Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Полша и Балтийските републики дължат съществуването си днес като независими държави на Победата на СССР над Райха!

Полша и балтийските републики дължат съществуването си като независими държави на победата на СССР над Райха.

Време е тези 4 днес силно русофобски държави, да осъзнаят този факт и да се преориентират към единствено разумната за тях политика към Русия – на „финландизация“.

Повод за този коментар е 75-годишнината от освобождението на Варшава от Червената армия (РККА) във Втората световна война (ВСВ) и руската изложба документи за събитието, някои от които могат да се видят тук: http://june-22.mil.ru/page8966675.html – и особено дискусията във Фейсбук по публикацията ми по тази тема. За пореден път ми стана ясно колко малко история знаят съвременниците и колко лесно е да ги заблудиш за най-основни неща.

На млади години класикът на социализма и неразделен приятел на Маркс, Фридрих Енгелс, доста се увличал от немски националистически пориви и се записал в Берлин пруски войник-доброволец. На едно място пише, че славяните в Австрия, чехите, щели след време да бъдат напълно асимилирани. Лидерът на славянофилството в Австрия самият бил „смахнат немски професор“, а славяните от различните племена нямали помежду си друг общ език освен немски. В Източна Европа немците били и единственият „енергичен елемент“ и дори селската търговия била в ръцете на евреи, говорещи „развален немски“. Енгелс нарича славянските народи като българите и сърбите, които се осланяли на Русия за помощ против османлиите, „реакционни народи“.

В края на живота си, като лидер на Втория интернационал, Енгелс все пак се сприятелява и с български и сръбски социалисти и в един от късните си предговори към „Манифеста на комунистическата партия“ шеговито се оплаква, че на стари години трябвало да учи български и сръбски и да следи напредъка на социализма и по тези далечни краища. Дори написал един ред на български в писмо до наш социалист.

Отношението на социалистите от Европа към царска Русия – опората на реакцията, или както се заклеймяват в началото „Манифеста“, „папата и царят, Метерних и Гизо – всички сили на стара Европа“ – било враждебно. Както видяхме, самите руски социалисти, без да изключваме и болшевиките, поне някъде до средата на 20-те години на миналия век, били върли русофоби. Няма нищо в „русофобските“ приказки на днешните руски прозападни либерали, което да не е било и в устата на болшевиките-интернационалисти, и в по-рязък вид. До 1917 г. не правели изключение и българските тесняци. Колчем в Народното събрание искали да чуят нещо пиперливо против „матушката“, давали думата на тесняшкия Цицерон – Георги Кирков.

Но днес нещата стоят диаметрално противоположно. При всичките си кусури Русия стана признат лидер на народите от цял свят срещу псевдолибералния глобализъм, а всъщност срещу наглия диктат на западните глобални корпорации чрез техните подчинени западни правителства. Страните от Източна Европа, които поради историческо късогледство и инерция продължават да нагнетяват геополитическа русофобия, сами рискуват скоро да бъдат обявени за „реакционни“. От европейското обществено мнение.

И ако за Украйна е ясно, че украинизмът е невъзможен без русофобия, както македонизмът без българофобия и монтенегризмът без сърбофобия, то в Полша и Прибалтика русофобията се дължи главно на историческо невежество и заблуда.

Време е те да се просветят, размислят и приемат правилния за тях начин на поведение към Русия, изнамерен след ВСВ от Финландия. Единствена от бившите руски провинции – много преди Чечня/Ичкерия/Имарат Кавказ – тя воюва смело и в началото успешно срещу бившата си метрополия. Ако не смятаме партизанската война на полската Армия Крайова и украинската ОУН в и след ВСВ срещу РККА и подкрепящото я местно население.

Една симпатична песничка, „Нет, Молотов“ (https://www.youtube.com/watch?v=p8PEMI_xyoI), прославя храбростта на финските воини срещу РККА през зимата на 1939-40 г. и се подбива с мастити болшевишки лидери. Хелзинки, както знаем, се съюзява и с Райха и участва в агресията му срещу Съветския съюз и в блокадата на Ленинград. Но след войната страната успешно се „финландизира“ и се превърна във вратата на Запада към Русия (и обратното) с огромна полза за себе си, не на последно място и по отношение на сигурността.

Това е не особено сложното правило и за всички други бивши руски провинции – а не само за тези, дето населението е предимно или наполовина руско или рускоезично. Това, още повече, са държави, които днес съществуват изключително благодарение на победата на СССР над Райха.

Някой може да възрази – добре, за Литва и особено за Латвия и Естония може и да е така. Ако не беше не само победата на Съветския съюз във ВСВ, но и Руската империя въобще, те нямаше да са независими държави днес. Щяха да са източни провинции на Германия или Швеция. Все пак Рига е историческата втора столица на Швеция, пък и там е издадена за първи път „Критиката на чистия разум“ на Кант, а в Дорпат/Дерпт/Тарту е най-старият (макар шведски и немски) университет в Руската империя.

Литва единствена от трите страни има традиция на независимост и славна средновековна история – дала е началото на полски кралски и руски княжески родове, но потенциалът й за политическа независимост се изчерпва към края на XVIII в.

Но Полша? Тя е била векове наред велика сила, съперник на Московското велико княжество за хегемония над цяла Източна Европа, превземала е Москва и е слагала свои хора на кремълския престол, пък и е повлияла културно Русия в XV-XVIII сигурно не по-малко, отколкото България в Х и ХIV в. – как така да дължи съществуването си на Русия?

Изясняването на историческата перспектива е абсолютно нужно за разбиране на съвременността. И така, към края на XVIII в. не само Литва, но и Полша губи способност за отстояване на независимостта си от двата си мощни съседа – германският свят (по това време състоящ се от Пруското кралство и Свещената Римска – и по-късно Австрийска – империя) и Руската империя. Оттогава независима Полша става възможна само при криза и слабост на двата съседа. Или, както сега, по благоволение на единия и за сметка на другия.

В 1918 г. Германия и Австрия губят войната с гръм и трясък, монархите им падат, избухват революции. Същото и в Русия, която преживява революции, интервенция и гражданска война и става съветска. Но в 1939 г. Германия е обединена и превъоръжена, СССР е индустриализиран. Става ясно, че Версайската система не съществува: Англия и Франция не могат, пък и не искат да изпълнят гаранциите си към Полша. Те дори не обявяват и символична война на СССР, когато на 17 септември закръгля четвъртата подялба на Полша с немците. Такива щяха да си останат и до ден днешен границите в Източна Европа, ако Германия не бе нападнала и СССР.

А какво щеше да стане с полските земи под немска власт, ако Райхът не бе нападнал СССР? И  какво щеше да стане с тях при победа на Райха над СССР?

През 2018 г. дипл. инж. Бенет Шулте публикува в Wikimedia самоделни грижливо изработени карти на Третия райх към 1944 г. – т.е. преди РККА да достигне старите граници на СССР и западните съюзници – немските граници: https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/83/NS_administrative_Gliederung_1944.png

Kартите показват не само административните области на райха и подконтролните му територии с различен статут, но и съдебните окръзи, партийните и военни окръжия, железопътните управления, дори пощенските кодове и регистрационните номера на автомобилите по региони. Тези карти са безценен исторически извор за съвременна Европа.

Както виждаме от тях, в началото на 1944 г. днешната територия на Полша е изцяло окупирана от Германия. Повече от половината от нея е включена в границите на Германия – областите  Померания, Западна и Източна Прусия, Горна и Долна Силезия и Вартеланд. И дори окръг Бялисток на североизток сякаш е включен в Райха, подчинен на Източна Прусия. Тези земи се предвиждало да останат за вечни времена в границите на Германия. Етнически чисти, разбира се.

Останалата част от днешна Полша с четирите окръга – Краков, Варшава, Люблин и Радом (завзети от Германия след 1 септември 1939 г.), плюс окръг Галиция с гр. Лвов в днешна Украйна (който от 17 септември 1939 г. е в СССР и е завзет от Германия след 22 юни 1941 г.– се нарича „Генералгубернаторство“ (нем. Generalgouvernement), а виждаме над него и куриозното название Arbeitsbereich („трудова зона“).

Това е окупационна зона с чисто немско управление без каквото и да е полско участие, в която поляците са предпоследна категория хора преди евреите, а първа и втора категория са съответно немците от Германия и местните немци – фолксдойче. В тази територия са почти всичките лагери на смъртта. В миналия си коментар, за полския антисемитизъм, предположих, че в Полша есесовците се радвали на одобрението на населението.

След победата над Сталин се предвиждало повечето поляци да се изселят от тази зона и да се пратят в Русия, а на мястото им да дойдат немски колонисти. Всъщност в 1944 там вече били настанени 700 хиляди немски колонисти. Полска държава не се предвиждало да има. Наистина, немските власти още печатали книжни злоти за местна употреба, но на пощенските марки вече пишело: Deutsches Reich Generalgouvernement.

Какви са размерите на немския Lebensraum, или жизнено пространство, на изток – става ясно от друга карта на Generalplan Ost – генералния план „Изток“: https://en.wikipedia.org/wiki/Generalplan_Ost#/media/File:PlanGPnn.jpg

Тук виждаме, че прибалтийските републики и част от Беларус са включени в обсега на „Райхскомисариат Остланд“ и там също не се предвиждат „туземни“ държави. Предвиждат се три „марки“ (историческото название на граничните области на Франкската империя).

Има марка Мемел – Нарев (Клайпеда – Нарва), в която са Рига и Вилна (Вилнюс), а Ревал (Талин) е в отделен генерален окръг Естланд. Има марка Ингерманланд, в която са Ленинград (Санкт Петербург), Новгород и Псков, и марка Готенгау (Готска област) с п-ов Крим, Днепропетровск, Запорожие, Кривой Рог, Николаев и Херсон. Севастопол е преименуван на Готенхафен – Готско пристанище. Ялта се предвиждало да стане общоимперски курорт. А Одеса заедно с областта, нем. „Транснистриен“, рум. „Транснистру“ – „Задднестровие“ – е във велика Румъния или Ромъния маре. Останалата Украйна е в отделен „Райхскомисариат Украине“.

Затова Полша и балтийските републики дължат съществуването си днес изключително на победата на СССР над Германия във ВСВ. Народите им трябва да узнаят и осмислят този основен факт. Може да се оплакват и от съветската хегемония, но да помнят главното.

Балтийските държави, както и Украйна, че и България, са силно зависими и от руските инвестиции, пазари и транзитни потоци. Без тях Литва, Латвия, Естония и Украйна се стопиха демографски и икономически.

България пък сега вече има удоволствието да купува руски газ изключително от Турция, вместо сама да го транзитира за същата Турция и за половин Европа. България, впрочем, също дължи съществуването си като независима държава на Русия. Както казва Атанас Буров на интервюиращия го М. Памукчиев, „Ако не бе дошла Русия тука през 1877 година и ако беше останала турската власт – щеше и нас да изтреби… ако не бяха [Русия и на руснаците] да дадат 200 000 жертви, сега щяхме да веем фесовете и да пеем „Аллах акбар“… Българинът, види ли руснак, трябва да му сваля шапка.“ Къде е гаранцията, че щяхме да избегнем съдбата на малоазийските арменци, кюрдите, малоазийските и севернокипърските гърци? Skandalno.net

Валентин Хаджийски, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

5 кометара за Полша и Балтийските републики дължат съществуването си днес като независими държави на Победата на СССР над Райха!

  1. Иван Отговор

    20.01.2020 в 14:02

    Хубаво е човек да знае миналото, за да не го повтаря, но не е добре да се движи постоянно с поглед вперен в него, защото може да падне в пропастта.
    Руснаците са ни братя, освободители, но не са по-високо от нас. Уважението е едно, а сляпата вяра съвсем друго, НО когато става дума за избор с тях или против тях, опцията ПРОТИВ, не съществува!!! Всеки един аргумент за облаги, интереси и възможности е невалиден пред зова на кръвта и това не е комунизъм, национализъм или друг „изъм“, това е зовът на кръвта, а той е от Бог.

  2. Безпартиен Отговор

    21.01.2020 в 9:47

    Хахах, аз пък съм заклет атеист! Чудесна снимка на вечно обсипания със свежи цветя паметник Й. В. Джугашвили! Защо ли хората са признателни на тоя „масов убиец“? /Риторика…/

  3. Анонимен Отговор

    21.01.2020 в 14:16

    Много държави дължат свободата си на Русия, включително и България е два пъти освободена благодарение на Русия,пожелавам на руснаците по-добро бъдеще и запада да ги краде по-малко,за да не умира от глад населението им,а руснаците са хора с добри сърца.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *