Предателството на Отечеството е ЛУДОСТ! Коментар на Милена Върбанова

11

Като стана дума за copоcоиди… до завчера не знаех, че т.нар. Слава Янакиева е „професор по културология“ в СУ. От познати бях чувала, че изтъкнатият copocоид Калин Янакиев, някогашен мой научен ръководител, води намусена, невчесана и нечистоплътна (като самия него ) жена, известна с това, че вадела от кошчето за отпадъци ръкописите на религиозна тема на своя мъж, които той неодобрително смачквал и захвърлял. Правела го, за да ги публикува после като свои. Вероятно с цел да не се допуска зян и фира в „семейното научно производство“.

Въпреки невзрачния си вид, въпросната лейди се подвизавала с патетичното име Слава Янакиева – демек Славата на Калин Янакиев! Смятах тия приказки за анекдот, защото навремето същото се говореше за Владимир и Любомир Левчеви – уж синът вадел от боклука лошите стихове на баща си, за да съставя от тях свои собствени стихосбирки. 

Но преди два дни, когато общественият скандал около Славата на Янакиев гръмна, отворих библиографията й и поразена се запознах с поменика от заглавия на нейни статии по теологични проблеми. Не можех да не се запитам  какви толкова дълбоки познания по философия на християнството може да има една витизчийка, която по липса на лицеприятна външност и талант, не може да бъде актриса и не е изиграла нито една роля в киното и театъра?

Отговорът е, че на голяма част от текстовете Славка е само преводач и те не би трябвало да фигурират в официалния й авторски актив. А за качеството на „оригиналните й  разработки“, с които в момента не мога да се запозная, съдя по дълбокото й презрение към българската идентичност, огласено в нейните неграмотни, пълни с накипрени псевдонаучни лафове ( „топос“, „ребрандиране“! ), публикации във фб, които напоследък станаха достояние на широк кръг читатели. Както се казва „шило в торба не стои“. Колкото до въпроса как такова убого същество, което от километър вони на омраза към земята, в която се е родило, както и на болезнена непоносимост към водата, сапуна и гребена – и което не притежава грам от необходимия ценз, за да препоръчва себе си като „култултуролог“ – се е домогнало до званието „професор“, дори не в кочината НБУ, а в светая светих на българското висше образование СУ „Св. Климент Охридски“ – отговорът е прост. И той не се съдържа само във факта, че мъжът й Калин ( поредният Калин – какво показателно име! ) десетилетия наред свещенодействаше в Катедра „Културология“ ( спомнете си вица „кондуктор е баща ми, кондуктор съм и аз“, който в България е груба реалност ), а в една единствена личност – Сорос. Търговецът, който купува всички изложени за продан блудни и болни души в света.

Той натъпка с тях политическата ни система, унищожи чрез тях българската култура и просвета. Превърна държавата ни в плондер, напомпан до пръсване с отровни газове – единственото, което произвеждат и  отделят тези вредни организми.

Кощунствата на стрина Славка на страницата й във фейсбук, които наскоро станаха достояние на обществеността, са публикувани в непълен вариант. Освен отвращението си към българската народна музика, която ни „разобщавала от Европа“, освен презрението си към Дунавското хоро, което тя свързва с Живков, а не с автора му, композитора Дико Илиев, освен погнусата си от „хоротропците“, които сквернят столичните културни „топоси“ като извиват „хора с трибагреник“ – тоест с официалното знаме на България – тя излива своята злост и върху гениалния български бас Борис Христов, чието „многолетствие“ ( изпълнението на „Многая лета“ в първите мигове на всяка Нова година ) я дразнело „с руския акцент“, придобит  от прекалено многото руски опери, в които световноизвестният певец е вземал участие. („На многая лета“ всъщност се изпълнява от певеца на църковно-славянски, на какъвто език са и всичките ни молитви и пр. православни църковни текстове).

Няма да разисквам простащината и крайния примитивизъм на изразените от стринката-„културолог“ мнения. Нито ще седна да я убеждавам, че традиционната култура на всяка европейска нация е най-ценното, което отделните държави влагат в общия европейски дом – разбиран не като неолиберално и соросоидно гето, а като Европа на разума и свободата. Нито пък ще й изтъквам, че не само чуждестранните фолклористи и оперни специалисти, но и всички хора със сърце и вкус към изкуството от петте континента, изразяват преклонение пред силата на българската народна музика и величието на Борис Христов. В Европа те са знаците, по които днешна България е разпознаваема. Едва ли  духовен инвалид като Славка би се впечатлил и от напомнянето, че европейските народи свято съхраняват фолклора си и правят опити на държавно равнище да възкресят неговата художествена, социална и образователна значимост. В Италия безброй пъти съм била свидетел на народни танци, изпълнявани с носии от всяка област, в неделя, на площада пред главната катедрала в селището. Ако някой маргинал на Апенините напише това, което четем на Славкината фб стена, италианците ще го одерат жив!

Ще кажа само: няма по-ясен признак за дълбок провинциализъм и духовна затънтеност от срама, който изпитват лумпените от своята Родина. От храчките, с които те обливат нейната културна идентичност. От чуждопоклонството. Народът ни отвека е заклеймил такива отрепки  с пословицата: „Пази, Боже, сляпо да прогледа“, а Добри Войников се е надсмял над тях с „Криворазбраната цивилизация“.  

Ние се възмущаваме от Рут Колева, клекнала във фекална поза върху костницата в Копривщица и негодуваме срещу Андреа, която лее чалга върху гроба на Патриарха на българското слово Иван Вазов. Въставаме срещу циганите, които поругават паметниците на Васил Левски и българските  национални светини. И в същото време търпим „културолога“ и  университетски професор в СУ ( храма на българската просвета ) Слава Янакиева, да бълва следното:

„Днес се събудих с украинския химн. Светло начало на деня. Неопетнен от комунизма химн, изживян като съдържание и флаг, който е изстрадан. Добре щеше да е и ние да си бяхме „ребрандирали“ националнити символи. Защото символите значат много ( видяхме това с МОЧА ). Никой обаче не може да ме накара да плача на химн, който съм слушала, когато са ми връзвали насила червената връзка. Нито да изпитвам трепет пред знаме, което казионно е разнасял „знаменосецът“ заедно с неговите „асистентки“. Което е поредната фашизоидна изцепка и бива употребявано за газиране на низмени страсти.

Може украинският химн и украинският флаг да не да мои национални символи, но аз ги почитам с дълбоко преклонение пред същинската изживяна заедност на украинците“ ( край на цитата ).

С горното „Славка слави“ във фб украинския национален празник и не изпуска случая да потъпче знаците на българската държавност. 

Да оставим настрана пропагандните блъфове за „изживяната заедност на украинците“ в условията на тотална цензура и липса на каквато и да е свобода на словото под фашисткия връшник на режима на Зеленски. Но аз питам – чия ръка е написала горните редове? Ръка на българка – на български хуманитарист и университетски преподавател – или на фанатизирана тийнейджърка азовка? А може би и Славка е служила в украинското военно ведомство заедно с Тагаренко?

Недопустимо е подобно светотатство и позорно чуждопоклонство да бъде проявявано от български гражданин, още повече от лице, което има достъп до българската академична младеж и чете лекции на бъдещи висшисти. И още повече – публично! Щом Слава пише подобни излияния на уеб страницата си, със сигурност ги тиражира и в „официалното си творчество“ на „културолог“. Пълно основание имат онези читатели, които искат родоотстъпницата да бъде лишена от професорска титла и да й бъде забранен достъпът до аудиториите.

Това, разбира се, няма да стане. Свидетели сме на екстремния случай със сороския дегенерат Дайнов, който преспокойно продължи да си „професорува“ в НБУ дори подир предизвикания от него чудовищен скандал по време на миньорския бунт. Стрина Славка би могла да бъде остракирана, дамгосана, изхвърлена завинаги от академичните среди и пратена да копае цвекло на село, само ако срещу нея се вдигнат студентите й – тези млади хора, чиито души тя до днес е развращавала. Ще се получи ли това? Не, разбира се! Метастазите на антибългарския тумор почти изцяло са унищожили съпротивителните сили на нашето общество – и най-вече на младежта. 

Но има нещо друго – впечатли ме единодушието, с което читателите в социалните мрежи наричат Слава Янакиева луда. Да, на снимките си тя изглежда точно такава. Забелязали ли сте, че и благоверният й Калин Янакиев, и Дайнов, и Паси, и Инджев, и Слатински – примерите са стотици – вече не са психически здрави хора и е изписано на лицата им? Превърнали са се в маниаци, поразени от душевни патологии индивиди. И не би могло да бъде другояче. Родоотстъпничеството разрушава духа. Трийсетте сребърника убиват. Всеки предател на България рано или късно обезумява. 

Защото предателството на Отечеството води предателя до лудост. 

Коментар на Милена Върбанова

Милена Върбанова е родена на 21 септември 1961 г. във Враца. Тя е историк, филолог и културолог с множество отличия. Автор е на книгите: “Връх България” (Изд. “БГ Принт”, 2016), “Атланти и чудовища” (Изд. “Светулка”, 2018), “Злато за смет” (Изд. “Рал Колобър”, 2020), “Кръвен данък” (Изд. “БГ Принт”, 2022), “Еньов геран. Песове. Агонията на България в две драми.” (Изд. БГ Принт, 2022) Награди: 1983 г. – Награда за поезия “Димчо Дебелянов”; 2022 г. – Национална литературна награда ” Гео Крънзов”. Нейни изследователски исторически и езиковедски статии, както и поетични и публицистични творби, са публикувани в почти всички литературни и политически печатни и електронни издания в България.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

11 КОМЕНТАРИ

  1. На соросоидите устите им са криви, обикновено наляво. Това е заради презрението към хората. По това се познават лесно от пръв поглед

  2. Все им пречи нещо,
    зиме студено,
    пролет зелено, лете горещо,
    все им пречи нещо!
    Търсим ли търсим им причините
    и тъй минават си годините
    Извличаме поуки, извличаме,
    но пак на себе си приличате.
    Дий, дий, дий, киша, суша
    дий, дий, дий и пак до кривата круша.

  3. Ако не размажем соросоидните гниди, те ще смачкат нас – Българска народна пословица

  4. Съвършенният бас Борис Христов, вице Шаляпин, недопускан в Америка в 50те като комунист и в България като белоемигрант до 1963, запя в 70 в катедралния храм Ал Невски а отвън коли на Дойче грамохон строени. Невероятно бе, невъзможното се случи. Незаето и до днес е третото място в басите след Шаляпин и Христов. Шаляпин и не мечтал по световните сцени руски опери на руски да се изпълняват, тенденция пречупена от Б Христов и оттогава навсякъде на руски, държавен оперен език. На многая лета Братя и Сестри

  5. ПРОКЛЯТИЕ !

    ПРЕУСПЕЛИ, ПРОДАЖНИ ПЪРВЕНЮТА
    РОБИ НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА
    ПРОДАЛИ СВОБОДАТА,
    ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА И ЧОРБА !

    ТЪЙ БИЛО Е, ТЪЙ ЩЕ СИ ОСТАНЕ,
    ЖЕВОТА Е ЕДИН
    И ВСЕКИ ИСКА ДА ЖИВЕЕ
    СЪС СИЛНИТЕ ЕДИН !

    С ПРЕДАТЕЛСТВ ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЕГОИСТИ
    ЗАПИЛИ СЕ ВЪВ ДРЕБНИ ПИРШЕСТВА
    ПРОЛАЗВАЩИ ВЛЕЧУГИ …
    С НАЙ МЕРЗКИ ИМЕНА !

    НА СПИРКАТА КЪМ СВОБОДАТА
    ЗА ПРОШКА МОЛЕТЕ СЕ ПРЕД БОГ !
    „КОЙТО ЧАКА СВОБОДАТА,
    РОБ ДА БЪДЕ И ПРОКЛЕТ !“

    СТЕФАНЪ Д-РЪ ДИМИТРОВЪ ЧОЛАКОВЪ
    29.09.1992 – Стокхолм – ШВЕЦИЯ

  6. Не, няма да бъде отменена, напротив ще бъде наградена от тези, които наградиха Господинов. Но народното възмущение и погнуса ще “кръжат“ около нея и ще я следват до края на живота й. И да-студентите й няма да я отменят и не толкова заради програмите обявени на сайта на посолствоТо, но защото повелята на“ времето“ ми е таква – да нямат души. Милена, “Словото“ май не е много свободно(както и аз забелязвам)?

  7. Тролче сор@соидно.
    Ще дойде твоят час.
    Не си познал мястото.
    Не си го и усетил.
    До- центке

  8. Милена заедно с Гешева са много успешни анализаторки, само, че мястото им не е повече в Свободно слово, което както повечето ни медии, стана една грозна атлантическа клоака.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Въведете кода за проверка: *