Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Проф. Дарина Григорова: МИШЕНАТА Е РУСИЯ! Украйна, Беларус, Казахстан и Закавказието са Подстъпите към Руската Крепост

Ивтервю с проф. Дарина Григорова за последните горещи вътрешно и външно-политически събития:

– Светът ври и кипи от различни предизвикателства и през новата година, проф. Григорова – висока световна инфлация, скок на цените на горивата, дрънкане на оръжия, а преди няколко дни – странни бунтове в Казахстан. Какъв е Вашият прочит на размириците там?

– Политическият трус в Казахстан показа, че многовекторната политика на държавите от бившия СССР може да функционира само когато водещият вектор е обърнат към Русия, а след нея са всички останали съюзници и партньори на тези държави като Китай и Запада. Само по-големият им брат Русия е истински гарант за суверенитета и целостта на държавите от постсъветското евразийско пространство. Бившият президент на казахстан Назарбаев изгради страната като равно отдалечена и равно близка с Русия, Китай, САЩ, Великобритания, Турция. Но това се оказа грешка. Защото тъкмо тази многовекторна политика им изигра лоша шега – единият от векторите – Западният реши да сложи ръка на страната, за да има ресурсите й само за себе си и предизвика опита за преврат.

Споровете в степта, които бързо прераснаха в размирици и опит за преврат, разбира се имат и социална причина. Обедняването на народа, незабелязвано от чиновническото високомерие (фразата на младия и почти по харвардски елегантен съветник на министъра на енергетиката, който каза: “Скъп ви е газът? Пътувайте с автобус!”). Свръхобогатяването на определени кланове в страната също е фактор. Това важи особено за западен Казахстан, където младшият жуз (жуз – съюз от казахски родове) е с най-малко представители във властовата администрация.

Повишаването на цената на газа послужи като детонатор за едни мирни протести обаче. Признаците за намаляването на доверието на народа към властта се прояват от няколко години. На последните избори през януари 2021 г. партията на властта Нур-Отан формално победи, но загуби над 1 милион гласове, а активността на избирателите беше най-ниската от 1999 г. насам.

Народните протести обаче бяха използвани от външни западни сили, които активизираха криминални структури, част от които с боен опит от различни ислямистки терористични организации – бяха обезглавени двама военни и един охранител. Последните информации сочат, че над 20 хиляди ислямски джихадисти са влезли на територията на Казахстан през последния месец. Вероятността въоръжените протестъри да са били прикривани от хора от службите за сигурност тепърва ще се разследва. Съмнения за това буди безпрепятственото превземане от въоръжените групировки на стратегически обекти. Арестът на бившия шеф на КНБ (Комитет за национална сигурност) не е случаен и далеч не изглежда той да е изкупителна жертва.

От идеологическите фактори национализмът е по-опасен в Казахстан от ислямизма, защото казахите са умерени постсъветски сунити, но пък в страната има по-широко представителство на национализма както в криминалитета, така и сред част от интелигенцията, т.е. в несъвместими на пръв поглед социални слоеве. През февруари 2020 г. в Източен Казахстан беше извършен етнически погром над дунганите (китайци мюсюлмани) с изгорени къщи, коли, пребити хора. Насилие,  нетипично за казахите, които като деца на степта с номадски мироглед ценят живота на другия. Но погромът срещу китайското малцинство там беше факт, издаващ скрито напрежение. Което напрежение явно се вкарва отвън.

– Част от събитията в Казахстан провокираха наблюдатели да отбележат, че в страната свършва ерата на управлявалия 30 години Назарбаев. Така ли е и какво означава това?

– Това е положителният ефект от политическата криза в Казахстан, защото двувластието винаги е фактор на нестабилност в централно-азиатска държава от умерено авторитарен тип. С поемането на председателството на Съвета за сигурност от президента Токаев в разгара на кризата транзитът на властта приключи – интересно е, че, и чак след това беше отправен апелът към съюзниците от ОДКБ.

– Президентът Касим-Жомарт Токаев поиска и получи помощ от Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ), в която освен Казахстан, членуват Русия, Беларус, Таджикистан, Киргизстан и Армения. Руски войски са вече в Казахстан. Може ли това да се окаже искра за по-мащабен конфликт?

– Светкавичната помощ от Русия и останалите членки на ОДКБ потушава искрата. Руският спецназ връща контрола над стратегическите обекти (част от които са руска собственост) и над правителствените здания, което даде възможност на казахстанските власти да започнат операции по връщането на страната в нормален режим.

А може би Токаев си е извлякъл поука от разговора си с Путин на икономическия форум „Валдай“ от 2019 г. Тогава пред международните гости Токаев каза:

“К.-Ж. Токаев: Понякога е по-добре да нямате ядрено оръжие, но затова пък да привличате големи инвестиции, да поддържате и развивате добри отношения с всички държави по света, което Казахстан успешно прави.

В. Путин: Саддам Хюсеин също така мислеше”

– Гледахме към Украйна, а внезапно ни се наложи да преместим вниманието си към Казахстан. Случващото се има ли връзка с руско-украинските отношения?

– Случилото се в Казахстан има връзка най-вече с руско-американските отношения, доколкото тези бунтове бяха опит за преврат, инжениран от САЩ и неговите западни съюзници. Всяка криза в постсъветското пространство неизбежно е русоцентрична, защото крайната цел/мишена е Русия. А Украйна, Беларус, Казахстан и Закавказието за Запада не са нищо друго, освен подстъпите към руската крепост, която се опитват да превземат.

– След разговора Путин-Байдън в края на декември предстои нова динамика в отношенията между Русия и САЩ/НАТО/Запада – среща в Женева (10 януари), Съвет НАТО- Русия (12 януари), съвещание в рамките на ОССЕ (13 януари). Това дава ли надежди за дипломатическо решение на кризата?

– Зависи за коя криза говорите. Налице е каскада от кризи от всякакъв формат. От друга страна, нези срещи ще помогнат да се стабилизират отношенията САЩ–Русия в областта на контрола на ядреното оръжие и недопускането на първи ядрен удар. Русия и САЩ са единствените ядрени суперсили и тук биполярността САЩ–СССР, а сега САЩ–Руска федерация, е непокътната.

Ядреният потенциал на всички останали държави в света взети заедно накуп – Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея (добре, че в тази групичка липсва Северна Македония) е много по-малък като количество и качество само от руската или само от американската сила, т.е. посоченият общ потенциал е пренебрежимо малък, а оттук и асиметричен като съотношение.

Затова и “стратегическата стабилност”, съветско-американски термин от 1990 г., всъщност е единствената тема, по която администрацията на Байдън поема подадената от Путин ръка.

На нас тези противоядрени разговори ни се струват далечни, незлободневни и невидими, защото двете суперсили се намират в стратосферата, но без техния диалог мирът на планетата няма да е гарантиран.

Що се отнася до геополитическата атмосфера, видима за всички, там диалогът е заменен с конфронтация, инициирана от САЩ и изпълнявана с помощта на останалите англосаксонски държави, които и към днешна дата упражняват контрол върху половината свят. Те са си поставили за цел да овладеят Русия и атакуват евразийската крепост с различен набор от оръжия – от икономически санкциити, през хибридна война до “цветни революции” и пропагандно пръскане на идеологическа русофобия като заместител на съветофобията от времето на Студената война.

– Никой няма интерес от военни действия, но ето че светът дойде опасно близо до този риск. Видно е, че Русия няма накъде да отстъпва, но къде да се търси компромис? Възможно ли е той да бъде постигнат?

– Докато има преговори и живи руско-американски контакти, макар и оскъдни в сравнение с времето на Студената война, рискът от локална война или пореден опит за преврат в лоялна на Русия държава ще е по-малък. Оптимизъм близко до нулата, но все пак не е под нея.

– У нас. Появи се напрежение между премиера и военния министър/президента за разполагането на допълнителни военни сили на НАТО у нас. Каква роля трябва да изпълнява България в усложнената геополитическа и регионална среда на отношения и сигурност?  

– България не е НАТО, а премиерът ни не е пожизнен. Ролята ни трябва да е на миротворец на Балканите, на платформа за диалог ЕС–Русия–САЩ. Трябва, но не е. Затова пък си имаме синергия и сме на “три морета”.

– Действията на новото българско правителство са силно продиктувани от външнополитически решения. Като че ли под американския натиск сме на път да преразгледаме позициите си относно ветото ни за преговорите на РСМ и приемането на допълнителни военни сили на НАТО. Какъв е според Вас националният ни интерес по тези въпроси и смятате ли, че той е ясно формулиран?

– Всяко отстъпление от националния ни интерес по историческата рана Македония може да бъде детонатор за политическата стабилност. “Нема беганйе” („няма бягане“), както казват нашите бивши роднини северомакедонците. Приемането на НАТОвски военни и бойна техника на наша територия, които при един конфликт ни превръщат в мишена за руските хиперззвукови ракети, също не е най-добрияят избор, който може да направи една суверенна държава.

– Разделението по линия на Русия никога не е свършвало, но сега сякаш се разгоря с нова сила. Какво му дава импулс този път?

– Ескалацията на напрежението между Русия и САЩ активира тукашните западни НПО към по-засилени пропагандни внушения. Не виждам обаче нещо ново в русофобския шум в медиите или в политическите изказвания на тукашните правоверни натофили. Шум. Малко тих ветрец и ще се разсее.

– Позволете един въпрос, свързан със скандал, който затихна около коледните и новогодишните празници – показаната в Скопие руска документална лента „Една вяра, един език“, която ни изтри от картата на славянската култура и писменост. Трябваше ли да реагират институциите у нас, как и защо се появи тази провокация?

– Премиерата на филма “Една вяра, един език”, трудно ми е да го нарека документален, освен по форма, но не и по съдържание, беше представена в Скопие със съдействието на руското посолство в Северна Македония. Смятам обаче, че посолството е било подведено. А има кой да ги подведе. Филмът е дело на една от либералните фондации в Русия. Фондации от същото прозападно семейство има и в Северна Македония, и в България и в цяла Източна Европа. Те работят в синхрон за разбиване на братските отношения между славянските народи в Източна Европа. Това им повеляват неолибаралната идеология и парите, които им превеждат от Запад. Датата на прожекцията не беше случайна, а именно на 23 декември, когато празнуваме св. Наум Охридски, когото впрочем в руския православен календар назовават св. Наум Български. С този филм авторите изтриват себе си, не България като люлка на учениците на светите братя Кирил и Методий, светите Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Но пак повтарям – филмът не е дело на руската държава, а на една западна фондация, която просто е заблудила посолството на Русия в Скопие.

Премълчаната истина за България, за Преславската и за Охридската школа, за кирилицата, дело на св. Климент, смесена с новомакедонската лъжа, не може да изтрие историческата правда (използвам този русизъм заради това, че тъкмо Русия е допуснала този гаф).

Авторите на филма хитро и подмолно се представят за ревнители за славянското единство, но действат в полза на югославското единство, което си е политическа и идеологическа химера. Може би подсъзнателно като рефрен във филма се повтаряше “Чий си ти, Охрид?”, което звучи като “Чий е Крим?”. Отговорът е само един и в двата случая.

Реакцията на руското посолство в София беше добронамерен опит да се дистанцира от тезите на авторите, за да запази руско-българските отношения, срещу които е този филм. Трябва да споделя оптимистично, че този не особено силен художествено филм няма как да въздейства на аудиторията си, дори ако тя има сили да го догледа.

Може би сте забелязали, че почти в синхрон с посочената премиера беше последното за 2021 г. предаване на великият руски режисьор Никита Михалков “Бесогон”, в което Никита Сергеевич завърши със стихотворението на нашия поет Данчо Гърбов “Не хулете Русия, господа!” (“Не трогайте Россию, господа!”). Мощно и много истинско стихотворение, важи за всяко време от новата българска история, великолепно е. Никита Михалков даде на огромната си аудитория българското отношение към Русия в момент, когато в руските медии има тенденция за създаването на българофобия. Знаете ги приказките им, Натовска държава, ама с кого сте воювали през ХХ век, и се почва с братушките предатели. Споделям този факт, за да покажа, че има здрава сила в Русия, за доброто на нашите отношения. За влошаването на тези отношения способстват както тукашни, така и тамошни НПО. Създават исторически филмови фалшификати, водят масирани тролски престрелки с обикновени руски граждани в интернет. Целта им е да скарат двата народа.

– В началото на интервюто изброих събитията, които разтърсват всички. Към тях обаче трябва да добавя и пандемията. Вие търсите ли връзка между тях? Преформатира ли се светът? Трайно ли е нашето преселение в дигиталния свят?

– “Новата нормалност” е паразитен термин, целящ да внушава униние и едва ли не неизбежност на онлайнизацията. Нещо като “края на историята”. То, че край ще има, е ясно. Но не когато Фукуяма каже. Същото важи и за бълнуванията на Клаус Шваб. Това е просто поредния човек, който представя силно желаното от него самия за реалност.

Но понеже започнахме с Казахстан, за финал оставям откъс от стихотворението “Зима” на казахския поет от XIX век Абай Кунанбаев, техният Пушкин, класиката си е класика:

„По-добре да делите с бедните хляба (за казахите това е конят)!

Не давайте на вълците да пируват сред степта!” *

* “Конь разбить безуспешно пытается лёд,
И голодный табун еле-еле бредёт.
Скалит жадную пасть волк – приспешник зимы,
Пастухи, день и ночь охраняйте свой скот!

Угоняйте на новое место табун,
Не беда, если вам не придётся поспать.
Лучше вам с бедняками делиться скотом!
Не давайте волкам средь степей пировать!”

(превод Вс. А. Рождественски)

Проф. д-р Дарина Григорова е преподавател в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на книгите „Свобода и самодържавие. Руският либерализъм в края на ХІХ в. “, „Евразийството в Русия“, „Империя Феникс“. Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Един коментар за Проф. Дарина Григорова: МИШЕНАТА Е РУСИЯ! Украйна, Беларус, Казахстан и Закавказието са Подстъпите към Руската Крепост

  1. BRADmUp Отговор

    11.01.2022 в 9:15

    Браво професорке, много изчерпателно…
    Америка е достатъчно неразумна…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *