Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Проф. Иво Христов: Горбачов предаде Източна Европа и я Подари на САЩ! Ако Тръмп спечели 2 мандат – това ще е краят на Глобализма (С ВИДЕО)

За днешният ни колониален господар САЩ България имаме три функции – да е територия без руско влияние, в която янките да държат военни инсталации срещу Русия и Иран, както и територия, чийто човешки и подземен ресурс да се изнася в западно направление.

Бездарната клика около Горбачов профука Източна Европа в името на някакво имагинерно тяхно оцеляване, в комбинация с глупост и неграмотност, каза проф. Иво Христов, депутат от “БСП за България”, в предаването “Не се страхувай” на Васил Василев, излъчено в понеделник по БСТВ. Цялото интервю можете да гледате във видеото под тази статия

Проф. Иво Христов направи анализ на възхода и падението на българо-руските отношения.

„Допринесоха и обективните предпоставки – загниване на системата – и това много добре беше използвано и катализирано от геополитическите противници в лицето на САЩ. Те много добре разбираха с кого си имат работа и ги водеха за носа до пълното ликвидиране на геополитическия си опонент – Съветския съюз и неговите сателити. И тъй като на руснаците и на официално, и на неофициално ниво, някак си не върви да признаят, че те съсипаха Източна Европа, а не обратното – те предадоха Източна Европа – предадоха Хонекер, предадоха, ако щете, Чаушеску дори, предадоха Живков, много по-удобно е да се насажда другата теза“, посочи професорът.

Отношението на руснаците към нас се измени, отбеляза Василев. На какво може да се дължи това – мода някаква, на русофобските изцепки на някои елементи или на руско-турското сближаване, запита водещият.

Всичко, което казахте и още няколко неща, отговори гостът. Основният рефрен, който щедро се подклажда в руските медии и социални мрежи е за “братушките – предатели“. Че българите предали Русия, а тя толкова много е направила за тях, (което е точно така, вметна проф. Христов), те воювали с нея в Първата и във Втората световна война. Първото е вярно, второто – не. И сега, след 90-та година, били отново предали Съветския съюз, респективно Русия. Тук има гузна съвест на част от руската върхушка, че всъщност тя ни предаде, не ние тях – копчето не може да предаде балтона, но от балтона може да падне копче. Та тезата за „братушките-предатели“ е абсолютно невярна, добави той.
Второ – нещо много важно. Отвъд русофилството и русофобството, които са елементарни и примитивни и прикриват съвършено други реални разделения, истината е, че руският геополитически интерес след Съединението трайно и рязко се премества в прозападна и просръбска посока. Това не е отношение субективно или обективно, това е въпрос на геополитически разчет. Дори на геополитическа физика, както казва Макиндър, основателят на геополитиката. Разчетът се изразява в следното: просто Сърбия, чисто физическото й географско положение играе ролята на аванпост на руските интереси в западна посока – излазът на Адриатическо море, противопоставянето на германския свят по онова време. И в този смисъл, сръбският национален интерес, сръбските експанзионистични желания – създаването на малка югославянска и южнославянска империя – всичко това съвпада с голямата стратегия на Русия, независимо от това дали тя ще бъде имперска или ще бъде комунистическа, дали ще бъде на Сталин или на императорите. В този смисъл българите и българският национален интерес започват да играят второстепенна роля в руския геополитически пасианс.
Разбира се, тука има едни чисто провинциални интереси, които са български – дори и българските русофоби и българските русофили имат нещо общо, и едните и другите не познават обекта на тяхната любов и на тяхната омраза, реалното разположение на нещата в Русия, що за страна е тя. Официалната руска линия, а и неофициалната, поддържа сръбската теза за Македония, а не българската.

Някъде след 1885 г. има едно изместване на руския геополитически интерес в съвършено друга посока. Това изместване е било спряно между 1944 и 1989 г. поради една много проста причина – тогава за Съветския съюз, особено след разрива с Тито, България се явява изключително важен аванпост на руското влияние в тая част на света – на Балканите, Черноморския регион, Източното Средиземноморие – насочен срещу Гърция, срещу Турция, срещу Америка и дори аванпост за Близкия Изток. В разположението на силите и на функциите в тази част на света на България бяха отредени много важни задачи, освен чисто военно-политически, ако щете дори надзора за близкоизточните дела. Една от причините българите да бъдат толкова активни в Близки Изток – било като строители, било като търговци, било като военни специалисти, е, че по разделението на труда вътре във Варшавския договор, на нас ни се падна турското направление и Близкия Изток – най-близко сме до региона, познаваме нещата. Ние отговаряхме за Турция във всяко едно отношение. Поради тези причини, нашият „имперски господар“, както сега русофобската група без колебание ще го нарече, имаше изключително лошия, егоистичен интерес от силна България, изтъкна проф. Христов.

Всичко това се срути след 1989 г. А за сегашните наши гуверньори, без значение кои, ние имаме точно три функции от тяхната гледна точка: първо – трябва да бъдем територия, в която не трябва да се разпространява руско влияние, второ – територия, в която могат да разполагат военни и всякакви други инсталации за ограничаване на руското, а сега и на турското влияние, тъй като се оказва, че САЩ и Турция вече не са от един отбор и на трето място – това е остатъчна трета функция – каквото има тука икономическа или някаква друга активност и ресурси да бъдат изнесени в западно направление. Тоест ние сме треторазрядна територия без особено геополитическо значение. За Съветския съюз и за Русия ние бяхме първостепенна територия с първостепенно геополитическо и икономическо значение – затова България беше 25 -та, 28-ма икономическа сила в света преди 30 години, а сега е на 111-то място по индекси всякакви. Просто е.
Цялото интерво с оценки на положението на Тръмп, ролята на “дълбоката държава” в САЩ и в България, какво би станало, ако Тръмп надделее, накъде отива Турция и защо Киев посмя да посегне на българите в Украйна можете да видите тук:

„НЕ СЕ СТРАХУВАЙ“ – 8 юни, 2020
Разговор на журналиста Васил Василев разговаря с проф. Иво Христов, социолог, политик

В.В.: Как оценявате това, което става в момента в САЩ?

И.Хр.: Съвършено накратко – като пълзящ преврат.

В.В.: Той върви, може би, от момента, в който Тръмп застана начело?

И.Хр.: Точно така, всъщност Тръмп за 4 години не можа да дойде на власт. Той формално е президент на САЩ, реално, това, което наричат Дълбока държава, всъщност правеше всичко необходимо той реално да не встъпи в длъжност. Реално да не управлява страната. И, разбира се, той влезе в каскада от капани – буквално – ако си спомняте първо беше скандалът с много близкия до него генерал Флин, който беше обвинен във всички земни грехове – апропо наскоро генералният прокурор оттегли всички обвинения срещу него – но злото беше сторено вече. След това се разигра цялата тази кампания с руската връзка на Тръмп, при която той трябваше да влиза в обяснителен режим, че не е руски шпионин – това също отне някъде около две години. И накрая завърши с кулминацията – „импийчмънта“, който, разбира се, беше неуспешен, но това през цялото време отклонява вниманието на Тръмп и неговата администрация от предварително заложените цели, с които те дойдоха на власт.
След това дойде активното мероприятие „коронавирус“ и плавно, резултатите от това мероприятие – така наречения lockstep /идентичен марш/, който доведе до изкуствено създадена икономическа депресия. Това, което всъщност в момента се наблюдава в САЩ – 40 милиона безработни, около 100 000 души се твърди, че са жертви на тази мистериозна болест, основно сред негърското и латино населението, защото Америка не е една страна, това са много страни – като матрьошка. Там може да видите буквално картини от Третия свят и същевременно нещо от 22-ри век. И всичко това живее на едно място и се получава това, което се получава. И оттам това преля в сегашните т.нар. протести.
Искам веднага да кажа, че проблемите с негърското малцинство в Америка са огромни. Те не са от вчера, те не са решени. Много често се смята, че те са само икономически, политически, социални и т.н.. Тука имаме всъщност неинтегрираност на тези хора, защото, въпреки че някои от тях живеят вече поколения – 200-300 години в САЩ, наследниците на бившите роби – единствено с тях американското общество не може да се справи, не може да ги интегрира. Давам пример, да речем далеч по-екзотични малцинства като китайското, корейското, японското, виетнамското /2 милиона виетнамци се преселиха от Южен Виетнам в САЩ/, за евреите, испанците и италианците не искам да говоря – те също допринесоха много за възхода на Америка, докато с черното малцинство има огромни проблеми. Те са на много пластове. И тука веднага ще вляза в противоречие с общия мейнстрийм – левичерските типови обяснения на проблема обикновено спират само до социалните, образователните или икономическите неравенства – безспорно има такива, но много често причината се представя за следствие, а следствието за причина.

Тука имаме цялостен цивилизационен модел, който не желае по никакъв начин да се интегрира в другия. Затова имаме не една Америка, а много Америки, които живеят заедно, които дълбоко се ненавиждат. САЩ е една дълбоко разделена в момента страна и, когато аз преди две години бях написал на едно място, че всъщност Америка я чака нейната „перестройка“, получих унищожителни реакции.
Аз отдавна съм спрял да се занимавам с реакциите на българската, пази Боже, експертна общност, защото тя е елементарна и провинциална.
Преди 7 или 8 години, беше жив още великият американски социолог Имануел Уолърстийн – той беше президент на Световната Социологическа Асоциация, директор на „Брунел център“ в университета Ню Йорк стейт юнивърсити, където и аз съм имал честта да бъда специализант през 2012 г., Уолърстейн каза, че Америка я чака перестройка в най-лошите аспекти на това явление и той дори позна кога – 2020 г.

В.В.: Не я ли чака Октомврийска революция?

И.Хр.: Най-вредното мислене е мисленето по аналогия. Чака ги някаква друга революция, американска. Само ще дам една отметка, знаете ли каква е дипломната работа, с която Хилари Клинтън е завършила университета? „Управление на чернокожи бунтове“.

Единственото спонтанно нещо на този свят са абортите. Всичко останало подлежи на някаква форма на управление. Има много различни начини, единият от тях е, когато действително съществуват реални проблеми ти да ги ескалираш, другият вариант – да ги тушираш. Това нещо сега, очевидно, има за задача да ескалира и както виждате, дойде отговорът от другата страна – на бяла Америка, на това, което му викат redneck, „червеновратите“, поддръжниците на Тръмп – те излязоха с автоматите по улиците, и в Айдахо и в средните щати. Включително прочутата снимка с руския предприемач в Ню Йорк и разположените отпред руснаци с автомати. Някой тласка нещата към ескалация в Америка, тъй като, ако Тръмп спечели изборите наесен, това ще бъде началото на края на много кариери.

В.В.: Не само в Америка…

И.Хр.: В световен мащаб. Това всъщност е разделение не само в Америка, тази демаркационна линия, условно наречена „глобалисти-антиглобалисти“ преминава буквално по цялото земно кълбо. Включително през нашия затънтен край, минава и през Русия, където в момента тече един друг тип сблъсък на тия крила. Включително и в Китай – например събитията в Ухан се интерпретират по този начин.
Така, че, очевидно е дошло време разделно. Ние влизаме в това, което се нарича „драматичните 20 години на 21 век“.

В.В.: Вие казвате, че има много Америки, нашите управляващи с коя от тези Америки са?
И.Хр.: Помните ли когато Борисов се прибра след толкова жадуваната среща с Тръмп какво каза – „Ние обичаме и едните и другите“. Аз добавям: „само и само да ни оставят на власт“.

В.В.: Няма да ги оставят…

И.Хр.: Българската върхушка – това има дълбоки исторически корени – е дълбоко безидейна, не изповядва почти никакви идеи. Единствените й идеи са да бъде колкото се може повече на върха на хранителната верига и да засмуква повече. Т.е. те бъркат мозъчната дейност с циркулацията на червата – както казваше един известен автор, Ботев се казва.
Така че, това е типична компрадорска, местна, провинциална върхушка, която има едно-единствено желание: да бъде оставена на мира да краде, срещу което е готова, грубо казано, да продаде и майка си.

В.В.: Те вече я продават…но как би ни се отразило на нас това, което става в Америка, защото сътресенията са гигантски? Ние не ги чувстваме още тука, но те вече започват да клатят Европа, да клатят света.

И. Хр.: Да, ако някой ми беше казал преди година, че ще има организирани протести пред американските посолства от Нова Зеландия до Лондон, щях да помисля, че това е някаква фантасмагория. Но това е факт. Очевидно е, че американската Дълбока държава, всъщност глобалният елит е решил да даде битка на антиглобалистките сили, защото, ако те не дадат тая битка сега, отиват в небитието. Глобалният елит много добре си дава сметка, че това действително е битка на живот и на смърт. Тя ще определи бъдещето на човечеството, колкото и да звучи грандоманско това, тя ще определи в какъв свят ще влезем да живеем.

Между другото, те добре оттренираха това движение с истерията около Ковид 19 – има много плашещи резултати от това активно мероприятие. Първо, оказа се, че съвсем спокойно може да вкарате два милиарда души по домовете и да ги държите като затворници три месеца за нещо, което го няма.

На второ място, оказа се, че могат да се управляват големи тълпи от хора буквално първосигнално – като кучето на Павлов: „светваш лапмата, изгасваш лампата“, „има-няма“.

Трето, оказва се, че може да се манипулират огромни маси от хора само с медиите и през медиите. С така наречените социални медии, между другото няма по-тъпо клише от това, защото основната задача на социалната медия е да унищожава обществото. Тя не е социална – когато вие седите сам и се включвате към тази мрежа, вие спирате да бъдете „социално животно“, каквото е човекът – по Аристотел. На следващо място те предизвикаха изкуствено икономическа криза в света, което не е никак случайно. Вече визирах Америка, но то не е само Америка, това е в Европа, в Китай, в Япония и т.н. Така бяха отработени много техники, които дадоха плашещи плодове.

Проблемът е, че голяма част от тези режими, които бяха монтирани особено в Източна Европа 90-те години – от Талин до Тбилиси, където влизаме и ние, всички те са продукт, малко или много, на този тип геополитическо инженерство, всички те се крепят на силата и на икономическите и всякакви други връзки, свързани с Дълбоката държава. Една реална смяна на властовите елити в Америка, за което аз лично съм скептик, но може и да се случи, ще има силата на цунами в тая част на света също. В Европа, в Азия – навсякъде.

В.В.: Нашата Дълбока държава също ли е толкова силна – пропорционално, разбира се – като американската?

И.Хр.: Мисля, че да. Мисля, че разрушавайки истинската, голямата българска държава – България беше сериозна държава във всеки смисъл – но Дълбоката държава, това е условно наименование на сили, които са под повърхността и всъщност дърпат конците, тя никъде не си е отишла, напротив – тя продуцира това, което имаме на терена като страна. България всъщност представлява някакво балканско подобие на латиноамериканско failed street – пропаднало, провалено общество.
В името на това едни 500-600 семейства да запазят своя върховен статут в нашата територия, те бяха готови да платят всякакви външна геополитическа цена. Такъв тип социални и политически компрадорски модели са много удобни за външния фактор, много по-лесно се управляват. България е евтина за управление страна – милиард, милиард и половина евро на година – това са джобни пари. Това очевидно е цената, данъкът, който се плаща от местната, туземна, както я наричат, администрация, а и тя, в името на това, предаде бъдещето на нашия народ, колкото и да звучи патетично.

Защото цената беше деиндустриализация, оварваряване на социално-икономическите отношения, плащане на тежък човешки данък в буквалния смисъл на думата, тъй като 3 милиона души се махнаха от тук, което доведе до вторични катаклизми. Тук вече има ефекта на доминото. Като махнете подпорната тухла, всичко само започва да се срива надолу по трасето. И не е никак случайно, че по социални и всякакви други икономически показатели ние сме на опашката на Европа.

В.В.: Ако Тръмп успее да се пребори, да надделее над Дълбоката държава, дали това ще доведе автоматично до същия ефект тук?

И.Хр.: Искрено го пожелавам. Автоматично – не, опосредствено – да, ако може въобще да предсказваме нещо в тази изключително драматична ситуация. Защото това, което ще се случи ще означава подмяна на носещите икономически, политически и дори персонални мрежи, които бяха монтирани в Европа и в частност в Източна Европа – като отвоювана и окупирана територия от бившия Съветски съюз, а и на същите тези мрежи в самия бивш Съветски съюз, най-вече в Русия. Това ще доведе до преоценка на начина, по който ще функционира и световната икономика и световните сили. Мисля, че Тръмп ще се върне по-скоро към друго, тъй като има това, което всички по-сериозни американски анализатори, искрено загрижени за Америка, наричат „over stretching“ – пренапрягане на страната. Америка прилича, както казва моя учител Андрей Прусов, на Римската империя по времето на Траян – максимално се е разпростряла и вече не е в състояние да контролира тези територии и тогава тя почва да строи стените: Адриановия вал в Британия, има такива и тук в Европа, както и в Близкия Изток. Това означава, че една империя е спряла да експанзира. Когато империята спира да експанзира това е началото на нейния край. И ние сме вече точно така. При цялата аналогия ние сме някъде в Римската империя, трети, четвърти век. За момент „гниенето“ се спира от така наречените „войнишки императори“ – някъде 100-150 години и след това тя пропада надолу. Но Рим е „гниел“ 300 години.
Сега хубавото в лошото е, че днес процесите са много бързи, има акселерация на историята, както казва големият германски социолог Хабермас, т.е. нещата стават много по-бързо.
Така, че ние ще имаме съмнителното „удоволствие“ да преживеем драматично пренареждане на пластовете в рамките на не повече от 5-6 години.

В.В.: То става светкавично, тия процеси са светкавични, никога не сме си мислили прези 30 години, че ще стане това, че може да се стигне до това, което виждаме днес…

И.Хр.: Има един известен американски бивш висш аналитик от ЦРУ – Чалмърс Джонсън – той написа няколко много хубави книги, една от които „Blowback“ – ответен удар. Там буквално той предсказва всичко това, което в момента се случва. Казва, че Америка ще получи по пълна програма всичко това, което тя натвори навън под формата на неумела, агресивна, неграмотна имперска политика. Защото има различни начини да управляваш света, но когато ти само с „голямата тояга“ и с никакво зачитане на интересите, дори на твоята клиентела по места, се опитваш да отстояваш своите интереси, получаваш ответното по пълна програма. Те изнасяха „цветни революции“, те организираха така наречената „арабска пролет“ – това очарователно клише, което имаше за задача да срине света от Маракеш до Китайски Туркестан, е, сринаха го, сринаха всичките там цивилизовани държави. Произведоха си дирижиран ислямски фундаментализъм, който след това се измъкна от тяхната опека и контрол и започна да им го връща по пълна програма. Същото стана и с „цветните революции“.
През 2014 г. си организираха последния такъв метеж в Киев – сега, вероятно, в рамките на шегата, поради доминитета на „хоум офис“- работата заради Ковид 19, специалистите по „цветни революции“ се завърнаха в Америка и от нямане на работа започнаха да организират такива при тях.

В.В.: Американската политика е особена, аз съм свидетел колко контрапродуктивна може да бъде – например в Близкия Изток. Тя е абсолютно насочена против интересите на всички, вкл. и на самите САЩ. Когато свалиха Саддам, навлязоха в Ирак, аз имах среща с Пол Бремър, който беше генерал-губернатора на Ирак. Отидох при него с една формулировка, която смятах за гениална, вярвайки, че той ще направи какво ли не за Ирак. Предложнието беше да се възстановят всички предприятия, които бяха замразени по време на ембаргото, строени от страните от бившия социалистически лагер, като се закарат необходимите резервни части и специалисти за да бъдат пуснати тези мощности отново в действие и Ирак да започне да произвежда и да се създаде работа за тия хора, които бяха останали без работа. Тогава разпадането на армията доведе до целия този фундаментализъм и тероризъм – Ислямската държава от там се появи. И Пол Бремър ми каза: „как, в никакъв случай, това са остарели технологии, ние ще ги изхвърлим и ще създадем нови модерни мощности“. И, разбира се, създадоха този тероризъм. Това за мен беше от първо лице, единствено число, най-яркото свидетелство колко безпомощна и с къс мироглед е била американската политика.

И.Хр.: Абсолютно съм съгласен с Вас, само да вметна: изключителният за мене, без преувеличение, американски писател, произхождащ от действителната американска аристокрация – Гор Видал – беше казал, в рамките на шегата, че проблемът на арабите се състои в това, че техните държави погрешно се намират върху нашия петрол. Всъщност истината е, че Америка почти не ползва близкоизточен петрол. За нея е важен контролът върху близкоизточния петрол, който пък формира енергийната кошница на света, от това зависи доларът да бъде освновната резервна валута. Така, че всеки, който си помисли нещо друго е обречен. Саддам да речем, той си подписа смъртната присъда не с инвазията в Кувейт, а когато каза, че ще търгува петрол в евра и това беше началото на края, вече беше осъден. Същият случай и с Кадафи в Либия. Аз лично смятам, че дори Бремър не е бил откровен с Вас, идеята не е била да правят каквото и да било. Идеята е всъщност, каза го един американски аналитик от Станфорд, идеята е да ги докараме дотам, където винаги са били – „племена със знамена“. Никакви идеи за Голям, Близък, Среден или незнамкакъв си Изток не са имали. Онова, окето са имали като идея да направят в Близкия Изток това, което направиха в момента. Не съм съгласен с тия, които казват, че американците са се провалили в Ирак и в Афганистан – не. Точно това искаха, така че го постигнаха. Всъщност те съсипаха всички ония страни, центрове на силата, които могат да им създадат проблеми в обозрима перспектива – Египет, Сирия, Ирак. И атаката беше насочена срещу Иран, но засега той успява да удържи – все пак е стара империя на 5000 години и, разбира се, другата атака, която много им е трудно, не знаят как да отработят движението, е Трурция.

Турция за тях е особен орех. Нали знаете защо човек не гледа крокодил вкъщи – защото не различава храната от този, който му я носи. Чудят се сега какво да правят с Турция, защото 80 милиона държава, тя ще стане 100 милионна, хомогенно население, на всичкото отгоре Турция, за разлика от Иран, е наблъскана с американски технологии, с американски инвестиции, през 90-те години особено, когато Тургут Йозал дойде на власт и беше обявен нов икономически курс. Дори те са готови да простят всякакви реверанси на Ердоган, само и само те да влязат обратно в американската кошара. Аз лично смятам, че това няма да се случи.

В.В.: Те може би ще им разрешат по-скоро да се отворят на юг – към Сирия и към Ирак за да вземат това, което нямат.

И.Хр.: В началото на тази година бях в Израел. Там се срещнах с няколко много сериозни техни анализатори. Израелците, и то с основание, не гледат много сериозно на военния потенциал на арабските държави около тях. Доказали са, че те не са в състояние да се справят с Цахал – израелската армия, Израел неколкократно ги надвишава – технологично и всякак. Но единствените сериозни притеснения, които Израел имат, това е Турция. За първи път те имат много сериозни притеснения за Турция и докато ние тука се занимаваме с нашите домашни притоплени манджи – псевдополитически – там върви създаването на нова военно-политическа ос – това е Гърция – Кипър – Израел. Ще се създава транс източноевропейски газопровод от големите находища, които се намират точно срещу Сирия. Между другото това е и една от причините за войната в Сирия, ако не знае някой – големите находища от газ, находището „Левиатан“, срещу сирийско-ливанско-израелското крайбрежия и северно от Египет. Това е причината Турция да влезе в Либия.
Тоест тука се местят такива тектонични пластове и точно в това време България се намира в едно от най-жалките си състояния от цялата си история.

В.В.: В България е толкова жалко това, което правим. Сега наблюдавам един такъв случай – вие бихте могли да кажете много повече по това, вие сте роден в Киев – в Украйна има голямо българско малцинство…

И.Хр.: Аз съм роден в Съветския съюз, искам да подчертая това. Тогава Украйна беше една от опорите на съюза…

В.В.: Защо днешна Украйна разделя българското малцинство по този начин? Страхува ли се от него?

И.Хр.: Когато с овчи ентусиазъм през 2014 г., вкл. и някои фактори от БСП, казвам го със съжаление, подкрепиха метежа на Майдана, защото това си беше метеж абсолютно, при свалянето на правителството на Янукович /сам по себе си безспорно одиозна фигура, но това не е основание да го свалиш с военен преврат/, аз още тогава казах, че това е насочено срещу българските интереси. Тогава всички си мислеха, че това е насочено само срещу Русия. В Украйна вървят процеси, които вървяха и вървят в Македония, сега й викат Северна Македония – създаване на нова изкуствена нация. Тя, както казваше Збигнев Бжежински, трябваше да стане за сметка на Русия и върху костите на Русия.

Част от създаването на Великоукраинския проект е, че вие създавате моноетническа нация и първото нещо, което тази нация трябва да направи, е да си измисли велика история. На ход са: първата маймуна и първият динозавър са украинци, както бяха и македонци и т.н.

Второто – това трябва да стане за сметка на цялото руско наследство, защото Украйна е руска земя от „а“ до „я“.

И третото – ликвидирането на всички национални малцинства, насилствена украинизация.
Българите са особен трън на режима в Киев – и на предишния и на сегашния Зеленски, който уж е по-обтекаем. Много наивници тука в София разсъждаваха, че тъй като Порошенко е завършил Болградската гимназия – българската гимназия в Болград и е от Молдова, тоест е имал взимане-даване с българи, даже твърдяха, че разбирал български – той ще има специално, позитивно отношение към българите. Нищо подобно. Украинската върхушка, между другото с основание, третира българите в Украйна като проруски. Тъй като става въпрос, по официални данни, за 200-300 хиляди човека, а според мен са повече от 500 хиляди, и тъй като им нямат доверие, сега там върви процес на разчленение на областите, в които живеят компактно българи, основно района на Одеска област, с последващ ход: вкарване на децата в украински училища. Преди 2 или 3 години зададох официален въпрос на днешната, пази Боже, министърка на външните работи за дебългаризацията, за тогавашните проекти за премахване на обучението по майчин език в украинските училища и тогава нашите официални фактори, в лицето на външната министърка казаха, че това са мои фантазии.
Онзи ден българският парламент прие уникална от юридическа, политическа и от гледна точка на здравата логика декларация, в която българският парламент, едва ли не, размаха заплашително пръст за решение, което украинското правителство още не беше взело. Това е юридически абсурд, да не говоря, че осъждаме акт, който го няма формално и юридически в правния мир. След дъжд качулка и, мисля, лицемерно. Те знаеха, че само местят въздуха от точка А до точка Б.

Докато вижте другите сериозни държави, каквато за съжаление нашата не е, как си защитават малцинствата в Украйна. Вижте Унгария – Унгария се държи абсолютно безпрекословно с украинците, каза, че раздава паспорти буквално на килограм и казва, че ще пресече всеки опит за асимилация и натиск върху унгарското малцинство, което е много по-малко от българското. Орбан безпрекословно защитава унгарския национален интерес. Същото е и с румънците в Буковина. Румъния, която иначе е в общ антируски фронт с Украйна, много сериозно брани правата на румънското малцинство в Украйна.

За поляците да не говоря – те гледат на 4-5 области в Западна Украйна като на все още неприбрано собствено наследство и с основание. Така, че ние за пореден път и то само на думи защитаваме интересите на нашите хора в Украйна. Мисля, че това е лъжливо и амбивалентно поведение, защото първо не се създадоха реално условия, а има само приказки за последните 20 години, за реална интеграция на тия хора с България. А защо не и преселване на част от тях и тука, макар че, знаейки икономическите условия, при които те живеят – прекрасната земя, огромните села, които са си градчета с по 5-6 хиляди човека, запазената високо мотивирана трудова етика на тия хора…Едно от нежеланията тия хора да бъдат ориентирани към преселване в България е тяхната проруска насоченост. На сегашните управници в България това никак не им изнася.

В.В.: Може би затова и Киев се отнася с такова презрение към нашта „декларация“ и въобще не й обърна внимание. Докато, като че ли, гледат много по-внимателно и са много по-предпазливи, когато става дума за унгарците, румънците, поляците…

И.Хр.: Унгарците, румънците и поляците могат съвсем спокойно да блокират всеки опит, макар че едва ли такъв ще има, за някакво интегриране на Украйна в структурите на ЕС или на НАТО. Те реално могат да спрат този процес. Тъй като на хегемона Америка ще му се наложи да преценява чий интерес му е по-важен – полския или унгарския или този, на клиентелата в Киев. Докато по отношение на нас те гледат като на нищожен, пренебрежим фактор.

В.В.: И тъй като стана въпрос за Съветския съюз, ние помним какво беше отношението на руснаците към нас. Сега, като че ли, се наблюдава едно качествено изменение в това отношение – негативно. То стига до открити подигравки в общественото мнение, все още не на държавно равнище, но това, което вече се чувства не може да няма индиректната подкрепа от хора, които са по върховете в Москва. На какво може да се дължи това, дали това е някаква мода, дали това е някаква реакция на тези просташки русофобски изцепки, които отвреме-навреме разни елементи пускат? Но руснаците би трябвало да знаят, че това произлиза от върхушката, това не е мнението на хората. Или пък може да е някакво следствие на руско-турското сближаване с опасни за нас последици?

И.Хр.: Всичко, което казахте и още няколко неща. Ще започна от там, от където най-малко се говори – това е комплексът на голямата имперска нация, която се е провалила – визирам руснаците. Основният рефрен, който щедро се подклажда в руските медии и в руските социални мрежи е за „братушките-предатели“. Че българите предали Русия, а тя толкова много е направила за тях, нещо което е точно така, но българите били предали Русия, те воювали с нея и в Първата и във Втората световна война – първото е вярно, второто не. И сега отново били предали, след 90-та година, Съветския съюз, респективно Русия. Тук има гузна съвест на една част от руската върхушка, че всъщност тя ни предаде, а не ние тях – копчето не може да предаде балтона, от балтона може да падне копче.
Истината е, че бездарната клика около Горбачов профука Източна Европа в името на някакво имагинерно тяхно оцеляване, в комбинация с глупост, неграмотност. И от обективните предпоставки – загниване на системата – и това много добре беше изпозвано и катализирано от геополитическите противници в лицето на САЩ. Те много добре разбираха с кого си имат работа и ги водеха за носа до пълното ликвидиране на геополитическия си опонент – Съветския съюз и неговите сателити. И тъй като на руснаците и на официално и на неофициално ниво, някак си не върви да признаят, че те съсипаха Източна Европа, а не обратното, те предадоха Източна Европа – предадоха Хонекер, предадоха, ако щете, Чаушеску дори, предадоха Живков, много по-удобно е да се насажда другата теза. Тезата за „братушките-предатели“ е абсолютно невярна.

Второ – нещо много важно. Отвъд русофилството и русофобството, които са елементарни и примитивни и прикриват съвършено други реални разделения, като говорим за България истината е, че руският геополитически интерес след Съединението трайно и рязко се премества в прозападна и просръбска посока. Това не е отношение субективно или обективно, това е въпрос на геополитически разчет. Дори на геополитическа физика, както казва Макиндър, основателят на геополитиката. Разчетът се изразява в следното: просто Сърбия, чисто физическото й географско положение играе ролята на аванпост на руските интереси в западна посока – излазът на Адриатическо море, противопоставянето към германския свят по онова време. И в този смисъл, сръбският национален интерес, сръбските експанзионистични желания, начертани още от „Начертанието“ на Гарашанин – създаването на малка югославянска и южнославянска империя – всичко това съвпада с голямата стратегия на Русия, независимо от това дали тя ще бъде имперска или ще бъде комунистическа, дали ще бъде на Сталин или на императорите. В този смисъл българите и българският национален интерес започват да играят второстепенна роля в руския геополитически пасианс.
Разбира се, тука има едни чисто провинциални интереси, които са български – дори и българските русофоби и българските русофили имат нещо общо, и едните и другите не познават обекта на тяхната любов и на тяхната омраза, реалното разположение на нещата в Русия, що за страна е тя. Поради тази причина, казвам го с болка на сърцето, защото пък по другата ми линия баща ми произхожда от бежанци от Егейска Македония, Русия заложи на сръбския интерес по отношение на Македония, а не на българския по отношение на Македония. И в момента върви това.

В.В.: Случаят с Македония…

И.Хр.: Да, дори Путин заяви, че писмеността идвала от македонските земи. Официалната руска линия, а и неофициалната, поддържа сръбската теза за Македония, а не българската. Някъде след 1885 г. има едно изместване на руския геополитически интерес в съвършено друга посока.
Това изместване е било спряно между 1944 и 1989 г. поради една много проста причина – тогава за Съветския съюз, особено след разрива с Тито, България се явява изключително важен аванпост на руското влияние в тая част на света – на Балканите, Черноморския регион, Източното Средиземноморие – насочен срещу Гърция, срещу Турция, срещу Америка и дори аванпост за Близкия Изток. В разположението на силите и на функциите в тази част на света на България бяха отредени много важни задачи, освен чисто военно-политически, ако щете дори надзора за близкоизточните дела. Една от причините българите да бъдат толкова активни в Близки Изток – било като строители, било като търговци, като военни специалисти, е, че по разделението на труда вътре във Варшавския договор, на нас ни се падна турското направление и Близкия Изток – най-близко сме до региона, познаваме нещата. Ние отговаряхме за Турция във всяко едно отношение. Поради тези причини, нашият „имперски господар“, както сега русофобската група без колебание ще го нарече, имаше изключително лошия, егоистичен интерес от силна България. Искам да имам такъв господар.
Всичко това се срути след 1989 г. А за сегашните наши гуверньори, без значение кои, ние имаме точно три функции от тяхната гледна точка: първо – трябва да бъдем територия, в която не трябва да се разпространява руско влияние, второ – територия, в която могат да разполагат военни и всякакви други инсталации за ограничаване на руското, а сега и на турското влияние, тъй като се оказва, че САЩ и Турция вече не са от един отбор и на трето място – това е остатъчна трета функция – каквото има тука като икономическа или някаква друга активност и ресурси да бъдат изнесени в западно направление. Тоест ние сме треторазрядна територия без особено геополитическо значение. За Съветския съюз и за Русия ние бяхме първостепенна територия с първостепенно геополитическо и икономическо значение – затова България беше 25 -та, 28-ма икономическа сила в света преди 30 години, а сега е на 111-то място по индекси всякакви. Просто е.

В.В.: Просто е, сложно е. Не ни чака може би нищо друго, освен както е казал някога Чърчил: „кръв пот и сълзи“, докато си стъпим на краката. Видимо трябва да се напрягаме, до максимум, защото не може да разчитаме на никого, освен на себе си.

ВИЖ ВИДЕОТО:

източник

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

3 кометара за Проф. Иво Христов: Горбачов предаде Източна Европа и я Подари на САЩ! Ако Тръмп спечели 2 мандат – това ще е краят на Глобализма (С ВИДЕО)

  1. жак Отговор

    18.06.2020 в 8:01

    Г-н Христов, Горбачов усещаше, че „соцализъма“ и „комунизъма“ си отиваха. За това се опита да промени организацията на живота в Източна Европа, но не успя поради грешна преценка за генерираното напрежение в обществата. В резултат на това, Вие и такива като вас го заклеймихте като предател.Интересно е, това което виждате от собствената си камбанария дали има нещо общо с реалностите. Не се превръщайте в манипулатор на общественото мнение.

    • Иван Отговор

      18.06.2020 в 10:39

      До сега не бях чел нищо от жив фен на Горбачов, голяма екзотика сте! Поне чел ли сте му ГЛУПОСТИТЕ? Там има много „искам“ и „трябва“ и нито едно „как“. Човечецът нямаше идея, как да кара колата и за това я разглоби на съставните ѝ части. Като и тогава нищо не разбра, я продаде на суровини. Този бездарник е получил и ще получава толкова грозни клетви, че следващите си 1000 живота ще прекара за да си върне статута от червей на по-висше същество.
      Господин Христов, за разлика от него, отлично се ориентира в сегашната обстановка и вероятно има план за действие, но няма материал, който да го последва. Ако се родиш Наполеон в Лихтенщайн или на някой остров в Тихия океан, никога няма да превземеш света.

  2. Иванов Отговор

    18.06.2020 в 16:36

    Не мога да разбера, защо всички така се опълчили срещу Горбачов. Това което стана на 8 дек.1991 г. в Беловежская пущя е подготвено и скалъпено от Елцин – политикан от породата на нашата Тиква, само че нащия не се напива, и сътрапезниците му от породата на Кравчук, Лукашенко и им подобни. Горбачов, както и Назарбаев, дори не присътствал на тази шабаш от вещици.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *