Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Полк. Дъглас Макгрегър: Украинските сили Кървят до Смърт в Самоубийствени Контраатаки. Москва не бърза

Стратегията на Зеленски за защита на територията на всяка цена е катастрофална за Украйна

В края на 1942 г., когато става ясно, че Вермахтът не може да напредне повече на изток, Хитлер сменя офанзивната стратегия на германските сухопътни сили със стратегията „задържане на позициите“. Хитлер заповядва на армиите си да защитават огромни голи степи – празни територии, неподходящи за отбрана и безсмислени за задържане участъци от съветската територия.

„Задържането“ не само лишава германската армия от способността й да упражнява предишната си оперативна дискретност, с която надхитряше бавния си и методичен съветски противник; тази безсмислена отбрана тласна немската логистика към точката й на разпад.

Задържането на позиции немската армия съчетаваше с безкрайни контраатаки за отвоюване на безполезни територии и това доведе Вермахтът до бавно, смазващо унищожение.

Украинският президент Володимир Зеленски (вероятно по указание на своите военни съветници от САЩ и Великобритания) вече 7 месеца прилага стратегията за задържане на позиции. Според стратегията украинските сили се окопаха в градските агломерации и се подготвиха за защита. В резултат на това тези градове-крепости, се превърнаха в лобно място за много украински войници. Разумните изтегляния от градове като Мариупол, които можеха да спасят много от най-добрите украински войски, бяха забранени от Киев. Руските сили отговориха чрез методично изолиране и смазване на защитниците, оставени без възможност за бягство или спасяване от други украински сили.

Военнослужещ от Националната гвардия на Украйна инспектира унищожено военно оборудване, изоставено на позиция, държана от руската армия в северната част на Харковска област, 20 септември 2022 г.

Надделя решителността на Москва бавно и прецизно да унищожи украинските сили с възможно най-малко жертви сред своите. Украинските загуби винаги са били много по-големи от докладваните. Но от момента, когато започнаха контраатаки в района на Херсон, жертвите им достигнаха ужасяващи нива, които е невъзможно да се скрият. Броят на убитите достига 20 000 на месец, ранените са в отделна статистика.

Въпреки доставката на 126 гаубици, 800 000 артилерийски снаряда и HIMARS (американска ракетна артилерия), от месеци упоритите битки обезкървяват и подкопават основите на сухопътната сила на Украйна. Пред лицето на тази катастрофа Зеленски продължава да нарежда контраатаки. Целта му е чрез завзетите макар и на такава кървава цена територии, да демонстрира на западните си партньори, че стратегическата позиция на Украйна спрямо Русия не е толкова безнадеждна, колкото изглежда.

Неотдавнашното украинско настъпление към град Изюм и овладяването на ключова връзка между Донбас и Харков, изглеждаше като подарък за Киев. Многобройните американски сателити несъмнено са предоставили на украинците картина в реално време на района, показваща, че руските сили западно от Изюм наброяват по-малко от 2000 леко въоръжени  войници (еквивалент на паравоенна полиция, формирование за бързо реагиране и отряд десантчици).

Руското командване предпочете да изтегли тази своя малка бойна сила от района, чиято площ е приблизително 1% от бившата украинска територия, която в момента е под руски контрол. Въпреки това, цената за тази широко пропагандирана победа на Киев беше висока – според различни източници от 5 000 до 10 000 украински войници са били убити или ранени в голата степ, която руската артилерия, ракети и самолетни бомбардировки превърнаха в гробище за най-добрите украински пехотинци.

Още в първите месеци на конфликта на Вашингтон му стана ясно, че няма как войната в Украйна да приключи с поражение за Русия. Затова смени стратегията си в движение. Настоящия американски план е да превърне от руините на украинската държава отворена рана в сърцето на Русия, която никога да не заздравее. От самото начало на конфликта голямата слабост в американската военна стратегия е че със статичната отбрана на украинските им проксита, разчитащи само на спорадични контраатаки, те дадоха изцяло инициативата на Русия. А Русия винаги има ресурсите да ескалира рязко сраженията или да ги прекрати, когат срещне прекалено голяма съпротива – за да избегне жертви сред своите войници.

Ескалацията е в ход. В официално изявление, което не трябва да изненадва никого, президентът Путин обяви частичната мобилизация на 300 000 резервисти. Повечето от тези мъже ще заменят редовни сили от 1-милионната руска армия, които в момента са дислоцирани в други части на Русия, за да освободят последните за операции в Украйна. Друга част от въпросните резервисти ще охраняват от външни атаки областите в Източна и Южна Украйна, които сега правят референдуми за присъединяване към Русия.

Вашингтон винаги е приемал напълно погрешно готовността на Путин да преговаря и тактиката му да води кампанията в Украйна с минимални разрушения на инфраструктурата и жилищата. Вашингтон приема това като доказателство за слабост. А целите на Путин от самото начало се ограничават до елиминиране на заплахата от НАТО за Русия в Източна Украйна. Стратегията на Вашингтон да използва конфликта, за да продаде изтребители F-35 на Германия и голям брой ракети и радари на съюзническите държави в Централна и Източна Европа – сега има обратен ефект.

Върхушката от отбранителната индустрия има богат опит с успешното успокояване на американските избиратели с безсмислени клишета. Тъй като събитията в Източна Украйна се развиват в посока все по-благоприятна за Москва и позицията на Русия в света става все по-силна, Вашингтон е изправен пред категоричния избор: да продължи с пропагандните лозунги как ВСУ все повече „деградира руската мощ“ и отслабва нейните действия или да рискува като ескалира конфликта до регионална война с Русия, която ще унищожи Европа.

В Европа обаче войната на Вашингтон с Москва е нещо повече от неприятна тема. Икономиката на Германия е на ръба на колапса. Германските индустрии и домакинства изпитват недостиг на енергия, която поскъпва с всяка изминала седмица. Американските инвеститори са загрижени, тъй като историческите данни показват, че икономическото положение на Германия често е предвестник на трудни икономически времена и в самите САЩ.

По-притеснителното е, че социалната кохезия в европейските държави, особено във Франция и Германия, е крехка. Съобщава се, че полицията в Берлин подготвя планове за действие при извънредни ситуации, за да се справи с очакваната вълна от бунтове и грабежи през зимните месеци, ако енергийната мрежа на „мултикултурния“ град се срине. Недоволството в цяла Европа расте с дни и седмици и е твърде вероятно правителствата в Германия, Франция и Великобритания да споделят съдбата на колегите си в Стокхолм и Рим, които загубиха или са на път да загубят властта от дясноцентристки патриотични коалиции.

Към днешна дата Киев продължава да ангажира Москва, като най-самоубийствено хвърля последните си резерви от жива сила към руската отбрана. Президентът Байдън неспирно повтаря, че Вашингтон ще подкрепя Украйна „толкова дълго, колкото е необходимо“. Но ако Вашингтон продължи да източва американския стратегически петролен резерв и да изпраща американски военни запаси в Украйна, способността за военна и икономическа защита на самите Съединени щати скоро ще се срине. Логиката сочи, че САЩ съвсем скоро трябва да прекратят подкрепата си за Украйна.

Русия вече контролира 20 % от територията на Украйна, но това са най-богатите индустриално и земеделски райони, които произвеждат 75% от украинския БВП. Няма нужда да напредва повече на север и запад. Към момента, в който пиша този анализ, изглежда сигурно, че Москва съвсем скоро ще приключи прочистването на Донбас от украински сили, след което ще насочи вниманието си към превземането на Одеса, руски град, в който украинските сили са извършили ужасни зверства срещу руски граждани през 2014 г.

Москва не бърза. Руснаците не са нищо друго освен методични и преценяващи. Украинските сили кървят до смърт в контраатака след контраатака коя от коя по-смъртоносни и безумни. Защо им е да бързат? Москва може да си позволи да е търпелива и изчакваща. Китай, Саудитска Арабия и Индия купуват руски петрол в рубли, с което укрепиха руската валута до най-стабилната в света. Санкциите нараняват европейските съюзници на Америка, а не Русия. Предстоящата зима вероятно ще промени политическия пейзаж в Европа до неузнаваемост – нещо, което никоя руска намеса в каквито и да е избори не би могла да постигне. В Закопане, град с 27 000 души в южна Полша, снегът вече вали.

Дъглас Макгрегър, полковник (в оставка) е старши сътрудник на The American Conservative, бивш съветник на министъра на отбраната в администрацията на Тръмп, награден ветеран от битките, военен анализатор и автор на пет книги.

Източник: theamericanconservative.com

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Един коментар за Полк. Дъглас Макгрегър: Украинските сили Кървят до Смърт в Самоубийствени Контраатаки. Москва не бърза

  1. Анонимен Отговор

    25.09.2022 в 8:08

    ПОБЕДА ЗА БРАТСКА ВОВЕКИ СВЯТА РУСИЯ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *