Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Проф. Тошкова: За края на историята, за смъртта на Запада и Неолиберализма, за Счупения Глобализъм!

В последните десетилетия на миналия век известният политолог Франсис Фукуяма обяви „краят на историята”. С тази теза той всъщност се опита да докаже, че е дошъл краят на идеологиите. Светът според него беше постигнал висшата степен на идеологическо съзряване – прегърнал е неолиберализма и повече няма накъде да върви. Всъщност този край на историята беше най-идеологическото твърдение – Фукуяма обяви правото на съществуване на една-единствена идеология – неолиберализма и „забрани” развитието.

Проф. Светлана Тошкова

Учудващо и парадоксално светът като че ли се подчини и прегърна тази идея убедено и за дълго. Неолиберализмът стана новата религия и идеология на световния глобализационен процес под диктата на САЩ и неговата световна хегемония. Световната криза от 2008 г. помете вярата в тази религия. Кризата и неуспешните опити за изход от нея доказаха, че проблемите са системни, породени от противоречията на пазарния капитализъм и неолибералния икономически модел. Съвременният капитализъм излезе „извън контрол” /Бжежински/ и загуби иманентната си способност да се приспособява: капиталистическата държава се оттегли от регулативните си функции, глобализацията задълбочи неравенствата, обедняването маргинализира обществата и ерозира изконните ценности, върху които се изграждаше самата система на капитала от епохата на модерността.

Това признание направиха водещи икономисти-теоретици и политически лидери. Самият автор на концепцията за „краят на историята” и безалтернативността на неолиберализма Фукуяма се отказа от нея, а нобеловият лауреат Пол Кругман категорично посочи като причина за кризата от 2008 г. неолибералното разбиране за пазарите. Напоследък все по-често в икономическите анализи намират място проблемите на неравенството, бедността, справедливостта. Известният критик на глобализацията Дж.Стиглиц изследва влиянието на неравенството върху демокрацията и правната система на САЩ в „Голяното разделение” и „Цената на неравенството” /2015/ и доказа, че неолибералната фискална политика и глобализацията водят до драстичен ръст на неравенството и заплашват самата система на капитала. А в „Капитализъм 4.0. Раждането на новата икономика след кризата” през 2013 г. Анатол Калецки поиска създаването на нова икономическа теория, върху която да се изгради новият модел на капитализма, който ще промени категорично взаимоотношенията между пазарите и правителствата. Олег Григориев в „Епоха на растежа. Лекции по неокономика” поставя във фокуса социалните измерения на икономическия прогрес и задава въпроса: има ли смисъл от т.нар.икономическо развитие, ако в основата му лежи бедността на мнозинството от населението? И не е ли време за промяна на социално-икономическия модел на развитие на света и на международния икономически ред? Американският журналист Пол Мейсън в „Посткапитализъм” определи капитализма като „комплексна адаптивна система, която е достигнала границите на своята способност да се адаптира.” Доказателство за това той намира в последиците от съвременната световна икономическа криза, а причините за възникването на новата система се коренят в преформирането на икономиката около нови ценности, поведение и норми в информационната епоха. Силен интерес в последните години в областта на икономическите изследвания предизвика книгата на Тома Пикети „Капиталът на ХХI век”. Някои я сравниха с „Капиталът” на Маркс. На основата на огромен масив данни за икономическото неравенство при капитализма в продължение на два века в повече от 20 страни той извежда основен закон, който определя неравенството в капиталистическата икономика: когато възвръщаемостта на капитала е по-висока от растежа на БВП, доходът от капитала расте по-бързо от дохода от труда. Натрупаният капитал се възпроизвежда сам по-бързо, отколкото се увеличава производството. “Миналото изяжда бъдещето“, категоричен е Пикети.

Обратно на тези анализи, политиките на правителствата за изход от кризата показваха неадекватност. Политиките на строги икономии, налагани в страните от ЕС за спасение от кризата се провалиха на практика и задълбочиха кризисната спирала. Рестрикциите доведоха до незначителни икономически резултати с цената на огромна безработица, задълбочаващо обедняване и драстични неравенства. С наближаването на 2020 г. все повече водещи икономисти предупреждаваха за наближаването на нова икономическа криза. Ковид-пандемията я изпревари.

Или се опита да я предотврати?!

Резултатът беше поразителен. Още по-голямо обедняване и умножаване богатството на най-богатите, затваряне на граници, социално изолиране, крах на глобализацията. Този „социален експеримент“ заедно с климатичните проблеми, „зелената сделка“, дигигалната икономика, правата на ЛГТБ-обществата и други „модерни доктрини“ поведоха смело човечеството към „великото нулиране“ /Клаус Швааб/.

И всичко в името на спасяването на евроатлантическите ценности и хегемонията на САЩ в глобалния световен ред. На фона на предлаганите имагинерни изходи от кризата с дигитални средства и финансови еквилибристики, все пак светът в 21 век се оказа и в ресурсна криза. Въпреки изобилието от зелени „хартийки“, печатани безконтролно от САЩ, фиктивният капитал и биткоините, целият днешен виртуален свят се оказа зависим от реалните ресурси. Ако 20 век беше белязан от битката на идеологиите, то 21 век е векът на борбата за ресурси. Така започна войната.

Провокирана от САЩ и НАТО в политическа и икономическа битка за дестабилизиране на „несправедливо“ богатата на ресурси Русия. Войната обаче погреба окончателно неолиберализма и катализира краха на фундаменталните опори, върху които се градеше системата на модерния капитализъм и отбеляза края на еднополюсния световен ред.

Какво стана с пазарната система? Войната разкъса и блокира веригите на международната търговия.

Какво стана със свободния пазар? „Колективният Запад“ налага санкции, вета, регулации, политически управлява търговските потоци и икономическото сътрудничество в света. Грубата политическа държавна намеса в икономиката се „издигна“ на международно ниво.

Какво става с неприкосновената свещена частна собственост? В нарушение на международното право се ограбва собствеността на хора, фирми, банки и цели държави! Арогантен безнаказан икономически грабеж!

Къде остана свободното движение на хора, стоки и капитали? Какво стана с международното разделение на труда при свободна конкуренция и относителни предимства на страните /по Рикардо/? Какво стана с градената през целия 20 век международна финансова система? Как с политически решения се изключват от нея банки, финансови институции и цели държави? Къде отидоха принципите на международните финансови институции за съблюдаване на изисквания и равнопоставеност? Как се раздават огромни суми в спешен порядък без правила?

Всички тези основополагащи принципи на модерния капитализъм от последните столетия, постепенно разклащани и ерозирани през последните десетилетия, бяха тотално пометени от „колективния Запад“ във войната. Скорпионът си изяде опашката!

Идва нов свят с нов икономически, геостратегически и политически ред. Многополюсен и по-страведлив!

Авторът: Проф. д-р Светла Тошкова е преподавател по Съвременни икономически теории. Ръководител на  катедра „Политическа икономия“ и секция „Социално-икономически теории“/2011-2020/ в УНСС

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *