Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Проф. Иво Христов: Спасението ни не е в Изборите! Скептичен съм към т. нар. „Пандемия“

– Проф. Христов, как ще определите изборите „две в едно“, които предстоят на 14 ноември – важни, съдбоносни, необходим етап от развитието на демократичния процес? Избор между кандидат-президенти и партии или гражданите все пак виждат в това и избор на ценности?

– Нито едно от изброения панагирик от опции. Разширеният отговор е, че това са клишета, които ни заливат вече 30 години. Предстоящите избори нито са драматични, нито са пореден етап от развитието на българската демокрация – каква ирония. Не смятам и че народът ни е видял някакъв ценностен избор.
Нито едно от тези неща не е съотносимо към българската реалност тук и сега, отвъд лицемерното политкоректно говорене „за“ или „против“, разбира се.

Предстоящите избори ще бъдат проведени и след тях ще имаме нов цикъл от гърченето на колонизираното от западния капитализъм постсоциалистическо българско общество.

– Президентът Радев води убедително в социологическите проучвания, но има голяма вероятност и за балотаж. Може ли според Вас да се случи изненада на втори тур?

– Да, Румен Радев е титуляр в проучванията. Да, с висока степен на сигурност той ще бъде победител на първия тур, но няма да бъде достатъчно и ще има балотаж. А вашият подвъпрос е може ли всички да се обединят срещу Радев и сигурният почти победител да бъде свален на втория тур, както това се случи с Петър Стоянов.
Нищо не изключвам, но не значи, че историята винаги се повтаря като фарс. Теоретично е възможно, на практика – не.

Петър Стоянов беше аватар на едноличния режим на Иван Костов, макар и леко дистанциран. А избора на Георги Първанов само персонифицира една вълна, която вече отмиваше авторитарния режим на Костов.
А днешният казус е точно обратният – отива си авторитарният режим на Борисов и претендентът Радев (справедливо или не) олицетворява вълната, която е срещу този режим.

– Минахме през два провала за съставяне на правителство, сега гласуваме трети път за депутати и правим важен избор за държавен глава. Как ще се отрази това върху избирателната активност? Очаквате ли засилен интерес или роля ще имат разочарованието плюс пандемията?

– Скептично се отнасям към т. нар. „пандемия“. Смятам че това е умело режисирана глобална истерия. А относно двата провала за съставяне на правителство – тя бяха абсолютно закономерни и предвидими. Всички, които участваха в тази, пази Боже, хитроумна игра предварително знаеха, че така ще се случи. Изненадани са само глупаците или лицемерите.
При третия опит, който ни предстои сега след изборите за парламент,  с висока степен на вероятност правителство ще има поради ред причини – от ситуативен, от международен характер, както и по причина- да не се ходи по нервите на по принцип безкрайно търпеливото българско население.
Вероятно ще бъде съставено правителство – с цел да изпълни няколко външнополитически пожарни задачи. А кой точно ще състави правителство и кой ще е министър-председател – това са маловажни подробности.

– „Обединителите срещу разединителя“? Това ли наблюдаваме в другата надпревара – президентската, където всички основни кандидати залагат на анти-Радев реторика? Включително кандидатът на градската десница Лозан Панов, който изненада с острата си критика към Радев.

– За Лозан Панов мога да кажа прекрасната българска поговорка „Където сите турци, там и гол Асан“.
А „обединител срещу разединител“ е едно досадно клише! Политиката не е дейност по обединяване, а по поставяне на различни интереси. Дали тези интереси на различни социални групи съвпадат или са в жестоко противоречие, дали има ситуативно съвпадение при дългосрочни противоречия е въпрос на конкретика. Самият факт, че ние акцентираме върху това клише „обединител на нацията“, означава – превеждам на кухненско патриархалния език на по-голямата част от българското население – че ни трябва патриарх, бащица, който ще се грижи за нас. На голяма част от българското население му е абсолютно непонятна категорията „политическо противопоставяне“ като нещо нормално за политиката.
Политиката не се занимава с това да помирява, а да отчита различни съществуващи интереси и да се опитва по някакъв начин да ги балансира. Или напротив – да не балансира.
Историята с обединителя и разединителя е претоплена манджа и дори не намирам за необходимо да я коментирам.

– Къде отиде енергията от площадите на летните протести- 2020 година? В какво се трансформира тя и доколко така наречените партии на протеста разочароваха гражданите?

– Ще позволите да се дистанцирам от понятието „енергия на площадите“. Отнасям се с огромен скептицизъм към революционните нагласи на българското население. Нагледал съм се през тези 30 години. Както се казваше, в България от 30 години единственото спонтанно случващо се нещо са абортите. Всичко останало е въпрос на западни сценарии.

Второ, аз също присъствах на тези протести, но хайде да не надценяваме градската енергия на ограничен кръг хора. Тези хора в големия си процент бяха мотивирани от чуждо финансиране. А извън този елитарен либерален кръжец имаме едно огромно море от апатия – едно уморено, апатично, пък да кажа и безразлично общество.

Трето, ясно беше, че режимът на Борисов е дошъл до гуша на всички, включително и на самия Борисов. Беше само въпрос на време, обстоятелства и конкретика да се случи това, което се случи.

Четвърто, действително за тези протести си имаше сериодни вътрешни причини, но и външна геополитическа поръчка.

Пето, разбира се, че 12-те години от режима на Борисов са изключително срамна страница от българската история, но това съвсем не означава, че не ни предстои да напишем нови срамни страници.
Причините за авторитаризма на Борисов си стоят. Те са дълбоко вкоренени в нашето общество – от върха до неговата основа, и съчетано със сателитния характер на държавата ни, нищо чудно да имаме нови издания в нова форма на същото.

– Правят се паралели между ранните 90-те години и днес, може би защото и тогава, и сега се води битка между старото и новото. А какви са разликите според Вас? Ще се съгласите ли с твърдението, че днес сме още по-разделени, по-агресивни, повече  се мразим, а и социалното неравенство е с пикови за ЕС стойности?

– Има огромна разлика между противопоставянето през 90-те години и сега. Тогава бяхме 9-милионна индустриализирана държава. Да, вярно, с всички системни кризи на социализма. Да, вкарана в системен колапс преди всичко от външни геополитически фактори. И да, имаше огромно натрупване на емоционален, идеологически, интелектуален потенциал, който днес абсолютно отсъства. Да не говорим, че имахме едно далеч по-богато население, въпреки клетвите сега срещу лошия социализъм. Тоест, имахме прилични предпоставки да станем прилично европейско общество, които систематично бяха елиминирани една по една в условията на това пейоративно клише преход.
30 години по-късно имаме едно умиращо общество. Население с изключително лоши демографски характеристики и с ниски образователни показатели.
Тоест, жънем абсолютно закономерните резултати на това, в което ни вкараха преди 30 години – периферна, умираща страна от Третия свят, случайно намираща се в Европа.
И вие искате върху тази страна да има цветове на демокрацията. Ще има цветове на авторитаризма и на диктатурата. Така се управляват такъв тип африкански страни.

– Възможна ли е промяната? Ето и президентът Радев казва в предизборните си изяви, че България се променя. Споделяте ли този оптимизъм?

– Иска ми се да е така. Но хладният анализ на учения се разделя с емоционалното желание на човека. Аз съм от хората, които мислят, че двете могат да се съвместяват. Да имате песимизъм на разума и оптимизъм на волята по Антонио Грамши. Така изброените ужасяващи характеристики на днешното българско общество смачкват слабите духом. За силните духом те са мотор за енергия и за промяна. Изберете си в коя от двете групи ще попаднете.

– Наскоро казахте, че българското общество е предмодерно, а парламентаризмът и политическите партии са характерни за модерния свят. Как се отнасяте към идеята за България като президентска република? Какви форми може да добие този модел на управление в едно предмодерно общество?

– Разбирам контекста и подтекса на въпроса ви. Първо, по въпроса за предмодерността – България беше напреднала по пътя на модернизацията и то в значителна степен. Последните 30 години, въпреки пропагандата и клишетата, с които се отравя общественото пространство, обаче бяха масиран процес на демодернизация и връщане на България и на българското общество в условията на деархаизация.

Второ, именно в условията на едно насилствено върнато в предмодерността общество, такъв тип политически екзотики като демокрация, като представителен партиен политически режим, като парламентаризъм, действително са само декори. Партиите у нас не представляват реални процеси, реални социални групи от населението, реални социални интереси и оттам – нямате реален политически процес.

Политиката, политическото представителство, политическите партии, парламентаризмът са само следствие от модерната или немодерна развитост на едно общество. Поради тази причина парламентаризмът в България никога не е бил жизнен – и след Освобождението, особено след Първата световна война, та чак до днес.
Така е и сега. Може на много хора да не им се харесат тези мои твърдения, но това, че на някои може да не се харесва земното притегляне – ако иска да пробва дали може да полети ако скочи от балкона. Е, ние скачаме непрекъснато и на това му викаме избори.

Второто, което, подчертавам, произтича закономерно от първото, е желанието на огромна част от населението, включително, пази Боже, на неговия елит, да разрешава сложни, системни, исторически структурирали се проблеми по прост начин с елементарни решения. Винаги простите решения, изглеждащи на пръв поглед ефикасни, са вредни, грешни и водят до катастрофи. Когато обаче имате прост начин на мислене, не можете да имате сложен добър живот. Докато не разберат това просто уравнение нашите хора, непрекъснато ще настъпват една и съща мотика. Съжалявам.

– В търсенето на Спасителя гласувахме за Царя, за Борисов, за Слави. Вписват ли се днешните кандидат-спасители на нацията Кирил Петков и „Продължаваме промяната“ в тази печална последователност?

– Според мен се вписват. И като гледам има нещо, което стопля душата ми. И то е, че процентът на спасителите в електоралните щения все пак намалява с времето. Турската поговорка „да му имам втория акъл на българина, дето му идва след това“ се реализира.“ За всеки един от изброените и за политическите им партии гласовете прогресивно намаляват. За новите кандидат-спасители мисля, че гласовете са не повече от 300-350 000. Все пак това е напредък в мисленето на българите.

– Предрекохте, че ПП ще има роля в политическия ни живот закратко. Защо? Какво ще амортизира най-новия политически проект, който отбеляза летящ старт, тръгвайки от нищото?

– Ние видяхме как изскачаха на политическата сцена и царят, и Борисов, и Слави. Те не се появяваха от нищото. Имаше си сценарии. Сценарии, които експлоатираха масовата нагласа на българското население някой друг да свърши неговата работа с чудодейна пръчица и заклинанието „Кърпичке, дай да ям“. Това е нагласата да стоиш отстрани и да се случи фундаментална промяна към по-добро на твоя живот, но някак  ти да не се опърлиш от този процес, а само да консумираш неговите резултати и плодове. Известно е, че „сухо дупе, риба не яде“, но нашите хора са много силни в поговорките и много слаби в действията.
Политическия проект „Продължаваме промяната“ ще танцува само едно лято.

– Как ще се отрази решението на КС върху изборните резултати на Румен Радев и на ПП? Ще има ли отлив на избиратели или обратно – ще има прилив на доверие?

– Тъй като сме в условията на футболна запалянковщина, едните изобразяват, в резултат на конституционното решение, Румен Радев като невинна жертва на подземието, на комунистите, на мутромилиоционерите, за които КС се явява само едно средство за размазване и спиране на промяната. Така че на Радев му изписват ореол.
Другите, които се кълнат колко били засегнати техните нежни чувства от това фрапантно нарушение на българската Конституция, нека да ги попитам – като бяха толкова принципни, къде бяха през последните 12 години, когато тази Конституция се газеше с ботуш, а те някак си не забелязваха. И откъде това днешно крайно възмущение?

– Казахте, че очаквате да бъде съставено правителство, но ще видим какво. Каква ще е ролята на БСП в този процес?

– БСП ще има важна роля, защото на бъдещите съставители на кабинет ще им трябват гласове. А консенсусната БСП най-вероятно ще има 30-35 депутати.

– Възможно ли е ГЕРБ да пробие изолацията и да се състави правителство с нейно участие?

– Теоретично е възможно, но на практика – не. ГЕРБ в момента се борят за Тиквен медал. Ще спечелят първото място, но ще си стоят самотно на трибуните. Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

5 кометара за Проф. Иво Христов: Спасението ни не е в Изборите! Скептичен съм към т. нар. „Пандемия“

  1. Иван Отговор

    06.11.2021 в 20:12

    Перфектна работа на патоанатом, всички причини са изяснени, брилянтно! Колко струва само онази вметка СПРАВЕДЛИВО ИЛИ НЕ… Лошото е, че няма кой да каже, „Стани Българе!“ така, че присъстващите на собственото си погребение духове, на една някога велика нация, да се надигнат и да не оставят, да ги зариват бавно и методично.

  2. Анонимен Отговор

    07.11.2021 в 5:50

    ВЪСТАВАЙ НАРОДЕ НА РЕВОЛЮЦИЯ

  3. Хм Отговор

    07.11.2021 в 11:00

    От къде идвало възмущението – възмущението, господин Христов, идва от това, че хора, които декларират, че ще правят промяна започват от самото начало с погазване на Конституцията. Имаме ново СДС – Стани Да Седна. Киро Канадеца не знаел каква е процедурата по освобождаването от канадско гражданство и смятал, горкият, че е достатъчно да декларира,че не ще повече да е канадец и готово.Жив да го оплачеш такъв, дето със собственото си чуждо гражданство не може да се оправи, но няколко месеца беше министър, а сега иска и цялата държава да управлява. Асенчо Василев, другия убавец, съден за присвояване на интелектуална собственост и за да не попадне в щатската пандела сключил извънсъдебно споразумение и платил една доста голяма сума пари.Същия Асенчо Василев назначава друг мошеник, Спецов, за шеф на НАП. И според Иво Христов ние трябва да ги търпим тези красавци само защото сме търпели 12 г. управлението на Борисов. Адмирации, професоре, логика, та дрънка. Може такава логика да минава пред онази аудитория на Ротари клуба в Димитровград, дето през цялото време докато им изнасяхте лекция не спряха да ядат и да хлопат с вилици и ножове, но за повече от това не става.

  4. Колев Отговор

    07.11.2021 в 17:40

    Много си умен бе Иво, няма да спра да ти се възхищавам, не само на познанията и на начина по който ги представяш, но и на всичко останало. Такова съчетание на ум, на морал, на национална гордост, ти си на километри от всичките ни политици. Такъв човек трябва да оглави държавата, не защото го приемам за спасител като всички останали, а защото армия без вожд е абсолютна нула. Един ефрейтор Наполеон остана в историята, защото го оцениха, но ние не ценим никога нашите светила, никога.

  5. Анонимен Отговор

    09.11.2021 в 5:29

    АТАКА ВЪЗРАЖДАНЕ НА ОТЕЧЕСТВОТО И ПП ВЪЗРАЖДАНЕ ЩЕ СПАСЯТ БЪЛГАРИЯ ГЛАСУВАЙ НАРОДЕ МАСОВО ЗА ТЯХ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *