжаление, тази цифра на най-тежките, непоправими загуби на Съветския съюз е неубедителна. Необходимо е да се продължи усилената работа за възстановяване на имената и съдбите на всички загинали – бойци на Червената армия, партизани, агенти под прикритие, военнопленници и затворници от концлагери, цивилни, унищожени от наказателни отряди. Това е наш дълг. И тук специална роля принадлежи на участниците в движението за издирване, военно-патриотични и доброволчески сдружения, такива проекти като електронната база данни „Памет на хората“, базирана на архивни документи. И, разбира се, е необходимо тясно международно сътрудничество при решаването на такъв общ хуманитарен проблем.

До победата довеждат усилията на всички страни и народи, които се борят с общия враг. Британската армия защитава родината си от нахлуване, воюва с нацистите и техните сателити в Средиземно море, в Северна Африка. Американските и британските войски освободиха Италия, откриха Втория фронт. САЩ нанесоха мощни, смазващи удари на агресора в Тихия океан. Помним колосалните жертви на китайския народ и огромната му роля в разгрома на японските милитаристи. Не забравяйте бойците на „Сражаваща се Франция“, които не признаха срамната капитулация и продължиха борбата срещу нацистите.

Винаги ще бъдем благодарни за помощта, оказана от съюзниците, предоставили на Червената армия боеприпаси, суровини, храна и оборудване. И тя беше значителна – около 7 процента от общата военна продукция на Съветския съюз.

Ядрото на антихитлеристката коалиция започна да се оформя веднага след атаката срещу Съветския съюз, когато САЩ и Великобритания безусловно я подкрепиха в борбата срещу Нацистка Германия. По време на Техеранската конференция от 1943 г. Сталин, Рузвелт и Чърчил сформираха съюз от велики сили, постигнаха съгласие за развитието на коалиционната дипломация, съвместна стратегия в борбата срещу общата смъртна заплаха. Лидерите на Голямата тройка имаха ясно разбиране, че комбинацията от индустриални, ресурсни и военни потенциали на СССР, САЩ, Великобритания ще създаде безспорно превъзходство над врага.

Съветският съюз изпълни изцяло задълженията си към съюзниците, като винаги протягаше ръка за помощ. По този начин, в мащабната операция „Багратион“ в Беларус, Червената армия подкрепи десанта на англо-американските войски в Нормандия. През януари 1945 г., пробивайки до Одер, нашите войници сложиха край на последното мощно настъпление на Вермахта на Западния фронт в Ардените. И три месеца след победата над Германия, СССР, в пълно съответствие със споразуменията от Ялта, обявява война на Япония и побеждава милионната Квантунска армия.

Още през юли 1941 г. съветското ръководство заявява, че „целта на войната срещу фашистките потисници е не само премахването на заплахата, надвиснала над страната ни, но и да помогне на всички народи на Европа, стенещи под игото на немския фашизъм“. Към средата на 1944 г. врагът е изгонен на практика от цялата съветска територия. Но той трябваше да бъде довършен до края в неговото стрце. И Червената армия започна освободителна мисия в Европа. Тя спаси цели народи от унищожение и поробителство, от ужаса на Холокоста. Спаси ги с цената на стотици хиляди животи на съветските войници.

Важно е също да не забравяме за огромната материална помощ, която СССР оказва на освободените страни за премахване на заплахата от глад и за възстановяване на икономиката и инфраструктурата. Той направи това в момент, когато пепел се простираше на хиляди километри от Брест до Москва и Волга. Например през май 1945 г. австрийското правителство поиска СССР да предостави хранителни помощи, тъй като „не знаеше как да изхрани населението си през следващите седем седмици преди новата реколта“. Съгласието на съветското ръководство да изпрати храна на държавния канцлер на временното правителство на Австрийската република К. Ренер е определено като „спасителен акт …“, който „австрийците никога няма да забравят“.

Съюзниците създадоха съвместно Международния военен трибунал, предназначен да накаже нацистките политически и военни престъпници. Решенията му осигуряват ясна правна квалификация за престъпления срещу човечеството като геноцид, етнически и религиозни прочиствания, антисемитизъм и ксенофобия. Пряко и недвусмислено Нюрнбергският трибунал осъди и съучастници на нацистите, сътрудници от различни видове.

Това срамно явление присъства във всички европейски страни. Такива „фигури“ като Петен, Квислинг, Власов, Бандера, техните сътрудници и последователи – макар и облечени в дрехите на борци за национална независимост или свобода от комунизма, са предатели и палачи. По безчовечност те често превъзхождаха своите господари. Опитвайки се да спечелят благоволение, като част от специални наказателни групи те с охота изпълняваха най-канибалистичните задачи. Работа на техните кървави ръце са екзекуциите в Бабий Яр, Волинското клане, изгореният Хатин, или изтребването на евреите в Литва и Латвия.

И днес позицията ни остава непроменена – не може да има оправдание за престъпните действия на нацистките съучастници, те нямат давност. Затова предизвиква недоумение, когато в редица страни онези, които са опетнени от сътрудничеството си с нацистите, изведнъж се приравняват с ветераните от Втората световна война. Считам за недопустимо да се приравняват освободители и окупатори. А героизацията на нацистките съучастници може да се разглежда само като предателство към паметта на нашите бащи и дядовци. Предателството на онези идеали, които обединиха народите в борбата срещу нацизма.

Тогава лидерите на СССР, САЩ и Великобритания се изправиха без преувеличение пред историческа задача. Сталин, Рузвелт, Чърчил представяха държави с различни идеологии, държавни стремежи, интереси, култури, но показаха голяма политическа воля, издигнаха се над противоречия и пристрастия и поставиха на преден план истинските интереси на света. В резултат те успяха да постигнат споразумение и да постигнат решение, от което спечели цялото човечество.

Държавите-победителки ни оставиха система, която стана квинтесенция на интелектуалното и политическо търсене на няколко века. Поредицата конференции – Техеран, Ялта, Сан Франциско, Потсдам – постави основата на това, че светът живее без глобална война вече 75 години, въпреки изключително острите противоречия.

Историческият ревизионизъм, проявите на който сега наблюдаваме на Запад, особено по отношение на темата за Втората световна война и нейния резултат, е опасен, защото грубо, цинично изкривява разбирането за принципите на мирното развитие, заложени през 1945 г. от конференциите в Ялта и Сан Франциско. Основното историческо постижение на Ялта и други решения от онова време е споразумението за създаване на механизъм, който да позволи на водещите сили да останат в рамките на дипломацията, като същевременно разрешават възникналите между тях различия.

XX век донесе тотални и всеобхватни световни конфликти, а през 1945 г. ядреното оръжие също излезе на арената, способно физически да унищожи Земята. С други думи, уреждането на спорове със сила стана изключително опасно. И победителите във Втората световна война разбраха това. Разбрахме и осъзнахме собствената си отговорност към човечеството.

Тъжният опит на Лигата на нациите бе взет предвид през 1945г. Структурата на Съвета за сигурност на ООН е проектирана по такъв начин, че да направи гаранциите за мир възможно най-конкретни и ефективни. Така дойде институцията на постоянните членове на Съвета за сигурност и правото на вето като тяхна привилегия и отговорност.

Какво е правото на вето в Съвета за сигурност на ООН? Най-ясно казано, това е единствената разумна алтернатива на директен сблъсък на най-големите страни. Това е заявление на една от петте сили, че едно решение за нея е неприемливо, противоречи на нейните интереси и идеи за правилния подход. А останалите страни, дори и да не са съгласни с това, приемат тази позиция като даденост, изоставяйки опитите да реализират своите едностранни стремежи. Тоест, по един или друг начин, трябва да се търсят компромиси.

Новото глобално противопоставяне започна веднага след края на Втората световна война и на моменти беше много ожесточено. И фактът, че Студената война не се превърна в Трета световна война, убедително потвърждава ефективността на споразуменията, сключени от Тримата големи. Правилата за поведение, договорени по време на създаването на ООН, направи възможно по-нататъшното минимизиране на рисковете и поддържане на конфронтацията под контрол.

Разбира се, виждаме, че системата на ООН работи с напрежение и не толкова ефективно, колкото може. Но ООН продължава да изпълнява основната си функция. Принципите на Съвета за сигурност на ООН са уникален механизъм за предотвратяване на голяма война или глобален конфликт.

Чуваните доста често през последните години призиви да се отмени правото на вето, да се отнемат специалните възможности на постоянните членове на Съвета за сигурност – всъщност са безотговорни. В крайна сметка, ако това се случи, Организацията на обединените нации по същество ще се превърне в Лига на нациите – събрание за празни разговори, лишено от всякакви лостове за влияние върху световните процеси. Как завърши всичко е добре известно. Ето защо победоносните сили подхождат към формирането на нова система за световен ред с изключителна сериозност, за да не се повтарят грешките на техните предшественици.

Създаването на модерна система за международни отношения е един от най-важните резултати от Втората световна война. Дори и най-непримиримите противоречия – геополитически, идеологически, икономически – не пречат да се намерят форми на мирно съвместно съществуване и взаимодействие, ако има желание и воля за това. Днес светът не преминава през най-спокойните времена. Всичко се променя – от глобалния баланс на силите и влиянието до социалните, икономическите и технологичните основи на живота на обществата, държавите, цели континенти.

В миналите епохи смени с такъв мащаб почти никога не са се случвали без големи военни конфликти. Без борба за власт за изграждане на нова глобална йерархия. Благодарение на мъдростта и предвидливостта на политическите лидери на съюзническите сили, беше възможно да се създаде система, която да удържа от крайните проявления на такова обективно, исторически присъщо, развитие на световното съперничество.

Наш дълг – на всички тези, които поемат политическата отговорност и преди всичко на предстаявителите на държавите-победителки във Втората световна война – е да гарантираме, че тази система ще се запази и усъвършенства. И днес, както и през 1945 г., е важно да покажем политическа воля и заедно да обсъждаме бъдещето. Нашите колеги – господата Си Дзинпин, Макрон, Тръмп, Джонсън – подкрепиха руската инициатива, предложена за провеждане на среща на лидерите на петте ядрени държави – постоянни членове на Съвета за сигурност. Благодарим им за това и очакваме такава лична среща да се проведе при първа възможност.

Какъв е дневният ред за предстоящата среща на върха? На първо място, според нас е целесъобразно да се обсъдят стъпки за развитието на колективните принципи в световните дела. Да поговорим откровено за поддържането на мира, засилването на глобалната и регионална сигурност, контрола над стратегическите въоръжения, съвместните усилия за противодействие на тероризма, екстремизма и други належащи предизвикателства и заплахи.

Отделна тема в дневния ред на срещата е ситуацията в световната икономика. И най-вече, преодоляване на икономическата криза, причинена от пандемията от коронавирус. Нашите страни предприемат безпрецедентни мерки за опазване здравето и живота на хората, подкрепят гражданите, които са се озовали в трудни житейски ситуации. Но колко тежки ще бъдат последствията от пандемията, колко бързо глобалната икономика ще излезе от рецесията, зависи от способността ни да работим заедно и в съгласие, като истински партньори. Освен това е недопустимо превръщането на икономиката в инструмент за натиск и конфронтация. Сред нужните теми са опазването на околната среда и борбата срещу изменението на климата, както и гарантирането на сигурността на глобалното информационно пространство.

Програмата на предстоящата среща на върха на „петорката“, предложена от Русия, е изключително важна и актуална както за нашите страни, така и за целия свят. И по всички точки имаме конкретни идеи и инициативи.

Не може да има съмнение, че срещата на върха на Русия, Китай, Франция, САЩ и Великобритания ще играе важна роля в намирането на общи отговори на съвременните предизвикателства и заплахи и ще демонстрира обща ангажираност към духа на съюза, високите хуманистични идеали и ценности, за които рамо до рамо се сражаваха нашите бащи и дядовци.

Въз основа на обща историческа памет можем и трябва да се доверяваме един на друг. Това ще послужи за солидна основа за успешни преговори и съгласувани действия с цел укрепване на стабилността и сигурността на планетата, за просперитет и благополучие на всички държави. Без преувеличение, това е наше общо задължение и отговорност към целия свят, към настоящите и бъдещите поколения.

Източник: „Фокус“

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

5 кометара за Путин написа статия за Втората световна война: Западът пренаписва историята! Вижте цялата истина от президента на Русия:

  1. Анонимен Отговор

    21.06.2020 в 4:18

    СЛАВА С С С Р БЛАГОДАРИМ ВИ БРАТУШКИ ЗА ПОБЕДАТА НАД ФАШИЗМА ГОРДЕЕМ СЕ С ВАС ЩЕ ВИ НОСИМ В СЪРЦАТА НИ НАВЕКИ И НИКОГА СЪС НИКОГО НЯМА ДА ВИ ЗАМЕНИМ РОДНИ СКЪПИ РУСКИ БРАТЯ ПО КРЪВ ВЯРА И ДУХ ОБИЧАМЕ ВИ

  2. почитателка Отговор

    21.06.2020 в 13:25

    Невероятно дълбок и нетенденциозен, а исторически достоверен и научно аргумениран анализ на този голям човек. Той е и много своевременен, защото скоро противниковият отбор може би ще твърди, че американци и англичани са освободили Русия от нацизма. Оставиха им доста време да се вихрят с откровено лъжливите си твърдения, да се гаврят с паметта на милионните руски жертви, по всякакъв начин да игнорират 9.май на Червения площад и какви ли не още небивалици, но сега Човекът Путин каза, край на подлостта! Русия търпи, търпи, ама накрая трябва да се защити. Добре, че го има Путин в това развълнувано и трудно време!

  3. Иванов Отговор

    21.06.2020 в 15:33

    За тъй наречената „съвенска окупация“ на България от Червената армия. Едва ли някой все още се съмнява че до септември 1944 г. у нас е имало фашизъм. Ако не вярвате попитайте Гео Милев, А. Стамболийски, Н. Вапцаров, хилядите антифашисти и партизани, баща ми, вуйчо ми, 12-те хиляди евреи изпратени от цар Борис в концлагерите, както и останалите (за сведение на Соломон Паси) евреи подложени на репресии тук в България, окупирането, с помоща на германски щикове на Македония и Беломорието и подгонвенето там на евреи и антифашисти, бомбардирането от „съюзниците“ на София и други наши градове. На всичко това беше сложен край с т.н. „съветска окупация“, продължила до 1948 г., когато и последният червеноармеец се извесе от България, каквото не може да се „демократичната“ Западна Европа – американскат ботуш все още тъпче земята им, а вече и у нас.

  4. Мирослав Отговор

    21.06.2020 в 15:53

    Декларацията за причините за Втората световна война, приета от ЕС, е подписана и от нашата министърка на външните работи Захариева. Каква тъпа пу !!!

  5. Иванов Отговор

    08.07.2020 в 11:37

    Берлин е бил превзет от Черваната армия. Защо тогава е бил разделен на Източен и Западен Берлин? А защо германските територии на запад от Елба не са разделени на Западна зона и Съветска?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *